Foundation for Local Government Reform
11/2003: Общественият ред и общината

ОБЩИНСКИ РАДИО-ФОРУМ

съвместно предаване на Фондацията за реформа в местното самоуправление и програма Хоризонт на Българското национално радио - 27 ноември 2003 година, 11.00 часа

ТЕМА на предаването:

ОБЩЕСТВЕНИЯТ РЕД И ОБЩИНАТА

Борислава Борисова, Водеща:

Сега, в този втори час на Хоризонт до обед днес, както ви обещахме, уважаеми слушатели, в рамките на нашата съвместна рубрика с ФРМС, ще разговаряме по една тема особено актуална като че ли напоследък: темата за престъпността, как общините работят за охраняването на обществения ред и, разбира се, как осигуряват сигурността на всеки един от нас, на своите граждани.

Приятно ми е сега, в студиото на Хоризонт , да кажа Добър ден! на господин Златко Живков - кмет на Община Монтана, с когото ще се опитаме да дефинираме докъде стигат правомощията на общините, когато става дума за осигуряване на обществен ред и на сигурност.

Добър ден, г-н Живков!

Златко Живков, кмет на Община Монтана:

Добър ден на Вас и на слушателите на Хоризонт на Българското национално радио!

Водеща:

Да Ви попитам, като начало, предполагам, общините работят и приемат различни документи, които регламентират и осигуряват... реално регламентират действията на общините за осигуряването на обществения ред. Така ли е ?

Златко Живков:

Искам веднага да направя уточнението, още в началото, че въпросът, свързан с обществения ред във всички населени места на територията на 263-те общини в Република България, е преди всичко ангажимент на регионалната дирекция на вътрешните работи, на районните полицейски управления, съответно на всички служби на РДВР-тата в страната.

От друга страна, законодателят в Закона за местното самоуправление и местната администрация, в чл. 44, ал. 1, казва, че кметът на общината отговаря за опазване на обществения ред, като за неговото осигуряване издава заповеди, с които може да забрани или да прекрати провеждането на прояви, събрания и манифестации, протести. И тези заповеди са задължителни за началниците на съответните полицейски служби. От тук произтичат и приетите наредби за поддържане и опазване на обществения ред, каквито в Монтана има гласувани, а аз предполагам, че и всички останали колеги в 263-те общини на Република България също имат такива. В тези наредби се определят правата, задълженията и отговорностите на физическите и юридическите лица за поддържане и опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите.

Разбира се, контролът по изпълнението на наредбата при нас е възложен на РПУ в Монтана и съответните лица, определени с моя заповед. Искам да кажа, че съгласно тази наредба, кметът на общината издава, въз основа на акт, създаден от служителите на РПУ, различни наказателни постановления. Това е основната ни функция като репресивен орган. Искам само да кажа, че от началото на 2003-та година до момента са издадени 104 наказателни постановления за нарушаване на обществения ред. Това означава, че във всички случаи, когато РПУ е сезирало общината с различни актове, няма случай, в който да се опрости определен акт и да не е издадено наказателно постановление. Разбира се, тези наредби по принцип се актуализират, след като бъдат внесени за разглеждане от Общинския съвет, и аз предполагам, че тъй като сега сме в такива периоди на конструиране на общинските съвети за мандат 2003 - 2007, това означава, че на много места в страната ще има подобна актуализация, в това число и в Монтана.

Водеща:

Да Ви попитам тогава, г-н Живков, по какъв начин постъпват - предполагам, че и при вас постъпват, а не само в РПУ, - сигнали от граждани за различни нарушения. Било то за някое заведение, което е в близост до жилищни сгради, шумът, който предизвиква и хората, които непрекъснато влизат и излизат от там и притесняват, да речем, живеещите наблизо. Предполагам, че те сигнализират и в полицейското управление, но има и сигнали и при Вас, в Общината, или пък, било, ако щете, за липсата на осветление в дадени квартали - знаем, че това е един проблем, който се отнася за цялата страна, особено крайните квартали са много тъмни, неосветени и хората имат някакво основание да се притесняват, когато се прибират по-късно или пък когато децата им се прибират от училище, особено през зимата, когато вече в 17 часа е почти тъмно...

Златко Живков:

Вие поставихте един въпрос изключително важен - за координацията между общините и между РДВР-тата или районните полицейски управления, тъй като сега сме в условията на есенно-зимния сезон и тъмната част на денонощието е по-голямата. Този въпрос стои с изключителна острота - относно осветеността на българските градове и села. Аз мога за кажа, че в рамките на предходния мандат, когато също бях кмет в Монтана, уличното осветление беше увеличено три пъти, в това число и на всички паркове и градини. И на една от оперативките на районните полицейски управления, на които присъствам, ние имахме въпроси, които обещахме, че ще решим съвместно - като този с осветеността на крайните квартали, както казахте и Вие.

Но и в централната градска част този въпрос стои с особена острота около осветените дворове на всички обществени заведения. Имам предвид най-вече учебни заведения, училища, детски градини, детски ясли и тяхното обезопасяване, защото, общо взето, това са местата, които в тази част на денонощието се посещават от не толкова съзнателни граждани и младежи. Най-вече става въпрос за различни сборища, които създават условия за престъпност... Радвам, че това са въпроси, които вече сме елиминирали в Монтана. А що се касае до другата част на въпроса Ви - за сигналите на гражданите, то бих могъл да кажа, че хората като цяло имат представа за компетенциите и коя от институциите какъв въпрос може да решава. Но Вие сте права, има много случаи, когато става въпрос за някакъв крещящ проблем, според тях, който нарушава тяхното спокойствие и тогава се налага отново да търсим начин за взаимодействие.

Водеща:

Така е, според Вас, в Монтана. Ние се опитахме, чрез нашата кореспондентка в Добрич, да проверим до каква степен жителите на Добрич очакват от Общината да гарантира общественият ред и, разбира се, тяхната сигурност. Чуйте какво се получи...

Анкета с граждани от Добрич:

Гражданка:

Какво да Ви кажа... За тези десетина години лично моето семейство е три пъти окрадено. Първо - апартамента, три пъти крадоха мазетата ни... Не че не сме се обаждали, обаждаме се в полицията, идват, регистрират... и нищо, ама абсолютно нищо...

Гражданин:

То е бич за цялата страна и по-специално, щом ме питате, за град Добрич... Считам, че органите на полицията, съдилищата, прокуратурата, а и кметската управа биха допринесли с по-голяма активност и с по-голяма взаимност в работата си, само така ще допринесат за ограничаване на престъпността.

Въпрос на анкетиращата :

А как ви се струва идеята за създаване на общинска полиция?

Гражданин:

Мисля, че само Общината за града какво би могла да направи?... Нещата трябва да се оправят общо в държавата, за да се оправят и в града ни.

Водеща:

Чухте, господин Живков, хората като че ли отново достигнаха до идеята за обединените усилия - на полицията, на кметската управа, за да могат да се решат такива проблеми, например, като честите обири на мазетата. И не само на мазетата. Ето, една жена сподели, че за няколко години семейството й е пострадало три пъти от обири...

Златко Живков:

Жената, която се изказа последна,сподели, че нещата трябва да се оправят в държавата. Аз отново искам да кажа, че все пак общественият ред и спокойствието на гражданите - нещо изключително важно - е национална политика и поведение на държавата като цяло. Тук не става въпрос ни най-малко да се допуска бягане от подобна отговорност на местната власт. Но случаите, които хората коментираха, и неприкосвеността та собствеността на гражданите се решава в различните градове на България по различен начин.

В тази първа част, мога да кажа, нашата регионална дирекция на вътрешните работи, с която имаме много добро взаимодействие и координация, по съпоставими данни (от това поне, което имам като информация) е една от най-добрите в страната и от тази гледна точка, смятам, Монтана е, относително спокоен град - да чукна на дърво, както се казва... От друга страна, Общината наистина има възможности чрез участието си по различни проекти, чрез сътрудничество и при едно добро взаимодействие с регионалните дирекции на вътрешните работи наистина да се ангажира с решаването на проблеми, които гражданите очакват от нас.

Водеща:

Предлагам след мъничко да чуем майор Тони Иванов от Охранителна полиция в Столичната дирекция на вътрешните работи, когото записахме за това, как Общината и полицията, специално на територията на Столична община, координират своите действия по опазване на обществения ред и, разбира се, в посока на подобряване на това взаимодействие... И ще продължим разговора с Вас.

... Сега чуйте как майор Тони Иванов от сектор Охранителна полиция на Столичната дирекция на вътрешните работи формулира взаимодействието на Столичната дирекция на вътрешните работи със Столична община и, разбира се, кои аспекти в работата на Общината, според него, са важни за успешната дейност на СДВР.

Майор Тони Иванов, Столична дирекция на вътрешните работи:

От миналата година (2002 г.) стартира един проект: Стратегия на полицията в близост до обществото . Идеята на тази стратегия е да реагира по адекватен начин на проблемите, касаещи общественият ред. За целта бяха създадени местни комисии за обществен ред, в състава на които влизат както служители на полицията, на органите на местна власт и самоуправление, обществени организации, учебни заведения, медии и изобщо всички, които имат отношение по опазването на обществения ред.

Бяха сключени и местни договори за сигурност по съответните райони. Целта е да не се гонят последствията, да не се работи по тях, а да се работи по причините с цел ограничаване на престъпността. Мога в тази връзка да ви кажа, че преди два дена се върнах от служебна командировка в Германия, която беше именно по линия на превенцията. Колегите от Германия работят от 1996-та година по тази проблематика, имат значителен резултат и от това, което научихме, че на този етап тази превенция, тази тяхна стратегия, която е приложима и която и ние се опитваме да прилагаме към настоящия момент, е донесла резултат. И са се справили в значителна степен с проблемите по опазването на обществения ред и недопускане на криминални престъпления.

Друг аспект на нашата дейност по взаимодействието със Столичната община е така нареченото единодействие с общинска охранителна фирма Егида - по охраната на обществения ред, по обезпечаването на масови мероприятия, по обезпечаване на прилежащи територии на учебни заведения, паркове, подлези. И в общи линии бих могъл да заявя, че това е единодействие на завидно ниво и имаме значителни резултати по обезпечаването на именно тези криминогенни зони.

Тъй като знаем, че улиците в жилищните квартали в по-голямата си част са неосветени... Тъмнината, като един фактор, създава условия за анонимност на извършителите на престъпления. И за тази цел е необходимо в голяма степен да бъде ангажирана Общината с цел осветяване именно на тези тъмни участъци. Тъй като практиката и анализите на оперативната обстановка показват, че именно в такива участъци е най-голямата гъстота на извършваните улични престъпления - като грабежи, джебчийски кражби и други.

По отношение на маркировката - говорим за надлъжна и напречна маркировка. Както знаете, има изградена комисия в Столична община. Може да се каже, че от това взаимодействие зависи сигурността на гражданите, сигурността им при преминаване през пътното платно, особено през тези участъци, които са уязвими.

По отношение на безопасността на движението Така наречените средства за ограничаване на скоростта и ред други, които биха способствали за намаляване на пътно-транспортните произшествия.

От немалко значение също така е и взаимодействието с Общината по линия на ограничаване работното време на някои увеселителни заведения, за които има данни, че нарушават многократно нощната тишина. И по това направление също така работим.

Бих могъл да кажа, че ръководител би трябвало да бъде съответният кметски наместник, който да се явява като координатор в тази насока и да организира дейността на всички институции, които са ангажирани в тази стратегия, с оглед на подобряване дейността на полиция, на Община и на всички останали.

Водеща:

Чухме от представител на Столичната дирекция на вътрешните работи как си взаимодействат полицията и общината на територията на столичния град. Според мен две много важни неща каза майор Тони Иванов. Едното от тях е наличието на общинската охранителна фирма Егида , каквато при Вас, господин Живков, в Монтана, няма. Смятате ли, че това е важен фактор за намаляване на престъпността като цяло и въобще гарантиране на сигурността на гражданите? Дали това, че хората виждат на територията на София как подлезите се охраняват от представители на тази общинска охранителна фирма Егида , или пък когато има, да речем, футболен мач, те са почти на 50 метра един от друг, това би могло да ги успокои и в крайна сметка да бъдат по-сигурни затова, че ще се приберат невредими в къщи...

Златко Живков:

Всичко, което могат да направят институциите в подобна посока, може да успокои съгражданите. Разбира се, ние трябва да си дадем ясна сметка, че става въпрос, първо, за нормативна уредба, след това става въпрос за ресурс и за хора. И поради тази причина това е твърде сложна и щекотлива тема за всички български общини, с много малки изключения.

Ние също имаме договор с РДВР - Монтана, но общо взето малко са общините, които могат да си позволят подобна възможност. И поради тази причина една значителна част от българските общини използват и други начини работа по проекти, с които да могат да решат част от тези проблеми.

Смятам, че една от възможностите са дори програмите на Министерството на труда и социалната политика От социални помощи към заетост - пазачи, невъоръжена охрана на обществения ред, които не са малко като бройка - 40 човека, които информират съответните отговорници в администрацията и сезират органите на МВР. Основна тежест и основен проблем не са само крайните квартали, а бих казал, дори и вилните и крайградските зони на всички областни центрове. При всички срещи, които правим ние, кметовете, това са едни от най-тежките констатации и затова търсим начин да обезпечим с охрана, по различен начин тези зони...

Водеща:

А достатъчни ли са правомощията на този тип охрана, за който Вие говорите?

Златко Живков:

Не бих казал, че са достатъчни. До голяма степен това зависи от взаимодействието на хората, които имаме възможност да назначим по един или друг начин и това, което могат, разбира се, да направят районните полицейски управления.

Искам да кажа, че освен в града, в нашите общини особено трудно стои въпросът в селата от общината. И поради тази причина имаме една съвместна инициатива с главния секретар на МВР г-н Бойко Борисов, в която Общината закупи радиостанции, които бяха настроени на честотите на полицията, след това бяха раздадени на кметовете в кметствата и бяха изградени така наречените доброволни отряди. Това беше един мониторинг през последната година. В повечето от селата това даде резултат. Тъй като полицията се оправдава и оплаква от недостиг, така наречения недокомплект на техен език никога хората не са достатъчни, за да покрият това, което има като изискване.

Разбира се, във всички общини функционират местни комисии за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Нашата Община не прави изключение от това. И там също е възможно да се взаимодейства и се взаимодейства добре с полицията.

Онова, което е по-специфично при нас, на северозапад като географски и икономически център, в Монтана, е изграждането на жандармерийската част на Национална служба Жандармерия . 70 работни места има, дори като социален момент има значение. Имайки предвид трансграничната престъпност, знаете, че ние сме община или регион, който е близо до границата... Това създава известни проблеми и се радвам, че Националната полиция по такъв начин реагира и подкрепи изграждането на такава част. Въпреки, че тя е със специфични функции. Общината преотстъпи безвъзмездно своя собственост, за да даде възможност да бъде сформирана тази жандармерийска част. А майор Тони Иванов каза и още веднъж повтори думите ми за това да бъдат избегнати тъмните участъци, за което споменах в началото. Пак казвам, радвам се, че от онези 1 240 осветителни тема, които имаше в Монтана, сега те са вече над 3 600. Смятам, че ние сме един град с функциониращо улично осветление, енергоспестяващо. Разбира се, има и други такива градове.

Майор Тони Иванов повдигна и една много важна тема, свързана с маркировката така наречената хоризонтална и вертикална маркировка, която е елемент също за спокойствието на гражданите и особено на децата покрай учебните заведения. Изграждането на светофари, на пешеходни светофари и онова, което е изключително злободневно - дори от последната седмица, освен пешеходните пътеки тип Зебра , това е поставянето на така наречените изкуствени неравности по пътя , използвайки термините на КАТ или лежащи полицаи ...

Водеща:

Както са популярни сред хората...

Златко Живков:

Да, както са популярни сред хората, около учебните заведения. Това е също един много важен елемент, който смятам, ние всички използваме, по един или друг начин, за да защитим спокойствието на нашите съграждани...

Водеща:

И да Ви попитам накрая, преди да Ви благодаря за този разговор, според Вас, в тези съвместни усилия има ли опасност от прехвърляне на топката. Така, общо и грубо казано от вас към полицията и от полицията към кметската управа... Защото чухме и майор Иванов, който казва, че все пак очаква кметските наместници да бъдат водещите в тази съвместна битка...

Златко Живков:

Ако използвам точно нормативната уредба, кметските наместници ги има само в селата до 250 жители, тоест не става въпрос за кметските наместници в този случай. А относно прехвърлянето на отговорността, смятам, че става въпрос за взаимодействие. Ние не можем да дезертираме от очакванията и от отговорностите пред хората, нито можем да бъдем анонимни. Особено по места в районите, в градовете и общините. За мащабите на София това може би е възможно, или в по-големите български градове. При нас, в Монтана, смятам, имаме едно нормално взаимодействие. Разбира се, че имаме и проблеми, но когато човек има желание, той търси начин, когато не може да свърши някаква работа, той си търси причина...

Водеща:

Благодаря Ви за този разговор- Златко Живков, кмет на Община Монтана.

Златко Живков:

Благодаря Ви и аз.

Водеща:

В поредното издание на Общински радиофорум , съвместна рубрика на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление, говорим за това как общините и полицията работят заедно за осигуряване на обществения ред и за намаляване на престъпността в градовете. На телефона сега е майор Теодор Сотиров, началник на РПУ в град Костенец. Добър ден!

Майор Теодор Сотиров, началник на РПУ - Костенец:

Добър ден!

Водеща:

Бих искала с Вас да поставим акцент върху работата на местната комисия за обществен ред и сигурност, да ни кажете кой участва в нея, разбира се, и какви са въпросите, които обсъждате. Дали тя е най-точното място, където гражданите да се обръщат с предложения и, разбира се, да участват във всичките тези усилия за опазване на обществения ред...

Майор Теодор Сотиров:

Ако ми позволите, преди да говорим за работата на Общинския съвет за сигурност в Община Костенец, само с няколко думи да споделя пред Вас как стигнахме до този етап - да подпишем местния договор за сигурност. Ние започнахме работа, имахме това щастие да започнем работа със Сдружението Бъдеще за всички . Близо една година провеждахме мероприятия, срещи на определени социални групи. Такива срещи проведохме и с кметските наместници в общината, с бизнесмени, директори, учители от всички заведения и домове в общината. Освен това проведохме няколко семинара с районните инспектори и младши районните инспектори от районното управление и така, след огромна едногодишна работа, достигнахме до сключването на местния договор за сигурност.

Договорът беше сключен след една огромна работа, с която ние установихме или беше станало ясно както за нас, за служителите в районното полицейско управление, така и за всички граждани от общината, че е необходимо да си партнираме. Един от начините за партниране в охраната на обществения ред и сигурност е сключването на местния договор за сигурност.

Водеща:

Добре, майор Сотиров, но да ви попитам, усетиха ли хората това, че вече усилията например на полицейското управление, на общината, на различни граждански организации са обединени? Усещат ли го по своя бит, в ежедневието си, по-сигурни ли се чувстват хората в общината, според Вас, откакто съществува и е факт този местен договор за сигурност?

Майор Теодор Сотиров:

Според мен, хората го усещат. Защото чрез работата на Общинския съвет за сигурност, съвместната ни работа и преодоляване и недопускане на причините, които водят до нарушаване на обществения ред и извършване на престъпления, живота на хората в общината е в нормални граници. Не изпитват страх за своята сигурност.

Водеща:

А какви са основните проблеми? Дали бихме могли да ги кажем? С какво се занимава тази комисия? Обичайните за един град ли са или все пак има нещо по-специфично, което е акцент във Вашата работа?

Майор Теодор Сотиров:

Вероятно това, с което ще работи комисията, проблемите, с които ще се занимава, са обичайните за всеки град. Защото проблемите за охрана на обществения ред и сигурността на гражданите са близки във всички наши градове в страната. Но основните ни приоритети на работа са: засилване на полицейското присъствие в общината, мерки за борба срещу престъпността, с хулиганството, пиянството и алкохолизма.

Разработили сме работна карта за работа с младите хора, на които изключително наблягаме, семейството, училището, държавни и обществени структури. Имаме разработена работна карта и за организиране на безопасност на движението в общината, подобряване сигнализацията, пътната, уличната и осветителната мрежа, както и такива за опазването на гори и селско стопанство. Това са основните направления на работата ни. Но най-важното, което искам да споделя, според нас, това е самите хора, населението на общината, гражданите , да разберат, че се работи по тия проблеми, че всичко това, което правим, е за тяхната сигурност и самите те да допринасят за недопускане или за отстраняване на причините и условията, благоприятстващи извършването на нарушения.

Водеща:

Предполагам, че те ще разберат това, ако усетят бита си, ежедневието си по-сигурни. Благодаря Ви за този разговор майор Теодор Сотиров, началник на РПУ в град Костенец.

...

Несигурността на хората, страхът от престъпления - продължаваме по тази тема, уважаеми слушатели. И за ролята на общините, разбира се. На телефона сега е Людмил Стоянов, който е главен секретар на Община Силистра. Добър ден, г-н Стоянов!

Людмил Стоянов, главен секретар на Община Силистра:

Добър ден!

Водеща:

Да Ви попитам, г-н Стоянов, как от Вашата позиция изглежда връзката Община - полиция?

Людмил Стоянов:

Нека първо да започна с няколко думи по отношение на казаното от г-н Живков, кмет на община Монтана. Изключително точно и коректно! Имах чувството, че едва ли не говори за Община Силистра по отношение на това, което е успял да постигне в Община Монтана. В тая връзка, по отношение на работата на Община Силистра, имам предвид с РПУ, респективно с РДВР, искам да споделя и някои наши идеи, които сме развили по-различно, но надявам се, също така, добри, както и техните.

Ще започна първо с местната работа по отношение на изготвяне на поднормативните актове - говоря за наредбите за опазване на обществения ред, търговска дейност и така нататък., което на практика определя в същото време и последващия ефективен контрол.

В тая връзка и като имам предвид това, искам да обърна внимание на един малко пропуснат въпрос. Става дума за превенцията по отношение на работата с младите хора. Надявам се, че тази тема е доста актуална не само в Силистра, а и в цяла България и мисля, че не греша. И точно в тая връзка искам да споделя постигнатото в Община Силистра.

Става дума за съществуването и ефективната работа на един център по превенция или, както го наричаме ние, Превантивно-реформационен център за борба срещу зависимостите. Не напразно споделям и посочвам тук този превантивен център. По простата причина, че така създаваме предпоставка да ангажираме младите хора да се занимават, да учат, на практика да се ангажират с нещо, различно от това, което включва по принцип свободното време. Този център работи, забележете, с обществени възпитатели и хора, на изключително доброволен принцип. Нито един от тях на практика не се занимава с това професионално. Тоест, те работят на друго място и работят в Центъра за превенция. Като следващ момент този Център беше постигнат, работата му, функционирането му са в резултат на защита на една идея на Община Силистра пред Министерство на здравеопазването и по-точно пред Националния съвет по наркотични вещества.

По отношение на съвместната ни работа с РПУ, мога да кажа, че правим периодични съвместни проверки както на работата на питейните заведения и на други места, така и за работата на Интернет-клубовете, което допринася за сигурността и обществения ред, защото няма да скрия, не на 100% всичко е съвършено, на практика има още много какво да се желае. По отношение на контрола, най-вече за преодоляване на предпоставките. Защото предпоставките създават възможност за извършване на престъпления, за нарушения...

Водеща:

Искам да Ви помоля да кажете, ако имате някакви конкретни идеи, защото мисля, че хората биха останали с погрешно впечатление, че всичко е наред във взаимодействието между общините и полицейските управления. Какво, според Вас, все още може да се направи? Това, което попитах и г-н Златко Живков, кмета на Община Монтана доколко тези съвместни усилия биха могли да бъдат... би могло да бъде злоупотребявано с тях, да има едно прехвърляне на отговорностите -за това или онова...

Людмил Стоянов:

На практика малко общини могат да си позволят изграждането и функционирането, поддръжката и издръжката на общинска полиция. Прехвърляне на топка не бих могъл да го нарека, а по-скоро да използвам възможността да апелирам, да призова и гражданството към съдействие. Невъзможността, чисто кадрово, на полицейските служители (по отношение на численост) да обхванат, да обемат районите, в които на практика има проблеми. В една община, това, естествено, е целият район по селата, в града, в тъмната част на нощта. Това налага възникването на именно такава геообщинска полиция.

Какво донякъде сме успели да направим в Община Силистра? Ангажирали сме и сме сключили договор за охрана на най-проблемните места в общината, тези, които се посещават по-масово и където на практика биха могли да бъдат извършвани нарушения на обществения ред. Но (не искам да прозвучи обвиняващо) финансовият проблем по отношение на възможностите на общините да създават такива общински полиции, определено тежи...

Водеща:

Да. Благодаря Ви за този акцент в разговора. Защото той като че ли се оформи и като акцент в цялото ни предаване че общинската полиция, разбира се, би могла да бъде много полезна, обаче тя в момента не е по силите на повечето български общини. Благодаря Ви Людмил Стоянов, главен секретар на община Силистра.

Това беше и всичко в днешния Общински радиофорум , в който говорихме по тема, която засяга и вълнува всички ни. Предполагам, никой не е останал с впечатлението, че проблемите ще бъдат решени, макар и при толкова очевидна съвместна работа на общинските администрации с полицейските управления в страната.

Бъдете отново с нас, по същото време, точно след три седмици на 18-ти декември. Тогава отново ще се коментират общинските проблеми. Конкретният проблем, който ще дискутираме, ще бъде: Проблемите на управлението на етажната собственост . А междувременно ФРМС приема вашите коментари, идеи, предложения, провокирани от това предаване и от следващата тема, разбира се, на телефон: 943 44 22, както и в своя електронен дискусионен форум на адрес www.flgr.bg.


Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, [email protected]