Общинският бюджет и гражданите , първо предаване от месечната поредица на БНР и ФРМС Общински радио-форум , излъчено от 11:10 11:50

в рамките на Хоризонт до обед , четвъртък, 28.02.2002 г.

С.Дичева: От днес в рамките на Хоризонт до обед стартира Общински радио-форум . Той ще се излъчва всеки последен четвъртък от месеца. Днешната дискусия е на тема Общинският бюджет и гражданите . И що за дискусия ще бъде това, ако вие, драги слушатели не участвате? Ще имате възможност да задавате въпроси към нашата събеседничка на директните ни телефони 981 33 39, 63 15 65, но все пак ви моля да ни въведе г-жа Надка Колева в темата. Тя е директор на дирекция Бюджет в Община Троян. Предаването Общински радио-форум се осъществява съвместно с Фондацията за реформа в местното самоуправление. Г-жо Колева, нещо като визитна картичка от колко време работите и се занимавате с общински проблеми?

Н.Колева: Добър ден на слушателите на програма Хоризонт ! Работя в общинската администрация от 1984 г. Най-напред започнах като експерт Планиране и анализи , след това съм работила в Координация на стопанските дейности и от 1992 г. работя, подготвям и отговарям за изпълнението на бюджета на Община Троян.

С.Дичева: Това е доста време. Едва ли има тайни за Вас.

Н. Колева: Човек докато е жив се учи, но мога да кажа че в общи линии темата ми е позната. Работя ежедневно по тези проблеми.

С.Дичева: Предполагам, че ще Ви е любопитно да чуете какво мислят обикновените хора без Вашата опитност за формирането на общинския бюджет. Кореспондентът ни в Монтана Николай Драгиев си направи труда да застане на произволно избрана улица в града и да спира съгражданите си с два въпроса с повишена общинска трудност.

Н.Драгиев: Вие знаете ли как се формира общинския бюджет?

Гражданин1: Да, от данъци, такси.

Н.Драгиев: А смятате ли, че при формирането на общинския бюджет е необходимо да се проведе някакво обществено допитване? Въобще обществото може ли да участва във формирането на общинския бюджет?

Гражданин1: Според мен е излишно. То вече е участвало като е избрало хората, които да се занимават с това.

Гражданка2: Общо взето знам.

Н.Драгиев: А смятате ли, че при формирането му трябва да има обществен дебат?

Гражданка2: Едва ли, тъй като твърде малка част от приходите в общинския бюджет зависят реално от мненията на гражданите. Единственото, което гражданите реално допринасят за общинския бюджет е да си платят навреме данъците. Иначе, основната част от издръжката на общините се поема от държавния бюджет, а там гражданите не могат да повлияят.

Н.Драгиев: Вие знаете ли как се формира общинският бюджет?

Гражданка3: Мисля че се формира от данъци, такси, суми по наказателни постановления, глоби, актове, такива неща.

Н. Драгиев: А според Вас при обсъждането му трябва ли да има и обществен дебат?

Гражданка3: Не, не мисля че е необходимо.

Н.Драгиев: Вие знаете ли как се формира общинският бюджет?

Гражданка4: Да знам. Формира се от местните данъци и такси, които общината събира от данъкоплатците.

Н. Драгиев: А смятате ли че е необходим някакъв обществен контрол или дебат по формирането и изразходването на общинския бюджет?

Гражданка4: Смятам, че в общината има достатъчно компетентни хора, които ние сме избрали на общинските избори и те трябва съвсем компетентно да се намесят във формирането на общинския бюджет. Но да се огласява все пак за какво се изразходвани средствата на общината по някакъв начин, било то чрез местните медии, местната телевизия, местното радио.

Гражданка5: Смятам от данъци, такси, от продажба на общинска собственост.

Н.Драгиев: А мислите ли, че при формирането му , при разпределението му трябва да има някакъв обществен контрол? Че гражданите могат да участват в този процес?

Гражданка5: О, да. След като си плащам данъците редовно, искам да знам и за какво се харчат тези пари.

Н.Драгиев: А смятате ли че общинския бюджет не се изразходва изцяло по предназначение?

Гражданка5: О, разбира се, смятам. След като има такава безработица, градът не е чак толкова чист, мисля че има и напразно харчени средства.

С.Дичева: И така, г-жо Колева, наясно ли са жителите на Монтана с начина, по който се формира общинския бюджет?

Н.Колева: Честно казано, те демонстрираха голяма компетентност и може да не знаят в детайли как се формира общинския бюджет, но по основните приходи демонстрираха завидна компетентност. На тях им е ясно, че основните приходи в общинския бюджет са от данъци и такси, дори една гражданка прибави и продажба на общинска собственост, което говори, че гражданите знаят как се прави бюджета, както и местните власти, аз лично смятам, че знаем по добре от държавата проблемите на населението.

С.Дичева: Добре, въведете ни в тази материя. Как точно става формирането на общинския бюджет? Подготовката, допитването и, разбира се, след това процедурата до одобрението му от общинските съветници.

Н.Колева: Това ще направя с голямо удоволствие, но преди да започна изложението си, искам да споделя нещо което мен лично ме вълнува. В последните няколко години на общинските администрации и общинските съвети ни се налага по-скоро да обясняваме на населението защо не можем да изпълним качествено услугите, защо не можем да ги предоставим в необходимия размер, отколкото да обсъждаме с населението какво да заложим в общинските бюджети.

С.Дичева: Много ми е любопитно как протича този диалог с хора, които например месеци наред не са получавали заплати или помощи. Това е много сложна хуманна задача за общинските служители, струва ми се.

Н.Колева: Ние използваме всички възможни начини нашето население да знае проблемите, които стоят пред общинската администрация, пред общинския съвет и в същото време да се запознаем с проблемите на нашите съграждани. Втори мандат нашия кмет, инж. Дилян Енкин, в началото на всяка календарна година направи отчет пред нашите съграждани като обикаля всички 22 населени места на територията на общината и провежда такива отчетни събрания. Тези събрания служат както за разясняване на населението какво сме свършили и какво не сме могли и по какви причини, и в същото време по този начин набираме информация какви са нуждите на населението. Малко по-трудно става в града, тъй като такива събрания в по-голямо населено място е по-трудно да се провеждат. Пробвахме по квартали, но да си признаем не се получи кой знае какъв ефект и за тази цел ние използваме медиите, които ни предоставят тази възможност да популяризираме това, което предвиждаме да правим и това, което сме направили.

С.Дичева: Добре, и сега по същество начинът, по който се формира общинския бюджет, за което ще Ви моля да излезем извън общинския жаргон. Проблематиката е много специфична, но да се опитаме.

Н.Колева: Най-напред, най-важна е приходната част, защото за да разходваме, трябва да имаме приходи. За съжаление нормативната база не дава кой знае какви възможности на местната власт да определя тя приходите в приходната част на общинските бюджети. За данъчните приходи се дава прогноза от Главна данъчна дирекция. По тази прогноза общинските администрации почти не могат да влияят. Искам да обърна внимание и върху факта, че вече втора поредна година изкуствено се занижава прогнозата на тези приходи, преизпълнението на които се преразпределя в републиканския бюджет, а за 2002 година имуществените данъци, тяхното преизпълнение или неизпълнение остава за сметка на общинските бюджети, в по-голямата част за общините, в това число и за Община Троян, са завишени няколко пъти.

С.Дичева: Трябва ли да говорим за някаква форма за надхитряване, че държавата надхитрява местните администрации с това изкуствено както казвате занижаване, повишаване, за да се получи по-голяма леснина при преразпределението?

Н.Колева: Може би е силно казано надхитрява , но просто държавата добре си прави сметката така че да може в края на годината да има средства, ресурси, с които да манипулира и съответно да преразпределя.

С.Дичева: Добре, и по-нататък накратко.

Н.Колева: По-нататък за приходите искам да кажа и това, че не данъчните приходи се формират до известна степен от общинските администрации, определят се от общинските съвети, но те представляват и една незначителна част от размера на собствените приходи, а от друга страна, Закона за местните данъци и такси доста ограничава възможностите за определяне на конкретен размер, тъй като там е фиксирана някаква граница и в тази граница общинския съвет трябва да определи конкретния размер на таксата без да има възможност да провежда своята политика на своята територия.

С.Дичева: Предлагам Ви за да не звучим теоретично и лекционно, да чуем няколко интересни материала от провинцията и Вие да ги коментирате. Така чрез конкретните случаи ще достигнем по-близо до интереса на хората.

Музикална пауза

С.Дичева: Разминаванията между централната и местната власт. Лошо ли е това и за кого, ако общинските съветници отхвърлят спуснатия отгоре проекто-бюджет за годината? Кореспондентът ни в Бургас Христо Узунов продължава сега с коментар като очертава една твърде интересна ситуация.

Хр.Узунов: Какво става когато се окаже че местните парламентаристи са отхвърлили годишния бюджет на своята община? На пръв поглед изводът може да бъде само един: Лошо, дори твърде лошо. За кого обаче и за кои общини? На считаната за мнозина фатална дата 13, в случая февруари, бургаските общински съветници показаха че понякога могат бъдат и твърде единодушни. Без всякакви колебания представителите на различните политически формации в общинския съвет гласуваха категорично: Бюджет 2002 на Бургас не се приема! Ден по-късно, завърнал се от еко-форум в чужбина, кметът Йоан Костадинов коментира: Решението е разумно, одобрявам го, поемем цялата отговорност, годината ще бъде още по-трудна от предишната, през която общината също нямаше одобрен бюджет. Градоначалникът си позволи и гневно писмо до Премиера и Народното събрание, в което с остър тон се обяви против опитите ресурсите на Бургас да се управляват от столицата и не се отчита значението на региона за националната икономика, визирайки някои управленски решения и идеи като създаване на дирекция за водните басейни във Варна, закриването на местния клон на БНБ и появилите се съмнения относно реализацията на проекта за разширяване на пристанището. Едва ли всичко е израз само на местен патриотизъм. Общинските съветници обясниха ясно: Предложената от финансовото министерство рамка за проекто-бюджет е неприемлива. Това е бомба със закъснител, предложените параметри в приходната и разходната част ще формират дефицит, който ще надхвърли 12 милиона лева. Само едно от многото негативни последствия ще бъде това, че училищните директори ще могат да мислят само за изплащане на заплатите, а всякакви други разходи на практика ще бъдат невъзможни. Социалните програми също ще останат единствено на книга. Реакцията се породи от факта, че централната власт не отчита нуждата общината да разполага с по-голяма част от собствените си приходи, а същевременно предвижда вноска в републиканския бюджет от 5 милиона лева. Очакваните приходи от данък общ доход и данък печалба са занижени с 3 милиона лева, а бюджетният закон предвижда при преизпълнение сумите директно да постъпват в държавната хазна. Поставена в една почти императивна ситуация местната власт реши да използва всяка една законова възможност за противопоставяне и го направи по един наистина безупречен начин. В последния възможен срок, именно 13.02., бюджетът бе подложен на гласуване. Ако това бе станало ден по-късно, по закон на общината щеше да бъде наложен служебен, а това означава още по-рестриктивен, бюджет. Сега бюджетът е законово гласува и законово отхвърлен. Ползата от всичко това е, че община Бургас няма ангажимент за вноска в републиканския бюджет и сумата от 5 милиона лева ще бъде използвана за собствени нужди социални разходи, здравеопазване и други неотложни плащания. Има и една подробност. Подобен ход не могат да си позволят повечето от общините в страната, тъй като те разчитат на държавна субсидия. Бургаската община не получава такава и на практика не губи нищо от не приемането на бюджета. Дефицитът ще бъде частично компенсиран от една по-активна общинска приватизационна програма. Цялата тази ситуация за пореден път поставя въпроса доколко централната власт желае регионализмът наистина да бъде в действие и да стимулира местните икономики. И ако много общини във вътрешността на страната действително имат нужда от републикански субсидии, то защо да не бъде даден глътка въздух за тези, които формират постъпленията, разпределяни в последствие към други региони, констатират бургаските общински съветници. А тази идея не е от вчера. За Хоризонт до обед от Бургас, Христо Узунов.

С.Дичева: Една богата община може да си го позволи, една бедна не. Разбрах, че има слушателка на телефона преди да коментирате кореспонденцията от Бургас, моля заповядайте!

Слушателка: Искам да кажа, че ние грешните данъкоплатци плащаме веднъж да се изчисти и след това като го замърсят втори път. Става въпрос за река по Владимир Вазов след моста Чавдар (София). Тази река беше изчистена с техника която струва предполагам много пари и сега малко след моста Чавдар точно до бензиностанция Шел има пет-шест стоварени камари пръст на реката. И сега като дойдат пролетните води, ще отнесат тая пръст и това което ние сме платили да се изчисти ще отиде на вятъра.

С.Дичева: Разбирам Ви госпожо и Ви благодаря. Проблема е в това, че няма кой да отговори на Вашия въпрос.

Гражданка: И още нещо чистотата изметат улиците и натрупат пръст някъде, след това не дойдат да я съберат и какво става от пусто в празно. Благодаря Ви че ме чухте.

С.Дичева: И аз Ви благодаря. За съжаление не сме поканили събеседник, който да отговори компетентно за този конкретен случай.

Н.Колева: Само мога да отговоря на гражданката, че да, тя е права, че средствата, които се набират от таксата за битови отпадъци се използва точно за тази дейност чистота, и ако ние, гражданите, фирмите, не се стремим да пазим чистота и да поддържаме вече нещо постигнато, то също е на нашия гръб. Тук съответно трябва да се намесят и контролните органи в съответната община за не допускане на такива действия.

С.Дичева: Как ще коментирате бургаския случай? Това не е ли позиция на силата? Богата община, която може да си позволи да не си гласува бюджета и съответно да не внесе своята вноска в републиканския бюджет.

Н.Колева: С едно съм съгласна, че общините, които разчитат на собствени приходи, те могат да си позволят такива действия. Но, съгласна съм до тук. Не знам точно как с