ОБЩИНСКИ РАДИОФОРУМ
Съвместна рубрика на Българското национално радио и
Фондацията за реформа в местното самоуправление
25 май 2006 г., четвъртък, 11.00 - 12.00 часа, програма Хоризонт
НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ И ПОДХОДЪТ ЛИДЕР
Водеща Савелина Савова: Започва традиционният за всеки последен четвъртък от месеца Общински радиофорум , съвместна рубрика на програма Хоризонт на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление, който днес е на тема: Селска мрежа и подходът ЛИДЕР . В студиото на Общинския радиофорум са: госпожа Таня Шумкова от Програмата за развитие на ООН и съветник към проекта Селска мрежа и подходът ЛИДЕР и Марина Димова от Фондацията за реформа в местното самоуправление. Добър ден!
Гостите в студиото: Добър ден!
Водещата: Преди да започне, обаче, нашият разговор, трябва да кажа на нашите слушатели няколко думи за проекта, обект на нашето внимание днес. Той се нарича Селска мрежа и ЛИДЕР . Началото му е поставено през този месец май и е плод на съвместните усилия на правителството на Република България, Министерството на земеделието и горите, Програмата на ООН за развитие и Фондацията за реформа в местното самоуправление. По-паметливите и заинтересовани от тази дейност, вече се досещат, че този проект, така да се каже, надгражда реализираният вече проект Устойчиво развитие на селските райони на Министерството на земеделието и горите и Програмата за развитие на ООН, чрез който се създадоха единадесет местни инициативни групи, по модела на инициативата на ЛИДЕР плюс за развитие на селските райони на Европейския съюз и доразвива работата на Фондацията за реформа в местното самоуправление, по отношение на изграждането и укрепването на национална мрежа за развитие на селските райони в България.
Ако трябва с няколко думи да кажем какви резултати се очакват, то първият е логичен - повишен интерес и капацитет на общностите и заинтересованите лица в селските райони, да планират и използват финансови ресурси чрез работата в мрежа и чрез разработване и изпълнение на интегрирани местни стратегии за развитие, а и насърчаване на междуобщинското коопериране, особено между по-малките общини и създаване на хоризонтални връзки между участниците в процесите на селските райони, включително обществени и частни партньорства.
Какво реално трябва да се случи при реализирането на проекта? На първо място - това е поставянето на началото на формиране на националната мрежа за развитие на селските райони в България. За всичко това, обаче, ще говорим конкретно в следващите минути с гостите, които ви представих. Ще започнем с госпожа Шумкова. Как проектът, на практика, ще подготвя местните общности в селските райони за бъдещата им работа?
Таня Шумкова, ПРООН: За този проект той наистина е много интересен, защото стъпва върху резултатите, които вече са постигнати по проекта Устойчиво развитие на селските райони и на практика има четири компонента.
Един от най-важните компоненти е изграждане на мрежа между общините и между различни организации в България, които работят за развитие на селските райони и за този компонент, специално, ще отговаря Фондацията за реформа в местното самоуправление.
Другият важен компонент е подготовка на процедурите за прилагане на мерките за развитие на селските райони от Националната програма за развитие на селските райони, която в момента е в процес на подготовка. Това е важен компонент, тъй като разработването на тези процедури ще даде базата за обучение на местните инициативни групи, за обучение на модераторите, изобщо за тяхната конкретна подготовка да изпълняват тези мерки.
Третият компонент, който също смятаме, че е много важен, това е подготовка на така наречените модератори. Това са хора, които ще работят на място, с местната общност, ще създават групите, ще участват в тяхното обучение и също така в разработването на стратегиите за развитие на съответните територии, както и във формулиране на проектите, за да се реализират тези стратегии.
Четвъртият компонент е много свързан с предишния проект, тъй като по него трябва да се консолидират някои местни групи, които вече са създадени, за да отговорят те на изискването населението на територията да бъде между десет хиляди и 100 хиляди души.
Как на практика ще работим с някои от местните общности? Аз мога да кажа от опита, който имаме по предишния проект. Това, което е основно, първо правило, е да подберем хора за местните инициативни групи и с особено внимание трябва да се отнесем към местна инициативна, организационна група, която да се заеме на място с организиране на дейността на местните инициативни групи.
В местните инициативни групи също така трябва да влязат представители на различните заинтересовани страни на различните общности, под което ние разбираме представители освен на местните власти, също така и представители на държавната власт, каквито са, да речем, службите за съвети в земеделието или други такива изнесени, деконцентрирани служби на централно ниво, които по принцип трябва да подпомагат местното развитие и могат да бъдат много полезни.
Тези хора, които са представители на властта, не трябва да надвишават 50% от състава на местната инициативна група и това е нещо много важно. Всъщност говоря за управителният съвет, там трябва да има този баланс, а в самата местна инициативна група може да има неограничен брой членове, но все пак те трябва да бъдат някаква бройка, която дава възможност те да функционират оперативно и да могат все пак да се събират и да взимат решения. Така че другите членове на местните инициативни групи трябва да бъдат подбрани от неправителствения сектор и от асоциации и организации на земеделските производители, ако има такива на място. Бизнесът е много важна група, защото публично-частните партньорства ще бъдат изключително важни за реализиране на стратегиите.
След като подберем първоначалния състав на групата, ние ще започнем разработването на стратегия за местно икономическо развитие, като в случая ще стъпим, разбира се, и на рамката, която е създадена на национално ниво за развитието на страната ни през периода 2007-2013 година.
Водещата: Да продължим нататък с конкретните аспекти, но нека преди това да кажем няколко думи за подхода ЛИДЕР. При нашите слушатели може да настъпи едно объркване. Трябва да кажем, че това не е английската дума лидер, това е една френска дума, това е съкращение от френски език, по-точно и е съкращение, което означава за връзки на дейностите на развитие на икономиката в селските райони . Т ова е важно уточнение. Какъв е основният принцип на този подход може би ще разберем от госпожа Димова.
Марина Димова, ФРМС: Подходът ЛИДЕР е тема, не толкова нова за нашата страна. Тя е свързана с едно простичко правило, един принцип за разработване, формиране на местните политики за развитие, следвайки подхода отдолу-нагоре . Тоест гласът на местните общности, тяхната собствена визия, желание за развитие и правото на тази общност сама да формулира своето желание по какъв начин, чрез какви конкретни дейности ще се развива дадената територия.
Подходът ЛИДЕР също така предоставя много децентрализирана по своя смисъл възможност местните инициативни групи, чрез които на практика се осъществява този подход, да могат да имат и финансовата самостоятелност да осъществяват тези свои политики за развитие. Разбира се, следвайки цялостният контекст и рамката на националното стратегическо развитие.
Водещата: Нека чуем сега или да кажем първо Добър ден! на Мирослава Георгиева от Министерството на земеделието и горите. Добър ден, госпожо Георгиева!
Мирослава Георгиева, директор на дирекция Развитие на селските райони , Министерство на земеделието и горите: Добър ден!
Водещата: Нека чуем и от Вас като представител на Министерството на земеделието и горите - доколко този проект допълва усилията, предприети като национална политика, във връзка с развитието на селските райони в България?
Мирослава Георгиева: Най-напред бих искала да кажа, че подходът ЛИДЕР се развива в страните членки през последните 15 години. Но той беше отделна, самостоятелна инициатива на общността. За първи път през периода 2007-2013-та година подходът ЛИДЕР се включва като интегрална ос или приоритетна цел в регламента за развитие на селските райони.
Ние следвахме законодателството, когато се променяше Европейският съюз и затова през 2003-та година стартирахме пилотен проект между Министерството на земеделието и горите и Програмата за развитие на ООН за създаване на единадесет местни инициативни групи в България, за да може още в предприсъединителния период да имаме готовност. Създаването на местните инициативни групи, което на практика е вид публично-частно партньорство, отнема много време и искахме да имаме готовност.
Сега, в момента, работим по създаването на местни инициативни групи, съвместно със Швейцарската агенция за развитие, с Фондацията за реформа в местното самоуправление, така че да бъдат готови нашите местни общности да формират своите стратегии. Бих искала да подчертая, че това е една от приоритетните цели в националния ни стратегически план за развитие на селските райони и съответно в програмата.
Местни инициативни групи ще се създават на определена територия, това вече беше казано. Те ще разработват свои стратегии за развитие, с конкретни мерки за финансиране само за ползватели от съответната територия. Местната инициативна група ще кандидатства пред Министерство на земеделието и горите за бюджет за тази стратегия и фактически на местно равнище те ще избират и проектите, които да бъдат одобрявани.
Усилията са ни в тази насока, те са свързани и с обучение.
През 2007-ма година смятаме да стартираме и създаване на местни инициативни групи и финансиране на стратегиите на онези, които са създадени в предприсъединителния период и могат да кандидатстват със зряла стратегия за развитие. Трябва да се има предвид, че не всяка стратегия ще получи подкрепа, ще има конкуренция между стратегиите, защото те трябва да отговарят на определени изисквания и критерии, които ние в момента вече сме подготвили и подлежи тяхното публично обсъждане.
Водещата: Ние ще чуем след малко представители на две такива местни инициативни групи от тези единадесет, за които Вие говорите. Благодаря Ви за това участие! Мирослава Георгиева от Министерството на земеделието и горите.
Продължава редовната ни, за всеки последен четвъртък от месеца рубрика Общински радиофорум , една съвместна инициатива на програма Хоризонт на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление. Говорим за проекта Селска мрежа и подходът ЛИЗЕР . Основната движеща единица на този проект е тази местна инициативна група, затова и сега ще чуем и представител на една такава местна инициативна група от онези единадесет, за които говорихме преди малко. Може би, преди това, да кажем кои са тези единадесет?
Марина Димова: Да, разбира се. Тези единадесет групи са в Трън, Вършец, Сатовча, Якоруда, Белица, Маджарово, Ивайловград, Тополовград, Ардино и Кирково. Това са местните инициативни групи.
Водещата: Да, това са тези единадесет. Сега казваме Добър ден! на Ваня Благоева от Трън
Ваня Благоева, Местна инициативна група - Трън: Добър ден!
Водещата: Тя е един представител на такава местна инициативна група, който има вече нужния опит, за да може да го сподели и с други, на които тепърва им предстои да го придобиват. И така какво показва Вашият опит? Какъв е ефектът от работата на местната инициативна група?
Ваня Благоева: Той вече се забелязва. Местна инициативна група - Трън работи вече три години. Регистрирана е през 2004-та година, а е създадена през 2003-та година. Първоначално имахме известни проблеми, но вече се наблюдава успех, вече се усещат резултати от дейностите и хората започнаха да ни вярват, да взимат участие в местната инициативна група. На общото събрание тази година сме приели четирима нови членове. И така, най-успешният проект, с който ние най-много се гордеем в местна инициативна група Трън, е проектът Моят дом - моят бизнес , който е финансиран от Фонда за демонстрационни инициативи на Министерство на земеделието и горите и ПРООН. По проекта е създадена мрежа Легло и закуска в Трънско , която обединява десет къщи, в които се настаняват желаещи туристи. Създали сме алтернативна заетост на десет семейства и на техните близки. Общо взето, в момента работим по седем проекта, които реализираме...
Водещата: Те всички ли са в сферата на селския туризъм, или ?
Ваня Благоева: Общо взето, се стараем да обединяваме всичко в посока развитие на селския туризъм. Имаме билкова градина, която е насочена към желаещите, към интересуващите се от агротуризъм, който е подразделение на селския туризъм. А в момента реализираме проект наречен Трън - част от глобалната мрежа . Правим един Интернет-клуб, тъй като в момента в Трън няма Интернет-достъп, а все пак това си е едно изискване от страна на туристите
Водещата: Тоест, Вие имате опита и можете от тук нататък да го предадете на хора, които ще се занимават, ще създават такива местни инициативни групи, в областта на селския туризъм.
Ваня Благоева: Да. Мисля, че сме натрупали доста опит по реализация на проекти, по изпълнението им. Самото създаване на местната инициативна група е също така опит.
Водещата: Да, това е една сфера, в която, надяваме се, тепърва ще се развива България. Благодаря Ви за това участие.
Продължаваме разговора в студиото с госпожа Таня Шумкова от Програмата за развитие на ООН и съветник към проекта Селска мрежа и подходът ЛИДЕР . Да кажем, може би, кои са и другите сфери, в които работят тези местни инициативни групи, освен селският туризъм, за който беше конкретният пример.
Таня Шумкова: Специално този проект Устойчиво развитие на селските райони имаше три фокуса, три приоритета: устойчиво земеделие, горско стопанство и развитие на алтернативни форми на туризъм. Поради което и стратегиите, които разработвахме, бяха подчинени на тези три приоритета, като презумпцията, за да се изберат тези приоритети, е, че всички тези общини, които бяха включени в проекта, на практика имат такива характеристики, които предполагат развитието точно на тези три области и това определи и фокуса на стратегиите.
Това, което каза Ваня Благоева от Трън, е много важно: всяка група се опитваше, доколкото е възможно, да избере една приоритетна тема и всички проекти и мерки, които се набелязват за изпълнение на стратегията, да бъдат около една тема, за да може около развитието на някаква област да се провокира и развитието след това и на други сфери от развитието на района. Така че Трън наистина избраха селския туризъм и всичко, което формулираха като проекти, беше съобразено с тази приоритетна тема.
Водещата: Как ще ги обучавате? Споменахте, че модераторите се нуждаят от обучение
Таня Шумкова: Цялостното обучение е комплексно и не става дума само за някакви си семинари и обучителни форуми и срещи. По-скоро обучението преминава през няколко етапа. Бих ги разделила на три.
Първият, разбира се, е запознаване с принципите на устойчиво развитие, стратегическо планиране, какво е това подход ЛИДЕР и общи неща, които са необходими, за да се създаде една местна инициативна група, включително какво е неправителствена организация, какви са функциите й, как се регистрира и така нататък, как се управлява такава организация.
Другият етап от обучението е самото разработване на стратегията, в което се включват и различни представители на общността. Разработването на стратегия е процес, в който участниците започват да обмислят слабите, силните страни, възможностите за развитие и да дават разнообразни идеи. Да се опитат от всичко, с което разполагат, да откроят онези уникални неща, които съществуват на тяхната територия, и чието развитие би допринесло за цялостното подобряване на обстановката в тази територия. Защото в крайна сметка целта и на подхода ЛИДЕР, и на всички тези проекти е да се подобри качеството на живота, да се подобрят и разнообразят и доходите на населението и по този начин територията да стане привлекателна
Водещата: Това е особено важно в райони, които тепърва би трябвало да започват да се развиват
Таня Шумкова: Точно така. Територията, когато бъде привлекателна, включително и за младите хора, обезлюдяването започва да намалява. А също така тази територия може да привлече и нови жители. Затова е много важно да се откроят уникалните, характерните неща за дадена територия и около тях да се надграждат проекти и дейности, за да се засили самият район. Така че това е и втората част от обучението, където участваха най-разнообразни групи и хора, то протичаше включително и със събиране на работни групи, фокус групи на различни теми, провеждане на обществени дискусии по отделните компоненти на стратегията като включително накрая, тя, в повечето от общините, е приета, включително и от Общинския съвет като такава стратегия.
Третият етап на обучението е практически насочен. И фактически там ние създадохме и редица демонстрационни инициативи, чрез които подкрепяме началото на изпълнение на създадената стратегия. Тоест ние подкрепяме реализирането на проекти, които са в унисон с набелязаните приоритети, цели и съответните мерки. И този фонд беше разработен с участието на представителите на тези единадесет местни инициативни групи.
Очертаха се, в крайна сметка, в резултат на дискусията, три схеми, които след това ние разработихме като процедура и правилник за прилагането им. И чрез тези схеми се финансират обществено полезни проекти, иновативни проекти, предоставят се микрокредити и също така се финансират проекти за обучение, но не за местната инициативна група, а за хора от общността, които са професионалисти в дадена област, и то в области, които са заложени за развитие в самата стратегия. Да речем туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, планински водачи, биологично земеделие, ако има такъв приоритет в стратегията. Тук, в тази практическа част от обучението, трябва да включа и един много интересен компонент. Това бяха пътуващите семинари между местните инициативни групи: представителите на всяка местна инициативна група отиват на посещение при другите, за да видят какво те на място са направили и да създадат и по този начин контакти
Водещата: Конкуренция
Таня Шумкова: Те не се страхуваха от конкуренция и бяха много отворени. Много си помагаха. Даже в последствие за формулиране и на други проекти, на други програми към други фондове, които предоставят безвъзмездна помощ
Водещата: Значи има колегиални отношения между тези местни инициативни групи
Таня Шумкова: Да, да. Те поначало много се харесват и непрекъснато са в контакт и бих казала, че те са положили начало на една малка мрежа за развитие на селските райони Един международен аспект е поддържането на контакти на тези местни инициативни групи с, примерно, такива групи от новите страни членки, а също така и от старите страни членки. Като нашите инициативни групи участваха точно в една такава мрежа, която се нарича PREPARE и която е мрежа на новоприетите страни членки и която е на техните местни инициативни групи, от които научихме много, особено за трудностите, за успехите и за някои неща, които трябва да преодоляваме и да избягваме в процеса на работа.
Водещата: Ще кажем за трудностите след малко, нека сега да послушаме малко музика
Госпожа Шумкова ни разказа дори за неформалните контакти между тези местни инициативни групи, което ми напомня, че трябва да кажем няколко думи и за националната мрежа за развитие на селските райони. Това, разбира се, би могла да коментира Марина Димова от Фондацията за реформа в местното самоуправление. Какви стъпки предвижда проектът за създаване и укрепване на национална мрежа за развитие на селските райони?
Марина Димова: Това, което ми се струва интересно, е малко предистория, преди конкретните стъпки, които ще тръгнем да реализираме, за да формираме националната мрежа за развитие на селските райони.
Усилията на Фондацията за реформа в местното самоуправление по посока създаване на концепция за работата, правилата, структурата, услугите, които една такава национална мрежа може да предоставя на своите членове, започна още миналата година. И на практика в порядъка на два-три месеца след септември месец миналата година ние представихме широко, пред различни заинтересовани страни в цялата страна: нестопански организации, земеделски производители, представители на общинските администрации, всички потенциални бъдещи членове на националната мрежа, идеята за това ново сдружение, обединение на заинтересованите страни. Тогава тази идея се прие много радушно, макар хората да не можеха докрай да си представят как точно ще се случи тя на практика.
Какво е националната мрежа за развитие на селските райони? - Обединение на всички местни, нестопански организации, национални мрежи на тези нестопански организации, които работят за развитието на територията, на общините в цялата страна. Разбира се, това, което беше вече споделено като опит, местните инициативни групи, които са най-естественият член на националната мрежа за развитие на селските райони
Водещата: Споменавате местните инициативни групи и разбирам, че имаме връзка, сега с госпожа Татяна Петрова - представител на още една такава местна инициативна група от тези единадесет, които споменаваме досега. Тя е местна инициативна група във Вършец. Добър ден!
Татяна Петрова, Местна инициативна група - Вършец: Добър ден и от Вършец!
Водещата: Опитът на Вършец в работата на една такава местна инициативна група, в няколко изречения
Татяна Петрова: Местната инициативна група във Вършец беше създадена също през 2004-та година, както всички останали, на базата на подхода ЛИДЕР. И тя имаше нелеката задача да привлече широк кръг участници в стратегическото планиране и в реализирането на проекти, свързани с приоритетните за нас области земеделие и туризъм. Ние оценяваме нашата дейност на базата на постигнатите от нас резултати, в изпълнение на редица проекти. Местната инициативна група във Вършец има досега одобрени тринадесет проекта, всички те са финансирани от Фонда за демонстрационно развитие, от Фонда за устойчиво развитие, както и от различни други донори
Водещата: Кои са най-интересните от тях?
Татяна Петрова: Най-важните от тях са свързани, наистина с пилотния проект на устойчиво развитие, който беше Създаване и регистриране на кооперация Малина . По този проект постигнахме сериозен резултат, защото се регистрираха 36 земеделски производители, които до момента на създаването, през 2003-та година, не бяха регистрирани като такива. Бяха закупени трактори, производствен инвентар... Тази кооперация работи доста успешно и устойчиво, защото спечели още три проекта последователно. Един проект по ФАР - алтернативна заетост; проект за въвеждане на биологично производство на малини, отново финансиран от Фонда за устойчиво развитие, и много проекти, свързани със селски туризъм. Направихме един чудесен туристически информационен център, който заработи на пълни обороти.
Водещата: Дано. Успех и оттук нататък! Татяна Петрова ни разказа за опита във Вършец на една такава местна инициативна група. Ние, обаче, да кажем какви са всъщност реалните първи стъпки след обучението, за което разказахте, които ще се случат в рамките на този проект?
Таня Шумкова: Тази година проектът е с повишена трудност, защото ще насърчим междуобщинското коопериране, така нареченото хоризонтално коопериране между общините, тъй като опитът, който ще направим, е да обединим няколко общини, които имат сходни характеристики, да бъдат представлявани от една местна инициативна група.
Мисля, че това е един сложен процес на обсъждане и идентифициране на общите интереси и постигане на консенсус за целите, приоритетите на тази местна инициативна група. Затова казвам, че проектът е с повишена трудност. В България до момента не се наблюдава много сътрудничество между общините.
Вие сама попитахте: те не се ли конкурират? Тези общини - не, защото те се намират на различни места и не са съседни и това, което можеш да видиш и да направиш в една община, може да бъде постигнато и в другите, така че всяка е силна сама за себе си. Тук обаче когато трябва да се обединят и да се ползват общи ресурси в бъдеще, ще бъде проблем да се постигне съгласие между общинските администрации, между бизнеса и неправителствения сектор. Така че, това ще бъде едно от големите предизвикателства, което имаме пред този проект.
Водещата: Част и от народопсихологичните параметри на проекта Да кажем къде хората могат да намерят информация за проекта?
Марина Димова: Информация за всички дейности и новините, които се случват, всички интересни събития в рамките на проекта интересуващите могат да открият на Интернет-страниците на всички участващи организации: Фондацията за реформа в местното самоуправление www.flgr.bg, както разбира се, на Интернет - страницата на Програмата за развитие на ООН и на Министерство на земеделието и горите.
Бих искала да провокирам интереса на всички слушатели, като им споделя практическата информация, че всъщност, формирането на националната мрежа за развитие на селските райони ще се случи през месец ноември, когато предвиждаме първата национална форум среща на всички заинтересовани страни, бъдещите съоснователи и учредители на националната мрежа.
Дотогава ще работим в регионите, в общините, предоставяйки информация чрез медиите, чрез специалисти, които са достатъчно запознати и компетентни, да подскажем на хората какви са възможностите за развитие на селските райони, какво е подходът ЛИДЕР, как действат местните инициативни групи, как бизнесът също да бъде насърчен и привлечен, защото казахме, че в по-голямата част от реализацията на такива проекти говорим за публично-частно партньорство и това именно прави такива партньорства най-устойчиви.
Междувременно Фондацията за реформа в местното самоуправление през целия период на реализацията на проекта ще подпомага всички, които проявяват интерес към тази инициатива, като играе ролята на временен технически оперативен офис, секретариат на националната мрежа за развитие на селските райони. Така че информацията ще бъде налице.
Водещата: Дано да сме били полезни за нашите слушатели и за тези, които не само ще търсят информация за този проект, но ще бъдат и ваши партньори в този проект.
Таня Шумкова: Аз тук искам да изтъкна нещо уникално. Министерството на земеделието и горите, което е държавна структура, хвърли време и усилия за този децентрализиран подход и това трябва да се признае като една много модерна визия за развитието на тези райони.
Водещата: Уникално и похвално! Благодаря ви за това участие. Благодаря на Таня Шумкова от Програмата за развитие на ООН, която ни разказа за този проект, и на Марина Димова от Фондацията за реформа в местното самоуправление. Това е и краят на съвместната ни рубрика. Това е и краят на днешният Хоризонт до обед . Желаем ви хубав ден!