ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ

Съвместна рубрика на програма Хоризонт на Българското национално радио
и Фондацията за реформа в местното самоуправление

27 април 2006 г., четвъртък, 11.00 - 12.00 часа

ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЩО Е ТО И ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС?

Водеща: Снежана Иванова

Водещата Снежана Иванова: Започва традиционната за всеки последен четвъртък от месеца рубрика Общински радиофорум - една съвместна инициатива на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Днес темата е: Трансграничното сътрудничество - що е то и има ли почва у нас? . В минутите до 12 ще се опитаме да ви представим няколко проекта за трансгранично сътрудничество, осъществено между български общини и общини в съседна Румъния. Ще се опитаме да извлечем поуките, начините за справяне с трудностите, както и в същото време ще се опитаме да направим паралел между нас и съседна Румъния. Знаете, че през последните месеци, в една или друга област, непрекъснато се прави такова сравнение. Първият ни събеседник е Александър Павлов. Той е изпълнителен директор на Асоциация за трансгранично сътрудничество и развитие Дунавска Добруджа - Силистра. Добър ден!

Александър Павлов, изпълнителен директор на Асоциация за трансгранично сътрудничество и развитие Дунавска Добруджа - Силистра: Добър ден!

Снежана Иванова: Преди да разкажем повече за проектите, по които работите, ми се иска да започнем отначало. От това какви са възможностите на българските общини да работят по проекти за трансгранично сътрудничество?

Александър Павлов: Позволете ми най-напред да представя нашето сдружение и еврорегиона, приоритет на който е развитието на регионалното и трансграничното партньорство

Нашият еврорегион се казва Дунав-изток и е учреден на 15 ноември 2001 година в Кълъраш. Регистриран е под номер 125 в Съвета на еврорегионите. Това е един от най-големите еврорегиони с българско участие, със собствено население над два милиона души.

Снежана Иванова: За да сме максимално достъпни обаче за повечето хора, кажете ни какво точно означава еврорегион?

Александър Павлов: Еврорегион е форма за диалог на местните власти, поне според мен. Базирам се на две знакови събития на партньорството. Това са българо-румънската среща по перспективите на трансграничното сътрудничество или така наречената Среща на еврорегионите , която беше проведена на 27 януари 2006 г. в Русе. А после и състоялата се на 6 април в Гюргево Първа консултативна среща за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 година . Еврорегионите са структури, които се базират на общата дунавска история, на общия европейски път на двете страни и на осъзнаване на необходимостта от съвместно усвояване на фондовете. Навсякъде се изтъква, че ние не можем да си позволим този разкош да не усвояваме предвидените средства по фондовете, било поради бюрократични пречки, било поради липса на диалог между местните власти. Еврорегионите ни дават тази форма за сътрудничество на местните власти, неправителствените организации и бизнеса.

Снежана Иванова: Кажете ни сега какви са възможностите на българските общини да работят, да кандидатстват по проекти за трансгранично сътрудничество?

Александър Павлов: Възможностите са големи. Например в българската част на зоната на еврорегиона асоциираните членове се представят от нашата Асоциация Дунавска Добруджа , която към момента обединява 16 общини от Североизточния планов регион, 10 неправителствени организации, 1 бизнес сдружение и 15 солидни фирми. Така че работа има много. И аз мисля, че първата стъпка към задълбочаване на трансграничното сътрудничество и подготовката за усвояване на Структурните фондове е афиширането, създаването на технически секретариат в Кълъраш, с филиал в Силистра, който ще направи и първото упражнение върху управлението на общите фондове. Приет е общ календар, следва подготовка на административен капацитет и на оперативните програми, свързани с преминаването от предприсъединителните към Структурните фондове. Това, разбира се, изисква съвместна дейност и консултации между местните администрации.

Снежана Иванова: Как обяснявате на представителите на малките общини, че подобно сътрудничество е важно?

Александър Павлов: Ние сме в постоянен контакт и когато сме заедно, ние сме по-силни, а иначе сами по себе си нямаме капацитет, нямаме възможности да усвояваме по-големи средства. Така че едно такова регионално партньорство, и в зоната на еврорегиона - ни дава съвсем по-големи възможности и по-голямо самочувствие.

Снежана Иванова: Разкажете ни с какви трудности се сблъсквате по време на подготовката си за кандидатстване по един или друг проект?

Александър Павлов: Това са най-вече усложнените процедури. Има трудности и по доказването на изразходваните средства, например с ДДС, когато се изпълняват проекти. Може би и контактите, специално за малките общини и неправителствените организации, липсата на контакт, на информация Това са основните трудности.

Снежана Иванова: Кои са проектите, които бихте отличили като добри във Вашата община?

Александър Павлов: Пред мен е списък с 13 проекта, които сме реализирали

Снежана Иванова: Нека да не изброяваме всички! Кажете този, който е най-значим за вас.

Александър Павлов: Това е проектът, с който сега се подготвяме за кандидатстване по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество 04 - оживяване на работните структури на еврорегиона. Ние имаме нужда от тия работещи структури, които ще бъдат обединени в четири комисии от експерти, по различни направления.

Снежана Иванова: Б лагодаря Ви! Александър Павлов - изпълнителен директор на Асоциацията за трансгранично сътрудничество и развитие Дунавска Добруджа - Силистра, в Общинския радиофорум - една съвместна инициатива на Българското Национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление.

***

Трансграничното сътрудничество - що е то и има ли почва у нас? - това е темата на Общинския радиофорум днес. Следващият ни събеседник е Христина Георгиева - заместник кмет по икономиката на Община Силистра. Добър ден!

Христина Георгиева , заместник кмет по икономиката на Община Силистра: Добър ден!

Снежана Иванова: В началото разкажете ни повече за проектите, по които работи Вашата община.

Христина Георгиева: Община Силистра, общо взето, работи от 2000-та година по проекти на трансграничното сътрудничество и до момента е придобила доста опит в тяхната реализация. Не знам дали беше споменато в предаването Ви до този момент, че предстои Съвместен фонд за малки проекти България - Румъния - 2004 , в който ние сме готови отново да участваме

Снежана Иванова: Разкажете ни за току-що привършилите, за тези проекти, които сте реализирали, за да можем да обясним и на останалите представители на по-големите или на по-малките общини какъв е смисълът от участието им в подобни проекти, смисълът въобще на трансграничното сътрудничество

Христина Георгиева: Бих Ви споменала някои от по-големите проекти, по които общината е работила. Единият от тях е Благоустрояване на КПП между Силистра и Кълъраш , който беше финансиран с обща сума за двете страни - пет милиона и 800 хиляди евро; Обща система за мониторинг на качеството на въздуха в граничните градове , който също е завършен и с добри резултати; Почистване на Дунав и създаване на удобни условия за транспорт - един също завършен проект за 3 милиона и 700 хиляди евро, реализиран от двете страни на река Дунав; Изграждане на ГКПП Силистра Кълъраш , който все още продължава и румънците вече са готови, а строителните дейности при нас продължават и би трябвало да приключат през месец август тази година; един много успешен проект на община Силистра е Създаване на бизнес офиси Кълъраш Силистра като резултатите от този проект вече се мултиплицират чрез завършения проект за бизнес офиси в Генерал Тошево -Мангалия и текущият в момента проект за изграждане на бизнес офиси в трансграничния регион Тутракан Олтеница .

Снежана Иванова: Тоест, вие подпомагате местните бизнеси да се свързват с колегите им от Румъния?

Христина Георгиева: Точно така. И всъщност това дава много добри положителни резултати, защото интересите на бизнеса от двете страни се преплитат и това подпомага икономическия потенциал на региона.

Снежана Иванова: Как самите бизнесмени, самите предприемачи в началото приеха тази идея? Трудно ли ги убеждавахте или не се налагаше?

Христина Георгиева: Не, бизнесът е отворен за този тип програми и за обучение. Защото всеки сериозен бизнесмен съзнава, че бъдещето, което очаква и двете ни страни, е насочено към премахване на границите и завладяване на нови пазарни територии. Така че бизнесът е отворен към реализацията на този тип проекти.

Снежана Иванова: Предполагам, че при реализацията на този тип проекти, за които споменахте, сте се сблъскали и с редица трудности. Какви проблеми имахте?

Христина Георгиева: По-скоро ми се струва, че местната общност и бизнесът са добре подготвени за реализацията на тези проекти. Но при нас, специално в България, се получава малко трудна координация между централна и местна власт. Докато, като че ли, при румънците има някакъв ред и те някак си по-бързо и по-гъвкаво се справят с това. Коментирали сме с колеги, че това е може би поради наличието на Министерство на евроинтеграцията в Румъния, докато тук, при нас, това е решено по съвсем друг начин. Всички знаем, че във всяко министерство има дирекция, която работи по проблемите на евроинтеграцията и съответно тези трансгранични проекти също са част от предприсъединетелните проекти, които България реализира и понеже става по-трудна комуникацията между самите министерства, това, от друга страна, затруднява комуникацията и с местната власт, съответно и с местния бизнес.

Снежана Иванова: А трудно ли се печели проект? Задължително ли е необходимо лоби, за да се гарантира един успех?

Христина Георгиева: Моето лично мнение е, че категорично това не е необходимо, защото ако един проект е качествено и добре подготвен, има всички шансове той да бъде одобрен. По мое мнение всичко зависи от капацитета на хората, които работят по места и специалистите, които се занимават с този вид дейности

Снежина Иванова: Ще Ви цитирам, обаче, данни от една анкета, проведена в сайта на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Резултатите от нея са, че повечето хора смятат, че няма значение качеството на проекта, важни са връзките. Това е мнението на над 55% от участвалите в анкетата.

Христина Георгиева: Не ме изненадва това число, защото това е, общо взето едно широко ширещо се мнение сред общността. Но хората, които се занимават пряко с подготовка, кандидатстване и реализация на проекти, са на друго мнение.

Снежина Иванова: Трудно ли, обаче, откривате нови, иновативни моменти, за да бъде, в крайна сметка, накрая, оценен един проект?

Христина Георгиева: Да, това действително е трудно, защото при толкова много области, в които може да се работи, много трудно понякога можеш да определиш точно най-належащата или най-актуалната тема, по която би могъл да се реализира един проект.

Снежина Иванова: А вие как си избирате темите?

Христина Георгиева: Общо взето, чрез комуникация с екипа, който вече има опит и съответно при нас, в общината, има вече достатъчно събрана информация за потенциалните нужди както на бизнеса, така и на обществото като цяло.

Снежина Иванова: В какви посоки бихте работили от тук нататък?

Христина Георгиева: Може би, това, което е най-силно като капацитет на общината, е работа за подобряване на регионалното сътрудничество, подобряване на капацитета на администрацията и съответно - много широка работа в областта на екологията и опазването на околната среда. Тук, вече много активно се намесват и неправителствените организации. Те имат доста реализирани проекти - точно в областта на околната среда.

Снежана Иванова: Като казвате за капацитета на общината, как се справихте с подготовката на огромното количество на формуляри и документи, които се попълват на английски език при кандидатстването по проектите?

Христина Георгиева: Общо взето, всичко е рутина, но действително се създават проблеми при попълването на всичките тези документи, още повече проблеми има и при търсене и налагане, съответно на договорите, договаряне, пак съответно на договорите, целите, всички процедури да бъдат изготвени на английски език А това затруднява не само хората, които като екип подготвят проекта, а съответно и бизнеса, който трябва да ни офертира, както и всички останали партньори по проекта.

Снежана Иванова: Вие казахте за инициативността на предприемачите, понякога за инициативността на неправителствения сектор. Всички те проявяват ли инициативност по отношение на проектите за трансграничното сътрудничество?

Христина Георгиева: Хората са готови да се включат в реализацията на проекта. Но трудно бих могла да кажа, че провяват много силна инициативност.

Снежана Иванова: Как са готови тогава да се включат?

Христина Георгиева: Те са готови да реализират дейности, които вече са финансирани.

Снежана Иванова: Като пример?

Христина Георгиева: Бих Ви дала пример с екологията, защото когато трябва да се реализира нещо в дадено населено място, особено когато става въпрос за защитени територии или за по-специфични, чисти територии, местните хора са готови да подпомогнат реализацията на дейностите, защото това води до повдигане на икономическия потенциал на съответния регион, а както знаем, общо взето, пограничните региони са икономически слаби

Снежана Иванова: Така е, да Това беше Христина Георгиева - заместник кмет по икономиката на Община Силистра, община, която работи от 2000-та година по проектите за трансгранично сътрудничество. След песента, избрана от нашата музикална редакторка, ще продължим и с опита на община Горна Оряховица.

***

В Хоризонт до обед говорим за трансграничното сътрудничество - що е то и има ли почва у нас? До този момент разбрахте какви са проектите, по които работят в Община Силистра, трудностите и начините за преодоляване на препятствията там. Последният ни събеседник днес е Илия Михайлов. Той е заместник кмет по хуманитарните дейности и евроинтеграцията на Община Горна Оряховица. Добър ден!

Илия Михайлов, заместник кмет по хуманитарните дейности и евроинтеграцията на Община Горна Оряховица: Добър ден!

Снежана Иванова: В Община Горна Оряховица също осъществявате проекти за трансгранично сътрудничество. Имате опит в тази насока. За кой от проектите бихте ни разказали?

Илия Михайлов: Преди да кажа няколко думи за проектите, които реализираме с нашия побратимен град Рошиори де Веде , искам да Ви поздравя за тази шаржова находка - Що е то трансграничното сътрудничество и има ли почва в България? . Ние тепърва трябва да се учим да търсим дългите пътечки на сближаването със съседите си и трябва да питаме дали има не само почва у нас, но и в Румъния

Снежана Иванова: В Румъния има ли почва?

Илия Михайлов: Аз съм на мнение, че те са готови. В някои отношения даже са по-добре подготвени от нас, българите.

Снежана Иванова: В кои насоки са по-добре подготвени от нас, българите? Питам Ви, защото в последно време около евроинтеграцията непрекъснато се правят сравнения между България и Румъния.

Илия Михайлов: Вижте, ние стартирахме, когато ФАР - Трансгранично сътрудничество , тази програма, прохождаше. Стартирахме връзките си с Рошиори де Веде и на мен ми прави впечатление, понеже реализираме вече трети проект с тях, прави ми впечатление рационалната канава, начинът, по който те разработват проектите си. Ние сякаш искаме да влезем в много по-голяма дълбочина, искаме с един проект да изчерпим всички проблеми на инфраструктурата, на общуването, на сближаването и така нататък... А те хващат по-прости теми, по-елементарни, по-бързо реализуеми проблеми. И може би и заради това имат и предимство. Имам предвид тези два проекта, които реализирахме с тях, от тъй нареченият мек тип от хора за хора . В първия проект създадохме възможности за сближаване между стопанските субекти, между предприемачите от Рошиори де Веде и Горна Оряховица. Във втория проект, на който в момента тече реализацията, взаимно си подпомагаме подготовката на плановете за регионално развитие и създаване на условия за културен обмен.

Снежана Иванова: Какви са резултатите до този момент от тези два проекта, за които споменахте?

Илия Михайлов: Между нашите два града се установиха взаимоотношения не само на нивото на общинските администрации, но мисля си, че вече имаме и изграждане на локална мрежа за трансгранично сътрудничество. Две училища взаимно разработват проект. Сега ще готвим един проект за чисти притоци на река Дунав. Защото нашият град, Горна Оряховица, е разположен по крайбрежието, по бреговете на река Янтра, а пък Рошиори де Веде - по бреговете на притока на река Дунав, река Веда. Това е един екологичен проект на младите хора, на учениците от двата града. Така че разширяването на връзките не само между администрациите, не само между стопанските субекти, а и между неправителствените организации, училищата в двата града - всичко това, смятам, че ще бъде реален принос в последната година преди присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз.

Снежана Иванова: В коя област е по-лесно да се развива, да се изпълнява проект за трансгранично сътрудничество - в областта на културата или напротив, в социалната сфера, в предприемачеството?

Илия Михайлов: На сегашния етап опитът показва, че ние малко се познаваме, въпреки, че сме на една река разстояние, малко се познаваме с нашите северни съседи

Снежана Иванова: Тоест, културата може да ни сближи. Проблемите са тези, които ни сближават?

Илия Михайлов: Да, така е. И по-добре, и по-лесно ще се реализират на сегашния етап такива проекти, свързани с духовното сближаване, с взаимното опознаване, преодоляването на пречките в общуването, съмненията, които сме имали като съседи и как сме се поглеждали накриво, понякога...

След това са проблемите в екологията. Защото река Дунав е европейска река, която ни разделя, но и която ни свързва и ако ние не полагаме грижи за опазването на околната среда и за съхраняването на биологичното разнообразие, флората и фауната по поречията на нашите реки и да научим младите хора да ценят това .

И на трето място бих поставил сближаването на стопанските субекти, защото все още не са видели реалния си интерес. Може би не стигат, по скромната ми преценка, не достигат маркетинговите проучвания както от румънска, така и от българската страна за потребностите на пазарите, не сме разкрили онези ниши, които нашите стопански предприемачи биха могли с дейността си да запълнят в Румъния, а пък румънските в България.

Снежана Иванова: Могат ли, обаче, тези съвместни проекти да преодолеят изоставането на граничните региони, според Вас? Или не можем, все още, да говорим за подобно нещо?

Илия Михайлов: Велико Търново, Великотърновска област, граничи с окръга Телеорман, в който се намира и нашият побратимен град и тези райони, които са погранични - от Свищов до Елена, в това число и Горна Оряховица, не са изостанали. Същото важи и за този окръг Телеорман Но Вие сте права, по принцип

Снежана Иванова: Става дума, между другото, и за останалите общини, не става дума единствено и само за Горна Оряховица, тъй като ние се опитваме да дадем все пак пример и на останалите общини как биха могли да работят, да предлагат различни иновативни моменти в тези проекти по ФАР или било то по други начини

Илия Михайлов: Точно това имах предвид, че Вие визирате не точно по ФАР - Трансгранично сътрудничество за пограничните райони Румъния-България, а може би и да речем България-Гърция Това би било от сериозно значение и може би в тази връзка Вашето предаване и този акцент, който правите на трансграничното сътрудничество, Ви прави чест, защото опитът, който придобиха общините в общуването си с румънските общини, може да се приложи много бързо и със страна членка на Европейския съюз, Гърция, в изпълнение на Програмата ФАР - Трансгранично сътрудничество

Снежана Иванова: Дано това да стане. Илия Михайлов - заместник кмет по хуманитарните дейности и евроинтеграцията на Община Горна Оряховица. Така завършваме Общинският радиофорум днес - една съвместна инициатива на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Очевидно, има смисъл от трансграничното сътрудничество. Очевидно, има смисъл да се кандидатства по различни проекти, защото, ще направя паралел с Тото-то - единствено ако пуснеш фиш, можеш и да очакваш да спечелиш. Така завършва и днешното издание на предаването Хоризонт до обед . За него, през последните два часа, работиха: Мария Арнаудова, Вили Панова, Радослава Топалова, Даниела Големинова и Снежана Иванова.