Радиопредаване Общински радиофорум

БНР и ФРМС

25 април 2002 г., четвъртък

на тема

Участието на гражданите в местното самоуправление

Водеща: Светлана Дичева

Гости в студиото: Богдана Султанова, Програма Инициатива Местно самоуправление към ААМР, и Любомира Колчева, ръководител Финансиращи програми, ФРМС.

Включвания в предаването: Иво Андонов, кмет на Община Силистра, Петко Шойлеков, председател на сдружение Медии с човешко лице , Пловдив,

Йовко Йовков, кмет на Община Севлиево.

Светлана Дичева: Започва нашето предаване, посветено на общински грижи, проблеми и постижения. Подготвяме го съвместно с ФРМС. Днешната ни тема е как гражданите могат да участват в местното самоуправление и в живота на своите общини. Гости в студиото: Богдана Султанова, ръководител екип Гражданско участие в Програма Инициатива Местно самоуправление, и Любомира Колчева от ФРМС.

Светлана Дичева: Стана традиция гостите ни в Общинския радио-форум да бъдат представяни с кратка визитна картичка.

Богдана Султанова работи от четири години в Програма Инициатива Местно самоуправление. Акцент в работата й е гражданското участие в местното самоуправление - точно темата на днешното ни издание. Работила е в неправителствена организация, била е четири години общински съветник. Завършила е английска филология. Иначе казано, познава нещата и като гражданин, и като човек от неправителствения сектор, и като общински съветник Госпожо Султанова, да започнем от самото начало - какъв може да бъде подходът на общините в процеса на участие на взимане на решения?

Б. Султанова: Преди да отговоря на този въпрос, искам да кажа, че ми е изключително приятно да говорим на тема "гражданско участие", тъй като преди няколко години гражданско участие беше доста непознат, мъгляв термин, а в момента е модерен термин. Заговори се за гражданско участие в управлението на всички нива и особено за гражданско участие във вземането на решения на местната власт. Защо е така? Защото гражданското участие може да докаже и гарантира,че целите, които си поставя управлението, и резултатите, които постига, са наистина цели и резултати на хората. В този смисъл гражданското участие потвърждава легитимността на управлението. Това е основно човешко право, даващо възможност на хората да определят собственото си развитие и съдба, както и да допринасят за напредъка на общността и обществото, в което живеят. И на въпроса - какъв може да бъде подходът на общините към гражданското участие ? Може да бъде пасивен или активен. Когато подходът е пасивен

Св. Дичева: Знаем какво е пасивен

Б.Султанова: Да. Общинският съвет си взима решения, изпълняват се или не, гражданите отново са недоволни.

Св. Дичева: Да.

Б.Султанова: Докато в идеалния случай на активен подход общинското ръководство е убедено в ползата от гражданското участие - като неделима част от доброто управление,обаче.

Св. Дичева: Нека да започнем с този обичаен скептицизъм, който вече почти долавям в нашите слушатели.

Б. Султанова: Вижте, мнозина смятат че това е нещо като парлама, нещо за пред хора, за пред очи Значи общинарите демагогстват, че общуват с хората и че се вслушват в тяхното мнение, а в крайна сметка вършат онова, което са си наумили и което е в техен интерес. А това не е така. Наистина има такова мнение, но от проектите и от опита, който общините вече имат, се оказва, че се взема мнението на гражданите и дори в Централна Стара планина имаше един проект на Болкан Асист , където бяха цитирани случаите, в които общинските съвети са променяли вземането на решения само в следствие на проведените форуми от гражданите, където те са на различно мнение от общинарите.

Св. Дичева: Не случайно Ви питам, искам да разбера общинските съветници, хората в общините, тези, които по принцип са упълномощени да вземат решения, те убедени ли са, че трябва да се вслушат в мнението на така нареченото обществено мнение, в така наречените активни граждани ?

Б. Султанова: Мисля, че дойде това време, в което те са убедени. Защото гражданското участие изисква време и на двете страни. Гражданите трябва да са готови да отделят от собственото си време, за да участват по някакъв начин в местното самоуправление и взимането на решения. Това зависи също и от общинарите, които трябва да са готови вместо да вземат едно бързо решение, да отделят време,това може да бъде някога няколко седмици, до месец, да се проведат някакви форуми или други форми на допитване до гражданите, но когато едно решение е взето по този начин, то винаги е по-добро.

Св. Дичева: Има ли законови или административни пречки, обективно препятствие пред реализацията на партньорство между местните власти и гражданите ?

Б. Султанова: Няма законови пречки. Макар че в българските закони, на доста места да е регламентирано участието на гражданите, включително и в Конституцията, но много бедно, с референдум и общи събрания, няма никакви пречки за гражданско участие. Действително зависи от доброто намерение на двете страни. А също и опитът на по-развитите демокрации показва, че не е необходимо изричното регламентиране на гражданското участие в законите, тъй като при тях това е практика. При нас една група от партньори, заинтересовани от развитието на местното самоуправление - асоциации, организации, в момента тече един такъв диалог и се търсят възможности за вписване на изисквания за гражданско участие в местните наредби и правилници за работа на общинските съвети.

Св. Дичева: Необходимо ли е възпитание в гражданско участие, за да може хората да разберат, че има полза от тяхната намеса, от техните идеи ?

Б. Султанова: Да, аз мисля, че е необходимо възпитание, тъй като някак си в последните години бяхме свикнали,че държавата трябва да се грижи за всичко, общината трябва да се грижи, а защо аз да се ангажирам с това нещо Или пък - "И да си кажа мнението, кой ли ще ме чуе " Но всъщност в България имаме много дългогодишна традиция в гражданско участие. Ако почнем от съвета на старейшините и минем през формите на реформи, фондации, че даже и

Св. Дичева: Не се ли връщаме прекалено назад ?

Б. Султанова: Просто искам да кажа, че има гражданско участие в България и може да го има и, че не е форма, както някои смятат, привнесена от чужди програми Всъщност, българите са склонни да участва Дори в едно проучване, което беше проведено от Алфа Рисърч наскоро в Район Младост и в Район Възраждане над две трети от хората са готови да участват в някакви форми на гражданско участие и са убедени, че трябва да има мониторинг и наблюдение на работата на общините. Но пък като ги попитат колко от тях ще участват в такъв мониторинг, едва няколко процента са съгласни. Тоест, има нагласата за участие, може би още съвсем малко трябва да протегнат ръка общините и ще се получи гражданското участие.

Св. Дичева: Нека чуем сега как силистренци участват в живота на своята община. Наш задочен събеседник е кметът Иво Андонов. Как се прави обществено обсъждане ? Разкрийте ни рецептата

Иво Андонов: Вижте, това общо взето е една трудна комуникация, затова защото трябваше да убедим нашите съграждани, че това обществено обсъждане е полезно, необходимо като обратна връзка, и че ние реагираме на техните желания и предложения. А това обществено обсъждане ние го правим по различни начини. Или пряко в съответна аудитория, където се изнасят, например такъв план беше направен за управлението на нашия резерват Сребърна , за благоустрояване на междублоково пространство в определени квартали, обсъждане на стратегическите визии на нашата община в периода 2001 - 2007 година. Това е едната форма. А другата форма, която ние ползваме, е чрез хартиени носители, чрез издаване на ежеседмични бюлетини, чрез брошури, в които ние даваме нашата визия, отчет за свършеното до момента и предстоящото за следващата година ; чрез пощенски кутии, в които събираме предложения за Красива България например и обектите, които работим по тях. И правим анкети в нашия Център за информация и услуги с гражданите

Св. Дичева: Коя от формите е най-успешна ?

Иво Андонов: Най-успешната форма е общественото обсъждане, когато можем лице в лице с хората да комуникираме, когато можем да дебатираме по отделните проблеми. Например наскоро правихме едно такова обсъждане в квартал Изток , където ще благоустрояваме, ще изграждаме зони за отдих, спортни площадки за младите хора, кътове за деца и за възрастни. И над 160 човека изявиха желание чрез доброволен труд да се включат,за да може по този начин да се облекчи финансово проекта.

Св. Дичева: При такива обсъждания, как протича разговора между общинари и между хората? Има ли примерно периоди на тишина, има ли периоди на кавга, на някакви стълпотворения ?

Иво Андонов: Слава Богу, няма такова нещо. Напрежение няма. Защото ние отиваме там целият екип. Започва първо да говори архитектът, който обяснява каква е визията, какво ще бъде съоръжението, как ще изглежда това пространство благоустроено. След това дава думата на проектанта, който обяснява плюсовете на нещата Стават гражданите, дават предложения, критикуват някои решения, дават наистина рационални решения, за които ние се хващаме и ги усъвършенстваме. Но не прераства това обсъждане, тези дебати не прерастват в кавга, защото ние го правим за тях и в името на самите нас. Не сме импровизатори.

Св. Дичева: Как ще убедите хората, че това не е демагогия, нещо така, за пред очи, а главен дебат?

Иво Андонов: Мисля, че ги убеждаваме с това, че това, което сме коментирали, и това, което те са препоръчали, след това се реализира и те го виждат. От това по-хубаво няма. Значи то не остава на книга като едно обещание Ние благоустроихме голяма част от Дунавския парк, от центъра на града, от определени зони за отдих. Всичко, което са предлагали, се реализира. Стига да е удачно. Ако не е удачно, ние веднага обсъждаме - защо не е желателно да бъде по този начин решен даден проблем.

Св. Дичева: Какви форми и модели за гражданско участие съществуват, които вече са били прилагани при наши условия и са били успешни при това?

Б. Султанова: На теория моделите и методите на взаимодействие са като една възходяща стълбичка, по която трябва да се изкачат и гражданите, и общинарите. Като първото стъпало е методът на информиране. Тук влизат съобщенията за пресата, информационни справки, диплянки, съобщения, пресконференции, брошури и един голям набор от средства, които всички общини използват. След това е методът на убеждаването, където общините правят кампании, промоции, рекламни плакати Най-активно като че ли се използват методите на сравняване, на консултиране, където се представят документи за насоката на политиката на общината, проекто-бюджетите се представят, правят се групи за сверка с реалността, различни анкетни проучвания, кръгли маси, интервюта И най-високата стъпка - това е обединяването. Когато община и граждани могат да се обединят за постигането на някаква обща цел; да създадат едно партньорство или някакъв работещ екип, граждански съвети, които са привличани във вземането на решението от общинските съвети, кварталните съвети, ако щете.

Св. Дичева: Тази идилия съществува ли ?

Б. Султанова: Тази идилия съществува, пак повтарям, съществува, благодарение на това, че гражданите все пак са активни. Колкото и да казваме,че не е висока тази активност, те са активни. И от друга страна, общинарите все повече търсят тяхното съдействие. Проблемите са много и се стигна до тази убеденост, че те няма да бъдат решени,без участието на гражданите.

Св. Дичева: Съвсем накратко, ако обичате, за опита в Съединените щати. Очевидно от там най-много се черпи пример. Разумно ли е въвеждането на пряко гражданско участие у нас както в САЩ ?

Б. Султанова: Мисля, че да. Разумно е. Би трябвало гражданите да могат директно да участват в работата на общинския съвет. Като това се регламентира по различен начин, може би с предварителни заявки. Но гражданите трябва да могат да бъдат изслушвани от общинските съвети. А друга форма, която е много разпространена в САЩ, това са различните комисии, които един град създава за подпомагане на работата на общинския съвет. В един град от 500-600 хиляди души в САЩ има 5-6 общински съветника, но има 30 работещи комисии - по всичко, за което може да ви мине през ум: за улиците, за безопасното движение, за кучетата, за децата, за дивите животни, които може да намерите в двора си Комисии, които си сътрудничат с общината, за да вземат заедно решения.

Св. Дичева: Как виждате в бъдещето въвеждането на подобна практика - е ли възможно това в близките десетина години ?

Б. Султанова: Аз мисля, че е възможно и моето лично мнение е,че това е по-добрият вариант: малко общински съветници, а повече комисии от граждани, които да помагат, вместо обратното - един голям общински съвет, който се е разделил на комисии и смята, че изпълнява функциите си чудесно, без да се допитва до гражданите.

Св. Дичева: Благодаря Ви за участието до момента. Ще останете все пак в студиото, надявам се ?

Б.Султанова: Да, разбира се.

Св. Дичева : Ако имате желание, допълнете нещо към следващите ни теми.

Продължаваме с пример от Пловдив. Сега търся по телефона колегата Петко Шойлеков, председател на сдружение Медии с човешко лице . Ще говорим за телевизионното предаване Лице в лице , което в момента не се излъчва, но кой знае, може би този разговор ще привлече спонсори. Г-н Шойлеков ?

Петко Шойлеков: Добър ден от Пловдив. Благодаря Ви, че така стартирахте разговора ни. В момента програмата не се излъчва, но само поради невъзможността да финансираме програмата, нещо, което е много важно. Само на доброволни начала е невъзможно да се реализира тази програма. Но ми се струва, че можем да акцентираме на старта и на това, което направи програмата в продължение на повече от две години в Пловдив. Създадохме един модел.

Св. Дичева: Да. Какъв е този модел, каква е ползата от подобно нещо?

П. Шойлеков: Очевидно ползата е значима, не само за Пловдив, а този модел, бих казъл, че би било добре и полезно да се реализира и в други райони на страната. За какво става дума ? В Пловдив ние създадохме един нов медиен, в конкретния случай, телевизионен подход, за прозрачност в реформата на местното самоуправление. Една от целите и един от резултатите, които постигнахме, беше да променим и то променихме част от общественото мислене. Целта ни беше да насърчим гражданското участие в дейността на местната власт. Защо ?

Св. Дичева: Граждани и общинари - лице в лице

П. Шойлеков: Точно така. Да. Това стана чрез Пловдивска обществена телевизия. Програмите се излъчваха директно по Пловдивска обществена телевизия с активното участие на гражданите. Целта беше гласът на гражданите да се чува не само по време на избори, а и в периода, в който се реализират предизборните обещания.

Св. Дичева: Кажете най-искрено: режисиран ли беше този дебат или действително беше съвсем импровизиран ?

П. Шойлеков: Откровено да Ви кажа, в никакъв случай не можем да говорим за режисиране. Всичко беше напълно в естествена среда. Тоест гражданите директно участваха в програмата. Ние правехме репортажи от общинските сесии по време на самите заседания. От друга страна, избирахме теми, които бяха общозначими за целия град, за по-голямата част от пловдивчани. Така че в никакъв случай не сме се стремили към режисиране. Дори в течение на проекта председателят на Общинския съвет съвсем образно каза: Програмата като че ли взе да се превръща в един своеобразен омбудсман. Верно, че това е силно казано, но независимо от това

Св. Дичева: Питам се обаче как ще се преодолее предразсъдъкът,че подобни програми са скучни? И не са нещо, което се гледа с интереса, с който се гледат шоу-програми, програми, в които има скандали.

П. Шойлеков: Така, абсолютно права сте , в някои случаи подобна програма би била и скучна. Много е важно да се намери ракурсът, ъгълът на тематичната насоченост на програмите. Ние търсихме теми, които да произтичат и произлизат от потребността на пловдивчани и връзката им с планираните сесии и тематично насочените заседания на общинския съвет. В случая не можем да говорим за скука, защото темите са които вълнуват по-голямата част от пловдивчани. Фактът,че на едно предаване се обаждат от 70 до 80 граждани, в никакъв случай не може да го сравни с режисиране или с предварително поставяне на някакъв сценарен план в услуга на някого.

Св. Дичева: Дано да има полза от този разговор, г-н Шойлеков.

П. Шойлеков: Надявам се, надявам се, тъй като в момента програмата сме я прекъснали, единствено заради финансиране. Досега програмата вървеше, благодарение на Фондация за реформи в местното самоуправление, с екипа на тази фондация. Но, все повече се убеждавам, че подобни програми не могат да са доброволен труд. А обществото ни има безкрайна потребност. Особено сега. Бих си позволил да Ви кажа, в този период, когато говорим за евроинтегриране. Нещата трябва да стигнат до обикновения човек.

Св. Дичева: Ето това е проблема. Как?

П. Шойлеков: Ето, ние намерихме един нов ракурс: да включваме веднъж седмично, в рамките на час и половина 70 до 80 граждани. Освен това имахме доблестта да намерим този партньорски дух с общината. Не е лесен проблемът. Предполагам, че на много места се страхуват. Даже преди малко, преди няколко минути, чух, че обсъждахте въпроса за демагогстване. Е, аз не споделям такова мислене. Честно Ви казвам. Защото тези партньорски отношения, които изграждаме с общината, не стават за седмица-две или месец. Ние ги градим вече няколко години. И само по тоя път може да се намери участието на гражданите, мястото им в общинските съвети. Иначе нещата ще си останат разделени. Общината ще си заседава, ще свежда , в много случаи повърхностно, бих казал, своите решения, а гражданите няма да бъдат своеобразен контрол или своеобразно участие. Техният глас ще остане нечут. Мисля, че в Пловдив намерихме добър модел. Факт е,че от много райони на страната ми се обаждат колеги да търсят съвет как да подходят. Въпросът съвсем не е лек.

Св. Дичева: Благодаря Ви за участието, пожелавам Ви успехи.

П. Шойлеков: Благодаря Ви. И на Вас.

Св. Дичева: Шест общини от Централна Стара планина работят по програми на швейцарското правителство за сътрудничество. С програмите се стимулира прякото гражданско участие в обсъждането на приоритетни проблеми на общините. Проектът се нарича Общински форум .Теоретично може да се каже много за основните принципи на взаимодействие между общината и различните групи от граждани, споменахме ги преди малко с нашата събеседничка. Но мисля, че е много по-интересно вместо да се теоретизира, да чуем как протича това взаимодействие на практика. Севлиевският опит ще обобщи кметът Йовко Йовков.

Интервюиращ: Вашият град е град, на който всички завиждат. И все пак, оказа се,че си имате проблеми.

Й. Йовков: Разбира се, Севлиево е град от България и български град, в който проблемите са като на всички останали. Може би в по-малка степен, но са си нормални. Така че, ние също,имаме проблеми.

Интервюиращ: Как работи Общинският форум ?

Й. Йовков: Общинският форум беше една нова форма на взаимоотношения. Някои го наричат начин за разбиране на проблемите на хората, други го наричаха форум за обсъждане бъдещето на града и т. н. Но според мен форумът беше един начин, средство, благодарение на който хората започнаха да разговарят по един нормален начин. Да уважават мнението на човека до себе си. Общината успя да заеме позиция малко по-отстрани, без да се натрапва, без да се намесва директно в разговора и да разбере мнението на гражданите. Според мен форумът беше много добър и изигра много положителна роля. Ние успяхме в рамките на една година да разберем много неща, които не успяхме да разберем в последните 5-6 години. Форумът даде начало на няколко неправителствени организации. Самите ние заедно с участието на гражданите и с подкрепата на общината създадохме и подготвихме изграждането на няколко много важни проекта. Започна тяхната реализация и самите граждани видяха, че е възможно нещо да се реализира на база на техни предложения, с тяхно участие. Мисля си, че ако говорим за елемента на гражданско общество, мисля, че провеждането на форума в Севлиево беше един нов, силен момент.

Интервюиращ: Казвате проекти. Какви проекти, какво успяхте да реализирате?

Й. Йовков: Десет проекта направихме. Но ето Ви един по-обикновен пример. Направихме един проект за детска площадка, която беше изградена с участието на общината и с участието на живущите в квартала и беше част от финансиране на швейцарското правителство по линия на Общинския форум.И понеже изграждането на тази детска площадка стана от много хора, самите посегателства върху нея в началото получиха такава гражданска нетърпимост и хората, които участваха в нейното изграждане, силно се ангажираха и възмутиха от това, което стана. Мога да Ви кажа,че след като я построихме, посегателствата върху нея спряха.

Направихме един проект за общодостъпна среда, свързан с възможността инвалидите да ползват услуги. Имаме няколко проекта - проект за общинско училищно настоятелство, агро-бизнес център,свързан с прякото участие на гражданите, да не кажа в управлението, но с обществените дела на общината.

Св. Дичева: Определено общинарите опознават проблемите на общината чрез тези общински форуми. Кажете, чрез тях не става ли нещо друго, не се ли опознават хората помежду си ?

Й. Йовков: Аз с това започнах, че тук се научихме да говорим, да се изслушваме, защото ние, българите, общо взето всички смятаме, че нашето мнение по даден проблем е най-правилно. Общо взето през последните години се натрупа в мен становището, че някои от нас, които са временно на даден пост, временно избрани, временно овластени, смятат, че всичко знаят и че тяхното мнение е меродавно и единствено вярно. Точно на тези форуми освен че разбрахме много неща, които не сме знаели, ги видяхме в друга светлина Самите хора, сядайки на една маса (самият форум така се провежда - хората сядат около една маса, както ние му казваме,българите - да седнем около масата, а не на масата). Та хората, сядайки около масата, започват лека полека да мислят в една посока - тази, заради която са се събрали. И това е най-важното нещо. Хората добиват цел, сядайки около тази маса и разсъждавайки по даден проблем.

Св. Дичева: В Общинския радиофорум е и Любомира Колчева - ръководител Финансиращи програми във ФРМС. Г-жо Колчева, за какво става въпрос, колко са тези програми, на какъв етап са, какъв е смисълът от всичко това ?

Любомира Колчева: Добър ден на слушателите на Хоризонт . А програмите, по които Фондацията целенасочено работи през последните три години са четири. Тази седмица излязоха резултатите от последната програма, която беше под формата на конкурс на проекти от нестопански организации от страната. Аз съм щастлива да оповестя,че 29 проекта, които са за подобряване на жизнената среда, ще бъдат изпълнени от български нестопански организации в партньорство с българските общини. Тази програма се финансира от Американската агенция за международно развитие. Тя е много конкретна като очаквани резултати: благоустрояване на училищни дворове, на детски градини, на междублокови пространства, на паркове. Въобще на местата, на които ние, като граждани, пребиваваме. Децата на България също. И искаме тези места да изглеждат добре и хората там да се чувстват добре

Св. Дичева: Какво е финансирането, за да разберем мащаба на тази програма?

Л. Колчева: Тъй като конкретно по подобряване на жизнената среда, тези 29 проекта са част от една много по-голяма програма и общото финансиране на цялостната програма е 265 000 щ. д. за тази година. Като догодина ще имаме същият размер и

Св. Дичева: И като ги разделим на 30, какво се получава ?

Л. Колчева: Конкретно за тези 29 проекта имаме 205 хил. щ. д. финансиране, които ще бъдат отделени и предоставени за, надявам се, за едни хубави, полезни и ценни за самите граждани проекти.

Св. Дичева: Общинският бюджет не участва ли във всичко това ?

Л. Колчева: Похвално е, че общинският бюджет участва на 10 от местата, а още по-хубавото е, че на много места гражданите сами искат да се включат, тоест ще бъде извършен страшно много доброволен труд. Хубавото е, че това, за което ние насочваме финансирането, в общи линии, е за материали, а всичко останало гражданите се опитват, доколкото могат, да постигат сами или с помощта и на общинско финансиране.

Св. Дичева: Г-жо Колчева, трябва да Ви призная, че винаги, когато става въпрос за някакви програми, изреждат се някакви цифри, имам някакво смътно усещане за неяснотата за някаква обща, неясна картина Дайте някакъв пример.

Л. Колчева: Миналата година в една детска градина в село Искра, в Ситово, едно женско дружество направи вътрешния ремонт на цялата детска градина.

Св. Дичева: Женско дружество ?

Л. Колчева: Да, женско мюсюлманско дружество. Ние предоставихме около 2700 щ. д. само за материали, а цялостно трудът е беше от страна на родителите и съответно на работещите и ръководството на детската градина. Отвън е облагородено мястото, възстановени са всички съоръжения и към настоящият момент тя е една прекрасно място за децата, които се обучават там.

Св. Дичева: Любопитно ми е, един толкова млад човек като Вас , какво удовлетворение изпитва от това да работи точно по този начин, точно в такива програми ?

Л. Колчева: Ами аз смея да кажа, че удовлетворението от срещата с хората и от това, което те вършат, и удовлетворението, което пък те изпитват в резултат на крайния, видимия, осезаем резултат, е много голямо. Особено когато се стигне на финала и всичко вече е пред очите на човека

Св. Дичева: Приятно е да видиш, че нещо се реално върши. Вместо да се оплакваме, да действаме, запретваме ръкави и това е удоволствие

Л. Колчева: Удоволствие е, да.

Св. Дичева: Добре, благодаря Ви за участието. В края на нашия Общински радио-форум ще прочета едно съобщение, което, смятам, ще бъде интересно за нашите слушатели:

От 10 до 17 май Община Дряново ще бъде домакин на ПЪРВИЯ МЕЖДУНАРОДЕН МЛАДЕЖКИ ФЕСТИВАЛ - форум Приятелство без граници . Гости на Дряново ще бъдат младежки групи, официални делегации от Израел, Гърция и Италия от градове, с които общината е подписала договори за сътрудничество. Основна цел на проекта е младите хора да обменят опит, знания и идеи и да достигнат до общи решения за съвместно бъдеще. Ще има четири дискусии, озаглавени Ние сме бъдещето , За културното наследство - стъпало в развитието на човечеството, Хармония между история и съвремие , Конкретни измерения на побратимяването .

Но когато наближи времето, ще дадем повече информация за този празник, който има и евроизмерения, очевидно, ще говорим за това и в "Еврохоризонт".