ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ

съвместна рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление и програма Хоризонт на Българското Национално радио

30 март 2006 година, 11.00 12.00 ч.

Програма Хоризонт на БНР

тема:

ПОДОБРЯВАНЕ НА БИЗНЕС СРЕДАТА НА МЕСТНО НИВО

Водеща:

Снежана Попова

Участници:

Станислав Стоянов, "Алфа Рисърч"

Антоанета Матеева, ръководител екип Програма "Сити Линкс", ФРМС

Тодор Попов, председател на Общински съвет - Пазарджик

Снежана Иванова: В Хоризонт до обед започва традиционната за всеки последен четвъртък от месеца рубрика "Общински радиофорум". Знаете, уважаеми слушатели, че това е съвместно издание на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Целта ни е да се опитаме да направим по-разбираема и по-близка ролята на местните власти за обществото. А темата днес е свързана с възможността, която имат общините за подобряване на бизнес средата на местно ниво. Гости в студиото са Станислав Стоянов от "Алфа Рисърч" и Антоанета Матеева, тя е ръководител на Програма "Сити Линкс" на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Добър ден и на двамата!

Станислав Стоянов: Добър ден!

Антоанета Матеева: Добър ден!

Снежана Иванова: Свикнали сме да приемаме преди всичко администрацията по-скоро като пречка, отколкото като помощник, затова възможно ли е въобще местните власти да подобрят бизнес климата в дадена община, госпожо Матеева?

Антоанета Матеева: Разбира се, че е възможно. Общините са призвани да играят активна роля в процеса на местно икономическо развитие и конкретно да подпомагат подобряването на бизнес средата. Това е свързано с влиянието върху всички местни фактори, които определят успеха на местните фирми и тяхната конкурентноспособност. Какво означава да подобряват местните фактори, за да имат успех местните фирми? На практика това е подобряване на регулаторната среда на местно ниво. Това означава да има едни адекватни устройствени планове, които ще дадат възможност на общините да дават възможност на фирмите да ползват такива терени, когато имат необходимост за разширяване, да имат адекватна работна сила и да могат да имат едно добро административно обслужване, подходяща инфраструктура.

Снежана Иванова: Има ли добри практики в това отношение? Аз се сещам, че наскоро имаше и една кръгла маса по темата Подобряване на регулаторната рамка за бизнеса на местно ниво

Антоанета Матеева: Така е. Съвсем наскоро се проведе кръгла маса с участието на всички заинтересовани среди, които имат отношение към подобряване на регулаторната рамка за бизнеса на местно ниво, където бяха очертани проблемите в няколко насоки. Доколкото е възможно, проблемите, които трябва да се решават чрез цялостния подход за подобряване на бизнес климата, проблемите, които са свързани с конкретна промяна на законодателството и на национално, и на местно ниво. В тази кръгла маса взеха участие представители както на министерства и ведомства, конкретно Министерството на икономиката представи някои изследвания на законодателната рамка, които са направени през последните две-три години. От наша страна - Фондация за реформа в местното самоуправление и Инициатива Местно самоуправление към Американската агенция за международно развитие - бяха подготвени няколко анализа и изследвания във връзка с подобряване на регулаторната рамка.

Снежана Иванова: Какви са изводите от тези изследвания и реално какви са най-големите проблеми, може би, в тази област?

Антоанета Матеева: Те са в няколко насоки. Първата насока, която е много важна, е установяване на един по-широк диалог с бизнеса, така че да може да се проучат, първо, нуждите на бизнеса, да се види от какво конкретно те имат нужда, преди да се подходи към някакви промени. Другата голяма област е устройство на територията и управление на общинската собственост. Третата голяма област е подобряване на административното обслужване на местно ниво и конкретни стимули за насърчаване на инвестициите, също на местно ниво.

Снежана Иванова: Господин Стоянов, Вие също сте правили проучване по въпроса, това ли са основните проблеми, които очерта Вашето изследване?

Станислав Стоянов: И аз, най-напред, трябва да кажа, че проучването е правено съвместно с Фондацията за реформа на местното самоуправление. И отново искам да благодаря за възможността Алфа Рисърч да работи по този проект, защото ние също сме бизнес организация, освен, че сме социологическа агенция, ние също сме на този пазар. В общи линии, това, което очерта проучването, е, че има някакъв много широк кръг по теми, по които администрацията би трябвало да работи и занапред за подобряване на средата и за работата на бизнеса. Администрацията, общинската администрация не гледа на бизнеса като на някаква страна, на някакъв противник, който има претенции, който се стреми да постави в ъгъла администрацията. Напротив, администрацията ясно съзнава, че всъщност бизнесът е този, който допринася за развитието на всяка община И бизнесът е подвижен и би могъл да смени

Снежана Иванова: А можем ли да кажем, че това е така? Аз не мога да говоря от страна на бизнеса, а от страна на обикновения човек, който по една или друга причина посещава дадена община, за да си извади един или друг документ и реално се сблъсквам с чиновници, които ги чакам да си изпият кафето, които никак не са любезни, когато ги попитам какво трябва да направя, защото не разбирам, не съм чела всички закони Те не ми отговарят, сочат ми някакви листчета на стената, които са абсолютно неразбираеми

Станислав Стоянов: Вие сте в голяма степен права. Едно е да кажем общинското ръководство, общинската управа, да кажем в лицето на кмета, в лицето на съветниците. Друго, следващо ниво е администрацията - техници, началници на отдели и така нататък, и трето вече са конкретните служители, които пък се сблъскват с всекидневния поток от граждани. Това е така.

Антоанета Матеева: Може ли нещо да вмъкна тук? Мисля, че не можем да поставяме под един знаменател обслужването във всички общини. Определено трябва да кажем, че има общини, в които се работи по-добре, където административното обслужване и за бизнеса, и за гражданите е на много високо ниво. И разбира се, има и общини, в които това обслужване не е на достатъчно добро ниво.

Снежана Иванова: Като примери може ли да посочите кои са отличниците и реално къде тази система наистина куца?

Антоанета Матеева: Аз ще се спра на общини, където нещата са решени много добре. На първо място, мога да спомена, общини като Габрово, като Тетевен, като Пазарджик. И ще Ви кажа защо. На практика в тези общини е въведено обслужване от типа едно гише . Това е нещо, което в правителствени документи е подкрепено. Вече повече от сто общини имат изградени Центрове за информация и обслужване на гражданите, където на този принцип става административното обслужване. Разбира се, самото устройване на този Център за обслужване на гражданите само по себе си автоматично не означава високо качество на обслужването.

Снежана Иванова: Да, защото по тези гишета често се получават големи опашки

Антоанета Матеева: Не бих казала, че навсякъде се получават големи опашки. Много е важно тези Центрове, където са създадени, начинът по който те работят, дали от момента на тяхното създаване до днешния момент настъпват някакви промени или не. Защото тези общини, които аз в момента споменах, непрекъснато работят по подобряване на тази система, която са въвели, и непрекъснато оптимизират обслужването, което се осигурява от тези Центрове за обслужване на гражданите. В каква насока?

Снежана Иванова: Примери може ли да ни посочите?

Антоанета Матеева: Да, да. Това подобрение е в няколко аспекта. Отново ще се върна, ще направя препратка с проблемите, които са за бизнеса. Времето за обслужване е фактор номер едно. Това е ясно. Времето за обслужване може да означава не само времето, прекарано пред гишетата, за да се получи някаква услуга.То означава и необходимост да се получат различни разрешителни от няколко институции в общината. Проблемът, който са решили, в Габрово и в Тетевен, например, е свързан с това, че се въвежда комплексно интегрирано административно обслужване. Не е необходимо гражданите да ходят в няколко институции и в общината, и в областната управа, и в съда, за да получат съответните документи. Достатъчно е да отидат в общината, в Центъра за обслужване на гражданите в общината и да получат една услуга. Същото нещо, в още по-голяма сила, важи за община Тетевен, която пък е извън областния център и получаването на услуги, които са свързани с получаването на удостоверения от Окръжния съд, от областната управа, това вече им пести съвсем определено много повече време. Този модел в момента се усъвършенства и се разширява със съдействието на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Той се прилага понастоящем и в цялата област Благоевград. Това, което още повече облекчава и бизнеса, и гражданите, особено бизнеса, тъй като днешната тема е как общините могат да помогнат на бизнеса и да подобрят обслужването за бизнеса. Там, в обслужването, от типа едно гише , се включват и институции от рода на регионални инспекции за опазване на околната среда и водите, и пожарна, ХЕИ и други, и трябва да Ви кажа, че в по-голямата част от анализите, от проучванията от специализираните агенции и институции, от консултантските фирми, които бяха направени, сочат това като един от най-големите проблеми: че най-много време се губи за получаване на разрешителните от няколко различни институции на територията на общината и с въвеждането на това комплексно, интегрирано обслужване проблемът определено може да бъде решен.

Снежана Иванова: Антоанета Матеева и Станислав Стоянов - гости в студиото на Хоризонт до обед . Говорим за това как общините и общинската администрация би могла да съдейства за развитието на бизнеса в даден регион. Ще продължим, след песен, с един конкретен пример на община. Това е Пазарджик. И за трудностите, които тя среща.

Вие сте с традиционната за всеки последен четвъртък от месеца рубрика на Хоризонт до обед Общински радиофорум . Днес говорим за възможността на администрацията да подобри бизнес средата на местно ниво. Или шеговито казано, да не пречи и да не бъде пречка за осъществяване на бизнес идеите на различни предприемачи. Алфа Рисърч , чухте вече, направи изследване в шест общини на страната за нагласите на бизнеса към местната администрация. За основните изводи от изследването ще говорим по-късно в предаването. Преди това, обаче, ще представим основните проблеми, които среща една община. Това е община Пазарджик. Добър ден на Тодор Попов, председател на Общинския съвет в община Пазарджик!

Тодор Попов: Добър ден на Вас и на слушателите на програма Хоризонт !

Снежана Иванова: Нека да започнем в началото с това - как Вашата община помага да подобряване на инвестиционния климат в общината? И смятате ли, че една община би могла да играе роля в това отношение?

Тодор Попов: Усилията, които местната власт трябва да съсредоточи в това да помага на бизнес средата, мисля, че не подлежат на коментар, защото в крайна сметка на всички трябва да ни е ясно, че бизнесът е основният двигател на всяко едно общество и към него трябва да има особено отношение дотолкова, доколкото местната власт трябва да създава всички необходими предпоставки в две основни насоки. На първо място, комуникацията на бизнеса, във връзка с техническото обслужване на неговата дейност трябва да бъде на перфектно ниво. И вторият основен проблем е създаването на такива икономически предпоставки в самата местна общност, които касаят икономическата среда, за да може бизнесът, този, който съществува в нашата общност, да се развива. А в крайна сметка, да се привличат стратегически инвеститори във връзка с осъществяването на най-важната стратегия на общината

Снежана Иванова: Какво правите в Пазарджик, как помагате за развитие на местния инвестиционен климат?

Тодор Попов: Пазарджик, в известни насоки, считам, че има с какво да се похвали, с оглед на факта, че ние изнесохме един Информационен център, в който се извършва доста сериозно обслужване както на фирми, така и на граждани. Тоест, те не ходят по етажите, не висят пред кабинетите на различните чиновници.

Въведохме и няколко типа услуги - онова, което бизнесът иска да получи като публична услуга от общината, въведохме нещо, което, считаме за успешно и се сочи като добър модел. Това е експресното, нормалното и (да го наречем така) по-бавното обслужване. Плащайки експресна такса, в рамките на 24 часа той получава услугата, като с това евентуално направихме стъпка към преодоляването на по-дребната корупция.

По отношение на бизнес средата Пазарджик разви една икономическа зона по американски модел, който нашите партньори от побратимения ни град Уестбенд, с който имаме взаимноизгодно партньорство, лансира още в миналия мандат. И към този момент Пазарджик разви една индустриална зона, на излизане от Пазарджик, до пътя към Пловдив, която е един успешен модел на публично поведение от страна на администрацията - задоволяване на инвестиционни интереси на местния бизнес.

Но тук искам да поставя голямо ударение върху един много важен факт. От тук нататък, ако държавата не предприеме необходимите мерки за извършването на институционалната и финансовата децентрализация на общините, тоест, не даде ли възможност на общините сами да определят правилата на икономическата игра на територията на местната общност, свързани с местните такси и размера на местните данъци, тоест, за общините не направят ли тази промяна в Конституцията, общо взето местната власт няма да има големи възможности сама да поеме отговорността и съответно сама да определя правилата на играта на територията на нейната община и съответно да бъде адекватен партньор на бизнеса

Снежана Иванова: Това е един проблем, за който се говори отдавна, дано, наистина, да има решение. Като казахте за катеренето по етажите, за това, че с този Информационен център сте успели да накарате предприемачите да не ходят от стая в стая, искам да Ви попитам, следите ли, всъщност, дали Вашите служители имат различен подход към различните фирми и дали няма предприемачи, които все пак, продължават обиколките из етажите на общината?

Тодор Попов: Това е практика, която трудно би се изкоренила на 100 процента, трябва да бъдем реалисти. Тоест понякога, разбира се, това личи и от изследванията, които онзи ден коментирахме на проведената Кръгла маса, че понякога се използват и такива извънинституционални похвати, тоест търсенето на познати и на приятели в съответните места, които

Снежана Иванова: Случва ли се това в Пазарджик и как реагирате, когато установите такъв случай?

Тодор Попов: Това в Пазарджик, трябва да Ви кажа, че, първо, не е масова практика и проявяваме абсолютна нетърпимост към такива неща, защото, в крайна сметка, ние сме се погрижили, да създадем правила на играта, които са ясни и те трябва да се спазват от всички. Този, който не ги спазва, трябва да изтърпи съответната санкция.

Снежана Иванова: В едно проучване, за което ще говорим след минути, се отбелязва, че проблем често е потенциалът на общинските служители, капацитетът, недоброто познаване на новите технологии, текучеството на кадри... Вие как се справяте? Имате ли го този проблем?

Тодор Попов: Изключително сериозен проблем. И той е свързан не толкова с прокламираната евроинтеграция, която ни чака, а в крайна сметка с нормалното партньорство на общината с всички социални групи, не само с бизнеса. Общинският служител и чиновник, първо, трябва да разбере, че той, в крайна сметка, е сложен там, за да бъде в услуга на хората, и неговото лично му поведение към всеки един, професионалното му поведение трябва да бъде безукорно. И това, в крайна сметка, е ангажимент на човека, който ръководи изпълнителната власт, тоест, кмета на общината, да направи необходимото, първо, служителите му да имат необходимото поведение и, второ, те да бъдат наистина професионално подготвени, с оглед на тяхната работа. За това вече си има съответните обучения и програми и това е изключително важно, защото тези служители са лицето на местната власт пред цялата общественост и те градят имиджа на местната власт по отношение на публичните услуги. Тук не трябва да има никакви компромиси!

Снежана Иванова: Това е така, да. Вие комуникирате ли по някакъв начин с браншовите организации? Какви са отношенията Ви с тях?

Тодор Попов: Разбира се, една местна власт не може без партньорството на всякакъв тип организации. Тук, в Пазарджик, бе създадено Сдружение на предприемачите, тъй като темата на нашия разговор е такава, в което членуват може би представители на половината от по-едрия бизнес на Пазарджик. С тях се стремим да променим манталитета на комуникация, да ги вкараме колкото се може повече във взимането на важните решения, касаещи бизнес средата на нашата местна общност. И на последната среща, която имахме преди няколко дни, взехме решения да създадем фонд Младост . Тоест, да раздвижим малко младежкия сектор, като съберем една сериозна парична сума, за да обезпечаваме младежки проекти. Създадохме и един приз Предприемач на годината , под егидата на Общинския съвет, който в края на годината ще бъде връчван на най-добрия предприемач от местната общност като, разбира се, той ще бъде избиран от самите предприемачи.

Снежана Иванова: Тоест, можем да кажем, че бизнесът в Пазарджик има интерес от комуникацията си с Вас?

Тодор Попов: Няма бизнес в страната, който да няма интерес комуникацията с местната власт да бъде на добро ниво. От професионална гледна точка това партньорство е задължително. И бизнесът, и местната власт трябва да гледат в една посока, за да се случват наистина полезни неща за тази общност...

Снежана Иванова: Защо, обаче, не се случват публичните обсъждания, например, на бюджета, на таксите за смет?

Тодор Попов: Защо Вие мислите така? От къде правите този извод, че не се случват публичните обсъждания? Мога да Ви кажа, че тази законодателна промяна се наложи, така общо взето, от самия живот

Снежана Иванова: Тоест, самият бизнес в Пазарджик участва в тези публични обсъждания, така ли?

Тодор Попов: Бизнесът участва като становище, като мнение. Има, разбира се, още какво да се желае, но като първи стъпки в тая комуникация, която, смея да твърдя, че не беше развита, така, тя все още не е, на това ниво, на което трябва да бъде, са изключително полезни.

Снежана Иванова: Накрая, моля Ви, за съвсем кратък отговор, в какви посоки трябва да се работи, чисто законодателни или пък други, за да може администрацията, наистина да помага?

Тодор Попов: Както вече имах възможността да Ви кажа, аз съм твърд привърженик на децентрализацията. Това е нещо изключително важно. В крайна сметка, девизът на Европа, на която ние, живот и здраве, ще станем членове след месеци, е Европа на регионите , Европа на съответните региони, тоест, на съответните общини. В крайна сметка какво представлява нашата страна? Тя представлява съвкупност от 265 общини. Нещата и всички тези средства, които ние ще усвояваме, ще се случват по места. Тоест, във всяка една община. И считам, че вече е време държавата наистина да погледне на общините, тоест централната власт на местните власти като на адекватни партньори. Иначе, без даването на тази възможност на децентрализация, разбира се, при запазване възможностите на държавата за осъществяване на контрол на тази дейност. Но, съгласете се, че най-добре проблемите се решават там, където са възникнали, тоест по места. А ние трябва да имаме и финансовата, и институционалната автономия, да ги решаваме. Защото в момента, ние, местните власти, ако мога да цитирам кмета на Пловдив доктор Чомаков, той го каза най-точно. В момента ние имаме децентрализация на отговорностите и централизация на всичко останало.

Снежана Иванова: Благодаря Ви! Тодор Попов, председател на Общинския съвет в Пазарджик. Ще продължим по темата, след песен.

В Хоризонт до обед продължаваме темата за общините и възможно ли е те да помагат, а не да пречат на бизнеса, с коментара на социолога Станислав Стоянов. В студиото е и Антоанета Матеева. Чухме и един пример от Пазарджик. Господин Стоянов, във Вашето изследване много ли са такива случаите?

Станислав Стоянов: Имате предвид такива положителни примери?

Снежана Иванова: Положителни практики, да.

Станислав Стоянов: Има, разбира се. Първото нещо, което прави впечатление от изследването ни, е, че администрацията, разбира се, различно в различните общини, но администрацията осъзнава, че бизнесът е този, който храни местната среда. Е, чухме, има претенции за децентрализация на разпределението на финансовите ресурси. Това, очевидно е проблем за общините, но така или иначе, наличието на местен бизнес е важно за общините.

Сега, обаче, ще мина на другата страна. Страната на бизнеса. Защото проучването трябваше да покаже какви са проблемите и какво фирмите предлагат да се подобри. Първото, което е много важно, е, че има много широк кръг от проблеми, от различни аспекти, които излизат, да кажем, ако се започне от проблеми като състояние на кадастър, на градоустройствени планове, което в момента е в процес на подобрение, на изграждане и развитие - за различните общини на различно ниво. И се премине през проблемите на Закона за устройство на територията, защото в момента се строи много активно. Знаем, по този въпрос се срещат много проблеми. Ако се мине през състоянието на договорите с общинските наематели;. ако се мине през състоянието на градската среда, транспорт и така нататък... Има много широк кръг от теми, по които може да се работи.

Снежана Иванова: Можем ли да кажем, обаче, кой въпрос в момента е най-болезнен за бизнеса като цяло? Разбирам, че всяка една фирма има различен интерес, тъй като работи в различен сектор и за нея ще е различно, но нещо, което

Станислав Стоянов: И не само от секторите зависи. Зависи и от големината на фирмата, от активността на фирмата Кое е най-сериозно? Най-сериозното според мен е, че има различни кръгове от проблеми, освен това, че решаването на проблемите е процес. Едно решение води след себе си някакви, да кажем, нови изменения. Примерно, можем да го проиграем с принципа на едното гише, за което стана въпрос и от Пазарджик. Едното гише - идеята е много добра. Вместо граждани и фирми да обикалят по етажите, да ходят в стаи, при техници и така нататък, да отидат на това едно гише, където е посочено каква документация трябва да подадат, да подадат съответната молба, след определен срок да дойдат да си получат документите, за които кандидатстват и така нататък Сега, нека си представим, обаче, че Вие сте една малка фирма, а аз съм една голяма фирма. Какво се случва? Вие идвате, подавате документи и след определен период получавате Вашите документи. Но аз и Вие, аз като голяма фирма, съм поставен, поради този принцип на едно и също гише, съм поставен заедно с Вас. Като голяма фирма, работеща често, да речем, по Закона за устройство на територията, аз съм изградил своите връзки с техници на общината и така нататък, налагало ми се е да обикалям, но съм си назначил едно лице във фирмата, което да обикаля и да има тази връзка постоянно. Сега Вие и аз сме поставени на едно и също гише. Освен това и гражданите са на същото гише. Естествено, че за Вас това е по-добре. Вие не обикаляте, както се казва. Аз пък съм нареден на една голяма опашка от граждани и други фирми. И тук възниква

Снежана Иванова: И затова се използват другите вратички с продължаването на обикалянето

Станислав Стоянов: Не само затова, не само затова. Но ето, първият проблем, който може да възникне - да се създаде, примерно, среда за обслужване на корпоративни клиенти. В Пазарджик, например, това са го направили. Има гишета специално за корпоративни клиенти. Или гишета, примерно, специално по Закона за устройство на територията, защото

Снежана Иванова: Това, обаче, в една малка община, дали може да се случи?

Станислав Стоянов: В малките общини дори имат и по-добра възможност, защото, да кажем, там нямат и такъв натиск, бизнес средата не е толкова развита, няма толкова много фирми. Тук ще включа и Трявна към списъка на отличниците. Малката община изгражда, да кажем, много по-лесно такива гишета за обслужване, отделни гишета, разработва документация. В Трявна, например, имаха специфичен софтуер за следене на движението на преписките - във всеки един момент Вие да може да знаете докъде се е придвижила Вашата преписка, Вашите документи и така нататък. Тоест, малките общини и според мен това е най-важното, което от изследването показа, до голяма степен опира в момента не само на натиск - на държавен натиск, на натиск на неправителствени организации, на натиск на бизнес. До голяма степен опира и до осъзнаване и желание и на общинските ръководства да работят. То също е различно. То не е константа. В едни общини ситуацията е една. В други общини ситуацията е друга. Но до голяма степен натискът на външната среда - бизнес, неправителствени организации е важен за

Снежана Иванова: А, как работят изследваните от Вас общини с бизнеса. Срещат ли се с различни браншови движения и ?

Станислав Стоилов: Там, където ги има. Защото, ето, да кажем, в една община като Казанлък, там проблемът беше, че няма такива бизнес сдружения, толкова бизнес сдружения, с които да са контактува.

Антоанета Матеева: Тук, може би, е интересно да споделя със слушателите, че в Казанлък в момента се подготвя създаването точно на такова бизнес сдружение, което ще се нарича Клуб на работодателите . То е по инициатива на общинското ръководство, което изцяло разбира необходимостта от установяване на по-тесни връзки с местния бизнес и възможност да обсъжда проблемите, които бизнесът има, за съществуването си и за развитието си. Създаването на този Клуб на работодателите ще даде възможност да се включат не само представители на всички фирми в общността, тези, които са представители на фирмите по направления, малки, големи, по отрасли, но ще има и представители на неправителствени организации, които работят с бизнеса, разбира се, на общината и представители на образователни институции. Тоест, отново ще има представители на всички сектори, които имат отношение към подобряване на бизнес средата.

Тъй като споменахме Казанлък, бих искала да направя паралел с Казанлък и да върна малко разговора към нещо, което ми направи впечатление в изказването на г-н Тодор Попов от Пазарджик. Той акцентира внимание върху професионализма. Наистина, това е тема, която е от огромно значение.

Фондацията за реформа в местното самоуправление вече няколко години работи за подпомагане на българските общини, за въвеждане на принципа на професионализма в областта на местното икономическо развитие. На пръв поглед, това изглежда малко помпозно, но ще Ви кажа в какво всъщност се състои това. Група български общини, от миналата седмица те вече се увеличиха и станаха 40, се обединиха и работят в Българското партньорство за местно икономическо развитие, което е обединило усилия за подготовка и маркетиране на условията за бизнес в нашите общини, за разширяване на съществуващия бизнес и привличане на нов бизнес. В тези общини за прилагане на професионалния подход е създадена една нова позиция на специалисти по бизнес развитие на общините.

В седем от тези общини са създадени специализирани професионални звена по бизнес развитие на общините. Те се занимават с оценка на ресурсите на общината на база на направените анализи и оценки за ресурсите на общината, те предлагат ефективни мерки за въздействие в съответствие на изградените приоритети за развитие на икономиката на общината - както по отношение на подобряване на инфраструктурата, така и по отношение на развитието на работната сила в съответствие с вижданията, с приоритетите за развитие, и работят, съвместно с бизнеса, за подобряване на условията, които съществуват. Разработването на специфични проекти, програми и мерки са тяхна основна задача. Те предлагат на ръководствата на общините тези проекти и програми и ги изпълняват в последствие. Какви могат да бъдат тези проекти и програми? Например изграждането на индустриални паркове, нещо, което, сравнително отскоро е тема за разговор и тема за работа в България. Аз се радвам, отново ще дам пример за Пазарджик, г-н Попов спомена изграждането на първия общински индустриален парк в България. Той стана факт. Пазарджик е част от Българското партньорство за местно икономическо развитие и ние съвместно сме работили за предаването на ноу-хау по изграждането на този индустриален парк. Но той нямаше да бъде факт, ако ръководството на общината не беше определило за свой приоритет разширяването на местния бизнес и привличането на нов бизнес в общината. Това стана възможно, след като общината подготви един терен, изгради инфраструктурата на този терен и даде възможност на местни фирми да заемат терени в новата индустриална зона, в новия индустриален парк.

Снежана Иванова: Това е така. Не ни остава много време. Въпрос и към двамата, с молба за кратък отговор - в какви насоки трябва да се работи, чисто законодателно, или пък, други, за да може местната администрация, наистина, да помага на бизнеса?

Станислав Стоянов: Бих казал, че едно нещо, според мен, от проучването ни, е много важно да се схване. Това е, че работата по подобряване на дейността на местната администрация е процес и една мярка, положителна, с желание да бъдат подобрени определени условия, не означава, че проблемът е решен. От там насетне има още необходимост да се види как тази мярка е повлияла, дали са се появили нови нужди от промени в процеса и така нататък... Тоест, необходимо е едно постоянно следене, усещане за това, че тук става въпрос за един продължителен процес за подобряване на работата на местната администрация.

Снежана Иванова: Госпожо Матеева?

Антоанета Матеева: Напълно съм съгласна, че подобряването на бизнес климата не може да се разглежда като еднократно действие, в никакъв случай. То е процес. Но то, също така, означава и широко партньорство. Широко партньорство не само между местните власти и местния бизнес, но широко партньорство и с всички правителствени институции. Като резултат от тази Кръгла маса, която се проведе миналата седмица, ние ще внесем в Министерство на икономиката обобщените предложения от всички дискусии, които се проведоха и ще очакваме, че предложенията за промени в националното ни законодателство и за намеса ще бъдат внесени в Съвета за икономически растеж.

Снежана Иванова: И ние ще продължим да следим и тази тема, ще видим дали, всъщност, отговорните институции ще се ангажират. Благодаря Ви! Антоанета Матеева от Фондацията за реформа в местното самоуправление и Станислав Стоянов от социологическата агенция Алфа Рисърч - в студиото на Хоризонт до обед , в традиционната, за всеки последен четвъртък от месеца, рубрика Общински радиофорум .