ОБЩИНСКИ РАДИО-ФОРУМ
25 юни, 2003 година, четвъртък, 11.00 часа
програма Хоризонт - Б Н Р
Съвместно предаване на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Българското национално радио
НА ТЕМА:
РОЛЯТА НА ОБЩИНИТЕ В УСВОЯВАНЕТО НА ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС
ВОДЕЩАТА Боряна Кирилова:
Минутите до 12 часа, уважаеми слушатели, вие ще бъдете с 15-тото поредно издание на съвместната рубрика на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление Общински радиофорум , в който всеки месец ви представяме и коментираме постиженията и проблемите на местната власт по различни актуални теми и поводи. Днес в предаването ще дискутираме каква роля играят българските общини в усвояването на предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Наши гости в студиото, ще бъдат експертите: Димитър Матев - заместник-председател на Балканския институт по труда и социалната политика и Мирослава Георгиева - директор на Дирекция Развитие на селските райони и инвестиции в Министерството на земеделието и горите. Ще имаме възможност да чуем примери и от общини, които вече имат опит в изпълнение на конкретни проекти в рамките на основните еврофондове. За това - след минути
Добър ден казвам сега на нашите гости в студиото: Димитър Матев - заместник-председател на Балканския институт по труда и социалната политика и Мирослава Георгиева - директор на Дирекция Развитие на селските райони и инвестиции в Министерството на земеделието и горите.
Димитър Матев:
Добър ден!
Мирослава Георгиева:
Здравейте!
Боряна Кирилова:
Здравейте и на двамата Така, може би, отново да кажем, къде е акцентът в днешния Общински радиофорум : общините и усвояването на предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Може би, господин Матев, да тръгнем с една такава насока Знаят, вероятно, нашите слушатели, че три са европейските предприсъединителни програми: ФАР , ИСПА и САПАРД . И, може би, да припомним, техните цели и това, всъщност, което е направено досега по тях, ако това е възможно в минутите, които имаме.
Димитър Матев:
Предприсъединителните програми са много модерна и много популярна тема напоследък. Интересното е, че доста малко хора знаят какво точно се крие зад тях, защо ги дават, откъде тръгват и какъв е интересът на Европейския съюз да дава такива предприсъединителни фондове на страни като България.
Боряна Кирилова:
И от друга страна, ползата на общините и за гражданите, защото би трябвало да има конкретно звучене и конкретни практически измерения този разговор
Димитър Матев:
Има един такъв термин, който циркулира в пространството и медийното включително структурна политика . Структурната политика е нещо, което Европейският съюз е измислил, още когато се е създавал. Съвсем, така, образно, тази структурна политика би могла, да бъде определена като Робин Худ. Значи, това е - взима се от по-богатите, от по-развитите региони на Европейския съюз и се дава на по-недоразвитите, за да може да се затвори разликата между тях. Предприсъединителните инструменти играят точно тази роля. Те имитират структурните фондове на Европейския съюз. Два от основните фондове на Европейския съюз, това са Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд. Те се имитират от програма ФАР . Значи, програма Фар , една от целите, които тя си поставя, е именно да намали изоставянето на България, на региона, който покрива България, в сравнение с регионите на Европейския съюз. Може да кажем, например, че България е, примерно като държава, шест пъти по-бедна от Люксембург, повече от три пъти по-бедна от Германия, Италия и така нататък. Значи, точно затова са предприсъединителните инструменти. В този процес, наречен предприсъединяване , предприсъединителни фондове и структурна политика , има двама основни партньори. Това е държавата, като под държавата може да се разбира, най-общо, значи Европейската комисия, която е правителството на Европейския съюз, българското правителство, да речем, и, от друга страна, стои гражданският сектор. Като в гражданският сектор влизат и общините, влиза и гражданското общество с неправителствените си организации, със сдруженията си, с другите си организации. Ако някой от тези партньори не е на висота и няма капацитет да усвоява тези предприсъединителни фондове, просто нищо няма да стане. Ако единият е много мощен, просто пак не става нищо. И двамата трябва да бъдат на висотата на изискванията към тях. В този смисъл общините са страшно важен партньор. Значи, те в момента, предполагам, че и госпожа Георгиева ще ме подкрепи по-късно, са нашият основен партньор, са основният партньор на държавата в усвояването на предприсъединителните фондове. Задачата на държавата е да докара парите в България. Значи, да докара тия 50 милиона евро на година или 130 милиона евро на година, колкото е Фар и колкото е Сапард , които
Боряна Кирилова:
Които Робин Худ дава, да се върнем към Вашата сполучлива метафора
Димитър Матев:
Да, които Робин Худ дава. Но тя, докарвайки ги в България, държавата вече не може да ги изхарчи. Трябва да ги изхарчат, трябва да ги усвоят, трябва да направят програми и проекти общините и неправителствените организации по места. Именно затова е и проектът на Фондация за развитие на местното самоуправление за увеличаване на този капацитет. Защото, ако общините нямат капацитета, няма да усвоим парите, няма да настигнем Европа. Ще влезем като бедните роднини, може би като най-бедните роднини в Европейския съюз.
Боряна Кирилова:
Всъщност, Вие как виждате мястото на общините при управлението на средствата по тези програми? Изобщо, адекватни ли са общините при използването на средствата, при ако щете дори, при конкретното писане на проекти. Как смятате?
Димитър Матев:
Ами, като имаме 270 общини, отговорът е - зависи, за кои говорим. Има общини, които са страшно готови.
Боряна Кирилова:
Да, има разлика, вероятно.
Димитър Матев:
Да, така е. Значи, няма да споменавам Столична община, нали, тя въобще е някакво изключение на фона на всички други общини, по всички други въпроси. Но интересното е, че и Значи, капацитетът на една община да усвоява средства не зависи от размера й. Има много малки общини с много успешна, със страшно успешна реализация. Мога да кажа за проектите на ФАР , за проектите на Световна банка, които са усвоявани. Има общини, които имат по десет, по петнадесет проекта, на стойности над няколко милиона евро, над няколко милиона долара. Значи, такива са общините и Мадан, и Ардино, и Белоградчик нали, говорим за малките общини. А има общини, които, значи големи, големи, но нищо не правят
Боряна Кирилова:
Сега продължаваме нашият разговор с едно интервю на Снежана Иванова с Марина Димова - програмен сътрудник във Фондация за реформа в местното самоуправление, с акцент върху това - какво се прави в момента и какво още може да бъде направено за развитие на уменията на администрациите, в областта на разработването и управлението на проектите?
Марина Димова:
Общинската администрация е изправена пред сериозни предизвикателства, които са свързани с бъдещето членство на страната ни в Европейския съюз. В тази посока Фондацията за реформа в местното самоуправление в момента реализира проект, който се осъществява с финансовата подкрепа на фондация Отворено общество , който цели именно да подобри абсорбционния капацитет на общините за усвояване на предприсъединителните и структурните фондове, които
Снежана Иванова:
Какво, все пак, конкретно се прави за повишаване квалификацията на администрациите - било то общински или областни?
Марина Димова:
Значи, конкретните стъпки, които са предприети, са с помощта на професионални и опитни експерти са разработени дългосрочни обучителни програми, които обхващат различни теми, като Формиране на общинска политика за развитие , Финансови инструменти на Европейския съюз , Подготовка на проекти и Управление, контрол и наблюдение на проекти, които са финансирани от Европейския съюз . Това дава общата рамка и приоритетите за развитие, най-общите насоки, които общините трябва да познават и да следват, тъй като това са наистина изключително важни теми. Считам, че определяне на приоритетите чрез привличане на всички заинтересовани страни, активно гражданско участие и определяне на дългосрочната визия на общността за развитие е много важна за бъдещето присъединяване на страната. Тоест, да се развие капацитетът на местно ниво.
Снежана Иванова:
А научиха ли се вече представителите на общинските и областни администрации да разработват проекти, да печелят от тях, да ги управляват?
Марина Димова:
Ами, мисля, че уменията на общинските и областни специалисти да разработват проекти са наистина на едно добро ниво и въпреки това, пред тях, считам, че още стоят предизвикателства, които са свързани с подобряване на този съществуващ капацитет. И мога да обобщя основните насоки, в които стоят тези предизвикателства. Преди всичко, това е повишаване нивото на познанията на общинските и областните експерти, касаещи конкретиката на разработване на проекти, цикълът на проекта. Общото преодоляване на езиковите бариери, които съществуват. За момента знаем, че това, понякога, се явява много сериозна пречка за подготовката и реализацията на проекти на местно ниво. Освен това, може би, ще бъдат необходими по-задълбочени познания за цялостния евроинтеграционен процес, както и по-настойчиво търсене на партньорства с общността, с гражданските институции и организации, публични и частни институции. А не на последно място, мисля, че е от особена важност, подобряването на достъпа на информация от страна на общинските администрации, който касае финансиращи програми, по които те могат да кандидатстват с проекти.
Боряна Кирилова:
И може би, продължаваме разговора от последните думи на госпожа Димова - изобщо Вие склонни ли сте да влезнете в задочен дебат с нея или пък по-скоро сте съгласни? Госпожа Георгиева, администрацията готова ли е за създаването на
Мирослава Георгиева:
Аз бих искала първо да поговоря за ролята на общините при усвояване на предприсъединителните и впоследствие на структурните фондове. По принцип общините имат много важна, ако мога така да кажа, двояка роля. От една страна, местните власти са партньори на държавата при подготовката на документите за прилагане на предприсъединителни и структурни фондове. В основния нормативен акт за страните членки е записано, че партньорството е задължителен елемент в целия програмен цикъл. Това означава, когато правим дългосрочния план, когато го прилагаме и когато го наблюдаваме. В този смисъл Сапард , тъй като колегата представи другите предприсъединителни инструменти, това е специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони.
Боряна Кирилова:
Да, ние ще говорим и по-подборно за това, включително.
Мирослава Георгиева:
Но това, което бих искала да кажа, е, че предприсъединителната програма Сапард е 90% това, което ще бъде структурният фонд след присъединяването ни, като начин на програмиране и управление. И в този смисъл общините са представени чрез Национално сдружение на общините още при подготовката на програмата в работните групи, после участват в прилагането в комисиите по избор на проекти и в комитетите за наблюдение или мониторинговите комитети. От друга страна, обаче, общините са преки ползватели на средствата и това, което вие обсъждахте тука - готови ли са, не са ли готови - да, много зависи от личността на кмета, на Общинския съвет, от инициативата, но много повече зависи от това дали има достатъчно обучение, дали достатъчно добре са ни представени програмите. И всъщност, целите и на обучението, което прави Фондацията и в което ние се включваме, е това, първо, да бъдат ясно информирани и достатъчно обучени, а вече нататък зависи от техните лични качества дали ще имат инициатива Администрацията - държавната, общинската, вероятно имате предвид, областната администрация
Боряна Кирилова:
Точно така, да. Тъй като, доколкото разбирам, те имат основния ангажимент по създаването на проекти, по усвояването впоследствие на средствата
Мирослава Георгиева:
Относно държавната администрация една от целите на предприсъединителните инструменти е също така да изгради тази администрация, която впоследствие, след присъединяването, ще управлява структурните фондове и няма да има закъснения. Моите впечатления от семинарите, които проведохме за общинската администрация, че първо - има голям интерес, второ - има действително много инициативни и загрижени хора за развитие на мястото, в което работят, а това вече е мотив. Доста са, много образовани хора работят в общинската администрация
Боряна Кирилова:
Да, дали разбират те, че имат конкретен мотив и че всъщност изпълнението на тези проекти ще им бъде от конкретна полза, това ми е любопитно, а не като документ, на хартия, нали
Мирослава Георгиева:
Мисля, че по време на обучението го разбират, тъй като обучението е така организирано, че общините да могат да преценят по коя точно програма могат да кандидатстват, имат възможност да си преподредят проектите и да усвояват максимално средства.
Боряна Кирилова:
Добър ден, казвам сега на господин Валентин Гаджев, кмет на Община Мадан. Здравейте!
Валентин Гаджев:
Здравейте!
Боряна Кирилова:
Цитират ви като община, която е реализирала изключително успешно проект по Фар . Може би, да ни разкажете като начало, нещо повече за този проект
Валентин Гаджев:
Ами, първо, ще ми се да кажа няколко думи за това, което трябва да се направи, преди да се стигне до реализацията на проекта.
Боряна Кирилова:
Разбира се, да. И може би, какво ви мотивира, за да участвате?
Валентин Гаджев:
Ами, първо, Община Мадан преди няколко години разработи своя стратегия за развитието на общината, която е за период 2000-2006 година. И тази стратегия е база за подготовката на проекти и за тяхната реализация. Така, акцентирам върху годината 2006-та, имайки предвид 2007-ма, когато България се очаква да влезе в Европейския съюз като пълноправен член на съюза. Какво имам предвид под стратегия? Стратегия, която е задълбочена, обмислена, добре анализирана и реалистична. А не стратегия, която е просто написана. Разбира се, много стратегии има написани, споделят колеги, от експерти, които са гледали в тавана и са писали определени неща в нея.
Боряна Кирилова:
Да подчертаем, реалистична, значи казвате
Валентин Гаджев:
Реалистична, да, искам да отбележа. На базата на тази стратегия ние вече тръгваме със своите проекти, така че те да бъдат реализирани по всичките предприсъединителни инструменти, вече за тях се говори, не искам да се спирам. Какво е успешното по Фар ? Ние успяхме и разработихме три проекта, за които кандидатства общината, средното общо-образователно училище и частна фирма за реализиране на екопроект. Трите проекта се реализираха много успешно, а такива са и думите, и оценките на експертите и представителите на програма Фар . А какво имам предвид?
Боряна Кирилова:
Да, какви са измеренията на успеха, може би бих попитала?
Валентин Гаджев:
Ами, първо, тези проекти са реализирани, тук ми се ще пак да кажа няколко думи за това, че трябва да има взаимно доверие, трябва да има взаимно разбиране между институциите, които реализират тези проекти, а това са държавата, това са съответните предприсъединителни фондове и общината. Така че, ако тези институции работят добре, помагат си и си сътрудничат, разбира се, общината е изпълнителят на тези проекти. И ако тя не спази изискванията на Европейския съюз, ако тя не спази законодателството, ако тя иска да прокара тези проекти само и само да угоди на свои фирми или да угоди на приближени, тези проекти се опорочават. И разбира се, се връщат, обжалват, отиват в съда и така нататък. Когато обаче тези проекти се усвояват съгласно изискванията, те намират подкрепа, не само се усвояват навреме и качествено, но тръгва тяхната реализация в определения срок, без да се протака. Мога да кажа, че Община Мадан няма в момента нереализиран проект, за който са одобрени средства и са отпуснати финанси за него.
Боряна Кирилова:
От какво, конкретно, са доволни Вашите съграждани? В съвсем практичен смисъл Ви питам, ако ме разбирате.
Валентин Гаджев:
Мисля, че след усвояването на тези средства, след реализирането по-точно на проектите по Фар , коренно се промени жизнената среда в Община Мадан, околната среда, подобри се цялото централно площадно пространство, промени се паркът, алеите, обнови се градът, неговите артерии, подобри се учебната база в училище И всичко това е видимо. Освен че през този период от време работиха хора, а това всичко остана като една трайна следа и хората сега гледат по-иначе на своя град, гледат по друг начин към заобикалящата ги среда и дори са по-отговорни, тъй като те виждат, че за тях сме се погрижили.
Боряна Кирилова:
И може би, по-убедени, че наистина има смисъл в усвояването на пари от такива Европейски предприсъединителни фондове - неща, които на думи звучат малко относително и далечно, всъщност.
Валентин Гаджев:
Ами, аз трябва да Ви кажа, че съм много благодарен на гражданите, за грижите, които и те полагат за опазване на всичко това, което се прави. И разбира се, ние ще продължим, защото натрупахме вече опит, създадохме добър екип, който работи по тези проекти, изградихме дори отдел, който се занимава със стратегии и програми и проекти, за да можем да отговорим навреме във връзка с предизвикателствата и на програма Сапард , и на Испа . Имаме готовност вече по Сапард , чакаме само датата, чакаме 1-ви юли, за да можем да подадем веднага първите си проекти. Имаме одобрен проект и от Социално-инвестиционния фонд за обновяване на интериора на детската градина и така ще продължим по благоустрояването, по инфраструктурата. Намираме голяма подкрепа от страна на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Националното сдружение на общините. Те са едни наши добри партньори в обучението, във всички тези програми. Много е важно, разбира се, както казаха и вашите гости, да има не само лоби дадената община, но да има и подготвеният капацитет от хора, които да могат да подготвят проектите, които знаят как да ги направят и да умеят да ги защитят.
Боряна Кирилова:
Много Ви благодаря за този разговор, Валентин Гаджев, кмет на Община Мадан.
Една от общините, спечелила проект в областта на земеделието на програмата за развитие на ООН, е Община Тополовград. Повече за проекта и за амбициите на администрацията там ще научим от интервюто на Снежана Иванова с Данчо Трифонов, кмет на Община Тополовград.
Данчо Трифонов:
Проектът е по програмата на Организацията на обединените нации за развитие. Наименованието му е Устойчиво развитие на селските райони и срокът, в който трябва да се изпълни, този път е малко по-продължителен - от януари 2003 до декември 2005 година. Основанията, първо за включване в проекта, бяха тия, че Община Тополовград е от Хасковска област, тя е в изостанал селски район, а извън това, област Хасково е включена в района по Фар - Трансграничното сътрудничество България и Гърция . И още нещо. То е, че Община Тополовград е с горска площ, надвишаваща 50% от територията й. Може би това е едно от основанията за включване на проекта. Не е маловажен и фактът, че имаме, поне за тия две години, около пет проекта, също по програмата на ООН за развитие, които сме изпълнили. Да се надяваме, че това също е натежало при избора на програмата, специално за Община Тополовград.
Снежана Иванова:
Кои са основните предизвикателства когато разработвате, печелите и дори управлявате подобни проекти?
Данчо Трифонов:
Това също го преценявам като един огромен плюс, специално за този проект говорим, защото досега винаги общината, въпреки че имаме набелязан общински план за развитие, общинската администрация, образно казано, кандидатстваше и движеше проектите. А специално за този проект, хубавото в него и положителното е, че тук говорим за едно мобилизиране на личния местен потенциал. Там се говори за местна инициативна група. Това са хора на бизнеса, заети в селското стопанство, в туризма, в горското стопанство. Изобщо искаме да организираме потенциала на това население и тяхната инициатива. И това е добре, защото пък е и в малко по-дългосрочен план, да се надяваме, че ще успеем.
Снежана Иванова:
Успявате ли и какво е мястото на гражданското участие в този процес?
Данчо Трифонов:
Ами да. Вече е сформирана, както Ви казах, местна инициативна група. Тя провежда своите заседания, има вече първите идеи, набелязваме стратегическите, просто подреждаме приоритетите за общината. Има интерес. Хубавото е, както казах за програмата е, че тя е с малко по-продължително действие. А другото хубаво е, че тя не е както останалите програми, по които сме участвали. Значи, стартираме и след това приключваме и образно казано, забравяме Тя просто е програмата, която в бъдеще, в близко бъдеще, ще прерасне към фонда за демонстрационни инициативи. А пък след приключване на самия проект, поне по уверенията или стратегическите намерения на Министерството на земеделието, по същата тази програма Министерството на земеделието и горите ще може да насочва целева и инвестиционна подкрепа към нашия район, който, както Ви казах, е изостанал, а това е вече една политика в дългосрочен план, която наистина си заслужава.
Боряна Кирилова:
Госпожо Георгиева, като че ли по-популярна е възможността частни лица да кандидатстват за кредити по Сапард . Може би, тук да кажем, какви са вариантите, една община да кандидатства по тази програма и оттук насетне вече да преминем към конкретните казуси.
Мирослава Георгиева:
Да, аз преди малко, споменах какво представлява програма Сапард . Наименованието е точно - за развитие на земеделието и селските райони. И в самата нормативна база за Сапард има изброен списък от направления, по които могат да бъдат подпомагани земеделските производители, преработвателите на земеделски продукти, групи производители, общините. Тоест, ние не подхождаме към подпомагане на сектора Земеделие като такъв само. Тук вече говорим за едно по-интегрирано подпомагане. И за пръв път, когато се подготвяше планът за развитието на земеделието и селските райони, всъщност се заговори и за това що е селски район, на какво равнище се определя. И аз използвам случая, общините, ние много често сме го обсъждали този въпрос, така наречените селски общини, са 231 от общо 263. Определението, което ползваме е, разбира се, гъстота на населението, най-големият град да бъде по-малко от 30 000 души, териториални, инфраструктурни проблеми, отдалеченост от големи градски центрове. Тоест, не говорим за села и градове, а говорим за компактни територии на общинско равнище. Това е и подходът, който се прилага в Европейския съюз, Вие знаете
Боряна Кирилова:
Това е заложено като изискване, за да кандидатства една община за такъв кредит
Мирослава Георгиева:
Да, за кандидатстване. Тоест, онези, които са избираеми по три от мерките на програма Сапард са общините от селските райони в България или това са 231 общини в страната. Това е разликата, може би, с програмите по Фар , където е покрита цялата страна и това е географско покритие на дадена програма, въвеждам някои термини, които те ще прочетат в наредбите, които предстои да излязат. Както чухте и от разговорите, общините са информирани, готови да кандидатстват, дори аз много се радвам да чуя, че в Община Мадан имат готов проект и само чакат излизането на наредбите в Държавен вестник . Тук искам да вметна и нещо друго. Стана въпрос в интервюто на Марина Димова, че има езикови проблеми. Много от проектите по Фар , Икономическо и социално сближаване , изискването е да се предават на английски език. Значи, Сапард няма такова изискване. Аз да направя една реклама. Наредбите по Сапард излизат в Държавен вестник Тоест, нормативния акт е в Държавен вестник на български език. Няма изискване да се подават документите на английски език. Това са Възможностите на общините, както Ви казах, са по три мерки, където те са преки бенефициенти. Едната е обновяване на селата, опазване и съхранение на селското наследство и културни традиции - има широк списък от избираеми инвестиции, предимно в инфраструктурата, културно-информационни центрове, смето-събирателни и трупо-събирателни площадки, нещо, което е голям проблем по нашите селски общини. Общата субсидия е 100% по инвестиционните проекти.
Боряна Кирилова:
Тоест, това е значителен мотив при кандидатстване.
Мирослава Георгиева:
Да, искам да кажа, че по принцип при структурните фондове, когато има за общините схеми, се изисква някакво съфинансиране от страна на общините. При нас е взето решение селските общини да не съфинансират, тоест, държавният бюджет поема 25% съфинансиране, което е националното съфинансиране, останалите 75% са от програма Сапард от Европейския съюз. Много ми хареса също този израз на кмета на Мадан - реалистична общинска стратегия. Това е много важно, тъй като ние изискваме проектът, с който кандидатстват, да е влязъл в общинската стратегия за развитие до 2006-та година. И това, което пък, кметът на Тополовград каза за местната инициативна група, това е един чудесен проект, който правим заедно с ПРООН, местните хора се включват. Това е залог за реалистичността на една стратегия. И по Сапард , когато класираме проектите, ние даваме приоритет на онези проекти, които са подкрепени от местните хора, това означава местни неправителствени или браншови асоциации.
Боряна Кирилова:
Отчитате ли и обратната връзка? Тоест, водите ли някаква статистика на успеваемостта на тези проекти, както кметът на Мадан каза?
Мирослава Георгиева: По програма Сапард засега мога да Ви кажа само, че очакваме голям брой проекти, тъй като програмата ще стартира, надявам се, от 1-ви юли. Очакваме просто потвърждение на акредитацията от страна на Европейската комисия. А по отношение на съвместния проект, между Министерството на земеделието и горите и ПРООН за устойчиво развитие на селските райони, този проект поставя основата на нещо, което се опитваме да изградим капацитет от сега, това е една от инициативите на общността, наречена Лидер-плюс (Leader+), планов период, където местната инициативна група разработва стратегията за развитие и управлява средствата, като финансира частни проекти от съответната община. Значи, това е една подготвяме нашите общини за инициативата на общността след време и аз мисля, че е много навременно, както виждам и кметът на Тополовград също счита, че това е полезно, да бъде консултирана програмата и как ще се развива общината - с всички. Не просто кметът, общинската администрация или дори Общинският съвет
Боряна Кирилова:
И може би за финал, да попитам и Вас, господин Матев, как гледате на актуалния напоследък дебат - кой да координира работата по тези фондове: Министерство на финансите или пък Министерството на регионалното развитие и благоустройството? Кой е добрият вариант, според Вас? Да кажем в случая, добрият вариант и за общините, и за гражданите
Димитър Матев:
Значи, практиката на страните-членки на Европейския съюз показва, че този, който координира най-големият фонд, това е Европейският фонд за регионално развитие, той координира и всички структурни фондове. А за съжаление в различните държави, примерно за разлика от Социалния фонд, където във всяка държава има и Министерство на труда, не във всички държави има министерства, свързани с регионалното развитие. Това понякога са министерства, понякога са дирекции в икономиката, дирекции във финансите Така че това е практиката. Но какво ще се реши? Според мен, най-добре е там, където има най-добър капацитет.
Мирослава Георгиева:
Аз мисля, че приключи вече този въпрос. По принцип, координацията е във връзка и с националното съфинансиране, така че в по-голяма част от страните-членки са Министерства на икономиката и финансите или само икономиката, или само финансите
Боряна Кирилова:
Благодаря Ви за този разговор: Димитър Матев - заместник-председател на Балканския институт по труда и социалната политика и Мирослава Георгиева - директор на Дирекция Развитие на селските райони и инвестиции в Министерството на земеделието и горите.
Това, уважаеми слушатели, бе всичко в Общинския радиофорум за днес. Бъдете отново с нас, по същото време, на 31 юли, последният четвъртък на месец юли. Фондацията за реформа в местното самоуправление очаква вашите идеи за следващи теми на предаването, както и коментари по днешната тема, на телефон: 943-44-22.
Това беше всичко и в днешното издание на Хоризонт до обед . Хубав и успешен ден ви желае екипът на предаването: звукорежисьор - Боряна Кирилова, музикален редактор - Малина Великова, редактор на предаването - Диляна Върбанова и аз, Боряна Кирилова. Успешен ден, дами и господа!