2008/07/15: Крепителни странични доходи от "Административен капацитет"
Тази година двойно повече пари бяха разпределени за звучащи като клишета проекти
Откакто България е член на ЕС, почти цялото финансиране на гражданския сектор минава през правителството. Всички средства, идващи по линия на еврофондовете, които по принцип са фокусирани предимно върху предоставяне на услуги, първоначално се получават от държавните институции, които ги разпределят между кандидатите с различни проекти. Затова гражданските организации, които по правило не биват канени да участват във формирането на правителствените политики, са принудени да нагаждат проектите си най-вече към лозунгите на тези политики, надявайки се да бъдат одобрени за финансиране, от което зависи оцеляването им.
И каузата на коректив се оказва последна грижа на сектора. А като се добави и фактът, че специално за парите от ЕС се регистрират стотици организации с идеална цел, може да се окаже, че бизнесът с НПО е по-привлекателен и от консултантския заради трудната измеримост на резултатите и неносенето на отговорност за тях.
Миналата година например неправителствени организации си разпределиха първите 11 млн. лв. европейски пари по оперативната програма "Административен капацитет", станала известна като ОПАК. Имената на проектите съдържаха всички задължителни мантри като прозрачност, достъпност, повишаване на качеството на обслужването и пр., за които ще отиде и тазгодишната двойна сума. За изминалата година резултат не се усети, даже напротив - и няма основание да се прогнозира, че догодина при новото раздаване ще е по-различно.
Тази година битката беше за 23 млн. лв.
Министърът на държавната администрация Николай Василев обяви миналата седмица одобрените проекти по оперативна програма "Административен капацитет", като 89 организации ще си поделят над 23 млн. лв. Програмата има два елемента - за укрепване на гражданското общество и за по-голяма прозрачност и достъпност на държавната администрация.
Минималната стойност на проектите е 100 хил. лв., като бюджетът на "Административен капацитет" е над 157 млн. евро до 2013 г. Особеното при тази програма е, че по нея не се изисква съфинансиране от спечелилия проекта. Тя е с най-малък бюджет, но първа започна да се усвоява, при това успешно.
Над 15 млн. лв. през тази година ще получат т.нар. конкретни бенефициенти. Това са държавни институции, които по право кандидатстват по ОПАК. Сред спечелилите са омбудсманът Гиньо Ганев, Министерският съвет със седем проекта, Агенцията по обществени поръчки, Министерството на финансите, Центърът за преводи и редакции, Комисията за защита на конкуренцията, както и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС).
Тя е спечелила проект за съвместяване на географските информационни системи (ГИС) и геопространствените данни, който е за близо 2 млн. лв. и ще продължи една година. Той се състои в изграждането на портал за геопространствена информация (карти на води, земна повърхност, подземна и надземна инфраструктура, сателитни снимки), както и за интегрирането на административните услуги с ГИС компонента на принципа "едно гише". При останалите конкуриращи се кандидати може да се забележи тенденция към прилагане на всички познати досега хватки за печелене на лесни пари, някои от които бяха "прихванати" и от инспекторите на ОЛАФ по програма САПАРД.
Една от класическите е да се създават организации само за конкретно финансиране, след което спират да съществуват. Това са така наречените "кухи" структури, през които парите се пренасочват. Те нямат телефон, постоянен адрес или интернет страница и обикновено се регистрират непосредствено преди кандидатстването на проекта. Не е изключено и сред 89-те организации, спечелили 23-те млн. лв. по ОПАК, да има такива, защото твърде широката формулировка на поканата - за "подобряване на административния капацитет", позволява практически по нея да кандидатства всяка регистрирана фондация или сдружение без оглед на конкретната му сфера на дейност.
Едрите риби бенефициенти
Най-голямата сума - 390 хил. лв., за изграждане на система за гражданско наблюдение над администрацията е спечелена от фондация "Проинфо". Организацията е учредена през 2005 г. и няма посочен телефон, както и няма интернет страница. Управител е Георги Иванов.
"Фондация Галъп интернешънъл институт" на Андрей Райчев е спечелила над 310 хил. лв.
Съюзът на частните предприемачи "Възраждане" е спечелил също почти максималната сума - близо 390 хил. лв., за проекта си "Развитие на административния капацитет и прилагане на модерни комуникации в дейността на структурите на Българския съюз на частните предприемачи". В АПИС управляващ на съюза все още е Манол Велев, съпругът на шефката на ДАМС Весела Лечева, който беше прострелян преди година, а в ръководството са Корнелия Нинова, бивш зам.-министър на икономиката и член на борда на "Булгартабак", Добромир Гущеров, депутат от "Коалиция за България" в НС и др.
Загадъчни проекти от "гражданския" бизнес
Някои от спечелилите организации провокират фантазията с представи как точно ще изпълняват проектите си.
Фондация "Спорт" например, регистрирана в Дупница, е получила близо 180 хил. лв. за "Администрацията близо до нас, партньор на всеки". В продължение на три дни телефонът й даваше непрекъснато заето, няма и интернет страница. Неин управител според ДАКСИ е Иван Шопов, който участва в управлението и на фирмата "Титан", която се занимава с търговия на горива, руди и метали, на "Дупница транспорт", на "Фармстар" - производител на лекарства, и на още шест фирми, занимаващи се с напълно различни дейности.
Проектът "Българска политика за развитие" на фондация "Бг шанс" е спечелил над 350 хил. лв. Управител е Валентин Веселинов, който е и управляващ на "Норд газ", има 50% участие във фирмата БАТО за мебели, както и в "Бест ту би България", където 30% има и Кръстьо Петков. Телефонът на фондацията също не е активен.
Партийни активисти за кадем
Сред спечелили НПО има девет младежки организации и читалища, които също искат да повишат капацитета на администрацията. Така сдружение "Младежи за Благоевград" е спечелило около 250 хил. лв. със заглавието "Младежки форум за партньорство". Един от управителите Емил Филипов, който е координатор на партия "Ред, законност и справедливост" за Благоевград. Според Блага Благоева, счетоводител на проекта, основната цел е да се стимулира включването на младите хора като активни участници и партньори в обществено-икономическия живот, както и да се увеличи партньорството между отделните сдружения в региона.
Друга политическа партия, свързана косвено с ОПАК, е "Солидарност", чийто председател Христо Маринов е и управител на фондация "Солидарност и подкрепа", спечелила над 220 хил. лв. Организацията е създадена на 30 януари 2008 г. и няма посочен телефон. Маринов участва в управлението на БММ-ГРУП-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ, хотел "Арсенал", месокомбинат "Летница".
Скромни суми за недолюбваните
Вероятно заради проекта си, насочен към ефективни антикорупционни политики, една от малкото доказали се с дейността си като граждански коректив на управлението организации - "Прозрачност без граници", е спечелила скромните 180 хил. лв., доста под средната за проект сума. Почти като комплимент може да се приеме, че разпределялите парите от ЕС все пак са й дали с 30 хил. повече от асоциация "Форум" например, която ще се потруди върху задачата как чрез активната работа с медиите държавата да повиши рейтинга си и "да влезе в добрите новини".
http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=526088
Откакто България е член на ЕС, почти цялото финансиране на гражданския сектор минава през правителството. Всички средства, идващи по линия на еврофондовете, които по принцип са фокусирани предимно върху предоставяне на услуги, първоначално се получават от държавните институции, които ги разпределят между кандидатите с различни проекти. Затова гражданските организации, които по правило не биват канени да участват във формирането на правителствените политики, са принудени да нагаждат проектите си най-вече към лозунгите на тези политики, надявайки се да бъдат одобрени за финансиране, от което зависи оцеляването им.
И каузата на коректив се оказва последна грижа на сектора. А като се добави и фактът, че специално за парите от ЕС се регистрират стотици организации с идеална цел, може да се окаже, че бизнесът с НПО е по-привлекателен и от консултантския заради трудната измеримост на резултатите и неносенето на отговорност за тях.
Миналата година например неправителствени организации си разпределиха първите 11 млн. лв. европейски пари по оперативната програма "Административен капацитет", станала известна като ОПАК. Имената на проектите съдържаха всички задължителни мантри като прозрачност, достъпност, повишаване на качеството на обслужването и пр., за които ще отиде и тазгодишната двойна сума. За изминалата година резултат не се усети, даже напротив - и няма основание да се прогнозира, че догодина при новото раздаване ще е по-различно.
Тази година битката беше за 23 млн. лв.
Министърът на държавната администрация Николай Василев обяви миналата седмица одобрените проекти по оперативна програма "Административен капацитет", като 89 организации ще си поделят над 23 млн. лв. Програмата има два елемента - за укрепване на гражданското общество и за по-голяма прозрачност и достъпност на държавната администрация.
Минималната стойност на проектите е 100 хил. лв., като бюджетът на "Административен капацитет" е над 157 млн. евро до 2013 г. Особеното при тази програма е, че по нея не се изисква съфинансиране от спечелилия проекта. Тя е с най-малък бюджет, но първа започна да се усвоява, при това успешно.
Над 15 млн. лв. през тази година ще получат т.нар. конкретни бенефициенти. Това са държавни институции, които по право кандидатстват по ОПАК. Сред спечелилите са омбудсманът Гиньо Ганев, Министерският съвет със седем проекта, Агенцията по обществени поръчки, Министерството на финансите, Центърът за преводи и редакции, Комисията за защита на конкуренцията, както и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС).
Тя е спечелила проект за съвместяване на географските информационни системи (ГИС) и геопространствените данни, който е за близо 2 млн. лв. и ще продължи една година. Той се състои в изграждането на портал за геопространствена информация (карти на води, земна повърхност, подземна и надземна инфраструктура, сателитни снимки), както и за интегрирането на административните услуги с ГИС компонента на принципа "едно гише". При останалите конкуриращи се кандидати може да се забележи тенденция към прилагане на всички познати досега хватки за печелене на лесни пари, някои от които бяха "прихванати" и от инспекторите на ОЛАФ по програма САПАРД.
Една от класическите е да се създават организации само за конкретно финансиране, след което спират да съществуват. Това са така наречените "кухи" структури, през които парите се пренасочват. Те нямат телефон, постоянен адрес или интернет страница и обикновено се регистрират непосредствено преди кандидатстването на проекта. Не е изключено и сред 89-те организации, спечелили 23-те млн. лв. по ОПАК, да има такива, защото твърде широката формулировка на поканата - за "подобряване на административния капацитет", позволява практически по нея да кандидатства всяка регистрирана фондация или сдружение без оглед на конкретната му сфера на дейност.
Едрите риби бенефициенти
Най-голямата сума - 390 хил. лв., за изграждане на система за гражданско наблюдение над администрацията е спечелена от фондация "Проинфо". Организацията е учредена през 2005 г. и няма посочен телефон, както и няма интернет страница. Управител е Георги Иванов.
"Фондация Галъп интернешънъл институт" на Андрей Райчев е спечелила над 310 хил. лв.
Съюзът на частните предприемачи "Възраждане" е спечелил също почти максималната сума - близо 390 хил. лв., за проекта си "Развитие на административния капацитет и прилагане на модерни комуникации в дейността на структурите на Българския съюз на частните предприемачи". В АПИС управляващ на съюза все още е Манол Велев, съпругът на шефката на ДАМС Весела Лечева, който беше прострелян преди година, а в ръководството са Корнелия Нинова, бивш зам.-министър на икономиката и член на борда на "Булгартабак", Добромир Гущеров, депутат от "Коалиция за България" в НС и др.
Загадъчни проекти от "гражданския" бизнес
Някои от спечелилите организации провокират фантазията с представи как точно ще изпълняват проектите си.
Фондация "Спорт" например, регистрирана в Дупница, е получила близо 180 хил. лв. за "Администрацията близо до нас, партньор на всеки". В продължение на три дни телефонът й даваше непрекъснато заето, няма и интернет страница. Неин управител според ДАКСИ е Иван Шопов, който участва в управлението и на фирмата "Титан", която се занимава с търговия на горива, руди и метали, на "Дупница транспорт", на "Фармстар" - производител на лекарства, и на още шест фирми, занимаващи се с напълно различни дейности.
Проектът "Българска политика за развитие" на фондация "Бг шанс" е спечелил над 350 хил. лв. Управител е Валентин Веселинов, който е и управляващ на "Норд газ", има 50% участие във фирмата БАТО за мебели, както и в "Бест ту би България", където 30% има и Кръстьо Петков. Телефонът на фондацията също не е активен.
Партийни активисти за кадем
Сред спечелили НПО има девет младежки организации и читалища, които също искат да повишат капацитета на администрацията. Така сдружение "Младежи за Благоевград" е спечелило около 250 хил. лв. със заглавието "Младежки форум за партньорство". Един от управителите Емил Филипов, който е координатор на партия "Ред, законност и справедливост" за Благоевград. Според Блага Благоева, счетоводител на проекта, основната цел е да се стимулира включването на младите хора като активни участници и партньори в обществено-икономическия живот, както и да се увеличи партньорството между отделните сдружения в региона.
Друга политическа партия, свързана косвено с ОПАК, е "Солидарност", чийто председател Христо Маринов е и управител на фондация "Солидарност и подкрепа", спечелила над 220 хил. лв. Организацията е създадена на 30 януари 2008 г. и няма посочен телефон. Маринов участва в управлението на БММ-ГРУП-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ, хотел "Арсенал", месокомбинат "Летница".
Скромни суми за недолюбваните
Вероятно заради проекта си, насочен към ефективни антикорупционни политики, една от малкото доказали се с дейността си като граждански коректив на управлението организации - "Прозрачност без граници", е спечелила скромните 180 хил. лв., доста под средната за проект сума. Почти като комплимент може да се приеме, че разпределялите парите от ЕС все пак са й дали с 30 хил. повече от асоциация "Форум" например, която ще се потруди върху задачата как чрез активната работа с медиите държавата да повиши рейтинга си и "да влезе в добрите новини".
http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=526088