ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ
Съвместна рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Програма “Хоризонт” на Българското национално радио
2 6 април 2007 г., четвъртък, 11.00 – 12.00 часа
На тема:
Какво завеща на българските общини Американската агенция за международно развитие за 12-годишната си работа в България?
Участници в предаването:
- Джийн Гибсън, ръководител отдел “Програми за демокрация и местно самоуправление”, ААМР - България
- Кирил Киряков, старши съветник “Местно самоуправление”, ААМР – България
- Гинка Капитанова, изпълнителен директор, Фондация за реформа в местното самоуправление
- Гинка Чавдарова, изпълнителен директор, Национално сдружение на общините в България
Водещата:
Слушате предаването “Хоризонт до обед”. Справката с календара показва, че това е последният четвъртък на месец април. Ще ви припомня, че в последните шест години всеки последен четвъртък на месеца във времето от 11 до 12 часа ефирът на програма “Хоризонт” ви предлагаше рубриката “Общински радиофорум”. Сред темите, които сме обсъждали, заедно с експерти от общините и представители на неправителствените организации, са: общинските бюджети, етажната собственост, подобряване бизнес средата на местно ниво, развитието на селските райони, подобряване на административното обслужване.
Проблемите на местното самоуправление и необходимостта от реформа бяха сред приоритетите в дейността на Американската агенция за международно развитие в България. В продължение на 12 години Агенцията оказва както експертна, така и финансова помощ в разработването и реализирането на различни проекти. Днешният “Общински радиофорум” ще е последният, тъй като Американската агенция за международно развитие финализира ангажимента си към българските общини като техен партньор и консултант. Гости в студиото на “Хоризонт до обед” са Джийн Гибсън - ръководител на отдел “Програми за демокрация и местно самоуправление” и Кирил Киряков - старши съветник “Местно самоуправление”. Здравейте!
Гостите в студиото:
Добър ден!
Водещата:
Поставянето на едно начало винаги е свързано с очакванията за добри резултати. Господин Гибсън, какви бяха очакванията Ви тогава, преди 12 години и добри ли са резултатите днес за българските общини, когато е времето за равносметка?
Джийн Гибсън:
Ако трябва да бъдем откровени, считам, че ние дори надминахме очакванията. През първите години прогресът не беше в желаната посока, той беше много по-малък от очаквания. И всъщност, най-истинските реформи започнаха в края на 90-те и началото на 2000-та година. Това, което започна тогава, беше реформата в областта на местното самоуправление и няколко от ключовите организации, които силно развиха дейността си през тези години, които ние считаме, че са част от наследството на Американската агенция за международно развитие в България…
Водещата:
Да кажем, че тези организации са Националното сдружение на общините в Република България, Фондацията за реформа в местното самоуправление и деветте регионални сдружения на общините.
Джийн Гибсън:
Да, точно така.
Водещата:
Това са организации, които ще продължат да работят за реформата в местното самоуправление Нали, така?
Кирил Киряков:
Да, тези организации винаги са работили в областта на реформата в местното самоуправление. Ние сме изключително горди, че успяхме да подпомогнем началото на тяхната дейност. Те стартираха през различен период от време. Фондацията за реформа в местното самоуправление започна през 1995 г. Националното сдружение беше създадено една година по-късно. А деветте регионални сдружения имат различна история, в порядъка между пет и петнадесет години дейност.
Това, с което най-много се гордеем, е, че всички тези местни организации вече са финансово устойчиви. Имат своят организационен и програмен капацитет сами да поемат предизвикателствата по трудният път в посока лобиране и застъпничество за интересите на местните власти. Тъй като оттук насетне предизвикателствата пред тях ще нарастват неимоверно предвид на необходимостта българските общини да се подготвят по-адекватно за усвояването на структурните фондове на Европейския съюз. Друга една много важна посока на тяхната дейност ще бъде продължаващата реформа в областта на децентрализацията, тъй като особено Националното сдружение на общините има своите ключови отговорности, които са разписани в програмата на правителството за децентрализация, така че то трябва да продължава да бъде флагманът на българските общини, да ги подготвя за осъществяването на тези реформи до успешен край.
Водещата:
И сега въпрос към господин Гибсън - според Вас какво в модела за работа на българските общини трябва да се променя още?
Джийн Гибсън:
Значителен прогрес беше постигнат през последните няколко години в прозрачността и отчетността на местната власт. Разбира се, още твърде много неща трябва да бъдат подобрени в тази област. По-конкретен пример е подобряване ефективността и отчетността на общинските съвети в България. Когато говорим за подобряване на ефективността и отговорността, имаме предвид това, че те трябва да станат по-разпознаваеми сред гражданите, които ги избират. Една от насоките на работа би могла да бъде в посока на това как се избират, начина на избор на общинските съветници, така че да приближат вземането на решение на общинско ниво до реалните проблеми на гражданите.
Водещата:
Какво предлагате Вие?
Джийн Гибсън:
Едно от основните направления, ако ми позволите да доразвия своята мисъл, е начинът, по който се избират общинските съветници. Знаете, че това на практика в момента става чрез пропорционалната избирателна система - политическите партии определят и подреждат своите кандидати. Тоест, първото нещо, което би могло да се направи, е промяна в модела на избор на общинските съветници.
Друго едно предизвикателство в тази посока са изключителните възможности, които тепърва се разкриват пред българските общини в посока на участието им в усвояване на структурните фондове на Европейския съюз. В този смисъл изключително важно е общините да са в състояние не само да подготвят добри проекти, но и да осигурят изискуемото съфинансиране на тези проекти. И разбира се, непрекъснато да повишават капацитета си, за да могат да усвоят тези средства.
И един, последен елемент от законодателния аспект в областта на реформата на местното самоуправление е приемането на законодателство, което да доразвие приетата наскоро поправка в Конституцията, която дава данъчни правомощия на общините. В този смисъл до края на тази година се очаква да бъде доразвито законодателството - чрез промени в сега действащия Закон за местните данъци и такси, или чрез изцяло нов закон.
Водещата:
Господин Киряков, понеже споменахме законодателството, да припомним на слушателите на “Хоризонт” кои бяха законодателните инициативи, които тръгнаха тъкмо в резултат на сътрудничеството на Американската агенция за международно развитие на местно ниво в България?
Кирил Киряков:
През последните седем години нашите инициативи не са една или две. В този смисъл ние бяхме основен партньор на Националното сдружение на общините, когато те правиха своите предложения, но от друга страна, ние се стараехме да поддържаме баланса и бяхме ключов партньор както на парламентарните комисии, които разглеждаха тези законопроекти, така и най-вече на Министерството на финансите, което представяше тези проекти на Парламента.
В по-конкретен план няколко са законите, по чието приемане ние взехме изключително дейно участие. Най-вече това са Законът за местните данъци и такси, Законът за общинските бюджети. Особено важно през годините бяха и годишните закони за държавния бюджет, тъй като ежегодно те предоставяха повече средства за субсидии на общините. А един нов и модерен закон, който беше приет преди две години, е Законът за общинския дълг, който пък регламентира цялостната и много по-прозрачна процедура за ползване на дългови инструменти от общините.
Освен на ниво национално законодателство ние през последните години бяхме изключително активни и на ниво местно законодателство, тъй като се фокусирахме върху изработването на модели на наредби и различни оперативни правила, които ще осигурят повече прозрачност, както и участие на обществеността в работата на общинските съвети. И в този смисъл има окуражителна тенденция напоследък, че националното законодателство дава права и възможности на общинските съвети чрез свои наредби да дорегламентират един или друг аспект от общинската дейност. И в този смисъл Националното сдружение също изигра своята ключова роля при подготовката на тези отделни наредби и най-вече чрез разпространението им сред всички български общини.
Водещата:
… Гости в студиото на “Общинския радиофорум”, съвместна инициатива на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление, са Джийн Гибсън - ръководител на отдел “Програми за демокрация и местно самоуправление” и Кирил Киряков - старши съветник “Местно самоуправление” в Американската агенция за международно развитие.
Г-н Гибсън, как се отрази на българските общини техническото им сътрудничество с общини в САЩ?
Джийн Гибсън:
Най-напред бих искал да спомена името на Международната организация за градско управление - ICMA . Това беше организацията, чрез която Американската агенция за международно развитие работеше през последните осем години за осъществяването на тази програма. Международната организация за градско управление всъщност представлява всички градски управители на територията на САЩ (това е длъжността, която е еквивалентна на българските кметове в САЩ). Тези градски управители през последните осем години директно участваха в работата на програмата в България. Ние сме изключително горди с помощта, която тези действащи американски градски управители оказаха на няколко български общини, в няколко сфери: подобряване и опазване на околната среда, икономическо развитие и управление на инфраструктурата, насърчаване на публично - частните партньорства. В най голяма степен - насърчаване на местното икономическо развитие…
Водещата:
По отношение опазването на околната среда какъв беше ценният опит, който предложиха тези градски управители на нашите кметове?
Джийн Гибсън:
Най-вече в областта на третирането на отпадъците.
Водещата:
Повече можете ли да ни разкажете?
Джийн Гибсън:
Тази тема, за разлика от, примерно, подобряване състоянието на градските паркове, което развивахме в големите общини, темата за управление на отпадъците предимно се развиваше в малките населени места и най-вече в селските общини. Селските общини бяха подпомогнати в реализирането на определен метод, наречен компостиране на отпадъци, но така или иначе, най-големият, ключовият акцент на програмата за техническо сътрудничество между български и американски общини беше сферата на икономическото развитие.
В българските общини започнаха да се създават независими отдели за местно икономическо развитие. Ние инвестирахме много сериозно в най-различни обучителни инициативи и най-различни инициативи, които целяха да подобрят маркетинга на българските общини - не само в национален, но и най-вече в международен план.
Водещата:
Това доведе ли до увеличаване на работни места?
Джийн Гибсън:
Да, разбира се. Бихме могли да цитираме няколко факта, например, съществуващите местни компании отбелязаха ръст от 20 милиона евро и бяха създадени около 1600 нови работни места. Само да уточня, говорим за 29 български общини, в които тази програма се развиваше през последните години. Още около 120 милиона евро чуждестранни инвестиции бяха привлечени от тези 29 български общини, които участваха в програмата на базата на техния подобрен професионализъм за работа с чуждестранни инвеститори.
Водещата:
Сега ви предлагам в този наш разговор участие да вземе и г-жа Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. Здравейте, госпожо Чавдарова!
Гинка Чавдарова:
Здравейте на Вас и на Вашите гости!
Водещата:
Какво ще се промени в принципите на работа на българските общини в резултат на сътрудничеството им с Американската агенция за международно развитие?
Гинка Чавдарова:
В продължение на думите на господин Гибсън искам да кажа, че за нас, хората, които през целия този период бяхме преки участници във финансовата и експертна подкрепа на Американската агенция за международно развитие, това е една от най-успешните донорски програми, която оставя трайна и устойчива следа във всички български общини. И това, че те се концентрираха по въпроси, първо, от възлово значение и, второ, които наистина бяха и слаби места в нашата дейност - говоря за прозрачност, за отговорност, за децентрализация, за антикорупционни мерки, за всичко това, по което вече имаме определени резултати.
За нас като хора беше много важно и това, което се промени, е, че ние се научихме на диалог, че ние се научихме, че когато разговаряш с централна власт, трябва да бъдеш не само аргументиран, да видиш интереса на другата страна, да мотивираш другата страна да приеме твоите предложения. Някак си, преди това, ние традиционно при разговорите, които сме водили с представители на централната власт, като че ли заставахме наистина от две страни на бариера и не можехме да намерим достатъчно добре общия си интерес и да стигнем до ползотворен диалог, от който произтичат ангажименти и за двете страни.
Разбира се, за нас също беше много важно и променената законова среда, вече и очертаващата се бъдеща промяна, чрез променената Конституция.
Това са реални факти, които дават коренно различни перспективи на нашите общини и вътрешният капацитет, който изградихме, благодарение на всички програми на Американската агенция. Уменията, знанията, конкуренцията между общините при прилагането на тези знания, които те са придобили, тоест, разпространението на добри практики, отличаването на най-добрите. Всичко това помогна днес да имаме едно наистина друг тип, много по-близко до европейски тип местно самоуправление.
Водещата:
Споменахте диалога, подобреният диалог с централната власт. По отношение на диалога с гражданите и прозрачността при общуването с гражданите?
Гинка Чавдарова:
Да, аз започнах с това и това е един от нашите приоритети в бъдеще. Когато няма демократична традиция за постоянен диалог, за пряко участие на гражданите в общинското самоуправление, понякога тя се налага и със силата на законова промяна. Както беше и изискването за публичните обсъждания на общинските бюджети.
Водещата:
За съжаление, връзката се разпадна...
Това пък ми дава повод да помоля господин Гибсън за неговия коментар на активността, с която гражданите участват?
Джийн Гибсън:
Определено гражданите в България започнаха да проявяват по-голяма активност. Разбира се, още доста, доста трябва да се направи в тази посока.
Една от посоките е, че гражданите трябва непрекъснато да изискват отчетност от изборните лица, тези, на които са доверили своят вот, и, разбира се, да настояват за по-голяма прозрачност в работата на общинските органи. Сфери на дейност като концесиониране, управление на обществените поръчки, управление на общинската собственост - всички тези сфери определено изискват много по-голям надзор от страна на гражданите и от страна на медиите.
Водещата:
Между другото, един от големите проблеми на общуването между гражданите и една община е точно в посока на тези области, които Вие споменахте… Вашият съвет към нас като граждани, като гражданско общество, казвате, бъдете по-настойчиви…
Джийн Гибсън:
Просто участвайте! Това мога да насърча българските граждани. Участвайте в тези публични обсъждания на общинските бюджети. Старайте се да участвате в повече общински срещи и инициативи, организирани от общината.
Водещата:
Господин Киряков, който е старши съветник в Американската агенция за международно развитие, оставаме с впечатлението, че в настоящия момент българските общини изпитват сериозен недостиг от страна на експерти, които са готови да разработват, защищават и реализират проекти, хора, за които това няма да бъде трудна задача. Да ни кажете и Вашите ли впечатления са такива?
Кирил Киряков:
Да, определено, бих могъл да потвърдя Вашите впечатления. Най-вече това е проблем в средните и особено в най-малките български общини, тъй като големите общини обикновено имат своят и финансов и човешки ресурс, за да могат да си позволят разработването на сериозни и добре обосновани проекти. В тази посока всички организации, които подкрепят местното самоуправление - като Националното сдружение, регионалните сдружения и Фондацията за реформа в местното самоуправление - през последните години са изключително активни, за да повишат разбирането на местните власти, най-напред, по отношение значимостта на предстоящата им работа за усвояване на европейските фондове, но най-вече и повишаване на капацитета чрез много сериозно обучение, предполагам, че и госпожа Гинка Капитанова ще ни каже малко повече за техните инициативи в тази посока.
Но за мен по-важното е друго. Независимо от моментното състояние на капацитета на общинските служители да разработват активно такива проекти, нещо друго е много важно - способността им да се научат на две неща. Едното е така нареченото междуобщинско коопериране. И тогава, когато една малко община няма възможност да усвои една или друга проектна идея, тя да се кооперира със сродна на нея община. така че заедно да могат по-добре да предоставят една или друга комплексна услуга.
Другото е, че общините трябва да бъдат все по-активни в търсенето на партньори в средите на бизнеса, на неправителствените организации, на медиите. Така нареченият принцип на партньорството е много важен принцип при осъществяването на всички проекти, които ще бъдат съфинансирани с европейски средства, тъй като без участието с всички тези участници на местно ниво, разбира се, един проект не би могъл да бъде така успешен.
Водещата:
Да поканим Гинка Капитанова да участва в нашия разговор. Здравейте, госпожо Капитанова!
Гинка Капитанова:
Здравейте!
Водещата:
Вие сте изпълнителният директор на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Какво предвиждате като бъдещи обучения на хора и кадри, готови и способни да разработват, защищават и реализират проекти?
Гинка Капитанова:
Първо ще започна с това, че нашата организация беше първата, която стартира още в средата на миналата година информационна кампания какво точно съдържат различните оперативни кампании, кои са операциите, които са насочени към общините. Така че както местните власти, така и експертите да са наясно каква е перспективата пред тях за следващите седем години и да започнат промени или по-точно адаптиране на своите планове за развитие, така че те да отразяват тези нови възможности. Не говоря разбира се за стратегическите насоки за развитие на общините, но източниците на финансиране на техните идеи.
След това пристъпихме към конкретни обучения по различните оперативни програми. При тези обучения винаги настояваме за екипния подход при разработването на проектите, а не само експертите, които са назначени в отделите за Европейска интеграция, а по-скоро едно чудесно партньорство между всички дирекции в една община, в която имат отношение към съответния проект, и, разбира се, това, което господин Киряков каза, също е основен акцент в нашата работа – стимулиране на междуобщинското коопериране, тъй като и Регионалната оперативна програма и Програмата за развитие на селските райони, донякъде и оперативна програма “Околна среда” изискват такова междуобщинско коопериране. И също така търсенето на добри партньори, най-вече в средата на бизнеса, за реализирането на проекти и реализирането на обществено-частни партньорства. А партньорството с неправителствените организации би довело до един качествен ресурс, който години наред неправителственият сектор е развивал по отношение на писане на проекти и сега е моментът не само общините, но и бизнесът да използват този капацитет, за да може и трите сектора заедно да се движат напред и да може максимално да се възползваме от предимствата, които предоставят структурните фондове на България.
Водещата:
Как Вие оценявате инициативата на общините, спрямо възможностите за бизнес развитие, които предлага участието в проекти?
Гинка Капитанова:
Бихме могли да ги разделим на няколко типа. Има може би около 50 общини, от всичките 264, които имат много добър изграден капацитет и потенциал - те са изключително активни и досега в разработването на проекти, имат ясна визия за своето развитие и пишат проектите с един интегриран подход всички проекти, които пишат, да имат обща свързаност и да водят до краен резултат.
Има втора група общини, които общо взето разчитат изключително много на консултантска помощ и по-скоро се люшкат от една програма в друга предвид на това каква грантова схема е отворена в момента, и пишат проекти напосоки, само и само да привлекат определен ресурс. Не казвам, че този ресурс не води до конкретни резултати, но в никакъв случай до резултата, до който би довел един интегриран подход.
И третата група общини са най-вече по-малките общини, които като че ли нямат куража или самочувствието да започнат писането на по-големи европейски проекти, на проекти, които ще се финансират от европейски фондове. Тъкмо за тях е моят съвет - те много добре да дефинират своите потребности и своите идеи за развитие и да търсят тогава добри партньори, от които наистина да търсят отговорност за качеството при подготовката на проектите, а не просто някоя консултантска фирма, която е дошла и ги убеждава, че ако им напишат проект, те могат да осигурят и финансирането.
Водещата:
Госпожо Капитанова, посочете някои от отличниците на тази първа група, с която започнахте на близо 50 общини в България, за да си представим по-ясно какво стои зад това - община, която има инициативата да участва и да реализира проекти за своето по-добро развитие?
Гинка Капитанова:
Рискувам да пропусна някоя, както казах, те са 50, но все пак ще спомена някои от тях: Хасково, Габрово, Силистра, Смолян, Варна… Това са общини, които са с по-голям експертен и финансов ресурс. Но пък има и по-малки общини, даже бих казала много малки общини, които също правят това –Струмяни, например, е много малка, обаче има изключително динамичен екип, който също разработва проекти.
Водещата:
Коя е приоритетната област за кандидатстване по проекти?
Гинка Капитанова:
От програмите, които са най-вече отворени към общините, това е Програмата “Регионално развитие” - като започнем от подобряване на инфраструктурата, най-вече насочена към подобряване на инфраструктурата и развитието на туризма, а също Програмата за развитие на селските райони, защото 178 общини попадат в обсега на тази програма.
Моят съвет към общините е да подготвят местни стратегии за развитие, да изградят местни инициативни групи и да прилагат подхода “Лидер”. Разбира се, не трябва да се подценяват и възможностите, които дава и Оперативна програма за развитие на човешките ресурси. Ние в България дълго време подценявахме развитието на човешките ресурси. Но без човешки фактор и най-добрата идея не би могла успешно да се реализира.
Водещата:
Благодаря Ви за това участие! Гинка Капитанова - изпълнителен директор на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Сега да продължим разговора в студиото. Да чуем оценката на господин Гибсън за онези проекти, които наистина са били добре реализирани и са били полезни за хората?
Джийн Гибсън:
Инициатива “Местно самоуправление” е един от тези проекти. Този проект беше нашият основен инструмент, с който реализирахме промяната на ниво реформа в политиката и законодателството. Благодарение на този проект ние успяхме да подготвим няколко ключови законопроекта, за които говорихме малко по-рано днес. Вторият проект, с който се гордеем, е проектът за техническо сътрудничество между американски и български общини, който беше изпълнен от Фондацията за реформа в местното самоуправление в партньорство с Международната асоциация на градските управители. Директното ни партньорство, под формата на грантове, с Националното сдружение на общините и с няколко регионални сдружения на общините в България е също много успешен пример на работа. Те не само вършат чудесна работа в подкрепа на българските общини, но някои от тях служат в момента и като подходящи модели в цяла Югоизточна Европа, модели на общинско сдружаване.
Водещата:
Какво друго, освен опит, завещавате на българските общини?
Джийн Гибсън:
Преди всичко, считаме, че оставяме една немалка база от кадри, от динамични лидери, като тук включвам както лица на изборни длъжности, така и практици на общинско ниво. Достатъчно е само да присъствате на коя да е от годишните срещи на Националното сдружение на общините, за да получите директна представа от това колко са еволюирали в посока на лидерски умения ръководителите на българските общини през последните години.
Водещата:
В началото на този разговор, г-н Гибсън, Вие споменахте, че при идването си в България не сте имали чак толкова силни очаквания за промяната и за реформата на ниво местно самоуправление. Днес какви са прогнозните Ви очаквания, оттук насетне?
Джийн Гибсън:
Определено имам положителни очаквания. Но всичко ще зависи в много голяма степен от начина, по който се администрират средствата по структурните фондове на Европейския съюз.
Водещата:
Благодаря Ви за това Ваше участие в “Общинския радиофорум”. Това е последното негово издание. Гости в студиото бяха: Джийн Гибсън - ръководител на отдел “Програми за демокрация и местно самоуправление” и Кирил Киряков - старши съветник по местно самоуправление, който помагаше и в превода. Благодаря Ви!