Радиопредаване Общински радиофорум

БНР и ФРМС

26 септември, 2002 г. , четвъртък

МИТОВЕТЕ, ПРОБЛЕМИТЕ И УСПЕХИТЕ НА МЕСТНОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ"

ВОДЕЩА: СВЕТЛАНА ДИЧЕВА

Светлана Дичева:

Митовете, проблемите и успехите на местното икономическо развитие - това е темата на днешния Общински радиофорум, който се излъчва, всеки последен четвъртък от месеца, от 11 до 12 часа, със съдействието на Фондацията за реформа в местното самоуправление. След двата летни месеца ваканция, отново ангажираме вниманието ви върху местните, общински проблеми. Гост в студиото на Общински радиофорум, ще бъде АЛЕКСАНДЪР МИХАЙЛОВ - главен експерт Анализи и прогнози в Столичната община и експертен съветник във Фондацията за реформа в местното самоуправление. Ще чуете и конкретни примери на Общини от Разлог, Ботевград и Гоце Делчев. Но да започнем с новина от деня. Днес, от 14 часа, в Община Долни чифлик, Варненска област, ще бъде открит нов Център за услуги и информация на гражданите , изграден с финансовата помощ на американската Агенция за международно развитие и съдействието на Фондацията за реформа в местното самоуправление, в рамките на националната програма Подобряване обслужването на гражданите . 34 хиляди лева е донорската помощ за Центъра, а 30 хиляди лева е стойността на собствения принос на Общината. Центърът ще улеснява местните граждани и фирми, да получават на едно място, над 55 вида административни услуги от общинската администрация, по прозрачен и ефективен начин.

В Общински радиофорум ни гостува г-н Александър Михайлов, главен експерт Анализи и прогнози в Столичната община. Г-н Михайлов, Вие имате твърде много опит, можете да ни разкажете доста интересни неща, но да започнем с основния въпрос - каква е ролята на една Община в местното икономическо развитие, в условията на пазарна икономика?

Александър Михайлов:

Добър ден на слушателите. Основно ролите на общината са три. Тази, която е очевидната, тя е като център, който оказва услуги, предимно комунални, за населението. В правомощията на българските Общини са и услугите, свързани с образованието, здравеопазването, социалните дейности. Друга роля, която общината може да оказва, това е да бъде регулатор на обществения живот. И третата, може би най-важната, за която става дума, е ролята на общината като катализатор на общественото развитие.

Един пример за ролята на регулатор на обществените отношения - какво означава: всички знаете, че столичани изпитаха един проблем от бързото нарастване на бензиностанциите в София, от които хората определено имат нужда. Но създаде се едно впечатление, че тези бензиностанции са нерегулирани, някак си извън регулация. И това доведе до създаването на специална комисия в общината, която да види как стоят нещата. В крайна сметка всички ние наистина се нуждаем от един европейски град, в който има правила, които се спазват. И ролите на общините - и на малките, и на големите - в това отношение е много важна.

Относно ролята като катализатор на развитието, което е важно в правомощията на общините, по закон никъде не е записано, че общините трябва да насърчават развитието и това да им е функцията. Но всъщност напоследък в целия свят, в това число и в България се оказва, че това е най-важната им функция. Защото, когато има безработица, икономиката не работи, инфраструктурата е в лошо състояние, оказването на каквито и да е услуги и на каквато и да е регулация просто става излишно. И затова добрите български кметове и Общински съвети, най-вече в синхрон, на много места в България, вече работят в тази си функция- като катализатор на общественото развитие.

Светлана Дичева:

Знаете ли, говорим - катализатор, регулатор, звучи малко административно, а всъщност като си помислим, става въпрос за хляба на българина, за ежедневието, за самия живот, за съществуването

Александър Михайлов:

Именно, пред мен има един такъв пример, сетих се за една малка община от Южна България, в която хората бяха дошли при кмет, с молба да им намери комбайн, за да си овършеят раздробените след реституцията ниви. А кметът каза - това не ми е задължение, но аз ще го направя, защото към кого другиго да се обърнат хората. И защото става въпрос за тяхната реколта и за техния доход.

Светлана Дичева:

Предлагам ви все пак да започнем от някъде, не с определения, не с дефиниции, защото те звучат скучно и теоретично, а с живия живот, с живи хора, и то с млади. Бихте ли се върнали в родния си град, за да започнете бизнес - това е въпросът, който зададе Снежана Иванова на студенти от Университета за национално и световно стопанство. Студентите са от градовете Чирпан, Стара Загора, Разград, Силистра и Кърджали. Анкетата, естествено, не претендира за представителност.

ОТГОВОРИ НА АНКЕТАТА:

- В момента, не. Защото работя и уча и трябва да се занимавам с две неща едномрененно

- Аз по принцип, съм си там.

Въпрос: А бихте ли започнали бизнес, някакъв?

- Не, там едва ли можеш да започнеш нещо.Защото е малък град, голяма конкуренция

- Да, само че не се знае при какви условия. Зависи

- Да, бих се върнал, града ми харесва. Родителите ми живеят там. Нямам много роднини, но бих се върнал там, да. Имам много приятели там и т.т.

- Ами, ако има предпоставки за развитие, бих. По принцип, бих се въздържал. В София по-голяма реализация ще има, повече пазари. По-голямо ще е търсенето, предлагането

- За бизнес тука смятам ,че ще имам повече възможности за реализация.

- Сигурно, не. А, какво да правя там? Какъв бизнес? Тука бизнесът е по-голям.

Въпрос: А какво според вас, може да направи общината, за да ви улесни в започването на някакъв вид бизнес?

- Не знам, не съм се замислял по този въпрос. Нямал съм си работа досега с Общината, освен с военните

- Ами, трудно ще направи нещо

- Честно да ви кажа, от тези наблюдения, които имам, едва ли, но що се отнася до Общината, това нямам представа, те вече ще ми кажат. Предполагам с някаква, с повече информация, ако има някакво разглеждане на пазара, в близките пет-десет години. Не знам Ще потърся Съдействие, че ще трябва да има, ще трябва, ще потърся, но точно в Общината ли ще е, не знам. Не може да се разчита на тях.

Въпрос: Защо?

- Най-вече на собствените си възможности, собствени познанства

- Ами, ако живеехме в Германия или Франция, да, но не и в България.

- Ако имам парите, сигурно ще ми съдействат.

- Предполагам, по някакви административни въпроси, да, най-вероятно, административни въпроси. Всичко останало зависи от тебе

Светлана Дичева:

Ако имам парите, сигурно ще ми съдействат. - това е нефризираната истина. Вашият коментар, господин Михайлов?

Александър Михайлов:

Ами, първо става въпрос за една тенденция, която всички наблюдаваме: все повече работоспособното, активното население на България се съсредоточава в големите градове. Това е нормална тенденция. Големите градове могат да предложат повече неща на младите хора, отколкото едно малко градче. И по-малко са младежите. Аз имам чувството, че младото поколение е по-прагматично и малцина сред тях имат чувството за мисия, която трябва да изпълнят спрямо своите съграждани. В резултат, особено малките села, остават само с пенсионери.

Светлана Дичева :

Да, сега няма предишното разпределение. Помните ли, преди години?

Александър Михайлов:

Да и слава Богу, че го няма и всеки може да направи своя избор. Колкото до тези, които наистина ще се решат да направят някакъв бизнес, тогава ще помислят за общината, когато ги завърти тази въртележка, на така наречените деконцентрирани служби на държавната власт, които за съжаление много хора отъждествяват с общината. Това са, като се почне от Данъчните служби , статистики, ХЕИ , Пожарна и т.н. Когато човек, за да направи нещо, офис или ресторант, някакво магазинче или цехче, трябва да мине през 20-30 институции, тогава разбира, че това, което правят в някои общини Центровете за обслужване на бизнеса и на населението, е супер полезно. В този смисъл, че човек си подава документите и оттам вече хората от общината поемат тяхното движение през различните институции. И тогава вече става възможно това - избягването на корупцията или подозренията за корупция. Защото движенията на документите стават между ведомства, а не всеки поотделно да се моли и да иска да мине по-бързо, и да направи нещо, което не е законно, и т.н. Това, което е доброто е, че младите хора никога не могат да забравят своя малък роден град, така е и с мен, разбира се, и независимо дали ще се реализират в голям град, или в чужбина, пак с времето ще се постараят по някакъв начин да помогнат на своя град.

Светлана Дичева:

Ще продължим след песен

Продължаваме разговора с г-н Александър Михайлов, главен експерт Анализи и прогнози в Столичната община. Господин Михайлов, кои са митовете за икономическото развитие, през последните години?

Александър Михайлов:

През 2000-та година с колегата Васил Радойновски по поръчка на Фондацията на реформа в местното самоуправление направихме едно проучване, преди една серия от семинари за местно икономическо развитие, в цялата страна. Резултатите бяха потресаващи. Видяхме, че основата на местното икономическо развитие според болшинството от хората, това е изключително благоприятното географско положение на тяхната община. Това беше

Светлана Дичева :

И всеки си мисли, че неговата община е на най-благоприятно място?

Александър Михайлов:

Точно така. Като се почне от Видин, Силистра, знаете, че три-четири града спорят, кой е географският център на България, дали е Габрово, Стара Загора, Казанлък

Светлана Дичева:

Фундаментален въпрос, да?

Александър Михайлов:

Фундаментален въпрос. Да. Като това достига своя връх примерно в стратегията на Свищов, където е записано, че Свищов е уникален, с уникално положение, защото е разположен на най-южната точка по цялото течение на река Дунав .

И нашият въпрос винаги беше какво от това, какво като е географското положение, толкова централно? И се оказа, че в повечето случаи това е преповтаряне на догмата, която знаем за България, че ние сме на кръстопът.

И оттук, от този мит, че това е нещо много важно, много ценно, следва вторият мит, който го нарекохме мита за солунската митница в съвременен вариант, разбира се. Който означава, че след като сме в центъра и другите трябва да минават покрай нас, те по някакъв начин ще ни оставят пари, дали ще бъдат такси, дали ще бъдат

Светлана Дичева:

Ако можеше всеки да си отвори едно частно, лично КПП?

Александър Михайлов:

Да, това е старата мечта на Бай Ганьо. В съвременен вариант докъде води тази мечта? Води до там, че във всяка община и област разчитат на някакво транспортно решение. Във Видин, знаете, се разчита на Дунав мост, в Силистра - на Фериботния комплекс, в Габрово - на тунела под Шипка, във Вършец - на тунела под Петрохан и в цяла България - на магистрали, които да минават

Всъщност, много е хубаво да има инфраструктура, нали, ние не можем да бъдем срещу инфраструктурата. Тя е полезна. Тя, обаче, не може да замести производството на някакви уникални стоки и услуги, които да можем да продаваме на вътрешния и на международния пазар. Този мит просто е много, много вреден и предизвиква една пасивна позиция в общините, те чакат докато мине магистралата покрай тях.

Много интересен е примерът с Правец. Докато се направи магистралата, там кипеше бурна търговия, също и Ябланица, преди да се направи. Сега след като се направи магистралата, двата града останаха малко изолирани, защото хората пътуват със 120 км по магистралата и не искат да минават през отбивките за Правец. В резултат на това, пък е интересно,че в Правец специално като фактор на едно местно-икономическо развитие, избраха да направят филиал на университет, свързан с компютърното обучение, което показва, че там е истината. Трябва да се направи нещо, което да се оказва стока

Светлана Дичева:

Не е задължително да е филиал на университет, обаче?

Александър Михайлов:

Не е задължително, но малко се подценява ролята на образованието. Градовете, където имат университети, са по-добре в местното икономическо развитие, от тези, които нямат. И затова е хубаво град, който иска да направи нещо, да започне може би с университет. Примери в това отношение за България Благоевград - класически пример, където преди около 20 години това беше просто част от провинцията, а в момента имат 20-30 хиляди души студенти, по някои изчисления 39 хиляди студенти.

Светлана Дичева:

Добре, някой от общините не копнее ли, не мечтае ли да започне производството на нещо уникално? Именно чрез производство, да привлече и да се развива...

Александър Михайлов:

Повечето от общините мечтаят, но тук малко от тях заемат активна позиция. Всички по някакъв начин мечтаят да бъдат новото Севлиево, където една огромна световна фирма направи огромни инвестиции, осигури заетост, добри доходи За съжаление това рядко се случва, по-скоро общините трябва да разчитат на малкия и на средния бизнес и да създават условия за неговото развитие.

Друг мит, на който се натъкнахме в изследването, това е митът за висококвалифицираната и евтина работна сила в България. Просто този мит не отговаря на истината. Нито нашата работна сила е висококвалифицирана, нито е евтина.

Светлана Дичева:

Някои ще възприемат това като обида. Как да не сме високо квалифицирани?

Александър Михайлов:

Факт е, че броят на образованията, които всеки от нас има, не е показателен дали можем да свършим някаква работа. Нашето образование за съжаление не ни ориентира към резултати, а ни ориентира към повече знания. И това се вижда. И всеки чуждестранен инвеститор, който дойде тук и иска да наеме персонал, се сблъсква с този факт. Ние сме провели срещи с такива хора от бизнеса и това е тяхното общо становище.

Какво може да направи общината за този мит, специално? Ами, ако не може да открие училище или университет на собствена територия, поне може да промени вида на така широко разпространените техникуми по машиностроене, да речем, в техникуми, които са свързани с неща, които изисква сега леката промишленост, или да речем, езиково обучение, без което не можем, или да речем, обучение в туристически умения, ресторантьорство, хотелиерство и т.н. Тоест, разбира се, че Министерството на образованието и науката отговаря за тези проблеми, но ролята на общината е да ги повдигне и да се опита да промени нещо.

Светлана Дичева:

Изчерпахме ли митовете?

Александър Михайлов:

Не, има още митове.

Друг мит е инвестирането. В България под инвестиране се разбира харчене на пари за дълготрайни материални активи. За всички е ясно, на битово равнище това означава непрекъсната подмяна на паркета с теракот, непрекъснати ремонти в кухнята и това е един национален спорт, бих казал. А наскоро един бивш банкер се оплакваше, че сега се чуди какво да прави, след като има вила на морето за 50 хиляди долара, а в момента не може да я продаде и за 15 хиляди. Тюхкаше се, че с разликата просто би могъл всяка година да почива на Бахамските острови в продължение на 20 години. Просто за всички е ясна тази картина на българските села, например - с двуетажни, триетажни къщи, които обаче са много бедно обзавеждани, без никакви технически екипировки вътре в тях. И това е картината на цялата ни икономика. Просто наблягане на харченето на пари за дълготрайните материални активи като сгради например, а съвсем малко се разчита на съвременните технологии на машините. Това също е един вреден мит, който трябва де се преодолее.

Друг мит, който също е интересен, това е богатството. Много парадоксално е, че за българите богат е този човек, който редовно взима заплата и има някакъв осигурен доход.

Светлана Дичева:

По възможност, по-голяма заплата...

Александър Михайлов:

Задължително, това е добра черта. Дай Боже, всекиму! Но някак си всички подценяват наличието на апартаменти, къщи, дворове. Те ги разбират като дадени, оставени им от дедите им и в крайна сметка въобще няма стремеж те да бъдат вкарани в някакъв стопански оборот, от който да се печели. Всъщност ако погледнем общините в България, те казват: да, ние нямаме пари, не можем да направим нищо, но оставят настрана многобройните и разнообразни общински активи и имоти, които имат и просто по някакъв начин са ги консервирали

Светлана Дичева:

Имотът е свещена крава за българина. Неприкосновен е

Александър Михайлов:

Да, така е. Всички народопсихолози го отчитат. И в крайна сметка ние обаче не можем да избегнем от световните процеси и тенденции. Нека си запазим тази свещена крава, но по някакъв начин да я вкараме и на пазара.

Друг мит, това е митът за вързаните ни ръце от лошото законодателство. Значи, всички, когато искаме да направим нещо, казваме, че законите са лоши, те не ни дават възможност да направим нищо. Всъщност полезното е да се използва практиката - всичко, което не е забранено специално, значи то може да се прави. И добрите кметове и общински ръководства точно това правят. Те вървят и правят тези неща, които не са забранени, с риск дори и да бъдат обвинени понякога, че може и да са превишили пълномощията си, но в крайна сметка, не можем да дочакаме, когато законодателството ни бъде идеално.

Светлана Дичева:

Ще се опитаме след малко, да се свържем по телефона с Любен Татарски. Той е кмет на Разлог, имаме уговорка с него. Предполагам, че ни чака.

Светлана Дичева:

На телефона - господин Любен Татарски, кмет на община Разлог. Чуваме ли се, г-н Татарски ? Преди малко г-н Михайлов каза много добри думи за Вас. Вие сте много инициативен, енергичен човек, кмет с много контакти. Бил сте шеф на местен център за регионално развитие и сте познавали много представители на неправителствени организации и т.н .

Любен Татарски:

Винаги е приятно човек да чуе добри думи за себе си. Дано наистина такова да е впечатлението, което сме оставили.

Светлана Дичева:

Как Ви помогна това, че сте бил от другата страна, че сте ръководил подобен бизнес-център ?

Любен Татарски:

Да, бизнес- център. Това ми помогна, в смисъл такъв, когато говорим за взаимодействие на бизнеса и общината, за местно икономическо развитие, мое убеждение е, че директният контакт е много труден, защото бизнесът по принцип се плаши от администрацията. Ние приложихме Аз приложих, вече в моята си работа, като кмет, този по-нестандартен подход - да използвам неправителствените организации, бизнес-подпомагащите структури за контакти и за работа с бизнеса. В случая Бизнес-център "Места , който има достатъчно дълга история и успехи в тази област.

Светлана Дичева:

Г-н Татарски, мисля, че съществува едно такова мнение, че подобни центрове за икономическо развитие или пък бизнес-центрове са едни такива тихи, хубави местенца, където някои хора могат да си намерят работа и да получават пари по някакви програми, че това е нещо за парлама

Любен Татарски:

Ами, да Ви кажа, в общи линии, е така. В общи линии, наистина, е така.

Светлана Дичева:

Г-н Михайлов тука се смее с мен

Любен Татарски:

Но да Ви кажа, специално нашият пример с Бизнес-център Места не е точно такъв, защото още от начало ние тръгнахме по един друг, по-гъвкав подход приложихме и регистрирахме самият бизнес-център като търговско дружество в рамките на изцяло собственост е на местна агенция за икономическо развитие, вече неправителствена организация и с подкрепата на Програмата за развитие на ООН развихме достатъчно много дейности, както се казва, диверсифицирахме риска, така че структурата остана устойчива. Не е зависима само от работата по международни програми и проекти, а се занимава с редица чисто практически дейности и бизнес-дейности, които осигуряват нейната устойчивост и живот.

Светлана Дичева:

Как Вие контактувате с местния бизнес, как успявате да го стимулирате, да му помагате, за да се разкриват повече работни места?

Любен Татарски:

Като си изпълнявам, може би много добре задълженията като кмет и осигурявам добри услуги на предприемачите, но не само това, разбира се. Ние създадохме един Обществен форум за устойчиво развитие, на който форум участват представители на различни слоеве на населението, включително на бизнеса и този диалог го поддържаме чрез участие на такива съвместни срещи, семинари, форуми Дискутираме общи проблеми Но и да Ви кажа, че диалогът е труден, поради това, че, трябва да се повторя, бизнесът не вярва на администрацията и достатъчно примери има затова. Преди една година открихме митническо бюро, точно след шест месеца държавната администрация реши да го закрие. Какво да правим ние, местната власт, след като нямаме и особени правомощия в тази посока. Опитваме се в рамките на възможностите, да помагаме, но ако трябва да сме честни, ще трябва да кажа, че го правим само ако се движим по ръба на закона или леко, извън закона - да си затваряме очите, в някои случаи, когато трябва да се реагира, веднага.

Светлана Дичева:

Вие повдигате един много сериозен въпрос. Това е стремежът на общините за водене на самостоятелна политика, за децентрализация и в областта на икономиката

Любен Татарски:

Ами, в най-новата история на България всяка година ние поставяме и този въпрос. И всяко ново правителство преди да дойде на власт, преди да дойде обещава, след това забравя за това обещание. Но тука трябва да споменем, може би най-вече безкрайно многото лицензи и разрешителни режими, които съществуват, и нежеланието на централната власт и институциите да предоставят тези права и отговорности, разбира се, на местната власт. Това е може би най-големият проблем пред всяка една фирма, пред всеки един предприемач. За съжаление общините много малко могат да влияят върху този процес и така Политиката продължава да бъде негативна, по отношение на бизнеса и по отношение на децентрализацията и правомощията на местната власт.

Светлана Дичева:

Така, лицензионният режим, ако бъде смъкнат, от централно към местно ниво, няма ли по този начин и възможностите за корупция да се хлъзнат, да се придвижат отгоре надолу?

Любен Татарски:

Добре, веднага ви отговарям, пак така, провокативно, може би. Възможностите за корупция ще бъдат на едно място, в общината може би, а сега са в 99 инстанции. Кое е по-добре? И как по-добре би могло да се контролира и следи този процес? Ако се извършва на едно място или на толкова много институции, които имат възможност да правят корупция при тях си.

Светлана Дичева:

Благодаря Ви за риторичния въпрос. Любен Татарски - кмет на Разлог.

Гледната точка на бизнеса. Няма нищо по-убедително от конкретните примери: Валентин Ценев, ръководител на производството в Епик Елекстроник Асембли - Ботевград. Господин Ценев, с какво допринесохте за развитието на Вашия град?

Валентин Ценев:

Епик Елексторник Асембли е фирма международна, която има капитал от Белгия, Франция, Холандия и Германия. И нашите инвеститори инвестираха в Ботевград и направиха инвестицията, като най-напред закупиха сграда в Микроелектроник , а след това построиха нова сграда или направиха нов завод, на зелено , както в България е прието.

Светлана Дичева:

Това май е втората по големина в България подобна инвестиция на зелено ?

Валентин Ценев:

Тя е най-голямата промишлена инвестиция за 2001-ва година, 27 милиона Евро е и е втората по големина от всички инвестиции, направени за 2001-ва година.

Светлана Дичева:

Колко работни места разкрихте?

Валентин Ценев:

Разкрихме до момента 830 работни места.

Светлана Дичева:

Как ви съдейства местната власт? Имали ли сте търкания, някакви пречки?

Валентин Ценев:

Не, нямахме. Имахме пълно съдействие в лицето на кмета и на Общинския съвет. Това започна още при идеята, която имахме да строим тука, значи при отреждането на терена. Тъй като ние закупихме земята от собственици, а не общинска земя.

Светлана Дичева:

Колко собственици? Колко бяха те?

Валентин Ценев:

Тринадесет собственика и беше доста трудно. Там общината ни съдейства като тя пое грижи, тя да е парламентьор.

Светлана Дичева:

Не е лесно да убедиш тринадесет души - И то в България това Всеки си дърпа чергата към себе си. Да. И как беше? Кой беше този парламентьор, който успя да убеди тези тринадесет души?

Валентин Ценев:

Ами това е управителят на фирмата. Той основно успя да се разбере със собствениците.

Светлана Дичева:

И това сега е в полза на целия град?

Валентин Ценев:

В момента е в полза на целия град, тъй като освен тези 830 работни места, които даде фирмата, значи тука средната заплата е най-голяма в града и предприятието е много стабилно. Също така имаме сериозни инвестиции в общината. Примерно за последната година ние имаме отремонтирани четири отделения в болницата от фирмата и то сериозни ремонти направени, тъй като болницата е общинска, много трудно финансово се издържа. Също така с училищата и въобще с общината, с културата - фирмата много пари дава и за развитие и на инфраструктурата, и на социалните дейности в общината, тъй като нейните хора живеят в общината.

Светлана Дичева:

Изобщо, една сериозна взаимна полза.

Валентин Ценев:

Точно така. Взаимна е ползата, да. И в момента продължава, между община и фирма, което за нас е добре, макар че ние имаме и сериозни забележки към работата на общината. В смисъл такъв, че социалната политика, смятаме, че може още по-добре да се прави, имайки предвид какво ние бихме дали за развитието на социалната политика, вече във финансовата й част.

Светлана Дичева:

Какво точно предлагате? Как по-добре може да се прави социална политика?

Валентин Ценев:

Такива фирми като нашата обикновено имат планиран бюджет, който изразходват за такива дейности. И в България, в положението, в което се намираме в момента, много са желаещите да използват средствата. Говоря, не желаещите само отделни лица, а и желаещите в общината - имам предвид, култура, образование, здравеопазване и т.н. Ние смятаме, че това трябва да стане задължително през общината, с личното участие на кмета. А не да става на парче, с отделните ръководители на такива фирми. Тъй като кметът е човекът и общината е тази, които най-добре знаят в какво положение е общината и къде е най-добре да се инвестира, въобще да се финансира.

Светлана Дичева:

Не е ли всъщност това регламентът, по който се вършат тези взаимоотношения - чрез кмета и оттам нататък, надолу да се разпределят нещата?

Валентин Ценев:

Точно така е регламентът. Но за съжаление не се получава точно така, макар че имаме разбиране от кмета, тъй като и той е затруднен в това разпределяне, тъй като парите са малко, а дейностите, които имат нужда от финансиране, са много. Затова той опитва до този момент, да не го прави той, или не директно той. Ние смятаме, че той трябва да се ангажира с тази дейност. Не лично той, но той трябва да създаде така наречения оунер (собственик) за тази дейност. В момента имаме преговори с него и той има добра идея да се създаде такъв Съвет, такава комисия, която именно да се занимава с парите, които биха дали, бизнесът би дал в Ботевград, тяхното най-добро разпределение в общината.

Светлана Дичева:

Кой трябва да влиза в тази комисия?

Валентин Ценев:

Това трябва да го определи кметът и Общинският съвет.

Светлана Дичева:

Имате ли претенции представител на вашата фирма да влиза в съвета?

Валентин Ценев

Да, ние бихме участвали в такъв съвет.

Светлана Дичева :

Отново гледната точка на бизнеса: Радослав Спасов от Пиринтекс Ролман и Партнър , адвокат на дружеството от създаването му. Защо Гоце Делчев, г-н Спасов?

Радослав Спасов:

Гоце Делчев беше избран по няколко причини. Значи, ние говорим за една инвестиция, която започна да се реализира през 1992 година. Първо, поради географско местоположение - близост до граница. И второ, поради това, че там ни повярваха. Първите ни срещи с ръководители в региона, говоря и общински, и стопански, бяха свързани, меко казано, с недоверие и подозрение. Когато един чужденец се появи с планове затова, в което днес израсна Пиринтекс една многомилионна инвестиция, днес вече е над 30 милиона. Тогава повечето хора не ни вярваха.

Светлана Дичева:

На колко души осигурявате работа?

Радослав Спасов:

2140 в момента.

Светлана Дичева:

Сигурна съм, че доверието не се е породило изведнъж, но все пак какви са стъпките за това доверие, между община и бизнес?

Радослав Спасов: