Съвместна рубрика на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление

Общински радиофорум

23 февруари 2006 г., четвъртък, 11.00 - 12.00 часа, програма Хоризонт

ПРОЕКТ НА ЗАКОНА ЗА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ

Водеща:

Борислава Борисова

Участници в предаването:

Светослав Георгиев, Институт за развитие на публичната среда

Стоил Сотиров, Сдружение за борба с корупцията и незаконното строителство

Сергей Марков, председател на квартален съвет в ж.к. Дружба , София

Водещата: Започва съвместната рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление, днес, както анонсирахме, по тема, която вълнува голяма част от българите - Проектът на закон за етажната собственост. Не поставяме на обсъждане значимостта на този проблем за управлението, стопанисването и подържането на общите части на етажните собствености. Реално всички сме на ясно и с причините за влошаването на сградния фонд у нас. От една страна - те са икономически, липса на средства у мнозинството от домакинствата, другите са народопсихологически - традиционната незаинтересованост към общата собственост и липса на по-далечна перспектива от перспективата на ежедневното оцеляване.

Според мен и двете причини са свързани, взаимно се допълват. По мое мнение те изглеждат неотстраними в краткосрочен план. Въпреки това през последните години настойчиво се говори за едно магическо решение за саниране на панелките, за решаване на проблемите с монополистите Топлофикация и ВиК , също така и за подържане на междублоковите пространства. И ето, вече е факт Проектът на закон за етажната собственост. Ще обсъждаме неговите плюсове и минуси заедно със събеседниците в студиото: господин Светослав Георгиев от Института за развитие на публичната среда и господин Стоил Сотиров - председател на Сдружение за борба с корупцията и незаконното строителство. Ще имаме възможност малко по-късно в предаването, да се чуем и с господин Сергей Марков - председател на квартален съвет в ж.к. Дружба в София. Добър ден казвам сега на събеседниците в студиото!

Събеседниците в студиото: Добър ден!

Водещата: Господа, има ли смисъл да повтаряме причините, поради които българинът не поддържа и не санира жилището си? Аз мисля, че ги казах - икономически и народопсихологически. Въпросът е това ли е моделът, по който можем да накараме българина, собственик на жилище в панелен и непанелен блок, да се заинтересува от това, как могат да се подържат общите части, с този проект, който вече беше представен в публичното пространство?

Стоил Сотиров: Моето мнение е, че не само този проект, ако стане закон, но и всеки един закон, колкото и хубаво да е написан, ако няма лична заинтересованост, ако няма чувство за отговорност у всеки един от нас към общата вещ, която потребяваме - това са общите части в сградата, в която живеем - няма да може да изпълни своето предназначение. Иска се воля, иска се добронамереност от страна на хората. Естествено, трябва да се съобразяваме и с икономическата обстановка, със стандарта на хората. Лично моето мнение е, че този стандарт трябва да бъде повишен, хайде не драстично, но видимо, забележимо трябва да бъде повишен, за да може хората да се отърсят от проблеми, които не са характерни за страни от Европейския съюз, за такава страна, каквато се готвим да бъдем от следващата година.

Водещата: Г-н Георгиев, според вас?

Светослав Георгиев: Аз мисля, че това, което е предложено като проект за закон, едва ли може да даде нов модел и според мен не дава нов модел. Не че до голяма степен установеният модел, който беше в правилника, се преповтаря в този закон, просто не виждам кой знае колко нови неща и едва ли може да очакваме, че ако този закон стане факт, автоматично ще се решат проблемите, които вие така добре описахте. И така се присъединявам към изказаното мнение, че в крайна сметка, без едно сериозно повишаване на жизнения стандарт, едва ли можем да очакваме, че тези на пръв поглед дребни, житейски проблеми ще могат да бъдат решени, каквото и законодателство да има, колкото и добро да е то.

Водещата: А споделяте ли една теза, че ако се усъвършенства настоящата нормативна база, без да се налага да бъде изготвен такъв отделен проект на закон, би могла да се стимулира по някакъв начин активността на собствениците на жилища да проявят малко по-голяма отговорност и да се търсят различни варианти? Ето например по Закона за енергийната ефективност се дават облекчения, обаче представители на тази агенция и на държавата си признават, че има много малко финансирани такива проекти

Стоил Сотиров: Очевидно, въпросът опира до така нареченото сдружаване. Този проект на закона предвижда такова сдружаване, но моето лично мнение е, че този проект, в този си вид не може, няма да задоволи нуждите, които предвижда да бъдат задоволени. А трябва да се изработи наистина Закон за етажната собственост, общ за всички етажни собствености (защото този проект не предвижда това) и в него да бъде отделено едно отделно място, един раздел или една специална глава на сдружаването. Някои може би знаят, а повечето не, че вчера се проведе обществено обсъждане в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на което се постигна не искам да използвам една изтъркана дума като консенсус се постигна разбирателство, в никакъв случай не колаборационизъм от страна на гражданското общество, нито пък от МРРБ за изработването на такъв закон в структурата, която съвсем накратко, преди малко, ви очертах. А желание да окаже съдействие и ще окаже съдействие изрази Институт Отворено общество , който ще подпомогне такъв проект и подробностите, смятам, че трябва да бъдат разяснени публично от съответните представители на МРРБ за в бъдеще. Изработването на закона, а и самият вече проект за закон трябва да бъдат добре медийно отразени както чрез електронните медии, така и чрез печата. Възприе се идеята, за която аз преди малко ви споменах, за структурата на закона, като специален раздел се отдели на това сдружаване. Сдружаването означава най-вече доброволност, това е конституционен принцип, на доброволност на сдружаването

Водещата: Да, това беше вече един обсъждан въпрос. И понеже ние често говорим за тези проблеми по Хоризонт и това сме обсъждали, тези сдружения как биха могли да станат, трябва ли да бъдат задължителни, не трябва ли

Стоил Сотиров: Не, те не трябва и не могат да бъдат задължителни априори, защото самата Конституция казва, че сдружаването е доброволно. Има нещо друго, което искам да отбележа. Колегата преди малко засегна този въпрос. Наистина, нищо ново няма, защото проблемите на етажната собственост са едни и същи - от нейното възникване, в първата четвърт на миналия век. Някакви големи нововъведения не могат да се очакват. Още повече, че един сравнителен анализ на законодателството на страни членки на Европейския съюз като Германия, Австрия, Испания, Италия, и самата Белгия, която е родина, разбира се, на този правен институт, показва, че институтът не подлежи на някакви кардинални промени от чисто правен аспект. Той урежда едни отношения, които са характерни за този вид сгради, това са многоетажните сгради и някакви кой знае какви изменения в един наш закон не трябва да се очакват. Този проект на закон рецепира много от разпоредбите на сега действащия Правилник за управление, реда и надзора на етажната собственост, който е заимствал норми от предишната наредба-закон, а предишната наредба-закон - от Закона за етажната собственост от 1933 година, а тя пък се уповава на разпоредбите, които е рецепирала от белгийското гражданско право за този институт

Водещата: Да И понеже говорим, непрекъснато говорим, за този проект за закон, хората задават логично въпроса - може ли един закон да примири различни интереси в един блок, в един вход и въобще да имат общи интереси коректни и некоректни платци към монополистите и желаещите да си плащат таксите за входа и за асансьора и нежелаещите?

Стоил Сотиров: Всичко опира до народопсихологията на българина, за която споменахте. Една значителна част от нашето население, от нашия народ, възприе демокрацията като слободия и една от формите на изявяване на тая слободия са именно взаимоотношенията в етажната собственост. Не искам да хваля тоталитарния режим от преди 1989 година, но може би тогава страхът донякъде мотивираше хората да си изпълняват задълженията. Категорично съм против тая форма на изпълнение на задълженията, но пък и другата крайност, пред която сме изправени сега, не само не е за препоръчване, но категорично съм и против нея. Тоест, трябва да се намери един баланс, при който всеки да изпълнява своите задължения, да знае своите права и да се възползва от тях.

Водещата: Да, може би, трябва, г-н Георгиев, да поставим акцент върху, може би, конкретно в този проект на закона или пък, кои биха били онези стимули, които биха накарали хората да се сдружат по някакъв начин, за да могат да управляват по-добре собствеността си

Светослав Георгиев: Ние вчера бяхме на публично обсъждане. Това, което се каза на публичното обсъждане, всъщност, основният смисъл този законопроект да бъде представен и да стане закон, това е възможността да бъдат усвоени средства от Европейския съюз, главно за саниране. Всъщност, това е, бих казал, основната причина този законопроект да се представи и да се обсъжда. Разбира се, не е единствената причина. Става въпрос за средства, като една форма, бъдеща форма на сдружаване, ще улесни тяхното усвояване. Тоест, това е може би най-сериозният икономически стимул за сдружаването. Тоест, този, който се сдружи, ще има по-голяма възможност да получи средства, за да санира своя блок. Проектът, който е представен, предвижда определени стимули. Аз не зная дали би следвало в момента да ги коментирам, защото не зная дали това ще бъде окончателният текст, дали няма да отпаднат, да се видоизменят, някакви нови стимули да бъдат предвидени, но така или иначе, ще се спра накратко

Водещата: Тук въпросът е дали наистина ще задействат тези стимули, защото с риск да се повторя, отново ще се върна към тези стимули, които се съдържат в Закона за енергийната ефективност. Въпреки това малко кооперации се възползват от тази възможност. Защо? Каква е гаранцията, че

Светослав Георгиев: точно така Нищо, нищо генерално ново не се предлага, просто сдружените етажни собственици ще могат да кандидатстват по подобни проекти. Съответно, ако кандидатстват, ще могат да получат суми. Това, което, мисля, че е интересно, е следната постановка, че хората, които живеят в етажна собственост и които са се сдружили, например един блок, биха могли, ако се сдружат, законът предвижда да получат правото на собственост върху блока си. Тоест (те и в момента са собственици на идеални части от правото на строеж) да получат правото на собственост върху блока, като Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно Министерският съвет ще компенсира общините за тези суми. Лично аз силно се съмнявам, че това би могло да стане. Ще ви кажа защо. Първо, заради незаинтересоваността на хората да станат собственици на един 15 или 16-етажен блок в Люлин , например. Аз, например, живея в такъв блок.

Водещата: Да, защото, очевидно, тази собственост ще генерира само задължения, но не и някакви особени

Светослав Георгиев: Да, очевидно, ще генерира само задължения. Второ, заради обстоятелството, че там просто няма подробни устройствени планове, тоест не се знае върху какво ще станат собственици, и хиляди други неща. Аз лично не вярвам, че това би било сериозен стимул за една етажна собственост в краен квартал. В центъра, може би, не е така - там ще придобият правото на собственост.

Водещата: Да, мисля, че след малко, когато продължим разговора ни, би трябвало да поставим акценти върху друг обсъждан вариант за стопанисване на междублоковите пространства, за което бих желала да чуя вашето мнение: би ли стимулирало собствениците в кооперациите да се сдружават? След малко ще продължим разговора със Светослав Георгиев от Института за развитие на публичната среда и със Стоил Сотиров - председател на Сдружение за борба с корупцията и незаконното строителство.

В Общинския радиофорум , съвместната рубрика на Българското национално радио, програма Хоризонт , и на Фондацията за реформа в местното самоуправление, продължаваме дискусията по представения вече в публичното пространство Проект на закон за етажната собственост. Гости в нашето студио са: Светослав Георгиев от Института за развитие на публичната среда и Стоил Сотиров - председател на Сдружение за борба с корупцията и незаконното строителство. Сега имаме възможност да се чуем и с господин Сергей Марков, председател на сдружение Квартален съвет в ж.к. Дружба , наш чест събеседник. Здравейте, господин Марков!

Сергей Марков: Добър ден на вас и на вашите слушатели!

Водещата: Предполагам, че и вие сте участвал във вчерашната дискусия, първото обществено обсъждане на тези текстове. Би ни било интересно да чуем вашето мнение: реално ще се получи ли този проект?

Сергей Марков: Вчера не участвах по технически причини, но съм бил на много обсъждания. В общи линии, този проект от две години, долу-горе, се върти с едни и същи оспорвани предложения. Най-напред аз казвам, че този закон надали ще проработи. След като се събере това сдружение по този полу-насилствен път, тези хора няма да се разбират и то ще се разтури. Отделно, то много лесно ще изпадне във финансова несъстоятелност. И тука вече се запитваме каква е целта да направим тези сдружения? Такива аналози Мусолини е имал такива намерения, или Комсомолът Докато в момента реалните проблеми са, че няма административна помощ за етажните собствености. В общината няма никакво звено, което да ни помага

Водещата: А, как да помага? Как виждате тази конкретна помощ, ако приемем, че проблемът е чисто финансов?

Сергей Марков: Ами, най-напред, ние имаме нужда от един медиатор, най-общо казано. Конфликтът, който възниква между собствениците в една етажна собственост, днес трябва непременно да отива в съда. Блокът, който аз управлявам, тази година има един осъден и още двама чакат изпълнителен лист. Това е много тежка мярка. А ако имаме един медиатор, ще им бъде обяснена процедурата и този проблем ще се изчисти. Това е едното. Казвате, пари Ако е за пари, в нашата Дружба в София - Дружба -1 и Дружба - 2, има между три и седем хиляди домашни кучета. За тях данъкът никой не го събира. Ето един приход, който общината не взима, например. Така, че, парите са Като се работи, идват и парите.

Водещата: Да. Тоест, вие смятате, че общината би трябвало да бъде източник на финансиране и да подпомага етажните собственици?

Сергей Марков: Ако говорим за приоритет, лично мое мнение е, че в момента общинската земя, за която имаме право на строеж, трябва да ни бъде продадена заедно с прилежащите й зелени площи, които се водят застроителна зона. И затова с тях се правят безобразия, реституции, бараки се строят Там не са описани зелените видове, трайните насаждения. Минава Топлофикация , реже първо дърветата, после копае и не е имало дървета

Водещата: Така е. Обаче, защо да приемем, че собствениците ще бъдат по-добри стопани на тези площи, ако априори има разрешение на тях да се строи или те да решават какво да става там, а не да е ясно, че те се задължават да останат зелени площи или поне това, което е останало от зелените площи  

Сергей Марков: Вижте, частната собственост ражда ред.

Водещата: Ами, в момента ние всички сме собственици на жилищата си, но това не означава, че

Сергей Марков: Не, не сме, не сме собственици на прилежащия район. От входната врата на блока всичко принадлежи на общината.

Водещата: Да, но г-н Марков, съгласете се, че ние в момента демонстрираме как не сме способни да се справим с това, което е входа общите плащания на асансьор, подържането на тази сграда, което

Сергей Марков: Има една инертност у българите през последните години- липсата на държавния ботуш И сме си разпуснали коланите, наистина. Но сдружението няма да ни направи по-отговорни и по-дисциплинирани.

Водещата: Да, със сигурност

Сергей Марков: Докато има нещо друго. Ако прилежащите площи се придадат около блоковете, тъй като няколко блока сега са строени върху един парцел... И в закона дето пише, че ще ни подарят земята, че кой ще извърши парцелирането? То струва много пари. Но да се върнем на вашия въпрос. Ако земята се продаде на хората, те може би и ще се сдружат, за да я купят, няколко блока са на един парцел. А тези средства спокойно могат да се използват за стимулиране на всякаква дейност. Ето средства откъде могат да дойдат. Земята в момента върви 10 -12 лева/метъра в София, за едно домакинство ще дойде някъде 200, 300, 500 лева, за да си купи техния дял и ще имат и градинка. И държавата ще разполага и с едни пари. Но никой не дискутира това.

Водещата: Да, предлагат се други варианти, които според вас няма да проработят. Аз ви благодаря за мнението изразено в Хоризонт до обед .

Водещата: Това беше Сергей Марков, председател на сдружение Квартален съвет в ж.к. Дружба . Продължаваме разговора с нашите събеседници в студиото: Светослав Георгиев от Института за развитие на публичната среда и Стоил Сотиров - председател на Сдружение за борба с корупцията и незаконното строителство. Чухте, г-н Марков, той пък говори затова, че собствениците биха били склонни и биха били стимулирани да се сдружат, ако им се продаде тази земя. В проекта се говори, пък, за подаряване. Въобще, вариант ли е подаряването или продажбата?

Стоил Сотиров: Аз категорично съм против това подаряване, което предвижда проектът, който е пред нас, параграф V-ти: придобиване безвъзмездно, си е живо подаряване. Това, първо, противоречи на Конституцията, на равнопоставеността на гражданите. Едни вече са си я купили, примерно като мене. И много други такива си купихме идеалните части от парцелите, а на други ще им я подаряват. И ние, и те, ще правим саниране. За тях, примерно, това подаряване ще е в резултат на това, че са дали пари за санирането, а нас кой ще ни обезщети? Изобщо, принципът на подаряване Кой има право да се разпорежда с държавна и общинска земя, която е на всички ни, на целия български народ, на цялата нация? И изведнъж, някой решава в закон да я подарява. Наистина, има такива случаи, дарствени, когато държавата е била принудена. Но ние не сме в тези хипотези. Това са случаите след Междусъюзническата и след Първата световна война, когато в сегашните предели на България идват около два милиона, а може би и над два милиона български граждани, изгонени от изконни български територии.

Водещата: Г-н Георгиев, вие?

Светослав Георгиев: Аз бих изразил съгласието си с такава позиция и същевременно бих казал нещо друго. Аз съм съгласен, пък с нещо, което каза г-н Марков: той постави сериозния въпрос за връзките между етажната собственост, респективно, управителят на етажната собственост - с другите институции. Това, което той каза, ми се струва изключително важно и което, като че ли, убягва от разговора. Ние си говорим за закона, за неговите добри и лоши страни и така нататък, същевременно истинските проблеми на един реален домоуправител, така в кавички казано, са съвсем различни. Става въпрос за пробития покрив, става въпрос за таксите, които не се събират, за подържането на чистотата, за изпълнителния лист, който трябва да се вади дълги месеци. И на практика това са истинските проблеми на етажната собственост и мисля, че така трябва да видим положението, в което е поставен човекът, който трябва да се занимава с тях. Без сериозна връзка с общината, без сериозна връзка с кварталния инспектор, с органите на МВР, без сериозна връзка с пожарната, без каквото и да е отношение, някакво, с държавните служби Тоест, липсват изградените мрежи един домоуправител на етажната собственост истински да изпълнява задълженията си.

Водещата: Тоест, според вас това са реалните неща, които би трябвало да присъстват в този проект на закон

Светослав Георгиев: Сега не зная дали точно в този проект на закон, може би, не точно в този проект на закон за етажната собственост, но защо в специалното законодателство да не бъде обърнато едно по-сериозно внимание на фигурата на управителя на етажната собственост. Аз живея в блок, в който живеят около 300 души. Ако ние не живеехме в този блок, а живеехме в едно село, ние щяхме да правим избори, преки избори за кмет.

Стоил Сотиров: Точно така!

Светослав Георгиев: Ние щяхме да имаме кмет

Водещата: Да, разбира се. Но, в момента, достатъчни ли са правомощията, които има управителят на етажната собственост или домоуправителят, както е популярен за всички нас?

Светослав Георгиев: Да, ще продължа в тази връзка. Ако беше така, ние щяхме да имаме кмет, той щеше да има технически сътрудник, вероятно и още поне един служител, които щяха да бъдат хора на заплата. Този кмет щеше да има определени полицейски функции, защото с последните промени на законодателството на тези кметове на малки населени места се дадоха такива функции. Той щеше да разполага с бюджет. Той щеше да управлява някаква собственост. Той щеше да има реални права. А, какво имаме ние, в нашия блок? Имаме един човек, който не се знае по какъв

Водещата: начин е избран

Светослав Георгиев: по какъв начин е избран, който трябва утре, ако трябва да се легитимира пред съответните институции, това би могло да бъде проблем, най-малкото в съда, когато той трябва да изкара изпълнителен лист, за да вземе парите от някой от недобросъвестните собственици И мисля, че това е хаосът. Докато този хаос продължава и докато тези обществени отношения не намерят истинския си начин да бъдат уредени по един сравнително нормален начин, без да очакваме някакви чудеса, едва ли ще постигнем някакъв напредък.

Водещата: И тогава няма нужда от тези стимули като подаряване, продажба на земя или пък отстъпки за саниране на сградите.

Светослав Георгиев: Да, или пък вижте, това може да интересува един малък кръг от хора, вероятно икономически активните и хората, които имат някакви инвестиционни и други намерения, но едва ли това е преобладаващата част от хората.

Водещата: Това, според вас, трябва да бъде уредено в отделен нормативен акт или би могло да се усъвършенства настоящата нормативна база, за да бъдат дадени тези права, за да е ясно и да бъде фигурата на управителя на етажната собственост, каквато, без някакъв особен сантимент към отминали години, но беше един уважаван, в повечето случаи, човек

Стоил Сотиров: Според мен това трябва да бъде уредено в Закона за етажната собственост. Това е специалният нормативен акт. Най-общо разпоредбите за етажната собственост, най-общите правила се съдържат в Закона за собствеността. Етажната собственост е вид съсобственост, една специална съсобственост, особена съсобственост. И затова този специален закон трябва да съществува. Напълно съм съгласен, че домоуправителят трябва да има повече права, но и да бъде контролиран при упражняването на тези права. И механизмът за този контрол също трябва да бъде в този Закон. Може би един контролен съвет, който непрекъснато, на в определени периоди, на края на определен период да контролира какво е извършил през предходния период този управител. Защото знаем за много случаи, когато един домоуправител злоупотребява с правата си, а даже и с парите на хората. Знаем колко и във ваши предавания на радиото и по телевизията се оплакват граждани, че парите, които са събрали за плащане на парно от едно лице, са изчезнали, било домоуправител, било касиер на блока. Контролът трябва да бъде много строг.

Водещата: Да, но всичкото това, г-н Сотиров, пак предполага някаква активност, някакъв влагане на време и на усилия в този процес. И пак стигаме до

Стоил Сотиров: Това ще стане чрез разясняване както на Закона по време на изработването му, така и след приемането му, и най-вече медийно отразяване. Защото, знаете, че хората, когато нещо не го чуват, те се дезинтересират И трябва да се набляга много сериозно на това, че се защищава техният интерес, те трябва да бъдат убедени, а не изведнъж, една сутрин

Водещата: Да, аз мисля, че това е важното да се каже, че правим това за себе си и за нашата собственост

Стоил Сотиров: ... А не една сутрин да се събудят и да разберат от медиите, че им е гласуван в Народното събрание закон, който вече даже е публикуван в Държавен вестник и е влязъл в сила и той е в техен ущърб. И тогава да нададат вой. Тогава ще бъде просто много късно. Този закон ще урежда взаимоотношенията на над пет милиона български граждани. Знаете, че сме някъде, май, че малко и под седем милиона. Значи, на пет-седми, това е повече от половината българско население.

Водещата: Ами, да разчитаме тогава и на обещания, които са дадени и вчера на обществената дискусия, посветена на този Проект на закон за етажната собственост, че ще бъдат взети предвид и нещата, които предполагам, които споделихте и сега в ефира на Хоризонт до обед , сте споделили и вчера и няма да се случи така, че един ден да се събудим с приет закон, който, обаче, по никакъв начин да не ни помогне да живеем по-нормално в тези наши общи сгради и да се грижим, разбира се, за тях, по един добър начин. Благодаря ви за участието в Хоризонт до обед .

Стоил Сотиров: Апелирам да поддържате темата гореща! И в следващите месеци

Водещата: Мисля, че не е нужно. Ние го правим непрекъснато по Хоризонт . Светослав Георгиев от Института за развитие на публичната среда

Светослав Георгиев: Благодаря ви!

Водещата: и Стоил Сотиров, Сдружение за борба с корупцията и незаконното строителство.

Стоил Сотиров: И аз ви благодаря!