Общински радио-форум

28 март 2002 година, четвъртък, 11.00 часа

програма Хоризонт до обед

Съвместно предаване на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Българско национално радио

Качество и ефективност на общинските услуги

водещ Светлана Дичева

Водеща: Започва второто издание на месечната поредица на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Българското национално радио Общински радио-форум . Темата днес е Качество и ефективност на общинските услуги тема която вълнува твърде много хора в цялата страна. Събеседници в студиото на общинския радио-форум: Асен Дюлгеров, секретар на Столична община, и Гинка Капитанова, изпълнителен директор на Фондацият за реформа в местното самоуправление. Всички български общини са известени за провждането на днешния радио-форум благодарение на електронните и телефонни връзки на Фондацията. Оповестени са и телефоните на Хоризонт за ваше участие, уважаеми слушатели. Все пак да ги повторя. Те са 9 801 601 и 9 803 702, а за директните ви въпроси към участниците и събеседниците в студиото е телефонът: 96 31 565.

Музикална пауза

Водеща: казвам сега добре дошъл на Асен Дюлгеров, секретар на Столична община. Г-н Дюлгеров, да започнем с основното какъв е подходът на общините в предлагането на услуги? Какви са възможностите?

А. Дюлгеров: Възможностите са ограничени, желанията са големи, както винаги. Това което една община трябва да прави по принцип е да предалага услуги и това е есенцията на административната реформа, която тече в цял свят, а не само в България. Време е администрацията да се самоосъзнае не като институция, която стои над или встрани от гражданите, а като насещна страна, която има задължения, подобни на задължения, които бихме имали по някакъв договор между две страни с тази разлика, че гражданите си плащат абстрактно чрез данъци и такси, а получават услугата конкретно.

Водеща: А пък служителката ни гледа начумерено съвсем конкретно.

А. Дюлгеров: Да, което означава, че всъщност в 99 на сто от случаите служителите все още нямат манталитета на хора, които предлагат услуги с дължимото качество и вежливост.

Водеща: И така какъв е подходът на общината, какви са възможностите? Конкретно.

А. Дюлгеров: 90% от дейностите на общината всъщност съставляват услуги, но ние не си даваме сметка, че това така, зашото не сме свикнали с това, както и служителите не са свикнали с това. Започвам от чистотата и приключвам с обикновените процедури за издаване на документи. Всичко това е услуга. Между тези две неща, двете крайности стоят още стотици други дейности в областта здравеопазването, културата, образованието, инфрастуктурата, планирането на градовете, техническите услуги и т.н. Така че кръгът е голям. Част от тези услуги се заплащат конкретно, а по-голямата част се финансират през бюджета на общината.

Водеща: Знаем, че има няколко възможности за възлагане на тези услуги чрез обществена поръчка, концесия, общински фирми. Общо взето от вашия опит до момента кой начин е най-добър?

А. Дюлгеров: Няма универсален способ, който да реши като панацея всички проблеми с дадена услуга. Твърде са конкретни нещата в отделните случай. Например, когато става въпрос за управление на имоти публична собственост или пък за отдаване на някаква дейност, която публична по своя характер, тогава най-добре е да се говори за концесия. Когато става въпрос за заплащане на някаква услуга, която общината плаща на трети лица, за да извършат на гражданите, тогава е най-добре да се говори за обществена поръчка. Просто нещата са диференцирани в зависимост от това дали и доколко дадената услуга може да извърши и от друго лице като то си възстанови разходите и релаизира печалба от това. Първо трябва да си отговорим на тези въпроси и след това да решим кое е най-доброто. Разбира се, от Столична община мога да дам конкретни примери. Работим с всички възможни способи, както пряко извършване на услуги от общинската администрация, така и концесиониране в случая с водата или няколко публични имота, които сме отдали на концесия и най-честия способ, чрез който се извършват услуги е възлагането на поръчка на частни лица.

Водеща: Кой от способите е най-лишен от възможности за корупция?

А. Дюлгеров: Най-лишен от способите са преките услуги, които се извършват от общинската администрация в някои области, където не може да се дефинират определен икономически интерес. Например, елементарна услуга издаване на документ или услугите, които са свързани с ЕСГРАОН-а, административно-правното обслужване на населението. Там традиционно нямаме никави оплаквания от граждани или почти никакви сигнали за корупция.

Водеща: Има въпрос към Вас.

Слушател1: По отношения на корупцията и причините за нея. Преди няколко дни бяха изнесени на Омбудсмана многократни факти за корупция в общината. Примерно взимането на решения за метрото. На 25 октомври 2000 г. имаше гражданско обсъждане в бившия дом Лиляна Дмитрова за проекта на метрото, чиято себестойност на едно билетче струва между 6 и 7 лева, което се субсидира пак от гражданите. Това обсъждане беше постфактум на едно решение, с което общината купува испанската къртица . Така, че решенията в общината се взимат вътрешно и гражданите нямат ниакакъв достъп до тях. По отношение на корупцията вътре в общината, мога да ви кажа как се крадат имоти и то под окото на г-н Стефан Софиянски. Това е второто му следствено дело за корупция.

Водеща: Вие хвърляте обвинения без доказателства.

Слушател1: Моля, не ме прекъсвайте! Доказателства има колкото искате и на хората, които крадат имоти и то в Лозенец , г-н Софиянски им казва : Оправете си ... (не се чува) . Това му е любимата фраза. Така че цялата община не мирише, а тя смърди на корупция.

Водеща: Мога ли да Ви потитам как се казвате или предпочитате анонимност?

Слушател1: Г-н Дюлгеров, обикновено бих искал да се запиша при него, но цедката там, която слагат долу на приемната, няма смисъл да

А. Дюлгеров: Ами представете си и заповядайте при мен във вторник. Няма проблем да се видим.

Слушател: Да се видим? Ами аз Ви търсих.

А. Дюлгеров: Не знам човек, който да не е влязъл при мен, стига да е поискал.

Слушател: Г-жа Ковачева определя правилата на играта.

А. Дюлгеров: Добре, елате в моя кабинет, стига да се представите.

Водеща: Благодаря Ви за участието.

А. Дюлгеров: Малко хаотични данни бяха нахвърляни за едно или за друго. Специално за метрото скоро започва работа японски екип от експерти, който много ясно ще дефинира потребностите и икономическата рамка на изграждането на метрото, така че не мога конкретно да говоря какво ще се предпочете или каква технология. В технически подробности не ми се ще да навлизам, защото още не са ясни. Това чуждестранните експерти ще кажат и не виждам каква корупция има в изграждането на метрото, още повече че става под надзора на Японската банка за външноикономическо развитие, която е един много строг орган и контролира много строго разходите и процедурите. А за другите неща не бяха достатъчно конкретни, за да ги коментирам, а темата е услуги по принцип. Очевидно е, че конкретния гражданин има някакви оплаквания, с които е ходил при омбудсмана, което също е вид административна услуга между другото правото да бъдете изслушан от администрацията. Няма лек за корупцията в момента универсален. Просто това е явление, с което трябва да се борим всеки ден и по всички възможни направления. Няма човек, който с магическа пръчка да уреди този въпрос.

Водеща: Още един въпрос към Вас, г-н Дюлгеров. Заповядайте, Вие сте.

Слушателка2: Искам да предложа да се направят съкращения на социалните работници по общини. Всички те така са се закрепостили на местата си и смятат, че са несменяеми во век и веков, че за елемнтарна услуга, примерно, за да си подадеш молба за транспортна карта, веднъж ще те върнат, че трябвало да им представиш медицинското от ТЕЛК и т.н. Втори път ще те върнат: а, не, не с тази книжка, няма право, трябва с новата и т.н. Това са неща, които трябва да бъдат обявени. Когато занесеш медицинското тя казва: ами ние ги искаме, защото тука имаме 50 100 души, вижте каква опашка навън чака и т.н. Толкова ли е трудно всички инвалиди или имащи право на някаква безплатна услуга за транспорт или за каквото и да е, да се извади на компютър един списък и когато се яви лице или някои друг личната карта на инвалида, да погледнат само в списъка без да връщат гражданите и да си създават изкуствена работа, че вижте колко хора ни чакат ? Това е просто безобразие.

Водеща: Благодаря Ви госпожо! Отговорът на г-н Дюлгеров? Струва ми се, че реалността е болезнена.

А. Дюлгеров: Реалността е жестока, разбира се. Нещата са много по-различни от теорията. Естествено е да е така в една бедна държава, където няма средства да се закупят достатъчен брой компютри и да се обучат хората да работят с тях. Действително, госпожата е права, че инвалиди и тежки социални случаи би следвало да обслужват на място или пък по начин, който позволява те да бъдат представлявани от други лица. Конкретно не знам какъв е случая, но предполагам че се дължи или на непознаване на правната уредба или на това, че самите наредби, които са приети от Министерството на социалните грижи имат определени изисквания, които нашите социални работници се стараят да покрият определени изисквания за кръг от документи. Отварям една скоба, че услугите, които представя една община, в голяма част от случаите са регламентирани в закони и подзаконови актове, които не приема общината, а някои друг. Тоест те се спускат отгоре на администрацията и тя вече трябва да впише в рамките на изискванията своята дейност. Приемам, че в голяма част от случаите става въпрос за излишна документация и процедури.

Водеща: След малко музика ще видим какво е положението в Русе.

музикална пауза

Водеща: Общинският център за услуги и информация на гражданите е финансиран от Фондацията за реформа в местното самоуправление по пограмата Дунавска инициатива . В него се предлагат над 200 вида услуги. В сградата на центъра има и банков клон на обслужващата банка едно допълнително улеснение. Предимствата за гражданите обобщав Татяна Георгиева, главен секретар на Община Русе.

Т. Георгиева: Две неща отличават работата на центъра за административно обслужване в Община Русе от съществуващата практика в другите общини. Едното е, че в центъра са предоставени работни места на Областна администрация Русе и второто е, че центърът има и филиал, тъй като двете основни сгради на Община Русе са отдалечени на окло 300 метра една от друга.

Водеща: Каква разликата между извършването на услуги преди и сега при наличието на общинския център за услуги?

Т. Георгиева: Разликата е огромна. Ще започна да ги изреждам без да се опитвам да ги степенувам. На първо място, времето за обслужване на гражданите е по седем часа дневно. Преди имаше приемно време на отделите с граждани два или три пъти в седмицата по два работни часа. Другото нещо е, че гражданите могат на едно място да подадат заявление за извършваната услуга и на същото това място в определен срок да получат рзултата от исканата услуга. Не маловажно е и това, че се създава възможност и за нормална работа на колегите от функционалните отдели, тъй като пред техните работни кабинети няма стълпотворения от хора особено в пикови моменти. И разбира се и другите неща, които вървят с изграждането на центровете и извършването на услуги на граждани в тях намаляване на възможност за корупция или ликвидиране на такава. Може би това са основните неща.

Водеща: Кое всъщност намалява възможностите за корупция при тази създадена организация на работа?

Т. Георгиева: При тази създадена организация гражданите нямат достъп със служителите във функционалните отдели. В изнесения център те пред очите на всички подават заявлението и пак там получават искания резултат от дадената услуга.

Водеща: По какъв начин осъществявате обратна връзка с клиентите, с гражданите? Какви са начините чрез книга за похвали и оплаквания?

Т. Георгиева: Ние сме разработили анкета, която переодично провждаме сред гражданите за качеството на извършваните услуги и трябва с гордост да заявя, че до този момент ние нямаме оплакване от работата на колегите, работещи в центъра и във филиала за слуги по ТСУ. Може би това се дължи и на факта, че когато разработвахме нашата стратегия не центъра, ръководството на Община Русе реши, че в центъра трябва да работят най-подготвените служители от съответните функционални отдели.

Водеща: Средно какъв е опита на работещите? Колко години? Каква е тяхната квалификация?

Т. Георгиева: Повече от 10 години стаж в съответните направления имат колегите които обслужват непосредствено граждани в центъра и във филиала. Не маловажно е това че, при необходимост от отсъствие поради болест, отпуски и др. Колегите от функционалните отдели, които ги заместват са със същия опит и това дава възможност качеството на услугите при заместване да не се нарушава.

музикална пауза

Водеща: Община Стара Загора първа в страната въведе нов подход в административното обслужване на гражданите чрез център за услуги и информация преди повече от 3 години. Колежката от Стара Загора Венелина Попова направи анкета сред местните потребители административни услуги.

Кореспондентка В.П.: Такива едни информационни центрове за какво трябва да служат според Вас?

Гражданка1: Според мен трябва да служат за помощ на хората.

Кореспондентка В.П.: По-бързо ли Ви обслужват?

Гражданин2: Само като плащат разни неща тука има разни опашки, незнам. От ромите като се наредят, тогава имаше проблеми единствено. А и то тук че има едно гише на банката беше затруднение, защото много народ се събира, едни такива опашки, но това е само, иначе хората правт каквото могат. В сравнение с други общини е о кей!

Кореспондентка В.П.: А споделяте ли идеята да бъде ограничен 100% достъпът до общинските служби, само оттук да се контактува със служителите в общината?

Гражданин2: Не. Мисля, че няма да е добре. Няма да могат да насмогнат. Все пак голяма част от нещата могат да отидат директно да се направят, а пък те горе си имат акъл и в крайна сметка те си взимат решенията, но сигурно може да стане и по-добре.

Кореспондентка В.П.: Според Вас този център информационен към общината изпълнява ли предназначението си?

Гражданин3: Да, изпълнява го и то добре, за сега поне.

Кореспондентка В.П.: Запърви път ли идвате?

Гражданин3: О, не. Постоянно. Ние сме надзорна фирма и постоянно с трето гише работим тук.

Кореспондентка В.П.: Скъсява ли Ви центърът сроковете за изпълнение и придвижването на Вашите дукументации?

Гражданин3: За скъсяване не можем да говорим, но поне в законните срокове излизат документите, когато всичко е редовно. Повечето от гражданите не са запознати с даден отрасъл, с който да кажем се занимават. Центърът ги услеснява, тъй като им дава ценна информация. Ако се затвори 5-тия етаж, това малко влиза в нарушение с правото на информация на гражданите да имат достъп до всеки отдел да получат информация.

Гражданин4: Мисля, че трябва да имат достъп до всяка служба, защото така ще могат да си решат въпросите.

Кореспондентка В.П.: Защо смятате, че кметът иска да забрани достъпа на хора?

Гражданин4: Нямам представа. Явно има такава гледна точка за някои от нещата.

Водеща: Трябваше тук да включим кметът на Стара Загора, г-н Евгений Желев, но той е на сесия в момента и очевидно не е могъл на се освободи, за да участва в Общинския радио-форум. Но тук в тази анкета беше поставен един много сериозен въпрос. Струва ми се, че става въпрос за недоразумение. Ограничаване достъпа до общинските служби. Това всъщност е в основата на философията на създаването на тези центрове за общински услуги и идеята е много добра.

Гинка Капитанова: Точно така. Всъщност философията за създаването на тези центрове за информация и услуги на гражданите е да улесни самите граждани и те да получават информацията и услугите на едно място, а не да се разкарват до различните служби. Ние чухме един въпрос на гражданката за социалните грижи, които непрекъснато я връщат с различни нови изисквания. Поне в тези центрове има така наречените каталози на услугите, където гражданинът получава пълна информация какви документи трябва да донесе, каква такса да заплати и след колко време да получи тази услуга. Чухме и интервюто на Татяна Георгиева от Русе, казваща, че най-добрите служители на съответните отдели работят в този център, така че гражданинът наистина да реши своя проблем в центъра, а не да отиде в съответната служба. Това е може би криворазбраното страро отношение на гражданите, че единствено примерно кметът или заместник кметовете или началник на даден отдел може да реши неговият проблем, а не на професионална основа да бъдат поставени услугите и те да ги получават там в центъра. Така, че целта е не да се ограничи 100% процента достъпът, а да намалее потокът до гражданите, които действително имат специфичен проблем, който на ниво експерт не може да бъде решен и само те тогава да се обърнат към кметския екип, за да получат по-компетентен отговор на техните молби.

Водеща: Явно обаче хората не са в състояние да разберат тези неща, защото в тях сработва някакъв инстинкт, някакъв страх, че ще бъде отрязан достъпът им до информация, до тези общински служби. Вие как бихте коментирали, г-н Дюлгеров?

А. Дюлгеров: Смятам, че става въпрос за два различни случая. Гражданите влизат в общината като два потока в основни линии. Единия поток е, за да получат конкретна услуга, която аз наричам рутинна. В тези случаи такива случаи са изключително полезни. Ще ви кажа и нещо друго. Ние пък се стремим въобще да не се влиза в общината. Разработихме система за дистанционен достъп до документо-оборота през Интернет, а и сме второто ведомство в София, може би и в страната, което го осигури. Така, че тези опашки въобще да намалеят даже пред центровете за услуги на гражданите. Втория голям поток от граждани обаче идва да реши нестандартен проблем, възникнал казус, най-общо казано. Тези хора разчитат на едно арбитриране, на едно решаване на проблема им по административен ред и не са удовлетворени от това просто да получат отговор в писмена форма, който те смятат за формален и т.н. Разчитат изключително много на прякото общуване, за да могат да упражнят своята убедителност върху служителите да вземат едно или друго решение. В това няма нищо лошо. Проблема е, че това е много времеемко и за сега е трудно да бъде формализирано някак си вкарано в информационните технологии.

Водеща: Благодаря Ви за сега. Знаете ли, струва ми се, че в нашия Общински радио-форум дойде ред на музиката, на песента поздрав. Седем личности, експерти, допринесли най-много през последните 4 години за въвеждането модерни практики за подобряване на административното обслужване на гражданите в общините в България ще бъдат поздравени със следващата песен. Това са: Василка Сирачевска, Цветан Нанов, Венцислав Кожухаров, Васил Панчаров, Павел Несторов, Детелина Николова и Богдана Султанова.

Музикален поздрав

Водеща: Вие слушате Общинския радио-форум. Темата днес е Качество и ефективност на общинските услуги . Продължаваме разговора с госпожа Гинка Капитанова, изпълнителен директор на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Всъщност твърде много прави Вашата фондация тъкмо за подпомагане на много общини в страната за създаване на тези центрове за административни услуги. Можем да започнем със самото начало на кои помогнахте, на кои предстои?

Г. Капитанова: Фондацията за реформа в местното самоуправление стана част от тази инициатива за промоция на този нов начин на обслужване на гражданите още в началото на 1998 г., когато пет общини в България решиха да експериментират и да покажат на практика дали това действително е ефективен начин. Като вече казахме, първият център бе открит в края на 1998 г. в Стара Загора. Веднага след това ги последваха и общините Габрово и Благоевград. По отношение на качестовото на предлаганите услуги, удовлетвореността на гражданите от тях явно беше много виска, което накара Фондацията с подкрепата на Американската агенция за международно развитие през 2000 г. да подкрепи още пет български общини по Дунава, това бяха Видин, Свищов, Козлодуй, Русе и Силистра, да разкрият такива центрове за информация и обслужване на гражданите. Нормално беше да се получи леко като че ли завист, бих казала благородна завист, от страна на по-малки общини в страната и то с право, че и гражданите в по-малките общини също би трябвало да получават равни по качество услуги, както тези в по-големи общини вече с такива центрове, което накара Фондацията сега, през 2002 г., да обяви една национална програма наречена Подобряване обслужването на гражданите и да даде възможност на всички български общини да кандидатстват за получаване на финансови средства и техническа помощ за реализация на тези центрове. В резултат 110 общини подготвиха такива проекти. Трябва да призная, че за разлика от много европейски програми, в които винаги се обвиняват общините, че няма тяхна активност, тук както виждате близо половината от тях проявиха политическата воля и екипност да подготвят такъв проект. За съжаление ние имахме възможност да подкрепим само 33 от тях като 25 са за изграждане на нови центрове, а 8 от тях ще подобрят вече съществуващи центрове. Реверанс към малките общини в тази програма беше, че 19 от тях са действително по-малки общини и за да ги подготвим за този нов подход Фондацията предварително издаде два наръчника за това как да направим център за информация и услуги на гражданите.

Водеща: Преди малко поздравихме 7 личности, които са допринесли най-много за подобряване на административното обслужване. Говори се за Екип по новаторски практики. Какъв е този екип? Какво означава новаторски практики?

Г. Капитанова: Фондацията за реформа в местното самоуправление във всичките си дейности прилага един нов подход, наричан работа в мрежа или използване на експерти, които не са наши експерти, но това са хора, с които ние работим, които са не само тези, които поздравихме, този екип сега вече наброява около 20 души. Това са хора, които работят във вече създадени общински центрове, а поздравените бяха най-активните или първите, нека да ги нарека. Фондацията използва тези хора като експертен потенциал във всеки един етап от реализацията на своята програма и те мултиплцират опита на своите общини в останалите общини, което считам за изключително ефективен начин за използване на създаден капацитет. В същото време те на всяко тримесечие правят среща помежду си и обменят последващите стъпки, които са направили, за да подобрят своите центрове или те са един генератор на нови идеи как да бъдат използвани съвременните технологии, за да може действително все повече и повече гражданите да бъдат удовлетворени от това, което правят общините за тях.

Водеща: Забелязвам, че вие постоянно сте в контакт с общинските ръководители, експерти, кметове, съветници и т.н. Ето наскоро имаше един семинар във Велинград. Постоянно поддържате и телефонна и е-мейл връзка. Изобщо опитвате се да утвърдите прекия диалог като основна форма за работа с общините.

Г. Капитанова: Абсолютно точно. Ние поддържаме първо много тесен контакт и това, което се стремим да правим с този контакт е не да поддържаме контакт между Фондацията за реформа в местното самоуправление и общините, а да стимулираме самите общини да поддържат този диалог и контакт помежду си и да обменят положителния опит, който натрупат. Ние с Вас сме разговаряли в други предавания за този наш проект, който се нарича Иновационни пратики , където се стимулират общините да обменят опит. Чрез нашия електронен бюлетин, който всяка седмица достига до всички общини, които имат е-мейл връзка, ги информираме не само за това което прави Фондацията, но за всички възможни финансиащи програми или дейности на други организации, които са в тяхна полза. Така че Вие сте права, ние наистина разчитаме на прекия контакт и абсолютно практически насочена дейност на организацията.

Водеща: Имате ли някъде вашия е-мейл адрес?

Г. Капитанова: Да, нашия е-адрес е www.flgr.bg На нашия сайт има дискусионен форум, където всички граждани, които нямаха възможност да участват или зададат въпрос към предаването биха могли да го направят там. Ние ще намерим начин как да отговорим на тези въпроси и то от експертите, към които са зададени.

Водеща: Вие ще имате честта да анонсирате и следващата тема във следващия Общински радио-форум , който ще бъде на 25 април.

Г. Капитанова: Да, на 25 април. Точно поради факта, че Фондацията за реформа в местното самоуправление не работи само с общините, а и с много неправителствени организации и стимулира гражданското участие, нашата следваща тема ще бъде: Как гражданите могат да участват в местното самоуправление и в живота на своите общини.

Водеща: Благодаря Ви госпожо Капитанова! След малко музика продължаваме с темата по сметосъбиране и сметопочистване.

Музикална пауза

Водеща: Жителите на Дряново взимат пример един от друг в акциите по почистването на града, отношение което според кмета Мирослав Семов, е възможно не само в малкия град. Господин Семов, нямаше ли обидени от общинската фирма, че избрахте друга за почистването на сметта?

М. Семов: Не бих казал точно обидени, защото по Закона за обществените поръчки реално това беше едно състезание между фирмите, които бяха подали своите оферти. Това състезание не беше свързано само с цената на услугата, но и с нейното предлагано качество като оферта. Така че спечели търновската фирма. Нашата фирма е на второ място и независимо от това, обидени нямаше, защото с начина по който почиства търновската фирма ще се покаже и на нашата фирма как би трябвало да бъде организирано сметопочистването на един град.

Водеща: Вие правите опити да привличате хората при почистването, само че този път не във събота при прословутите някога съботници, а използвате петъчници .

М. Семов: Не мога да кажа, че са само петъчници. Ние използваме определен ден от седмицата някъде около 4 пъти годишно, в които дни предизвикваме населението, това е най-точната дума, да участва в едно организирано сметопочистване на нашата община, на нашия град. В тези дни ние сме организирали сметоизвозването, организирали сме групи, които обслужват и предават на населението предварително чували в които се поставя сметта и по начина, по който по радиото и по местната телевизия предизвикваме населението, се получава едно взаимно обвързано между населението предприемане на действия свързани с почистването на дворовете, градините, помощенията пред блоковете и жилищата и хората, сякъш гледайки един от друг, при всяка инициатива стават все повече и повече, защото не може единият комшия да види, че другия е излязъл и да остане безучастен. На следващия път той непременно е заедно със своя комшия и така нашите съорганизатори в почистването нарастват, а резултатът е много явен, защото който почиства в определени дни в години вече пък през другите не мърси. По този нашите съграждани осъществяват контрол върху гостите на града и върху хората които са недобросъвестни и замъсяват общината и града.

Водеща: Добре, кажете, хорта очевидно се гледат един друг и по този начин взаимно се стимулират за участие в подобни акции, но вие не ги ли възнаграждавате по някакъв начин, поне с някоя топла дума, някое поздравление, значка или нещо друго по-материално?

М. Семов: Награждаването е само морално, защото предварително обявяваме всяка една от тези общоградски инициативи под някакъв надслов и под този надслов се провежда това почистване. След това се отчитат по радио Дряново и по кабелната телевизия резултатите от почистването колко хора са излязли, кои квартали са били най-активни, дават се за пример. В последствие отговорниците на почистванията от тези квартали минават като отговорници на по-големи обекти, техните имена също се съобщават, и по този начин някои квартали пък организират и поставянето на кошчета и други съдове за смет, които са сами инициатори за това и някак си това е моралната подкрепа, чувайки се човек по някоя от медии вече става горд със себе си със своя квартал и своя град.

Водеща: Моралната награда е достатъчна. Така да завършим.

М. Семов: Опеделено да, защото материална нямаме възможност да раздаваме, но в един малък град моралната награда никак не е малко.

Водеща: Там всеки познава всеки.

М. Семов: Разбира се, всеки познава всеки и когато хората се срещат в града коментират, че са били похвалени по някакъв начин, че са уважени от кмета, от организатора на почистването и за известно време името се спряга като един човек, който е много добре организиран и който милее за своя квартал, за своя град и това никак не е малко не само в малкия град, бъдете сигурни!

Водеща: Г-н Дюлгеров, мисля, че е уместно да Ви запитам какво е положението във София със сметосъбирането. Може би най-важното в момента е как върви плащането на такса смет. Хората преглътнаха ли тези цени, пък и намалението все пак не е толкова значително, нали?

А. Дюлгеров: Хората трудно биха преглътнали цените, разбира се. За всяко нещо, което се плаща, човек иска да има насреща някакъв резултат. Редуцирани са общо взето ставките с около една четвърт и хората започват да плащат. Те и до сега плащаха, но в недостатъчни обеми според предвидените приходи. Надявам се, че нещата ще тръгнат навреме да се уреждат, в смисъл че необходимите плащания ще бъдат извършени през текущия и следващия месец. Хората предпочитат да плащат когато е възможно, някои обаче плащат накуп за тази услуга и оттук нататък за нас остава контролът как се изразходват средства.

Водеща: И понеже стигнахме до контрола в края на Общинския радио-форум да обобщите как по принцип общината е в състояние да контролира качеството услугите?

А. Дюлгеров: За всяка услуга е различно. Мога да кажа за чистотата, например, че има един инспекторат в София, който отчита извършената работа и количествено и качествено. Оттам нататъ