ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ

Съвместна рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление и

Програма “Хоризонт” на Българското национално радио

22 март 2007 г., 11.00 – 12.00 часа

На тема:

УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕМИТЕ (УУЗ) – ЩО Е ТО?

И КАКВА ПОЧВА ИМА В БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩИНИ?

Водеща: Даниела Големинова

Гостите в студиото:

Добър ден!

Водещата:

Госпожо Тодорова, от Вас очаквам да ни запознаете, на кратко, с целите на този проект.

Иванка Тодорова, ръководител на проект „Устойчиво управление на земите” на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Програмата на ООН за развитие и Глобалния екологичен фонд:

Както самата Вие споменахте, проектът “Устойчиво управление на земите” е съвместна инициатива на две министерства: Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Програмата на ООН за развитие и се финансира от Глобалния екологичен фонд. Всичко това говори за мащабността на проблема, за очакванията, които трябва да се реализират в рамките на този проект и при неговото приключване. Оттук и целите се формулират в рамките на проекта и резултатите, които се следват, е да се създаде, да се изгради, там, където не е наличен или да се подобри капацитета. Става дума за институционален, организационен, технически капацитет за ограничаване на деградацията и уврежданията на земите и в същото време да се създадат умения за провеждане на устойчиво развитие, на добри практики и обмен на опит. Не само умения, но и обмен на добри практики и опит за устойчиво управление на земите. И бързам веднага да кажа - защо именно устойчиво управление на земите и защо такава важност ние му отделяме. Защото това е една възможност наистина да се балансира между опазването и ползването на земите. И устойчивото управление на земите дава тази възможност да се разрешат конфликтите между производство и опазване на околната среда…

Да не се отива нито в едната крайност, нито в другата, на което сме свидетели в последните месеци, по една или друга причина…

Водещата:

Ваша задача е да намерите златната среда.

Иванка Тодорова:

Да. И в същото време, което пък е особено важно, е да се постигне консенсус между искания на местно, регионално, национално и международно ниво. Защото е много важен и консенсусът и на тази база да се гради устойчивост в развитие и прилагане на добри практики.

Водещата:

Тоест, целта на този проект е да пренесе политиката за устойчиво управление на земите от национално на общинско ниво. Колко общини до момента за включени в този проект?

Иванка Тодорова:

Крайната цел е това да се реализира на местно ниво в общините и при земеделските производители. И тъй като общините са (не знам дали добре ще го кажа - това е местната политика, по-нататък присъстващите в студиото ще продължат на тази тема) затова такова голямо значение се отдава на общините. Защото добрият пример, а от друга страна - и дейностите, които по един или друг начин са вменени на общините, ролята им и отговорностите ги правят много важен партньор и бенефициент - в този случай - на проекта. Започнахме работа с около 140 общини, на базата на подбор, като целта беше наистина да работим с общини, които изцяло попадат в селски райони, в които се стремим да се изгради поминък, да се изградят добри практики, за да може местния поминък да повиши икономическия растеж. Много е важно да има икономическа стабилност. И от тази гледна точка се гледа и на земите като на един ресурс и една възможност при тяхното ползване - да повишат и да подобрят начина на живот в селските райони. Затова започнахме със 148 общини, с една по-масирана информационна кампания.

Целта ни е, започвайки информационна кампания, естествено да дойде стремежът за работа в тази сфера. Понятието “устойчиво управление на земите” не е чак толкова широко разпространено, въпреки че това са добре познати стари неща, но вече обвити в нова терминология, в нови думи.

Започнахме почти от нулата, така да се каже, съвсем от началото, започнахме с информационна кампания, за да можем да създадем интерес към проблемите. И започнахме с тези 148 общини, които, поне по наша преценка и по критериите, които използвахме, имат най-добра, благоприятна среда, за развитие на задачите на проекта.

До момента наистина активен интерес проявиха 80-90 общини – споделиха местни проблеми, които имат отношение към устойчивото управление на земите. Защото това беше и целта на кампанията: не просто да се проведе някаква информационна кампания, в която ние да казваме: ох, това е толкова важно или това е толкова полезно, това е толкова модерно... Защото много често напоследък започва да се работи по подходи, които набират скорост извън страната и се стараем бързо да ги пренасяме, но те невинаги са...

Водещата:

Какви са резултатите до момента?

Иванка Тодорова:

Резултатите са доста добри, според предварителните ни очаквания. Казах, повече от 80-90 общини, това са 70-80% от участниците ни, изразиха желание, споделяйки своите проблеми, давайки предложения какво точно за техните райони има отношение към устойчивото управление на земите.

Глобалният проблем - устойчивото управление на земите - намери конкретни местни теми, които са характерни, проблемни, и бе разпознат на местно ниво. Това беше първата цел - разпознаването на проблема на местно ниво от страна на общините и заявен интерес и, както казах, вече 80-90% изявиха този интерес. С 20 общини в момента се работи по техните общински планове за развитие. Всъщност общинският план за развитие е този местен инструмент, чрез който една национална политика може да се реализира на местно ниво.

Водещата:

Днес в часа на “Общинския радиофорум”, който е съвместна инициатива на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление, обсъждаме работата по националния проект “Устойчиво управление на земите”. Проектът, по който работят заедно Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Програмата на ООН за развитие и Глобалният екологичен фонд. Преди малко, от госпожа Иванка Тодорова чухме, най-общо, какви са целите на този проект. Сега от г-н Али Косалиев, кмет на Община Сухиндол, очаквам да научим какви стъпки е извървяла Община Сухиндол при прилагането на политиката за устойчивото управление на земите?

Али Косалиев, кмет на Община Сухиндол :

Община Сухиндол, област Велико Търново, е земеделски район и напълно селски район. Устойчивото управление на земите, както каза и госпожа Тодорова, е една практика, която ние трябва да подновим. Бих казал, стара практика. Мероприятията, които се извършваха преди години в агротехниката на културите, просто помагаха за това устойчиво развитие на земеделските земи. Примерно, в Сухиндол, като лозарски край, редовете на насажденията се ориентираха по самите хоризонтали. Същото е и с овощните градини. Голяма част от земите в Сухиндолската община - обработваемите и горските - са на наклонени терени. В тези наклонени терени също се спазваха агротехнически мероприятия - оран, сеитба - всичко да върви по хоризонталите с цел, именно, да няма ерозия на почвата, с това да не се извлича или отива в низините и в негодни и непригодни места орният, плодородният, хумусният пласт на почвата.

Водещата:

А припламват ли искри между производителите и еколозите?

Али Косалиев:

Недоразумения между еколози, общинско ръководство и производители наистина съществуват. Те са основно например при опожаряването на стърнищата след посевите пшеница, ечемик… Също така паленето на ливади, които не са окосени както трябва, на мери, пасища от стопани, които мислят, че по този начин ще се подобри земеделието, а те пречат на себе си… Защото именно тези остатъци, които се изгарят, тъкмо те образуват плодородния, хумусния пласт на почвата, който осигурява високите добиви.

Малко недоразумения имаше и по “Натура 2000”, които в нашия район се изгладиха. Защо го казвам? Защото Националният язовир “Александър Стамболийски”, който заема 10 000 декара площ или десет квадратни километра, е в нашия район и една част попада и в Община Севлиево. Земите около този язовир и тези по поречието на река “Росица”, която се влива в него и излиза от него, също попадат в тази “Натура 2000”. След разясненията на МОСВ, на отделните специалисти този въпрос вече отшумява и няма никаква опасност от тази “Натура 2000”, особено в нашия район.

Водещата:

Вие имате ли необходимия административен и съответно експертен капацитет, за да прилагате тази политика на устойчиво управление на земите?

Али Косалиев:

Не само ние, но и голяма част от малките общини все още нямат този административен капацитет или примерно са малко специалистите - един или двама, които в общината се занимават със земеделието: отчети, срещи с хората и така нататък... И затова бих казал, че все още те са по-слабо запознати и сега започваме с тях работа…

Водещата:

Какво конкретно правите в тази посока, за да се подобри административният капацитет?

Али Косалиев:

Говорим с тях за ползите от прилагането на практика на устойчивото управление на земите и след това с тези наши служители, съвместно с общинската администрация и други специалисти ние ще излезем пред нашите хора. Вече проведохме срещи със собствениците, с по-големите арендатори - първо с тях, защото именно те прилагат тези методи и правилна агротехника.

За да можем да доведем необходимите ресурси или финансирането до нивото, необходимо за устойчивото управление на земите, основно трябва да работим с нашите земеделци, арендатори или ползватели на земите, да ги убедим защо трябва да вложат инвестиции, примерно, в наклонените терени…

Водещата:

Според Вас, необходими ли са дейности за подобряване на правната и институционалната среда, за да се осъществява по-успешно политиката за устойчиво управление на земите?

Али Косалиев:

Според мен, държавата следва да намери стимули, премии на отделните стопани, за да направят тия противоерозионни мероприятия и да се избегне ерозията, особено в наклонените терени - водната ерозия, извличането на плодородния пласт. Ние вече сме положили началото - съвместно с горското стопанство залесяваме наклонените, необработваеми земи. Приложили сме план за залесяване и така участваме в програма “САПАРД”.

Водещата:

Тоест, с Вашите проблеми са запознати и Министерството на околната среда и водите, и Министерството на земеделието и горите.

Али Косалиев:

Да, да.

Водещата:

Нормална ли е комуникацията с тях?

Али Косалиев:

Нашата работа с Министерството на земеделието и с Националното управление на горите е много добра, както и с районните управления за засаждане на земи, които са слабо продуктивни, с горска растителност - иглолистна или широколистна... Това е дългогодишна практика в Сухиндол, в разстояние на 30 години имаме вече 2000 декара засадени такива гори, които са вече пораснали, много са хубави и на това нещо се радва нашето население. Те основно са близко до нашите населени места и по този начин се образува един зелен пояс или това са белите дробове на тези населени места.

Водещата:

След малко ще продължим по темата. В разговора ще включим и заместник кмета на Община Генерал Тошево Йордан Бахов.

Добър ден, господин Бахов!

Йордан Бахов, зам.-кмет на Община Генерал Тошево :

Добър ден на Вас и на слушателите на радио “Хоризонт”!

Водещата:

До този момент, какво сте направили във Вашата община в областта на устойчиво управление на земите?

Йордан Бахов:

Темата за устойчивото управление на земите, предполагам, вълнува голяма част от българите, особено нас, добруджанци. Защото поминъкът на много от нас е свързан със земята. Осъзнавайки това, всеки земеделски производител се стреми да увеличава нейното плодородие, да пази почвата от замърсяване, което пък ще доведе до запазване на водата чиста, растителната и животинска продукция да се покачва и да е екологически чиста. Ние, като общинска администрация, осъзнаваме нашите отговорности и задължения в това отношение. С Общинския план за развитие и с Общинската програма за опазване на околната среда са предвидени редица мероприятия, свързани с опазване на земята, съответно на почвата, водата и въздуха. Накратко, какво е извършено от нас, в посока устойчиво управление на земите?

Водещата:

И как намирате златната среда между интересите на производителите и еколозите?

Йордан Баков:

Намален е броят на сметищата - ограничиха се площите, които бяха заети от сметища с животински и растителни отпадъци. Това все пак е работа и на еколозите, и на стопаните, осъзнавайки необходимостта от тия мероприятия. А пък с влизането след няколко години в експлоатация на Регионалното междуобщинско депо за отпадъци, което се предвижда да бъде построено по програма ИСПА, ще останат само площадки за компостиране на биоактивните отпадъци, за тях търсим решение по посока за производство на биогорива.

През 2004-та година Общинският съвет прие план за многофункционално стопанисване на горите, разработен по българо-швейцарска програма за горите, целящ да се формулират пътищата за дългосрочно развитие на горите в региона и да се постигне синхрон във взаимоотношенията между ползвателите на гори и да се избягват най-вече конфликтите между тях. Имам предвид и дърводобива, и пчеларството, и паша на животните.

Опитът, който натрупахме през тези години с реализацията на мероприятията по плана, ни помага и сега в решаването на редица проблеми в управлението на земята на територията на нашата община, която никак не е малко - общо 960 хиляди декара, от тях 780 хиляди декара са обработваеми и 80 хиляди декара са засадени с гори и защитни пояси, а близо 4000 са мери и пасища…

Общинският съвет отделя особено внимание на проблемите на устойчивото управление на земите и на последното заседание на ОбС се взе решение за създаването на предприятие за поддържане и стопанисване на мерите и пасбищата, за да се ползват те по-пълноценно. Очакваме в следващите месеци да стартира и предзалесително мероприятие върху площ от близо 680 декара на необработваеми земи, с наклони, чрез Програма “ САПАРД”. Но като говоря за устойчиво управление на земите, искам да споделя нещо, специфично, за нашия регион, и това са полезащитните пояси.

Безспорен е приносът на тези пояси в борбата срещу снеговата ерозия и за снегозадържането, и така нататък. Но те са засадени преди доста време, през 50-те години на миналия век. Короните на дърветата са пораснали значително, което създава проблеми на земеделските производители. Разпростряха се клоните им над полските пътища, които са поместени успоредно на поясите и това, фактически, ги прави неизползваеми и се налагат сечи. За да се придвижват селскостопанските машини по полетата, се налага да преминават през обработваемите площи, а това води до загуба - и то немалка - около 10 хиляди декара по наши изчисления, като се има предвид обработваеми площи, заети от полските пътища. Това пък води до сериозни конфликти между самите стопани и държавното лесничейство. За да се избегнат такива неща, трябва да се въведат съответните мерки. Имам предвид от Националното управление на горите, Регионалното управление на горите - Варна, нашето лесничейство. Спуснали са ни програма за сечта на нашето лесничейство - около 180 декара годишно могат да изкоренят и да се изсекат… Но това е абсолютно недостатъчно, като имате предвид, че общата площ на полезащитните пояси е около 50 хиляди декара… Тъй като почти всички дървесни видове са на пределната си възраст и подлежат на изкореняване, то с тия темпове в близките години, мисля, че няма да успеем по никакъв начин да решим проблема… Нещо повече, проблемът ще се задълбочава.

Водещата:

Дано да Ви чуват в момента експертите от Министерството на земеделието и горите.

Йордан Бахов:

Надявам се.

Водещата:

Предполагам, че Вие сте ги информирали и преди това за този проблем?

Йордан Бахов:

Да, говорили сме много пъти, но се надявам, че и радио “Хоризонт” ще ни помогне в тая посока.

Водещата:

Преди малко г-н Али Косалиев, кмет на Община Сухиндол, каза, че административният и експертен капацитет за прилагането на политиките за устойчивото управление на земите, не е достатъчен. А при Вас как стоят нещата?

Йордан Бахов:

Да, наистина, имаме нужда от експерти, специалисти, но работим в тая посока, учим се. Ползваме специалисти от различни институции, които могат да ни помогнат...

Водещата:

Благодаря Ви. Говорихме със заместник кмета на Община Генерал Тошево г-н Йордан Бахов.

Йордан Бахов:

Благодаря и аз. Желая Ви ползотворен ден!

Водещата:

Продължаваме разговораси в студиото на “Хоризонт” с госпожа Иванка Тодорова, ръководител на проекта “Устойчиво управление на земите”. Какво предстои от тук нататък по проекта?

Иванка Тодорова:

Какво предстои? Работата с общините е, общо взето, ориентирана по отношение на техните роли и отговорности за прилагането на политиката за устойчивото управление на земите. От една страна, общината като орган на местното самоуправление, който приема и провежда политиките за развитие на местната общност, и в тази си част проектът ще продължи с десет общини, конкретно да разглежда, да съдейства за подобряване на общинския план за развитие. Защото в общинския план за развитие следва да бъдат включени националните политики за устойчиво управление на земите, да бъдат сведени на местно ниво. И това са различни програми, различни дейности, които трябва да намерят отражение в общинския план за развитие.

В същото време, ние целим не самото подобряване на общинските планове за развитие, на база на подобрени експертизи и изведени местни приоритети. А разчитаме и на един механизъм на местна инициатива, на обсъждане на местно ниво и на тази база да бъдат изведени местните приоритети, които да намерят отражение в общинския план за развитие. Тоест, един механизъм за участие на заинтересованите страни при формулиране и по късно при провеждане на местната политика.

От друга страна, общините имат роля като собственици на земи, които трябва да стопанисват и ползват, съобразно устойчиви практики и в тази си част проектът ще подкрепи разработката на 30 проекта, от които със собствени средства на проекта ще бъдат финансирани десет демонстрационни проекта. Целта е да покажем, че това не са някакви имагинерни практики, а дейности, които са добри забравени стари практики.

Дори от включването на г-н Бахов и от думите на тук присъстващият г-н Косалиев пролича, че устойчивото управление на земите са практики, които не са непознати – те просто трябва да се изведат, да се познават и да се въведат в действие, както се казва, да се приложат. Това са противоерозионни практики, това е доброто стопанисване, употребата на органичните торове, на оборския тор… Също така това е залесяването на нископродуктивните земи.

И последния, трети акцент, който проектът има, е ролята на общините като партньор на централната власт и регионалните държавни структури. Проектът в цялата си дейност до момента съдействаше и подкрепяше участието на представители на общините при разработване на ключови документи като Националната програма за действие за устойчиво управление на земите. Защото самото участие на общините при разработването тези ключови документи е важно, за да могат те наистина да бъдат възприети добре на местно ниво.

Водещата:

Благодаря Ви. В часа на “Общинския радиофорум” обсъждахме резултатите от работата по националния проект “Устойчиво управление на земите”. Наши събеседници бяха: госпожа Иванка Тодорова, ръководител на проекта, кметът на Сухиндол г-н Али Косалиев и заместник кметът на Генерал Тошево Йордан Бахов.