Радиопредаване Общински радио-форум

БНР и ФРМС

30 май 2002 г., четвъртък

на тема

ОБЩИНСКА ДЕЙНОСТ И ПОЛИТИКА
В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА

Водеща: СВЕТЛАНА ДИЧЕВА - БНР, Хоризонт

СВЕТЛАНА ДИЧЕВА:

Започва четвъртото поредно издание на ОБЩИНСКИЯ РАДИОФОРУМ - една съвместна инициатива с Фондацията за реформа в местното самоуправление. Темата днес е: ОБЩИНСКА ДЕЙНОСТ И ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА. Мисля, че няма по-логична тема за месец май. Десетки общини проведоха културни празници, независимо от финансовите си затруднения. Ще говорим за: финансиране на дейности и институти, проблеми със собствеността, проблеми на управлението, как се срещат различните претенции; има ли конкретни идеи за преодоляване на финансовата суша? Задочно в дискусията ще участват: РУМЕН ДИМИТРОВ - заместник министър на културата и заместник кметът по културната политика на Община Враца. В студиото са: АНТОАНЕТА ГИНИНА - директор на дирекция Регионална културна политика в културното министерство и ДОРОТЕЯ ТОНЧЕВА - директор на театър София . Предвидили сме още примери от Сливен и Елена. Дискусията ще продължи в месечния бюлетин на Фондацията за реформа в местното самоуправление и в електронния сайт на Фондацията. Адресът е www.flgr.bg Нека ви кажа от сега, че темата на Общинския радиофорум за месец юни ще бъде международното сътрудничество на общините.

Светлана Дичева: Как протича взаимодействието между общините и централната власт в лицето на Министерството на културата? - Сложен въпрос, който би могъл да получи само многозначен отговор. В началото на Общинския радиофорум ще чуем две мнения: на заместник кмета по културната политика в Община Враца АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ и на заместник министъра на културата РУМЕН ДИМИТРОВ. Да чуем първо г-н Попдимитров, в качеството му на представител на общините и на тяхната обобщена позиция.

Какво се прави, от името на всички общини, за да се регламентират по-добре отношенията с централната власт ?

Анастас Попдимитров: По линия на Националното сдружение на общините в Република България беше създадена контактна група за преговори с Министерството на културата, която да изясни проблемите, свързани с общата работа, които във всички случаи основно отиват в две посоки. Сами разбирате, от една страна, това е финансирането, което общините правят на културните институти, по отношение на тяхната издръжка, на тяхната работа и, разбира се, другата посока - проблемите, свързани със собствеността.

Св. Дичева: Така, кой влиза, първо, в контактната група ?

Анастас Попдимитров: В контактната група влизат заместник кмета по културата на Добрич, заместник кмета на Бургас, Свищов и контактната група е с ръководител кметът на Община Враца г-н Стоманярски, който е упълномощен да води преговорите Разбира се, тези преговори са изключително сложни. Тъй като това, което изискват общините в лицето на Националното сдружение, то е тези ангажименти да бъдат регламентирани. В момента те са на една доста несигурна и доста нестабилна основа

Светлана Дичева: Каква е тя ?

Анастас Попдимитров: Тя се състои в това, че представители на Министерството на културата водят различни преговори с различните общини и, общо взето, принципът е: която община - каквото даде, каквото успее да задели Това е съвсем несигурно, недостатъчно е. И, освен това, поставя общините в една доста сериозна, ако мога така да се изразя, неравнопоставеност. Има общини, които дават повече, други, които дават по-малко. Става дума за издръжка на професионални културни институти, за нещо, което би трябвало да е по принцип ангажимент на Министерството на културата

Светлана Дичева: Не е ли нормално всяка община да дава толкова, колкото би могла да задели? Всяка община има различни проблеми.

Анастас Попдимитров: Разбира се, че е така. Но когато става дума за професионални културни институти - за театри, за филхармонични дружества, за библиотеки, за исторически музеи, там трябва да бъдат наистина регламентирани взаимоотношенията Защото, например, ако ми позволите да кажа с две думи, какво се случва в театралното дело, да речем

Светлана Дичева: Заповядайте.

Анастас Попдимитров: В театралното дело, там, където Министерството на културата е успяло да убеди някои общини да дадат средства за издръжка на театрите си, под формата на работни заплати, осигуровки, парите, които остават в Министерството на културата, се преразпределят на различни сесии, подпомагащи изкуството. Така че парите на дадена конкретна община отиват в друга община. Това е нещо, с което сдружението не е съгласно. То е съгласно да дава пари за развитието на културата, но на собствената си територия. Затова, може би, Министерството на културата вече е склонно и обяви, че приема този принцип: общините да подпомагат дейност по отношение на професионалните културни институти, дейност, която да се развива на територията на конкретната община.

Светлана Дичева: Доколкото разбирам, парите са, така или иначе определена сума. Въпросът , който вие поставяте е, как да бъдат разпределени.

Анастас Попдимитров: Именно. Те трябва да остават в общината, която ги е заделила, а не бива да бъдат преразпределяни на други места за работата, да кажем, на други формации, които работят. Да кажем, ако сега, примерно, Община Враца осигури средства за работни заплати на своя театър, парите, които остават в Министерството на културата, могат да бъдат разпределени , да кажем, за работата на театър Сфумато , или на театъра в Благоевград

Светлана Дичева: Искате да кажете, че във вас не съществува такава солидарност за подпомагане на колегата

Анастас Попдимитров: Не, не става дума за солидарност. Ситуацията, в която се намират и работят общините, ситуацията на този бюджетен недоимък, не позволява това, за което Вие говорите. Напротив, то позволява единствено с грижа да бъдат отделяни средства за работата на културните институти на територията, на която те се намират. Тъй като общините са доста различни: има големи, има средни, има по-малки общини. Техните проблеми са различни. И наистина, те могат строго диференцирано да отделят средства само затова, за което преценят, че могат в момента да поддържат. И това е нормално.

Светлана Дичева: По отношение на собствеността, какви са претенциите на контактната група?

Анастас Попдимитров: Това, което успяхме да договорим с Министерство на културата, е всеки един отделен случай да бъде разглеждан индивидуално. Тъй като тези проблеми са изключително сложни. Собствеността е безкрайно разнородна. Тя е на места държавна, фактически държавата се е оттеглила от нейната издръжка, от нейната поддръжка, това е нещо, което ще се прави строго индивидуално, за всяка отделна община. Другият сериозен проблем, ако това Ви интересува, това е проблемът за така наречената законодателна инициатива, която Националното сдружение на общините в Република България настоява да бъде поета от Министерство на културата по отношение на издръжката на цялата култура В частност ние настояваме средствата за култура, които преминават през Министерството на културата и оттам се разпределят в общините, да бъдат директно разпределяни в общините, за да могат те да разполагат с тези средства, от една страна, а, от друга страна, ние отиваме и по-нататък в нашите желания - да бъде по някакъв начин извадена културата от това безумие, в което в момента съществува - като щатни бройки и средни работни заплати, което невероятно много връзва ръцете на всички, работещи в тази сфера

Светлана Дичева: Как изглежда взаимодействието между общини и Министерство на културата, от страна на Министерството. Централизация и децентрализация, управление и преразпределение, контрол Очевидно това са думи, които влизат в употреба най-често на срещи между представителите на общините и централната власт. Заместник министърът Румен Димитров, в интервю за Общинския радио-форум.

Светлана Дичева: Г-н Димитров, очевидно, общините имат претенции за по-голяма самостоятелност в управлението на средства за култура. Вие как смятате, уместна ли е подобна претенция?

Румен Димитров: Ами, уместна е, защото досега, така, централизираното управление, да кажем, на културата, включително и по отношение на законовите разпореждания и така, централизираното отношение на изпълнителната власт към проблемите на културата по региони и общини беше по-различно от това, което ние искаме да направим. За първи път имаме подписан договор между Националното сдружение на общините и правителството, което е един ясен знак за това как изпълнителната власт и кабинетът има едно ново, по-различно и много по-добро, така за доброто на България, отношение към тези проблеми.

Светлана Дичева: Има ли вече конкретика, как точно ще се осъществява това взаимодействие?

Румен Димитров: Ами, специално в нашата сфера, по отношение на културата, има контактна група, която няколко пъти се среща, разговаря, набелязва и подготвя едно рамково споразумение между Министерство на културата и Националното сдружение на общините, за начина, по който ще си разпределяме функциите, субординирането на културните процеси в регионите и общините.

Светлана Дичева: Все пак, ролята на Министерството на културата ще си остане, нали така?

Румен Димитров: Ами, аз виждам ролята на Министерство на културата по отношение на търсенето на резерви, каквито безспорно има навсякъде по места, в инициирането на начини на извънбюджетно финансиране, за алтернативно финансиране на проекти. Тоест, Министерство на културата да играе все повече регулираща роля, а не административно-управленческа. По отношение на децентрализацията на управлението на културата, това е едно, и второ, много важно нещо, по отношение на децентрализацията на културния продукт, което е много съществено. Защото по малките градчета, по селата, има сгради, има читалища, има културни домове, които пустеят и така държавата доста нехайно досега не е обръщала внимание на това, че в големия град е концентриран културният живот и се произвежда културният продукт. Там е и кукленият театър, и драматичният театър, филхармонията и операта, а само на пет или десет или петнадесет километра от големия град хората, които живеят в по-малкото населено място, не могат да се докоснат до този продукт. И наша грижа е да урегулираме този процес

Светлана Дичева: Тоест, Вие ще предоставяте средства на големите и на малките градове, на общините, а те от там нататък, ще се разпореждат по какъв начин да ги използват.

Румен Димитров: Ще го правим заедно.

Светлана Дичева: Как точно ще става това взаимодействие?

Румен Димитров: Ами, към областните управители на областите ще основем едни сдружения с нестопанска цел по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в които сдружения ще участват кметовете от цялата област. Това ще бъдат едни съвети, както ще бъдат сдружения, те ще бъдат сдружения, за да могат да акумулират средства за разпределение на културния продукт, тоест децентрализацията му, но това е една от задачите им. А другата, на тези сдружения, ще бъде тясна връзка между централната власт, тоест, областният управител да има пълна субординация на намеренията на Министерство на културата, да се изготвят съвместни планове и всички да участват. Тоест, лявата ръка да знае какво иска да прави и прави дясната

Светлана Дичева: Знаем какво е състоянието на местните икономики, местните общински икономики. Ако местните фирми не желаят да подпомагат културата, откъде ще се събират пари?

Румен Димитров: Ами, подготвяме, така, промени в данъчните закони. Мисля, че от 2003-та година ще започнат да се създават условия за участие на корпоративния бизнес в културните процеси. Ние залагаме на това, че България е в Европа, със своето изключително богато културно-историческо наследство - от една страна, от друга страна - със своите творци, които са изключително талантливи, и със своите спортисти. Това е нашият, според нас, национален капитал, с който ние сме в Европа, стремейки се, административно да попаднем там.

Светлана Дичева: Приятно ми е да ви представя събеседничките ни в студиото. Това са: г-жа АНТОАНЕТА ГИНИНА- тя е директор на Дирекция Регионална културна политика в Министерство на културата и ДОРОТЕЯ ТОНЧЕВА - директор на театър София . В състояние сте, имате възможност, да задавате вашите въпроси на директния ни телефон в студиото на Хоризонт : 981-33-30. Уважаеми дами, ще ви моля да продължите, с онази непосредственост, разговора, който водихте допреди малко в студиото, на тема: какви, според вас, са проблемите, дали става въпрос единствено и основно за липса на пари или съществуват и други причини за сегашното състояние на културата по места. Може би, г-жо Гинина, Вие

Антоанета Гинина: Ами, да. Аз споделям изразеното тук мнение на господин Попдимитров като представител на местната власт и на тази контактна група, че финансовите задължения рефлектират върху културната политика на общините. Съгласявам се с него. Още повече, че ние сме с тях в една постоянна връзка и усещаме трудностите, почти всеки ден.

Светлана Дичева: Вие конкретно работите по темата "Библиотеки и читалища". Това е много сериозна тема, свързана с традициите на българина. Какво точно там куца?

Антоанета Гинина: Да и много, много конфликтна, бих казала. Защото потребностите към тези традиционни културни институти, особено читалищата, са налице. Библиотеките също не са изгубили своето значение, напротив. В 21-ви, наречен информационен век, те се очаква да заемат една позиция, която в момента, за съжаление, у нас не заемат. Основно, разбира се, по финансови причини. Така че най-масовите културни местни институти - читалищата и библиотеките - изживяват кризата на тези финансови ограничения. Аз не бих искала тук надълго и нашироко да се спирам затова, че всеки, който отиде в българско читалище, така, усеща една носталгия към неговото силно присъствие в културния живот на миналото, в тази силна, емоционална връзка, която има между читалището и местната общност

Светлана Дичева: Въпросът е какво правим днес и какво ще се случи в близко бъдеще?

Антоанета Гинина: Но в същото време всеки изпитва една болка и тревога от това, че читалището неадекватно присъства в културния живот на местната общност, засега

Светлана Дичева: Нали имаше нов "Закон за читалищата , какво стана?

Антоанета Гинина: Да, новият закон даде някои преференции на читалищата, които им освободиха до голяма степен инициативата, бяха освободени основните им дейности от данъци, мита и такси. Предстои сега някои корекции в този закон. Той излезе през 1996 година, минаха вече пет години, нали, които позволяват да се направят някои корекции, но сами разбирате, че само със закона нещата не могат да се променят.

Светлана Дичева: Струва ми се, че е уместно в такова предаване като нашето, което проследява взаимодействието между общините и централната власт, да кажете как виждате мястото и ролята на общините във взаимодействието с читалищата и библиотеките, по места.

Антоанета Гинина: Аз виждам общините преди всичко като все по-силни и по-силни и все по-активно присъстващи въобще в развитието на живота. В това отношение процесите на децентрализация у нас са по-скоро декларирани все още, отколкото реализирани. В това отношение, ако трябва директно да отправя вашия въпрос към читалищата, бих казала, че ние смятаме, че тази връзка - читалищата - местната власт- местна общност- трябва да бъде много по-силна, за сметка на предпочитаната все още йерархична връзка с центъра.

Светлана Дичева: Как може на практика да стане това: чрез участие в управителния съвет, с по какъв начин?

Антоанета Гинина: Това би могло да стане по пътя на присъствие, преди всичко, на така, по-голяма прозрачност на дейността на читалищата пред местната общност, на по-добрата им връзка с общината, на по-доброто

Светлана Дичева: Моля, сложете слушалките, има телефонно обаждане. Ако обичате В ефир сте, моля, кажете.

Слушател: Чувате ли ме ?

Светлана Дичева: Да, да, кажете

Слушател: Имам един въпрос и по-скоро той не е въпрос, но просто едно споделяне с гостенката в студиото. Казвам се Симеон Кънчев и съм от град Тръстеник, читалищен деятел, дългогодишен. Съгласен съм с нея, когато казва, че сега читалищата са в едно затруднено положение. Но искам да споделя и с Вас, и с нея, и със слушателите, че на читалищата държавата в момента не обръща никакво внимание. Само две думички ще кажа. Читалище Тръстеник Неофит Рилски , едно от най-големите читалища в плевенски окръг И какво с една многостранна дейност. Тук се роди школата по изобразително изкуство на Георги Ананиев, прекрасна школа с големи завоевания в областта на живописта

Светлана Дичева: Извинявайте, че Ви прекъсвам, радвам се за Вас. И все пак, какво очаквате от държавата. Казвате не ни обръща внимание . Пари ли ?

Симеон Кънчев: Г-жа Дичева, аз искам, и от моя телефон въртя, за да Ви кажа,че не ме е страх, че ще платя, искам просто да стане ясно на българския народ, че читалищата в България не само в Тръстеник е такова, цветущо читалище. То е носител на орден Кирил и Методий Първа степен, пак повтарям, едно от най-добрите читалища в нашия край, с многостранна дейност. Тук са гостували и са играли в наши театрални колективи Иван Янчев, Гинка Станчева, Димитър Буйнозов (лека му пръст!) и още много други имена, като Васил Михайлов, са играли в наши театрални колективи.

Светлана Дичева: Благодаря Ви много. Благодаря Ви, отдаваме дължимото на Вашето читалище и на неговата дейност. Благодаря Ви и затова, че направихте този жест да ни звъннете, независимо от високата цена на телефонния разговор Но , ето, да продължим, г-жо Гинина

Антоанета Гинина: Да, разбира се, че съществува подобно основание за неудовлетворение от собствения труд, имат го голяма част от българските читалища. Не бих искала, някак си, да драматизираме нещата и да ги слагаме всички под един знаменател, да казваме, че всички те умират. Напротив, някои от читалищата успяват да се справят с предизвикателството на времето, не съвсем успешно, но доста обещаващо. Търсят алтернативни източници на финансиране, участват, с все по-голямо самочувствие и умение, в разработката и представянето на проекти, пред различни донорски организации, запазвайки, разбира се, и веднага бих искала тук да кажа, автентичността и спецификата на народното читалище, ползвайки тези проекти за надграждане на тази дейност, която има и досега читалището, така, че 3400 читалища имаме в момента, не можем да ги характеризираме с две-три изречения само. Много са различни, различни са и хората, които работят в тях, различни са, разбира се, и резултатите. Но бих искала да добавя тука, освен финансовата страна, която е много дискутирана, и ние се надяваме Вчера имаше кръгла маса на Съюза на народните читалища и отново, така, беше издигнат този глас - по-големи държавни гаранции за финансирането на читалищата. Мисля, че се работи по тази линия - и в Министерството на финансите, и в Сдружението на общините имат своето виждане, нашето министерство също. Но паралелно с финансирането, с по-доброто финансиране, което е безспорно, една много сериозна предпоставка, има и друга, според мене, страна - по-добрата координация между самите читалища, между тях и професионалните културни институти и възможностите на читалищата да ги представят на една по-широка публика.

Светлана Дичева: Благодаря Ви за участието. След песен ще се концентрираме върху друга, много сериозна тема: за взаимодействието между общини и културни институти, като основен пример ще бъде театър София и неговото управление.

..

Светлана Дичева: Конкретен пример - как се управлява общински театър? Доротея Тончева:

Доротея Тончева: Просто за тези неща не може да се говори кратко и затова няма да ни стигне времето, в това съм убедена. Темите, които засегна г-н Попдимитров, са много глобални и за тях може да се дискутира много

Светлана Дичева: От тук, до края на света

Доротея Тончева: Да. Но не до края на света. Може пък, когато се пооправим, вече да нямаме повод за дискусия, разбира се. Сега, аз съм малко черногледа. Има един такъв момент - не се казват нещата с истинските им имена. Винаги ги завоалираме Винаги слагаме думи, думи, думи А никой не казва, че въобще културата в България Сега, ако държавата беше майка, но тя не е и майка, тя просто не е и мащеха Според мене, ние сме, културата е в едно сиропиталище. И ни подритват- от ляво и от дясно, кой където падне и както дойде Сега, за да бъда по-ясна и по-конкретна, разбира се, че това, което се случва в общинските културни институти, а ерго - в Столичната голяма община, ние имаме родители, макар и много бедни, но все пак, те се грижат за нас. И това е големият ни плюс, за да не изпадаме в този тупик и в тази трагедия, в които са изпаднали колегите ни в провинцията и в другите големи градове. Защото недомислица беше цялата тази реформа, проведена преди пет години. Тя не беше и реформа. Така просто, звучи ми мръсно тази дума вече, защото изхвърли хората на улицата, без да се замислят, но гледайте сега какво си мисля? Днеска виждате - учителите протестират, докерите протестират, искат своите права по някакъв начин и са аргументирани Да сте чули някъде по света - от векове - артисти да са протестирали?! Ние сме такова съсловие, че хич не ставаме за протест - коли ни, беси ни, ние безропотно се подчиняваме. Тук-таме, някой глас може да прищрака, обаче това са

Светлана Дичева: Артистите са индивидуалисти.

Доротея Тончева: А, индивидуалисти не са, просто Ние сме интерпретатори на чужди думи и затова, може би, собственото ни мислене Все искаме някой друг да мисли вместо нас. Но както и да е Все пак трябва да се защищаваме И така, говоря конкретно за театър София , защото това е моята болна тема. Аз съм си дала живота в този театър - 32 - 33 години. Занимавам се сега с управленческа дейност, административна Много е тежко. Много е тежко, защото всичките проблеми стоят и на нашата глава.Разбирате ли, че просто говорим само за финансиране, но говорим и за кадрова политика. В тези закони, в така наречения закон За закрила и развитие на културата няма нито закрила, нито развитие на културата. Измислят се едни закони, които са недоносчета, после цели поколения страдат от тези закони. Защото, да кажем, Законът за трудовите договори - че не може в тези театри (и той е прав, Наско Попдимитров), какво значи това ти да подчиняваш състава на един театър, на един културен институт със състава на един завод. Ние не произвеждаме болтове

Светлана Дичева: Момент, г-жо Тончева, все пак говорим за контактни групи, за това, че постоянно се общува със законотворците, нали законотворците трябва да знаят за какво става въпрос, значи вашата ПР дейност, връзката не съществува

Доротея Тончева: Вижте какво, вижте какво, просто аз непрекъснато слушам за контактни групи, за Досега не съм видяла Аз искам нещо конкретно, искам резултат. Това, че си говорим непрекъснато, не значи, че нещо се случва. Разбирате ли, животът ни се изплъзва А, не ми е жал за мен, казвам го откровено, но идват млади хора. Тези млади хора, какво ще да им завещаем, каква ръка ще им подам аз на тях? Моите младоци, в театъра, стоят бедни, без популярност, без звездни мигове, а животът се изплъзва и те стават вече средно поколение И няма никаква надежда,че Аз прося, разбира се. Като ме питат какъв администратор съм, аз не съм администратор, аз съм просяк, аз ходя и прося, за да може да съществува театър София , за културната му дейност, да има пари за художествено-творческа дейност. Разбира се, всичките ми приятели вече съм ги опукала и вече няма откъде да прося

Светлана Дичева: Изтръскала сте чувала

Доротея Тончева: Изтръскала съм чувала. Не влиза закон за спонсорството

Светлана Дичева: Е, 2003-та година вече се очаква.

Доротея Тончева: Ама, много Ви моля, не знам дали ще бъда жива! Аз все чакам. За мен всеки миг е ценен, разбирате ли?! Аз искам да се действа, искам нещо да се случва. Не искам хората да остават на улиците Искам да има точни Аз съм правов гражданин на тази страна. Има закон - аз се подчинявам на закона. Но искам да знам какви ми са правата?! И на всеки един човек какви са правата в тази страна ? А не да си говорим само за контактни групи

Светлана Дичева: Благодаря Ви, Доротея Тончева.

И в края на тази дискусия, един прекрасен, един чудесен пример от Община Елена. Свързваме се сега с кмета Дилян Млъзев. И така, разбрах, че има много хубави новини при вас, г-н Млъзев: театрална трупа, която се подпомага от общината? Заповядайте, чуваме ли се?

Дилян Млъзев: Да ,чувам Ви, да.

Светлана Дичева: Да, и така- разкажете ни за Вашия опит на местно равнище, за подпомагане на културата.

Дилян Млъзев: Здравейте, на всички в студиото и на всички слушатели на радио Хоризонт . Ами, всъщност, това, което Вие казахте, е само един от примерите, които можем да посочим в нашата община - театралната трупа. Развитието и подкрепата на общината за развитието на културния живот се изразява в това, че имаме много добри традиции, много новаторски идеи в работата на читалищата. В общината читалищата са 14 на брой, като най-старото е еленското читалище, което догодина ще чества своята 140-та годишнина. Подкрепянето на читалищната дейност осъществяваме, като освен осигуряването на щатните бройки, което от тази година е наше задължение съгласно Закона за държавния бюджет, освен това финансираме и целево, конкретни прояви на различните читалища, след като те разработят своите проекти за участие във фестивали, за организиране на селски събори, землячески срещи и други. А еленското читалище по същия начин тази година финансирахме една театрална и една хореографска постановки, като за целта читалищата разработиха свои проекти и сключихме конкретни договори, в които те, както и ние поехме своите ангажименти. На практика тази театрална група, този състав са любители, които обаче, мога да кажа, така, по впечатления не само на наши съграждани, а и на гости отвън, това са любители на професионално ниво. За мен прекият ефект от тази дейност е,че по този начин изграждаме в читалищата капацитет за разработване на различни проекти. И по този начин читалищата добиват опит, който след това би им бил полезен при кандидатстване пред други финансиращи организации.

Светлана Дичева: Добре, г-н Млъзев, кажете, местните хора доволни ли са от това, че тези пари отиват тъкмо за подобни дейности, а не за други, които биха имали по-видим, материален ефект?

Дилян Млъзев: Аз мисля, че точно този ефект е максимално видим за хората в общината. Тъй като тези прояви, на които читалищата представят своите резултати от своята работа, именно те са видими от най-голям кръг хора. Мога да посоча като един положителен пример: миналата година при нас се провежда Събор на народните читалища, като идеята заимствахме от една регионална проява Балканът пее и разказва , в която участват шест общини от Централна Стара планина. Това са Елена, Твърдица, Гурково, Дряново, Трявна и Котел. Решихме да пренесем тази идея, тъй като това е една много стара проява, с дълги традиции, която се посреща много добре от хората в общините, в които се домакинства. И направихме при нас Събор на народните читалища, който няма състезателен характер. Домакинството е на ротационен принцип, по реда на създаване на читалищата. И през тази година беше всъщност вторият такъв събор в село Деброво, в еленската община. Имаме идея да се приеме официален статут на този събор, като бъде включен конкурс за автентичен фолклор. Изключително интересна е проявата и хората просто имат нужда от някакви такива подобни прояви, да бъдат организирани, за да се възроди самобитната култура, която е била

Светлана Дичева: Благодаря Ви, г-н Млъзев, кмет на Община Елена, радваме се на Вашия успех.

Това беше четвъртото издание на Общинския радиофорум, съвместна инициатива с Фондацията за реформа на местното самоуправление. Дискусията ще продължи в месечния бюлетин на Фондацията за реформа и в електронния сайт на Фондацията. Адресът е www.flgr.bg

Нека ви кажа от сега: темата на общинския радио-форум за месец юни ще бъде МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ОБЩИНИТЕ .

Това беше всичко.