ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ

29 май, 2003 година, четвъртък, 11.00 часа

програма Хоризонт - Б Н Р

Съвместно предаване на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Българското национално радио

на тема:

ПРОБЛЕМИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД МАЛКИТЕ ОБЩИНИ

ВОДЕЩАТА: Вие сте с програма Хоризонт на Българското национално радио, аз съм Савелина Савова. В минутите до обедния осведомителен бюлетин - време за проблемите и предизвикателствата пред общините, обединени в месечните срещи, наречени Общински радиофорум - една съвместна месечна рубрика на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Българското национално радио.

Темата днес: проблеми и предизвикателства пред малките общини. Ще съберем гледните точки на хора, които познават добре проблемите на общините, които ние не-пренебрежително наричаме малки , както и хората, които не само добре познават тези проблеми, но и активно работят върху тях. Гост в студиото днес е д-р Крум Крумов, кмет на кметство Замфирово, Берковско. Добър ден!

Д-р Крум Крумов: Добър ден!

Савелина Савова: Заедно с него започваме този разговор, в който ще се опитаме от конкретния пример на това кметство Замфирово, Берковско, да очертаем основното и като плюс , и като минус в работата и намеренията, както и самочувствието на малките общини.

Ще кажа на нашите слушатели, д-р Крумов, че Вие сте от онези хора, които знаят цената на пътя обратно към родното място. Родом сте от Замфирово. През 1991 година напускате София и Окръжна болница, където сте лекар, и се връщате обратно в родното си място, където правите фирма за натурална медицина и билков чай. А през 1999 година ставате кмет. Казвам това, защото този Ваш личен избор е едно добро условие за познаване на проблемите в мястото, където сега работите като кмет. Откъде да започнем - от проблемите или от предизвикателствата пред малките общини?

Д-р Крум Крумов: Да започнем от проблемите и от предизвикателствата същевременно. Върнах се в Замфирово с ясната позиция, че мога да помогна на моите съселяни и преди да стана кмет седем-осем години проучвах, изучавах какво се случва в тези малки населени места. Замфирово е населено място с 2000 жители и проблемите са преди всичко като на малкото населено място, като на селскостопански регион. И проблемите, които съществуват, са преди всичко селскостопански. В момента имаме около 40 хиляди декара земя, която не е обработваема. В миналото е била обработваема. Раздадена на малки парчета, на 2000 собственици, които владеят по 10-15 парчета, от по два-три декара и въобще трудно може да се обработва по този начин. Сега, когато участвахме в няколко проекта, финансирани от Американската агенция за международно развитие, ние успяхме и вече сме пред финализиране на възстановяването на една помпена станция, която ще напоява 4120 декара земя. Но какъв е проблемът? Сега, когато вода има и фирмите, които искат да работят земята, търсят сигурност и я намират във водата, идват и искат да арендуват земята, но собствениците, които до този момент никога не са били собственици, не са имали собственост, а сега им е дадена земята, вече пречат на реформата - не я дават да се арендува и въобще тя пустее

Савелина Савова: Как успявате да ги убедите?

Д-р Крум Крумов: Ами, по никакъв друг начин, освен по пътя на убеждението. Общо взето, много трудно върви този процес, но аз съм оптимист и по пътя на убеждението, спокойно, леко, полека, ние смятаме, че ще започнем да обработваме земята. Проведени са много обстойни разговори, които в близките месеци ще бъдат финализирани, с немската фирма Агрофока , която желае да обработва с трайни насаждения, преди всичко ягоди и малини, около 1000 декара. В момента те са арендували 200 декара, които ще предстоят тази есен да се засадят с ягоди. С друга италианска фирма провеждаме разговори също за екологични ягодови насаждения, в период на преговори сме. И аз разчитам преди всичко, че нашето население обича да гледа в двора на съседа и когато се започне, мисля, че ще започнат хората да отдават земята си

Савелина Савова: Да гледат с добро в двора на съседа

Д-р Крум Крумов: Замфирово е най-големият масив на ягоди. В България на времето най-големият масив на ягоди е било Замфирово, стигали са на неполивни площи 4000 декара. А само през 1990 година, която не е в далечното минало, за 16 дена от Замфирово са тръгнали 200 тона ягоди за Холандия, Австрия и Германия. Така че, ние това знаем, това умеем и смятам, че ако започнем да обработваме земята си, при 40 000 декара обработваема земя, само по един лев да се правят отчисления за кметството, всяка година ние можем да правим по една красива улица. А в момента от тези 40 000 декара земя в частния сектор са обработени около четири само, значи само около 10 процента. Така че в земеделието аз виждам голяма перспектива. И една от големите програми, която сме разработили, това е Възстановяване и развитие на екологично земеделие и хранително-вкусови производства в Берковския регион . Това е характерно за нашия край.

Савелина Савова: Това исках да Ви попитам, доколкото знам, когато сте станали кмет, сте си поставили задачата да разкриете работни места

Д-р Крум Крумов: Истината, при това не само за Замфирово, а и за цяла България, е работата. Работата дава устойчивост на целия живот на нашето население. И за голяма моя радост ние имаме около 15 малки предприятия, в които работят от трима до 60 човека. Тези малки предприятия подсигуряват около 460 работни места. И в момента в Замфиров, имаме дефицит на женска работна ръка. Две предприятия шивашки: едното за дамска конфекция, която работи за Франция и за Швейцария, другото, което е много добро предприятие, което заварих с 12 работници, а в момента те са 46, е за детска конфекция към фирма Сали Те подсигуряват работни места и се получава заплата от 200-250 лева, която никак не е малка за нашия стандарт. Нашата цел и моето виждане по тази насока беше да създадем условия на тези работодатели. Например, за детската конфекция, общо взето, ние направихме един бизнес-инкубатор, като облекчихме плащанията по наема на държавната собственост и сега, на края на мандата ми, собственикът ми каза: Докторе, благодарение на тебе успях да купя два компютиръзирани оверлога Много се радвам, когато в Замфирово пристигат тировете със захар и брашно и всяка нощ пътува ТИР със сладкарски изделия за Пловдив. Това ни е сладкарското предприятие, голямото, което има 45 души, с тенденция да има и трета смяна в бъдеще.

Савелина Савова: Ще ни разкажете още и за мелницата, и за дъскорезницата, и за бозаджийницата, по нататък в нашето предаване. Само да Ви попитам, имате ли самочувствие на обичан кмет?

Д-р Крум Крумов: В малките населени места и в затворената общност кметът общува и кметува по 24 часа. И неизменно ще има проблем, когато са засегнати интереси. Тъй като аз много обичам екологията и държа да се поддържа чистота в населеното место, това води по някой път и до контролни функции и пускане на някой акт

Савелина Савова: Но така или иначе, образът на кмета се променя, ще говорим затова и след малко

За големите проблеми пред малките общини говорим заедно с госта в студиото днес д-р Крум Крумов, кмет на Замфирово, Берковско, област Монтана. Ще продължим с опита от постигнатото, но преди това, д-р Крумов, Ви предлагам още една гледна точка. Тя е на Силвия Спасова от неправителствената организация Инициатива за Кирково . Снежана Иванова разговаря с нея.

Силвия Спасова: Може би първо трябва да кажа няколко думи, да дам една характеристика на общината. Тя се намира в Източни Родопи, граничи с Община Момчилград, Златоград, Джебел и Крумовград, на юг с Република Гърция и през територията на нашата община минава прословутия трансграничен коридор 9. Територията на общината е около 538 квадратни километра и се състои от 72 населени места, разделени на четири микрорайона. Населението в момента е 25 800 души. И може би, само за сравнение трябва да ви кажа, че през 1989 година в общината са живеели 46 000 души. Основният поминък на хората е тютюнопроизводството.

Направих това кратко представяне, за да имате по-добра идея за проблемите, които също ще представя. Безработицата е един от тях, но всъщност тя е проблем, който съществува в национален мащаб. Може би единствената особеност тук, при нас е, че безработицата е основно сред мъжете и младите хора. Имаме проблеми с инфраструктурата, в смисъл - пътищата. Както ви казах, общината е много голяма и в някои случаи разстоянието между отделни села достига до 100 километра, а пътищата са много лоши и разбити. Проблем съществува и с училищната мрежа, но той е свързан с нормативната уредба, върху която неправителствените организации или по-скоро ние, за жалост, все още не можем да работим. Съществуват проблеми и с твърдите битови отпадъци, в смисъл че във всички села имаме регламентирани сметища, по този проблем вече сме работили. Проблем съществува и с напояването на земеделските земи, както вече казах, основният поминък тук е тютюнопроизводството. Проблемът идва от недостига на вода през лятото и по-точно от пресушаването на река Върбица, а може би проблем е и свободното време на децата и на младите хора Мисля, че това са основните проблеми.

Снежана Иванова: Като представител на неправителствена организация, посветила дейността си за обновяването на Община Кирково, как бихте характеризирали предизвикателствата пред Вас?

Силвия Спасова: Най-голямото предизвикателство е да събудим гражданското съзнание и гражданската позиция на хората. Тоест, да ги научим да не мислят и да не чакат наготово, да преодолеем това старо комунистическо мислене, че държавата трябва да се грижи за нас, да се научим сами да определяме проблемите си, да търсим начини за тяхното разрешаване и да ги решаваме.

Снежана Иванова: Успявате ли в тази насока?

Силвия Спасова: Да. Мисля, че дори много успешно. Реализирали сме много проекти точно за активизиране на гражданите и за решаване на местни проблеми. И в момента работим по проект на Фондация за реформа в местното самоуправление по програма Партньорството за по-добра жизнена среда . И проектът има за цел точно обединяване на усилията на неправителствените организации, местните власти, бизнеса, гражданите и медиите.

Снежана Иванова: Как оценявате програмата на Фондацията за реформа в местното самоуправление?

Силвия Спасова: Програмата много добре пасва, ако мога да кажа така, на мисията и на целите на нашата организация и още повече на стремежа ни за събуждането на гражданското общество. Програмата стартира в момента. Проектът е в самото си начало. Така че резултатите ще ги видим след два месеца, но се надяваме да успеем да изпълним целите си и да създадем три страхотни детски площадки за децата в Община Кирково, на базата и на партньорството си с общината.

Савелина Савова: Най-голямото предизвикателство е събуждането на гражданско съзнание - това каза Силвия Спасова от Инициатива за Кирково . Можем ли да направим някакъв паралел с Вашите амбиции и вашата дейност, д-р Крумов?

Д-р Крум Крумов: Чух какво казаха от Кирково. Ние работим в същата насока, но тепърва ще се мъчим да създаваме гражданско общество. Защото смятам, че все още такова няма създадено в малките населени места. 30% от нашето население е над 60-годишна възраст. Това са хората, които, общо взето, живеят със спомени и които не се включват активно в новите предизвикателства и новите изисквания на живота. А аз смятам, че тези хора определено спъват и връщат назад реформата, особено в селското стопанство. Това, което казах преди, където не искат да отстъпват земята си, тя просто може да пустее, но те не я дават на никой да я работи Това за мен е един голям недостатък в малките населени места.

Савелина Савова: Смятам, че участието на държавата, на общината, трябва да бъде много голямо - това са Ваши думи - особено в този период, когато хората трябва да се насочат какво да правят, хората над 60-годишна възраст, около 30% от населението

Д-р Крум Крумов: Да, така е. Определено аз, наблюдавайки преди да стана кмет процесите на разруха в селското стопанство и в селото, наблюдавайки ги и сега като кмет, виждам, че тези хора не могат да се справят без помощта на държавата, респективно, това са кметствата, кметовете и администрацията. На времето структурите са били: партиен секретар, председатели на кооперации, на ТКЗС-та и така нататък. Имало е страх и тогава хората са работили и са изпълнявали. Докато сега, освободени от този страх, трябва по пътя на убежденията да им доказваме, че истината е да се работи земята, да се създават работни места. Такъв е проблемът.

Севелина Савова: Какво правите в сферата на социалната политика, насочена именно към тези възрастни хора?

Д-р Крум Крумов: В сферата на социалната политика, например, сега ние активно участваме в програмите на социалното министерство и аз съм много радостен, че позволиха на нас като кметство, да изготвим самостоятелни проекти. Ние участвахме в двата тура на социалното министерство от програмата От социални помощи-към заетост и с удоволствие създадохме три работни места за подпомагане на социалния патронаж. Носи се храна на самотните хора, почистват им се къщите и стаите и трябва да знаете, че в малките населени места, в селата тези възрастни хора живеят определено трагично. Защото техните деца са извън населеното място, няма кой да се грижи за тях и сега ние

Севелина Савова: Самотни са

Д-р Крум Крумов: Да, самотни са. Това е една от нашите помощи. След това имаме четири-пет човека, които работят като лични асистенти при тежко болни хора и това е, което е в социалната сфера. Развиваме добре кухнята, която е за тези хора, готвим и храним към 45 човека, разбира се, те си заплащат със своята пенсия. След това издирваме изостанали, закъсали хора, на които подготвяме документите за изпращане в домове за възрастни хора.

Севелина Савова: Веднага Ви пращам в сферата на политиката Ви по отношение на децата в Замфирово. Има ли достатъчно деца, раждат ли се?

Д-р Крум Крумов: Деликатен е този въпрос Но аз се гордея, че имаме едно от най-добрите училища в област Монтана. С доброволен труд и участието ни в програмата Родителско участие в образованието към Фондацията Католически служби за помощ успяхме да създадем кабинет по Информатика с 12 работни места и сървър, с каквито, предполагам, много малко места могат да се похвалят. И с особена радост гледам как децата отиват с удоволствие в този кабинет, да се учат, да играят Просто нашите деца отиват след VІІІ-ми клас подготвени в средните училища, компютърна грамотност имат. В моето село има около 120 деца в училището и 48-50 са в детската градина. Ние особено внимание отделяме на образованието. Със собствени средства ремонтирахме училището си. Миналата година детската градина ремонтирахме сами, подменихме парното. Каква е политиката ни? Ние имаме около 30% от нашето население роми - 300 човека или 58 семейства. Ние се стремим да ги интегрираме и аз смея да твърдя, че почти нямаме проблеми с тези хора, защото половината са интегрирани между българите и живеят като нас, не ни създават проблеми. Другата половина - за нея работим в момента. Имаме около 100 къщи пустеещи, издирваме собствениците, търсят се средства, за да се предоставят на ромите, да могат да живеят в тези къщи или да ги закупят от собствениците, както се разберат. Ромите участват активно в обществения живот, участват в училищното настоятелство, участват в читалищното настоятелство, имаме и два ромски състава, които играят и така се стремим тези хора да ги приобщим, защото те ще бъдат между нас и няма как

Севелина Савова: Те СА между нас. Само няколко думи за изворния фолклор

Д-р Крум Крумов: Нашето читалище също е много добро. Има няколко ансамбъла и преди две години, пак по програма, създадохме ансамбъл Гушанци за изворен фолклор. Във Велико Търново се състезаваха със 106 колектива от цяла България и спечелиха първо място, определени са да представляват България в Унгария през 2004 година.

Савелина Савова: Сега си помислете за проблемите, защото започнахме да говорим само хубави неща, а не може да нямате и проблеми

Савелина Савова: Иван Барзин е кмет на Вълчедръм, Монтанска област, също. Ще допълним картината, която се опитваме да съставим с д-р Крум Крумов, кмет на Замфирово. Един разговор за кметските неволи и радости

Иван Барзин: Икономическото развитие на общината се характеризира с ограничени бюджетни ресурси, сравнително изостанало земеделие, икономически упадък, бавно разрастващ се частен сектор на услугите, липса на достъп до кредити, ниско-технологични производствени системи и ограничен капацитет на местно ниво за управление на финансовите и технически ресурси. Общината активно участва в програмите ПЛЕДЖ, Инициатива Местно самоуправление, консорциум Флаг, Дунавска инициатива, фонд Регионални инициативи , сега Социално-инвестиционен фонд.

С какво помага участието ви в тези програми за развитието на общината?

Иван Барзин: Участието ни в тези програми помогна за развитието на общината, тъй като бюджетът е доста оскъден, а чрез тия програми ния успяхме да привлечем около два и половина милиона лева извън бюджета, за подобряване на информационното обслужване и инфраструктурата на гражданите от общината. Беше направен и открит официално и общински Информационен център, Интернет-страница на общината

Имате Гише на предприемача. Как хората във Вълчедръм приемат тези неща?

Иван Барзин: Вижте, като имате предвид, че нашата община е малка, както казах в началото, доста бяхме изостанали, хората с радост приемат тия новаторства, особено Центъра за обслужване на гражданите.

Имате и Интернет-страница ?

Иван Барзин: Да. Това също е една новост за общината, която се прима с голяма радост от гражданството и е абсолютно от полза за всички дирекции: дирекция Строителство , дирекция Финанси и Образование в общината. Това е една новост и бъдеще за всички общини.

Трудно ли се изгражда местен потенциал според Вас?

Иван Барзин: Доста трудничко се изгражда, обаче благодарение на подкрепата на екипа, който е в общината, ние постигнахме тия резултати. Аз винаги съм казвал, че резултатите са постигнати от екипа, не само от кмета на общината. И изграждането на сътрудничеството между местната власт и частния бизнес с предприемаческа активност в земеделските производители, стимулиране на гражданското участие в местното самоуправление - това са фактори, които допринесоха за подобряване на инфраструктурата, условията за живот и в малките населени места от общината

Савелина Савова: Интернет-страница имат във Вълчедръм!

Д-р Крум Крумов: Да, да!

Савелина Савова: Това е добре. Но пък ето, кметът на Вълчедръм твърди, че е труден достъпът до кредити, а Вие твърдите, че не е толкова труден. Вероятно за всяка община е различно

Д-р Крум Крумов: Г-н Барзин, с когото се познаваме добре, смята, че кредитите са трудно достъпни, но аз съм на друго мнение. Тъй като освен кмет, съм и бивш бизнесмен, знам, че достъпът до кредит никак не е труден, стига човек наистина да иска да го получи и доста да поработи по него и по документите, които са доста отегчаващи и да има с какво да го обезпечи, кредит се получава. Още повече, че сега наблюдавам банките - съвсем се отвориха да дават кредити. При нас проблемът какъв е? Аз определено смятам, че връзката в държавните институции се къса Има активни общини, а там кметовете на кметства са пасивни и обратно, може да има пасивна община, а кметовете на кметства да са активни Държавата подава информацията до общините и оттам нататък почти нищо не достига до кметствата. И това е един голям недостатък

Савелина Савова: Как може да се излезе от този затворен кръг?

Д-р Крум Крумов: От този затворен кръг може да се излезе като общините трябва да възприемат, че кметствата са в техните структури, че те имат същите права, че те не са втора категория хора, и да им се подава информация. Може ли в момента в Община Берковица да съществува група, която да работи по Сапард (определено се знае, че програма Сапард е селска), а ние, селата, не сме запознати за какво става въпрос Просто не сме допуснати до тая програма.

Севелина Савова: Значи от препъни камък към самотек вървят нещата, друга хубава дума

Д-р Крум Крумов: Да, да. И определено смятам, че около нас има средства и пари и е достатъчно да има човек желание и кметовете да работят в тази насока, могат да намерят средства за благоустрояването на тяхното населено място. Например, ние сме участвали с пет-шест проекта към Министерство на екологията, разбира се, спечелили сме досега само три. Нашите деца също участваха с екологичен проект. Те създадоха екопътека в собствената ни училищна гора, почистиха си двора Със скромна сума от 2000 лева, но все пак е нещо. Другият голям проект към екоминистерството, за който ни дадоха пари, ние успяхме да решим един много голям проблем за населеното ни място. Прибрахме хербецидите, пет тона хербециди на Замфирово и на съседното село ги прибрахме съгласно изискванията на Гражданска защита и на Растителна защита . Направи се специално помещение. И ето сега ние нямаме никакви проблеми с това нещо, но благодарение на средствата от екологията. И продължаваме да кандидатстваме към Министерство на екологията, всяка пролет и есен, за още средства. Решихме частично проблема с регламентираните сметища

Севелина Савова: Нерегламентираните

Д-р Крум Крумов: Нерегламентираните и регламентираните, защото и те стават същите като другите. И така

Севелина Савова: Всичкото това, за което си говорим като Ваша дейност, за колко време се случва?

Д-р Крум Крумов: Тези неща, за които говориме, не мога да ги изброя всичките програми, по които участваме Една от програмите, която в момента върви в Замфирово, е на Фондацията за реформа в местното самоуправление. И ние сме им много благодарни, защото благодарение на тяхното финансиране ние ще успееме да ликвидираме едно регламентирано сметище на центъра с благоустройствени елементи, ще подобрим цялата структура на центъра на селото. И по същия проект ще кандидатстваме към Министерството на социалната политика, към Социално-инвестиционния фонд, за да дадат още средства, за да продължим благоустрояването на селото.

Савелина Савова: За тази програма ще стане дума след малко, само да кажем, че Вие сте кмет от 1999 година.

Д-р Крум Крумов: Да, от 1999 година, за три години успяхме да направим тези неща.

Савелина Савова: Малко или много е това време?

Д-р Крум Крумов: Малко е

Севелина Савова: Д-р Крумов, кмет на Замфирово, спомена за финансиращите програми на Фондацията за реформа в местното самоуправление, повече за тях сега ще научим от разговора на Снежана Иванова с Андрей Горанов, специалист във Фондацията.

Андрей Горанов: От началото на 2000-та година до 2002-ра година осъществихме една програма, която се нарича Дунавска инициатива - първа и втора част, където за около един милион и четистотин хиляди долара бяха финансирани проекти на 25 български общини. Повечето от тях бяха малки инфраструктурни проекти. Целта на програмата беше не толкова самото техническо изграждане на тези инфраструктурни проекти, колкото да се създаде капацитет в местните администрации да пишат проекти, да генерират идеи за проекти и впоследствие да ги осъществяват. Друга програма е програмата Подобряване на жизнената среда , където малки общини (тя беше насочена специално за малки общини) и местната общност можеше да кандидатства за изграждане на малки благоустроявания от типа на детски площадки, паркове Друга програма, която беше насочена към малките общини, беше Програмата за подобряване на обслужването на гражданите. Там бяха финансирани 32 проекта, по-голямата част от които бяха на малки общини. Целта беше да се изградят, да се внедри в тези общини технологията за обслужване на едно гише.

Снежана Иванова: А как функционират тези програми и реално, какви са резултатите от тях?

Андрей Горанов: Много осезателно се чувства когато в някаква община е била осъществявана някаква програма, просто вижда се как е повишен капацитетът на хората да работят с пари по проекти.

Снежана Иванова: Каква е визията Ви за една обновена община?

Андрей Горанов: Ами, една обновена община е една община, която има визия какво иска да постигне, знае как да го постигне и има капацитета и хората, с които да я постигне. За съжаление, в много от общините няма голям потенциал, говоря специално за техните служители, тъй като знаете, че бюджетите на общините са силно рестриктивни и е много трудно срещу ниско заплащане да бъдат наети хора, които имат и опита, и знанията, и възможностите. Именно поради това е доста трудно на малките общини да бъдат конкурентноспособни, когато бъде обявена някаква програма. И в този смисъл бих искал да кажа, че, примерно, ми прави доста силно неприятно впечатление, че много от програмите на министерствата, които финансират проекти по програма ФАР , се обявяват на английски език, включително и формулярите за попълването са на английски, което прави силно неконкурентноспособни малките общини, тъй като на пръсти се броят общините, които имат служители, които владеят английски език.

Савелина Савова: Това беше Андрей Горанов, с повече информация за финансиращите програми на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Ние с д-р Крумов ще се опитаме да обобщим, съвсем накратно. Мисля, че е важно за нашите слушатели да уточним още нещо, макар и в края на нашия разговор. Малка община е общината, която

Д-р Крум Крумов: Малка община е община, която е до 30 000 жители. Но както и г-н Горанов в своето изказване цитираше непрекъснато малки общини , малки общини и никъде не се цитират кметствата, които са в структурата на малките общини.

Савелина Савова: Каквото сте и вие.

Д-р Крум Крумов: Каквото сме и ние. И ето тука е проблемът, че нещата стигат до общините и много рядко до кметствата. И аз много ще се радвам да запазя моето село жизнено, да го подготвя за тогава, когато от градовете започнат да се връщат хората, защото този процес неминуемо ще настъпи.

Севелина Савова: Разбрах, че при вас има едно семейство, което вече се е върнало.

Д-р Крум Крумов: Да, това е моята гордост, едно семейство

Севелина Савова: Вашата прогноза е, че ще започнат да се връщат все повече семейства по родните си места?

Д-р Крум Крумов: Неизбежно. Този процес беше през 1958-1962 година ако си спомняте миграцията от селото и след това вече връщането обратно. В моето село има спокойствие, има жилищен фонд, с тези технологии, с тези коли можеш винаги да ходиш където пожелаеш и да живееш както трябва.

Савелина Савова: И накрая един малко личен, но и показателен въпрос - никога ли не съжалихте, че сте се върнали и че сте напуснали големият град, столицата, лекарската си практика?

Д-р Крум Крумов: Имам и голямо жилище в София, и лекарската ми практика беше тука. Но като че ли отвикнах да живея в София. В селото намирам, че съм по-полезен, че мога да помогна на моите съселяни, за да стане техният живот по-добър

Севелина Савова: Преглеждате ли Вие там?

Д-р Крум Крумов: Да, всяка събота преглеждам, от цялата област идват хората, поддържам някаква практика

Севелина Савова: Ами, това беше живият пример в минутите днес за проблемите и предизвикателствата пред общините, този път проблемите на малките общини - една съвместна рубрика на Българското национално радио с Фондацията за реформа в местното самоуправление.

Снежана Иванова беше редактор, Зоя Бочева и Илонка Христова - звукорежисьори, Диана Попова - музикален редактор. Бъдете здрави и слушайте Хоризонт , това е и моето пожелание - от мен, Севелина Савова.