Радиопредаване Общински радио-форум

БНР и ФРМС

27 юни 2002 г., четвъртък

ТЕМА:

Международното сътрудничество на общините

ВОДЕЩА: СВЕТЛАНА ДИЧЕВА

Светлана Дичева:

Вие сте с Общински радио-форум - пето съвместно издание на Хоризонт с Фондацията за реформа в местното самоуправление. Темата ни днес е: "Международното сътрудничество на общините . Два са основните аспекта, в които ще разглеждаме темата: каква е ползата за българските общини от международното сътрудничество и по какъв начин гражданите могат да бъдат съпричастни към тези партньорства. Гост в студиото ще бъде Невена Кънева - програмен сътрудник към Програмата за техническо побратимяване на Фондацията за реформа в местното самоуправление.Ще чуете любопитни примери от побратимени американски и български общини. Ще разберем каква е ползата за американците от подобно сътрудничество през океана; български кметове ще аргументират ползата от общуването с американски експерти; ще разберем какъв е смисълът от създаването на еврорегиони ; защо Европейският съюз акцентира върху побратимяването между градове от Западна и от Източна Европа; какво пречи на побратимяването между градове на Балканите. След предаването дискусията ще продължи в електронния дискусионен форум на Фондацията за реформа на местното самоуправление. Адресът е www.flgr.bg

Наш гост в студиото е Невена Кънева - програмен сътрудник към Програмата за техническо побратимяване на Фондацията за реформа в местното самоуправление.

Съществува твърдото и трудно преодолимо предубеждение, че побратимяването с чужди градове е идеалното алиби за кметовете, да правят безотчетни и луксозни командировки. Нещо като VIP-дейност, напразно похарчени пари, репрезентативност, която не съответства на сегашното ни окаяно икономическо положение. Ако се вгледаме в резултатите на този тип партньорство, обаче, ще видим,че те са изключително полезни за развитието на местната икономика. Как да убедим слушателите в тази полезност, Невена ?

Невена Кънева, ФРМС:

Най-напред добър ден на всички слушатели на Хоризонт . Когато говорим за международното сътрудничество на местно ниво, мисля, че още на прима виста може да се каже, че международното сътрудничество дава възможност за проучване и използване на опита на страни, които имат по-силно и по-отдавна установени традиции в местното самоуправление. Струва ми се, че България е една сравнително млада държава по отношение на опита си в областта на местното самоуправление. Ето защо, е необходимо да се осигури необходимия обмен на информация, технически опит, знания, за работещи практики и успешни управленски решения. Защо? Защото това е фактор, който влияе върху повишаване и укрепване на капацитета на местните, регионални, та дори и национални власти, ако говорим за по-високо ниво на управление. Това, от своя страна, пък, довежда до по-ефективно изпълнение на задачите на общинските управи и създава едно отношение по-отворено, едно про-активно поведение на местните власти. Когато се говори за международно сътрудничество между съседски държави, това определено влияе върху подобряване на добросъседските взаимоотношения и дава възможност на общинските управи да погледнат извън рамките на традиционните възможности и решения, когато се сблъскват с предизвикателствата на местно ниво

Светлана Дичева:

Тук става въпрос за сътрудничество между експерти. Защото градовете, в определени страни, са много по-напреднали от нас, вече са минали по пътя, по който сега вървим, и те могат да ни бъдат конкретно от полза с техните идеи. Въпросът, обаче, е в друго - как да се убедят жителите на общините, че тук не става въпрос за някакви банкети, за някакви напразно похарчени пари.

Невена Кънева:

Точно така, Вие сте абсолютно права, не е необходимо да откриваме топлата вода, когато хората отдавна са установили ползата от нея. При подпомагането на международното сътрудничество, специално Фондацията се опитва по всякакъв начин да подкрепи гражданското участие и да подпомогне това гражданите да осъзнаят колко необходимо е да има международни контакти. Защото те дават възможност за по-добри знания, по-добри умения, обмен на информация.

Светлана Дичева:

Как става това убеждаване?

Невена Кънева:

Мога да дам няколко примера. Видин и Силистра например по програмата за техническо побратимяване между български и американски общини трябваше да подготвят, тоест искаха да подготвят свои проекти, за развитие и възстановяване на парковете. Радвам се, обаче, че те осъзнаха, че е необходимо да потърсят съгласието на своите граждани и желанието им, виждането на гражданите за това как да развият своите паркове. Ето защо бяха организирани няколко обществени обсъждания със широко участие на гражданството и бяха получени едни много добри планове за възстановяване и развитие на парковете. По същия начин, когато стана въпрос за обсъждане състоянието и подобряване състоянието на сметището в Благоевград, също се анкетираха и се потърси отношението, мнението на гражданите от община Благоевград и това определено повлия върху позитивното отношение на гражданите, заинтересоваността и чувството на принадлежност към тази община.

Светлана Дичева:

И друг път в Общинския радиофорум сме акцентирали върху примерите. Защото няма нищо по-убедително от примерите. Ще продължим с тях след песен.

Светлана Дичева:

Тези дни, в град Варна, се проведе международна конференция, за споделяне на резултатите от трета фаза на Програмата за техническо побратимяване между български и американски общини, организирана от Фондацията за реформа в местното самоуправление. Участваха кметове и представители на осем български общини и кметовете на общините партньори от Съединените щати, реализирали съвместни проекти през последните две години. За слушателите на Общинския радиофорум ще бъде любопитно да узнаят, че изборът на американския град партньор не става случайно, или пък е въпрос на желание. Международната асоциация на градските управи в Съединените щати избира между много кандидатури онази, която е най-подходящата съобразно специфичните проблеми на българските градове. В този смисъл, спокойно може да се каже, че принципът на конкуренцията и състезателността доминира, в този тип сътрудничество. Да чуем американската гледна точка, за побратимяването през океана.

Джон Бормет, директор на програма Ресурсни градове към Международната асоциация на градските управи, Вашингтон:

Градовете по света имат еднакви проблеми: проблеми с околната среда, с осигуряването на работа, с ремонта на улиците. Ние твърдо вярваме, че две глави, са повече от една, че когато два града работят над проблем, това предоставя различна перспектива, дава възможност за нови идеи и творчески решения на общите проблеми.

Светлана Дичева:

Защо американците се стремят към подобно сътрудничество? Какво им носи то?

Джон Бормет:

Мисля, че основната причина е в това, че хората, които са привлечени към тази програма, вършат обществена работа, те твърдо вярват,чу служат на обществото - и то не само на американското, а на гражданите по света. Това дава възможност на американските мениджъри и професионалисти да разширят мисията си. Те се срещат тук с хора, които работят усилено и са твърдо решени да променят живота си.Този тип идеи могат да ни помогнат да съживим американските градове. След 200-годишна местна традиция, ние смятаме,че нещата са гарантирани, че са дадени веднъж завинаги, когато идваме в България, изведнъж виждаме колко е трудно да се изгради тази традиция. Това ни зарежда с ентусиазъм, когато се връщаме да предлагаме по-добри услуги на нашите граждани.

Светлана Дичева:

В България паролата е оцеляване, как да я заменим с нова - развитие?

Джон Бормет:

За да подобрим живота си, трябва най-много да разчитаме на индивида, на личността. Бих окуражил хората тук да се включват в работата на местното самоуправление. Така те могат да съдействат за промените, могат да започнат дребен бизнес, да внушат на местната власт идеите си и да помогнат на общината да се развива.

Трябва да се разбере, че няма граница между правителството и нас, няма "ние" и "те". Ние сме едно общо. Ние сме правителството, ръководството, администрацията и най-вече гражданите. Трябва местните управници да се отчитат пред гражданите. Можем да се виждаме с кмета, с областния управител, с общинските съветници, да общуваме с тях и да се чувстваме ангажирани с проблемите на града.

Светлана Дичева:

На какво се дължи успехът на Програмата за техническо побратимяване, при положение, че е толкова евтина ?

Джон Бормет:

Тя е много ефикасна, защото е много семпла. Винаги започваме с въпрос - от какво се нуждаят гражданите? Разбрах, че всички градове обсъждат едни и същи въпроси: за икономическото развитие, за безработицата и как да се откриват нови работни места. Хората се нуждаят от чиста околна среда. Ние се занимаваме с прости неща, като например - как по-добре да се събира боклука? Едно местно управление е ефективно, ако е в полза на гражданите. Това правят градските управи в Съединените щати, това започват да правят и градските управи в България.

Светлана Дичева:

Велико Търново е доста търсен град от градовете партньори. Американски побратим на старопрестолния град е Голдън, Колорадо. Кметът на Велико Търново д-р Румен Рашев ще обобщи направеното за слушателите на Общинския радиофорум.

Разбрах, че сте се побратимили с единадесет града. Какво толкова намират във Велико Търново ?

Д-р Румен Рашев, кмет на Община Велико Търново:

Мисля, че никой българин не може да зададе такъв въпрос- какво намират във Велико Търново? Велико Търново е най-хубавият град в България, с най-голямото културно-историческо наследство. И наистина, Велико Търново има единадесет партньорства, разбира се, те не са започнали сега, някои от тях са традиционни, още от двадесет години. В последните една-две години ние осъществихме още три-четири нови партньорства. Ето сега заминавам за град Шупрон, за Унгария, побратимени сме с Маракеш - Мароко, подписахме споразумение.

Светлана Дичева:

Каква е практическата полза от това побратимяване ?

Д-р Румен Рашев:

Най-голямата практическа полза е познаването на хората. Защото всяко побратимяване е свързано с идване на делегация, идване на някаква част от културата на града, отиване на наша култура там, на място. И разбира се, разширяване на партньорствата в различна насока. Ето например с Голдън имаме съвсем точна, практическа насока, свързана с финансова изгода за Велико Търново, защото програмата е финансирана от Американската агенция за международно развитие. С други общини, например с Русия, с Трир имаме стара традиция и непрекъснато обменяме и студенти, двата града са решили да поддържат студенти там и тук. Наскоро с кмета на Толедо имахме кореспонденция и успяхме да му помогнем да бъде избран на една престижна длъжност в Европейска структура, с нашето гласуване, защото бяхме в една обща система на гласуване, и т. н.

Светлана Дичева:

Как ще убедите онези, които смятат, че подобни неща представляват само едно трошене на пари, на излишни пари?

Д-р Румен Рашев:

В никакъв случай на излишни пари.Обикновено партньорствата не струват пари на града, или поне във Велико Търново е така. Наистина, ние посрещаме гости. Тези гости, разбира се, ние ги посрещаме не с пари от общинския бюджет, а най-вече със спонсорство, което осигурява допълнителни контакти между гражданите бизнесмени, разбира се, онези, които могат да спонсорират едно такова посрещане на гости. Така че не струва и в никакъв случай не е трошене на пари, защото пък наши делегации, наши състави, наши изпълнители ходят в чужбина. Така че всичко е на реципрочна стойност. Това е партньорството: никой да не бъде ощетен.

Светлана Дичева:

И сега към този проект - за подобряване състоянието на улиците в града. Доколкото е възможно, съвсем накратко да ни разкажете.

Д-р Румен Рашев:

Това е един проект, по който работим с Община Голдън. Пак повтарям, проектът е финансиран не от Община Голдън, а от Американската агенция за международно развитие и в неговите рамки са финансирани контактите между двете общини, пътуванията, престоят. Така например във Велико Търново престояха общо около един месец американски специалисти, които картографираха, мериха улиците, изследваха ги. И в резултат на това изработихме един цялостен план за това коя улица кога трябва да бъде реконструирана, асфалтирана или само поддържана. Тоест, оценено е нейното състояние, в какъв порядък да бъдат направени реконструкциите в рамките на целия град. Адаптирахме тези реконструкции, асфалтирания и поддържания към действащите в България цени и технологии и в момента имаме един план, който показва колко пари са ни необходими. Необходими са ни 12 милиона и 500 хиляди лева за тотално поддържане на улиците в града, в точно определен план, за следващите няколко години. (За пет години е посочено.) Аз се надявам, че ако имаме тези средства, бихме могли да направим реконструкцията и поддръжката в много по-кратък период. Разбира се, ако не ни изненадват, такива природни бедствия като

Светлана Дичева:

Да чукнем на дърво!

Д-р Румен Рашев:

Чукаме, ама някой път няма кой да ни чуе, защото природата е по-страшна и по-мощна от всички човешки възможности.

Светлана Дичева:

Имате една великолепна идея за използване на пари от Европейската комисия. Но това ще стане, единствено, ако се солидаризирате с други градове.

Д-р Румен Рашев:

Да, това беше категорично подчертано на срещата ни, която беше организирана от Столична община миналата седмица с представители на Европейската банка и с представители на делегацията на Европейската комисия в България - че можем да успеем при кандидатстване за грантове, само ако бъдем обединени и това е, разбира се, само теоретична възможност, това не означава, че веднага ще ги има парите. Аз съм готов и съм водил много разговори с много мои колеги, кметове, които са готови да участват в такава програма. Просто трябва да се обединим и да започнем да ги убеждаваме, дано да ги убедим.

Светлана Дичева:

Да, но Вие сте много по-напред от тях. Вие вече имате картографиран целия град, всички улици. На тях това ще им предстои. Ще загубите време.

Д-р Румен Рашев:

Е, има градове, които имат такава картографска система. Само трябва да я адаптират към проекта, който имаме. Тези, които я нямат Ами това е участието в програми и в проекти - който успее, успее, другите като не успеят, ще гледат.

Светлана Дичева:

Мисля си,че е любопитно как точно Велико Търново се избира, за да участва в такива програми за побратимяване?

Д-р Румен Рашев:

Не е само Велико Търново. Тук участват единадесет общини. Пак повтарям, по-активните общини. За да участваш в един проект, се изисква много предварителна работа, много убеждаване, много тичане, много подготовка на материали, много хвърляне на вятър работа, за да можеш от десет кандидатствания да хванеш едно. Ние сме "хванали по програми на Американската агенция три общини (казвам хванали , разбира се, в преносния смисъл на думата) - участваме по три програми на Американската агенция: освен Програмата за побратимяване между български и американски общини, в още две програми. Всичко това е с много активност на цялата администрация, на гражданското общество. Сядаш, пишеш, защищаваш и ако те одобрят - одобрят, ако не те одобрят, вместо да се вайкаш, че не са те одобрили, сядаш да пишеш нов проект.

Светлана Дичева:

"Вода гази - жаден ходи" или - Никой не е пророк в собствената си страна. Жителите на Разград сигурно признават ползата от присъствието на американски екипи от град Брънсуик. Те дойдоха, за да ни отворят очите за местните хубости, с които можем да привлечем туристи и дори да правим пари. У нас, малко хора, биха забелязали изключителните туристически привлекателности на Разград. Но на принципа на парадокса е възможно тъкмо разградският регион да стане лидер в културния туризъм. Всъщност, принципът тук не е на парадокса, а на побратимяването с американския град Брънсуик. Ето какво мисли за туристическите перспективи на региона Робърт Тримбъл-Скип - градски управител на Брънсуик, щата Охайо.

Робърт Тримбъл-Скип, градски управител на Брънсуик, Охайо:

Ние смятаме, че целият регион е узрял за туристически програми. Тук не става въпрос за туризъм, при който хората отиват на брега на морето, а за фестивален туризъм, за посещение на исторически места. Има възрастни американци, хора на около 60-те и повече, с добър доход. Те имат желание да пътуват и да виждат нови неща. Не искат да лежат на брега. Не ги вълнуват луксозни хотели, барове и дискотеки. Искат да се образоват, да прекарат три-четири дни на едно място, да научат повече за местната история.

Разградският регион е богат на такива места. Много хора в Америка проявяват интерес към подобни места в Източна Европа и това може да стимулира икономическото развитие на регионите. Подобно бъдеще не изисква големи инвестиции. Само места за спане и местни забележителности. Има интересни исторически места и край Шумен и Велико Търново. Малко селища са интересни, сами по себе си. Тези неща носят пари. Те са мотор за местното развитие. Ние проучихме възможностите на Разград.

Екипът, който го направи, отиде и по-далеч - той се обедини с хора от още три-четири общини. Те организираха обиколка. Направиха рекламна брошура. Направихме обиколка и с кораб. По Дунава има много кораби, които предлагат еднодневни разходки. Този туризъм е много перспективен.

Светлана Дичева:

Как се породи идеята за този тип туризъм ?

Робърт Тримбъл-Скип:

Знаете ли как в действителност се породи тази идея. Това стана чрез гостоприемството на екипа. Разбрахме, че всеки американски екип е впечатлен от изключителното гостоприемство на местните хора. Хората искат да ни покажат колко прекрасен е родният им град и да ни разведат, да разгледаме местните забележителности. Повечето от американските общини нямат такива културни забележителности. Вие имате и друго, което ние не притежаваме: занаяти, творби на изобразителното изкуство, имате танцови състави, ние нямаме такива. Имате местни художници, местни театри, ние имаме

само на някои места. Няколко пъти ни канихте да изпратим представители на тези изкуства на фестивали в Разград, но ние не можахме, просто защото нямаме такива, а вие имате. Хората по света плащат пари, за да видят и чуят такива ценни неща. Така че това е допълнителна възможност за вас - да привличате туристи.

Светлана Дичева:

Да чуем и кмета на Пазарджик д-р Иван Колчаков.

Д-р Иван Колчаков, кмет на Община Пазарджик:

В нашия град направихме така, че през последните две години Пазарджик извървя огромно развитие: от десетката на фалиралите български градове миналата година в доклада на ООН беше посочен като най-прогресиращата община в България . По индекс на човешкото развитие - интегралният показател за икономическо, социално, културно, образователно и комплексно състояние, което ние наричаме качество на живота или стандарт - ние преминахме от 135-то място на 87-о от 263 български общини. През последните две години нямаме финансови проблеми от онзи характер, който имат масата български общини, които ние самите имахме по-рано. Ние вече не се занимаваме с въпроса дали и как да изплащаме работни заплати, издръжки и така нататък. За нас въпросът е как да правим мащабни инвестиции, да привличаме наши и чужди инвеститори и да не се занимаваме с въпроси на стабилизация, а с въпроси на растеж и развитие.

Светлана Дичева:

Побратимяването ли Ви помогна да си промените гледната точка?

Д-р Иван Колчаков:

Много елементарно е да се каже,че побратимяването ни е помогнало. Вече имах възможност да заявя, че ние и без тази програма сигурно нямаше да умрем. Но всичките ни партньорства имат принос и всичките ни партньори имат принос за нашия прогрес. Затова ние сме благодарни на всеки един партньор и в случая благодарихме на нашите партньори от американска страна. Това са правителствени, неправителствени организации, нашите партньори от Уестбенд. Разбира се, трябва да благодарим и на американските данъкоплатци, които чрез парите си правят мост над Атлантика, за да ни подпомагат в едни нелеки условия на преход в България.

Светлана Дичева:

Конкретната полза за града от това побратимяване с американците?

Д-р Иван Колчаков:

Ние разработихме три проекта. Единият се нарича Зона за икономическо развитие , като по американски модел общината разработи зона от 170 декара, където инвестира в инфраструктура и предоставя готови терени на инвеститорите - наши и чужди. И националните медии вече отбелязаха преди около двадесет дена, един огромен инвеститор с предложение за десет милиона долара инвестиция и с разкриване на 2000 работни места. Ние сме на финална фаза. Имаме още едно американско предложение за инвестиция в тази зона.

Вторият ни проект е Проект за възраждане на парк острова - един от най-старите паркове в България (1882 г.), най-големият остров на река Марица. Той стана отново любимо място за пазарджиклии. Празникът на града тази година, за първи път, отново беше на острова, над 10 000 души бяха там.

Третият ни проект е проект за Географска информационна система - едно сложно понятие, почти академично. Това е една система, която е стандарт за САЩ, не е позната за България като стандарт и пълнота. Ние сме една от пилотните общини, които разработват такава система. Тя дава възможност за пълна информация за структурата на града и територията - за всички терени, комуникации и т. н. Това дава възможност ние по един несравнимо нов начин да работим, да обслужваме гражданите, инвеститорите, стопанските взаимоотношения, екологията, тоест това променя кардинално работата на една община и взаимоотношенията й с гражданите и с бизнеса.

Светлана Дичева:

Лично Вас като мениджър на града на какво Ви научи този контакт с бизнес-духа на американците?

Д-р Иван Колчаков:

За разлика от американците, където управлението на града си е чист градски мениджмънт, при нас има и много политика. Така че ние се стараем да се превръщаме в кметове, които имат характеристики и на градски мениджъри, но при нас има и допълнителни ангажименти. Ние работим в една система, в която все още има и много политика. Големи общински съвети, с големи правомощия, които са политически избираеми, по пропорционална система, така че при всички случаи, за да успеем, трябва да правим политическо лобиране и съвместна работа с политически органи. Освен това продължаваме да живеем в една държава, която е все още свръхцентрализирана. А както е показала световната история, няма централизирана държава в света, без значение дали е комунистическа или фашистка, която да е прокопсала, така че колкото по-бързо българската държава се децентрализира, което значи да се демократизира, да се дават по-големи правомощия, възможности на местните власти, на бизнеса и на гражданите, на неправителствените организации, толкова по-бързо България ще се справи с предизвикателството на огромните проблеми, които има пред себе си. Тъй като ние вече изключително много изостанахме в съревнованието с останалите бивши соцдържави, по пътя към интегриране в една съвременна Европа. А никой не ни чака в този свят. Борбата за ресурс и за място под слънцето си е една истинска борба и ние в случая сме изключително задължени на партньорството на американците, които ни помагат в тази глобална конкуренция.

Светлана Дичева:

Продължаваме разговора с Невена Кънева от Фондацията за реформа на местното самоуправление. Твърде много говорихме до момента за българо-американската крепка дружба. Нека да не пренебрегваме европейското сътрудничество. В какво се изразява то ?

Невена Кънева:

Европейско сътрудничество има на най-различни нива както на общинско, така и на регионално ниво. А, струва ми се, един от най-важните аспекти на европейското сътрудничество, е точно създаването на еврорегиони.

Светлана Дичева:

Това е модна тема в момента.

Невена Кънева:

Да, това е изключително модна тема. Както споменах в началото, много важно при установяването на междусъседски взаимоотношения е това, че се създава възможност за тяхното подобряване. Също изграждането на еврорегиони до голяма степен оказва влияние върху подобряване на конкурентноспособността на обособения регион.

Светлана Дичева:

Това е едно много мощно сътрудничество. Нека да видим цифрите. Ако греша, ме поправете. 13-хиляди били побратимените градове в Европа. Като напоследък акцентът е върху побратимяване между градове от Западна Европа и Източна Европа, като елемент от разширяването на Евросъюза.

Невена Кънева:

Точно така. Това беше обявено на VІІІ Конгрес на побратимените градове, който се състоя наскоро в Белгия. Този конгрес се провежда на всеки четири години и е опит да се съберат всички градове, които имат някакви международни отношения с други европейски градове, за да могат те да споделят опит, идеи, за да се разбере какво са постигнали дотука. И както споменахте, поставени бяха два основни акцента. Едното е разширяване на Изток. Тоест, набляга се върху установяване на взаимоотношения между източноевропейски и западноевропейски държави. Това е от голямо значение, защото много от източноевропейските държави, знаем, са страни кандидатки за членство в Европейския съюз. Така те имат възможност да проследят и да следват стъпките на държави, които вече успешно са се присъединили към Европейския съюз.

Светлана Дичева:

Само да вмъкнем, че Полша си е отличничка и в тази област.

Невена Кънева:

Полша е страната, която има създадени най-много еврорегиони, има изключително богат опит в създаването на еврорегиони.

Светлана Дичева:

Добре, а каква е идеята за създаване на мрежи от побратимени градове ?

Невена Кънева:

Това е една чудесна идея, която гласи следното: търси се възможност за обединяване на всички градове, които работят по определена тематика. Например, в областта на туризма. Всички градове, които имат възможност да споделят своя опит, ноу-хау , идеи, управленски решения в областта подобряване на условия за развитие на туризъм , създаване на работни места в областта на туризма и така нататък. Има възможност да работят в мрежа и така да подобрят своята работа.

Светлана Дичева:

Кажете, Невена, защо българските градове са малко скептични към сътрудничество с градове от балканските страни? Защо все гледат на запад?

Невена Кънева:

Струва ми се, че става въпрос за един специфичен, балкански манталитет. Много представители на Европейския съюз, на Съвета на Европа, представители на Пакта за стабилност са споделяли, включително и на една конференция за трансгранично сътрудничество, която се проведе миналата година м. май в Полша, че съществува така-наречения нулев ефект на Балканите, което означава, че всяка държава се бори тя да бъде добре и не е важно съседът да се развива по същия начин, защото това означава по-голяма конкурентноспособност, по-добър икономически климат на Балканите. Просто най-важната идея е ти да бъдеш добре. Или както беше в онази прословута българска приказка - не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле

Светлана Дичева:

Това е шопски фолклор.

Невена Кънева:

Да. Ако трябва да говорим съвсем сериозно, струва ми се, че много важна пречка или предизвикателство бяха доскоро съществуващите шенгенски ограничения. Защото докато на Запад стените падаха, отваряха се граници, тук, на Балканите изкуствено бяха създадени граници, което до голяма степен ограничи взаимоотношенията със Запад.

Светлана Дичева:

Това е ясно. Аз Ви приканвам в края на Общинския радиофорум, да ни кажете, как трябва да реагират, какво трябва да направят онези общини, онези градове, които биха искали да се побратимят? Как могат да заявят това желание към Фондацията за реформа в местното самоуправление, която има най-богатата картотека и информация за всички побратимявания в България ?

Невена Кънева:

Мисля, че г-н Рашев, кметът на Велико Търново, го каза. Най-важното е общините и гражданите да имат активна позиция и да не се предават когато някой проект не е успешен или желанието им за побратимяване с определен град не е било удовлетворено. Важното е да не се предават. Фондацията за реформа в местното самоуправление има богата, както Вие казахте, база данни, която съдържа почти всички побратимени отношения на български с чуждестранни партньори на адрес /site/twinning/welcomebg.asp

Светлана Дичева:

Безценна информация. Полезна е и за бизнеса, и за бъдещи инвеститори.

Невена Кънева:

В базата данни може да се намери информация за това в каква област работят българските общини, с кои градове работят. Българските общини имат, разбира се, връзки с цял свят, което е много добре. Макар България да се определя като сравнително затворена държава

Светлана Дичева:

Благодаря Ви много, Невена Кънева, за участието. Нека отново да добавя,че дискусията ще продължи в електронния дискусионен форум на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Адресът е www.flgr.bg

И предлагам в края на Вашето участие да поздравим отличниците с песен, по повод успешното приключване на Трета фаза на програмата за техническо побратимяване. Ще поздравим всички общини и техните екипи, които добре се представиха. Това са общините Видин, Силистра, Пазарджик, Велико Търново, Хасково, Благоевград, Габрово, Разград.