Общински радио-форум
31 октомври 2002 година, четвъртък, 11.00 часа
програма Хоризонт до обед
Съвместно предаване на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Българско национално радио
Новаторството в местното самоуправление
Водеща:
Новаторството в местното самоуправление ще бъде във фокуса на следващите минути на територията на Общински радиофорум - до 12 часа. Съвместната месечна поредица на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Българското национално радио по актуални за общините и техните граждани въпроси продължава да се излъчва всеки последен четвъртък от месеца, в рамките на Хоризонт до обед .
Темата днес: Кои организации и кои хора са новатори, какви са качествените характеристики на новатора, какво мотивира хората да бъдат новатори?
Това са въпросите, на които ще потърсим отговори в следващите минути, заедно с конкретни примери от дейността на български общини и организации, които илюстрират прекия ефект от реализирани иновационни практики върху живота на местните граждани.
Фондацията за реформа в местното самоуправление ви приканва да проследите онова, което ще бъде интересно за вас по тази тема, както и да споделите информации, мнения по темата в електронния дискусионен форум на уеб-страницата на Фондацията на адрес www.flgr.bg. Гост в студиото е Богдана Шопова, координатор проект Иновационни практики във Фондация за реформа в местното самоуправление. С нея ще говорим за това какво е иновационна практика в местното самоуправление; ще направим и илюстрация с конкретни примери от български общини за такива практики, тоест ще преведем на понятен, за повечето хора, език, сложното наглед съчетание Иновационна политика .
Преди това обаче ще се опитаме да съберем и гледни точки към това каква е същността на новаторството, качествените характеристики на човека, когото наричаме новатор. Сега ви предлагам да чуем онова, което по тези въпроси за Общинския радиофорум, сподели Християн Танев, директор Човешки ресурси в Орбител , в интервю с Венцислава Антонова.
Християн Танев, директор Човешки ресурси , Орбител :
Напоследък все по-често се говори за иновациите, но, уви, възприемането за иновации най-вече се свързва с Ай-Ти -сектора, с нещата, които се правят в новите технологии, но аз бих казал, че днес иновативното мислене е ключ към оцеляването на всяка една компания. Предвид динамиката, в която живеем, бързите обрати, които се случват, просто изискване от нас е да бъдем иновативни. Така че иновативността, би трябвало да е черта на всяка една компания, на всяка една, даже не само чисто икономическа компания, а също така и на нестопанските сдружения. Днес иновативното мислене е необходимо в цялото корпоративно управление. Необходими са иновации във всяка една фирмена дейност. Имам предвид иновации в областта на управлението на фирмените ресурси, иновации в управлението на бизнес-процесите, иновации в управлението на създаване на нови услуги Така че, трудно можем да кажем кои са иновативните компании. Бих казал, че сигурно иновативните компании, това са най-добрите компании, защото иновативността, иновативното мислене е рецептата за оцеляване
Водещата:
Какви качества трябва да има новаторът? На какви характеристики трябва да отговаря?
Християн Танев:
На ниво компания това е свързано най-вече с фирмената култура, с корпоративната фирмена култура и ценностната система. Тя трябва да бъде такава, която да насърчава иновациите у служителите. И мога да кажа, примерно от моята практика, примери от компанията, за която работя - Орбител именно, че част от нашата корпоративна ценностна система е - ние правим разлика между добрата и лошата грешка. Като в случая добрата грешка за нас е равна на положени усилия, на свършена работа, но не с добър резултат, а лошата грешка е липсата на действие. И именно ние насърчаваме точно добрата грешка. Хората знаят, че биха могли да рискуват, без да се страхуват, че лошият резултат би навредил на техния имидж или би попречил за тяхното развитие по-нататък. А на ниво индивид трудно бихме могли да кажем кои са качествата. По-скоро отново ще се върна основно към корпоративна култура, която да насърчава хората да експериментират, хората да действат. Също така бих казал, че на ниво индивид, отново насърчаван от корпоративната култура, ние очакваме, поне от нашия екип, хората да имат про-активно поведение по отношение на всеки един проблем, на всяко едно условие, което се променя във външната ни среда.
Водещата:
А как проверявате хората, дали имат качества на иноватор? Как може да ги отсеете, как да ги изберете?
Християн Танев:
Ами, аз бих казал, че тези качества са във всеки един човек и ако те попаднат в добрата обкръжаваща среда, която ги насърчава, те биха ги проявили. Така че не бихме казали, че ние отсяваме хората, не бих разделил хората на иноватори и не-иноватори. По-скоро, ние дълбоко вярваме, че това е заложено във всеки един човек и ако му се създаде правилното обкръжение, където той да се чувства сигурен, когато експериментира, то той би ги проявил.
Водещата:
А как се мотивират хората да бъдат новатори?
Християн Танев:
Това е много интересен въпрос. Бих казал, че как се мотивират хората да бъдат новатори, ами това е, когато нещата, които те правят, не остават незабелязани, макар и да нямат добър резултат. Имам предвид, крайният резултат да не отговаря на нашите очаквания. Всъщност, това е и добрата грешка, за която по-рано споменах - хората да не се чувстват застрашени да експериментират. И това е двигателят, това е моторът на иновативното мислене в хората.
Водещата:
Значи, това е просто да умееш, да насърчиш хората, да ги поощриш
Християн Танев:
Точно това е.
Водещата:
Сега ще дадем думата на г-жа Богдана Шопова, координатор на проект Иновационни практики във Фондацията за реформа в местното самоуправление. Иновационното мислене е ключ към успеха на всяка компания, това чухме преди малко, да започнем оттук. Значи ли това, че иновационната практика е залог за успеха на местното самоуправление и какво всъщност е иновационна практика в местното самоуправление?
Богдана Шопова:
Г-н Танев постави един много добър контекст на нашия разговор. Работещите в местното самоуправление имат много какво да възприемат от подхода на бизнеса, на фирмите в областта на новаторството. И те непрекъснато се учат от постиженията на бизнеса, и аз напълно съм съгласна с твърдението, че не стои въпросът пред хората дали са новатори и доколко са новатори, а по-скоро - по какъв начин ставам новатор, как създавам новите неща.
Водещата:
Кое ги мотивира, мотивацията
Богдана Шопова:
Да, и така да се каже, ДНК-то на новаторството, ако може да се открие В местното самоуправление, така, нещата имат и други измерения, други аспекти. Дори в нашата философия не е необходимо местните власти да изобретяват нещо или да създават нови продукти. Новаторството разбираме като правене на нещата по нов начин. И всъщност, ръководителите на изборна длъжност и общинските служители се изправят пред предизвикателството да усъвършенстват процеса на предоставяне на услуги, да посрещат по-добре, по-съвършено нуждите на общността и да стигат до промени, които водят до устойчиви икономически и социални ползи на общността.
Фондация за реформа в местното самоуправление работи от 1998 година за насърчаване на новаторството чрез изграждане на своята база-данни Иновационни практики , която вече съдържа около 270 практики. Интересното е, че авторите на тези практики, повече от половината са жени, които работят на различни нива в местното самоуправление или в неправителствения сектор. 86 общини са предоставили такива практики и във философията на този наш проект и тази база данни, която се разпространява в печатни издания и съществува на нашата страница в електронен вид, която е много отворена - всеки би могъл да опише своята иновационна практика, директно в Интернет или пък да ни изпрати с писмо своя текст В дъното на нашата философия е, че иновационната практика е нещо широко. Би могло да бъде скромно подобрение в съществуващи процедури и политики или систематично, фундаментално променяне на нещата. Тя може вече да съществува в други институции или общини, области, но да е новост за даденото населено място. Когато подбираме иновационните практики, ние търсим вече получени резултати, да е приложена успешната практика, поне в една община и по някакъв начин да са ясни промените - ефективността да е увеличена или достъпът до информация, или сътрудничеството с други сектори, да са спестени и пари, материали, време, но това да не е за сметка на някакви изключително скъпи методи и технологии или голямо финансиране
Водещата:
Кои са конкретните примери от български общини с иновационни практики?
Богдана Шопова:
Много интересни и вълнуващи примери има. Бих посочила трите последни, най-популярни теми, в областта на които се събраха много интересни и успешни практики. Това са: европейска интеграция и международно сътрудничество, тук бих посочила носителя на нашата награда от ноември 2001-ва година - Община Сливен, която изцяло със собствени средства създава своя Общински център за европейска интеграция, с богата гама от дейности. Друга гореща тема, е така нареченият маркетинг на общината , тоест представяне на потенциала на общината така, че да могат да бъдат привлечени инвестиции и за развитие на общността. И така, в последната тема - устойчиво развитие - също срещнахме много добри примери. Бих посочила Община Етрополе, която съумява да инициира широко сътрудничество в общността със създаване на свой Съвет за устойчиво развитие и поредица от дейности.
Водещата:
На 17 октомври тази година, по време на официалната церемония на националното честване на Деня на българската община в Албена, Фондацията за реформа в местното самоуправление отличи три български общини с годишната награда Община новатор . Наградата оценява цялостният принос на общините в прилагането и споделянето на иновационни практики в местното самоуправление. Тази година победителят - Община Силистра - получи от Фондацията специален подарък към наградата - два самолетни билета за европейска дестинация, които може да ползва за участие на свои представители в международни прояви, стимулиращи новаторството. Класираните на второ и трето място са Столична община и Община Варна. Те бяха удостоени с почетни грамоти. Уникалната статуетка Община новатор е авторски труд на скулптора Христо Михайлов и е създадена специално за тази награда, учредена от Фондацията за реформа в местното самоуправление. Тя символизира новаторството като безкрайно движение нагоре по спираловидна, постоянно надграждаща се стълба, в чиято основа стои сфера от полускъпоценнен камък.
Вече четвърта година Фондацията последователно насърчава, събира, публикува и разпространява тези новаторски практики, които стимулират находчивостта и обмяната на опит в българското местно самоуправление, чрез своя проект, за който стана дума Иновационни практики в България .
Сега ви предлагам един разговор за новаторството и със свое участие в Общинския радиофорум по Хоризонт кметът на общината, носител на наградата, Иво Андонов - кмет на Община Силистра, отличена с първа награда Община новатор . С него разговаря кореспондентът ни в Силистра Веселина Пройнова.
Иво Андонов, кмет на Община Силистра:
Аз се надявам, че нашите съграждани оценяват наградата по достойнство, защото тя не е плод от труда само на експертите в община Силистра. Тя е плод на добрите взаимоотношения между гражданските организации, неправителствените организации и общината. И много от идеите, които бяха реализирани, много ценни практики са реализирани тъкмо от неправителствените организации. Освен това, онова, което е направено, то е видно, то е нещо, което се усеща - подобрява административното обслужване, намалява напрежението, улеснява достъпа на гражданите до информация, благоустрои няколко квартала, включително и Дунавския парк Тоест, всички тези практики са неща, които са лице в лице с хората и хората могат да ги видят, да ги оценят, да им се насладят, да оценят по достойнство тяхната значимост.
Веселина Пройнова:
А има ли някакъв начин, по който да можете, Вие като кмет, да мотивирате експертите в общинската администрация, да работят повече, да бъдат повече новатори?
Иво Андонов:
Определено механизмите, ако говорим за финансови механизми, не са толкова големи, затова, защото при нас заплатите, знаете, че имат определени граници, но аз търся и други начини да бъдат те мотивирани. Да бъдат мотивирани с това, че, първо, да усещат развитието от себе си, плодовете от своя труд, тяхната реализация Не на последно място, разбира се, при възможности, когато има възможност да се пътува по определени проекти зад граница, да пътуват тъкмо хората, които работят, а не да се възползва ръководното тяло на общината. И ето, например, наградата, вие знаете, че представлява една прекрасна статуетка, символизираща стълбичката на развитието, на надграждането и два билета с европейско направление. Тези два билета няма да бъдат ползвани от мен и някой от заместниците ми, а ще бъдат ползвани от водещият експерт с най-много иновационни практики в Община Силистра г-жа Диана Бебенова и един експерт от неправителствена организация - Български женски съюз - Силистра.
Веселина Пройнова:
Може ли да кажем, тук, или поне в силистренското общество, мнението е такова, че точно като че ли Българският женски съюз със своята идея да поднови Дунавския парк - пейките, люлките, детските кътове там, Дунавския парк, който се беше превърнал в една градска развалина, можем да кажем, така, в едно лошо сборище, може би точно той провокира общината да стане новатор. Може ли да разкажете повече за неговата идея и за след това, за надграждането на общината - как общината се навърза на тяхната малка провокация?
Иво Андонов:
Определено е така, г-жо Пройнова, те ни провокираха с едно изключително блестящо представяне, реализиране на детски площадки, привеждане в един много приветлив, много красив вид. И това на фона на един доста изоставен парк беше доста тъжна гледка. И тогава ние по Красива България решихме, че можем да продължим изграждането на парка, така че да бъде приятно на нашите съграждани, на нашите гости, когато отмарят край брега на река Дунав, да се чувстват комфортно в една добра, приятна, красива обстановка.
Веселина Пройнова:
Какъв е начинът общината да привлече заинтересованите хора, граждани, неправителствени организации, да се включат в живота на общността, на града? Като че ли напоследък българите малко трудно се включват в решаването на общи неща, в решаването на общи проблеми
Иво Андонов:
Аз мисля, че ние донякъде сме длъжници за това, че трябва да намерим още по-пряка връзка, за обмен на информация, но работим добре с много неправителствени организации. Много добре работим и с отделните граждани. Като пример, например, ще ви кажа за изграждане на един обект в квартал Изток , който съчетаваше детска площадка, спортна площадка и кътове за отдих на възрастните. Ние направихме едно много широко обсъждане в квартала, където се родиха конкретни идеи, предложения, част от нещата бяха изработени с доброволен труд на живеещите в този квартал. Друг интересен пример е, че до много организации достигна нашето възвание да се включим в изграждането на Алеята на дарителите. Много организации - и Ротъри клубът, и Българският женски съюз , и Фондацията за реформа в местното самоуправление, и други местни структури, неправителствени организации, еднолични фирми, и акционерни - закупиха необходимите материали, така че техните имена се вградиха в тази Алея и останаха за спомен на идните поколения.
Водещата:
Още малко по темата, още един разговор на Веселина Пройнова, кореспондентът ни в Силистра, с Ваня Янкова, член на неправителствената организация Български женски съюз - Силистра. Разговорът с нея е и за това, как една иновация на местна, неправителствена организация може да стимулира местното развитие и да се отрази положително върху живота на обикновения човек.
Веселина Пройнова:
Българският женски съюз беше провокатор, в известен смисъл, общината в Силистра да потърси възможности и да върне на силистренци Дунавския парк. Всичко започна от осъществения от Българския женски съюз проект, чрез който бяха възстановени детските площадки в парка. Г-це Янкова, възможно ли е една новаторска практика на една неправителствена организация, да повлияе върху живота на обикновения човек? Какво показа Вашият опит?
Ваня Янкова, Български женски съюз - Силистра:
Разбира се, че е възможно и това вече е история в нашия град. Преди няколко години, Българският женски съюз - Силистра, вследствие на минали успешни опити в областта на образованието и екологията, реши най-после на практика да приложи своите умения и знания в нещо, което ще бъде видимо за гражданите Кандидатствахме с проект пред Фондацията за реформа в местното самоуправление и той бе одобрен, вследствие на което ние успяхме да реконструираме три детски площадки, две беседки и алпинеум. Това се оказа началната стъпка в реконструкцията на Дунавския парк, въобще.
Веселина Пройнова:
Какво, според Вас, беше новаторското в тази практика и във Вашата дейност?
Ваня Янкова:
По отношение на дейността на женския съюз, новото, което беше като момент - да се осмелим да започнем един малък инфраструктурен проект. А по отношение на взаимодействието с общината, може би бяхме много приятно изненадани да открием сътрудничество в тяхно лице и сътрудничество в лицето на гражданите, на малкия бизнес, на другите неправителствени организации - като Центъра за работа с деца, училищното настоятелство при Природо-математическата гимназия. Всъщност, ние бяхме просто координатори на усилията на много хора.
Веселина Пройнова:
В такъв случай разбрахте ли вече какъв е успешният модел граждански активните хора и структури да влияят върху органите на общинската власт, когато трябва да се търсят решения и да се реализират решения за по-доброто на хората?
Ваня Янкова:
Модел е силно казано, защото конкретните проблеми имат конкретни решения, но по-скоро тенденция, това е, според нас, или поне нашият опит говори - това е добронамереността от двете страни. Хората, които искат да променят нещата и търсят начини вън от бюджетно финансиране и съответно общинските власти, пък, добронамерени в своята подкрепа и всички разрешителни и помощ, които ние получихме и може би, бъдещи проекти, също биха получили.
Водещата:
От Община Силистра сега се насочваме към Община Пазарджик. Община Пазарджик - отличена от Фондацията за реформа в местното самоуправление за новаторски принос, заедно с осем други общини в рамките на конкурса за Община новатор тази година.
Добър ден на д-р Иван Колчаков, кмет на община Пазарджик.
Д-р Иван Колчаков, кмет на община Пазарджик:
Добър ден.
Водещата:
По какъв начин, г-н Колчаков, един български кмет мотивира и стимулира хората в общинския екип на бъдат новатори?
Д-р Иван Колчаков:
Ами, един от лесните начини е, когато се изгради един екип от млади хора, които са завършили съответната добра подготовка, имат езикови познания, боравят с компютри и са така, с хъс към новото, тоест имат новаторството в себе си. Ясно е, че в днешните условия българската администрация не може да бъде мотивирана единствено и само от недоброто заплащане. Така че хората трябва да имат идеи и заряд в себе си.
Водещата:
Дайте ни няколко примера от дейността на Община Пазарджик в областта на иновационната политика. Доколкото знам, в Пазарджик има многобройни новаторски практики на общината, в сферата на местното стопанско развитие и стимулирането на бизнеса
Д-р Иван Колчаков:
Имаме многобройни реализирани проекти. На първо място, ние изградихме един много интересен център, като структура в общината, който се нарича Център за икономическо развитие , в който работят двама мои служители, които са обучени в развитите страни. Единият специалист е преминал обучение в Англия, в момента заминава за Дания, а другият ни специалист в момента е за месец и половина обучение в Япония, по американската правителствена програма Джайка и той ще бъде един от четиримата консултанти по проекти на Япония в страната. Освен това, там работят и на принципа на обществено-частните партньорства двама представители на програма Фар , като програма Фар им плаща. Те преминаха обучение в Съединените щати. Това е една работилница за проекти и програми и затова при нас се реализираха многобройни проекти и програми. А Община Пазарджик е участник в много престижни такива - като петгодишната на Световната банка, която се нарича Градове на промяната . Там участват пет страни от Централна и Източна Европа и Пазарджик представлява България в темата Екология и твърди битови отпадъци .
Ние имаме голям принос при създаване условията за пристигане на чужди инвеститори и вие сте чули, най-вероятно, че преди около две седмици ние направихме първата сделка в България, при която продадохме 100 декара земя
Водещата:
За един долар
Д-р Иван Колчаков:
Да, за един долар, на австрийския концерн HEAD, който е водещ, световен концерн в спортната екипировка. Там ние изграждаме инфраструктурата, променихме предназначението на земята, тоест сме инвестирали и ще инвестираме стотици хиляди. И една такава инвестиция ни дава възможност да разкрием около 500 работни места със средна работна заплата от 400 лева.
Разбира се, това е цяла поредица от подобен род инвестиции. Ние имаме инвестиции в шивашката индустрия от Франция и Холандия. Тука бяха направени и първите в провинцията комплекси на БИЛА , на OMV , първата двойка бензиностанции на Шел , а в момента изграждаме нова италианска фабрика и ще ви дам само един интегрален показател за инвестициите. Това е, че за по-малко от три години безработицата в Пазарджик намаля с една трета - от над 23% на 16% в момента. И по този показател ние сме, така, една от най-динамично развиващите се общини.
Разбира се, не само в производствената сфера, в бизнеса, няколко големи проекта, които ние реализирахме за първи път в България: това е цялостната реформа в здравеопазването. Ние сме първият град, който приватизира поликлиника и от миналата година ние сме единственият град в България, в който целият доболничен сектор е приватизиран. Тази година в Пазарджик се откриват три нови частни болници и системата работи по модела на европейските системи - чрез здравно осигуряване, безплатно за гражданите, мотивиращо за лекарите, които са собственици - дава възможност на общината само да надгражда. Миналата година ние изградихме нов стационар на белодробната болница, която е наша. Сега започваме изграждане на нова психоболница, заедно с Министерство на здравеопазването, което е голям проблем за България, като цяло. Тъй като в последния доклад на Амнести Интернешенъл България беше посочена като много лош пример, имахме големи критики за отношението към психично болните. Наскоро започнахме изграждането, заедно с германския Червен кръст, на нов приют за бездомни деца. В момента, с американски партньори, изграждаме нов Дом майка и дете . Вече три години поддържаме най-голямата трапезария в България - 400 деца се хранят от общината - с участието на австрийския и германския Червен кръст. Изградихме първия Ромски културно-информационен център . Наскоро откриваме първото селище за възрастни хора в България, което беше изградено с европейско финансиране от 50% и останалите от общината. И наскоро завършихме и първото селище за роми в България, което също е с пари на програма Фар и половината финансиране от общината. Разбира се, не ми се иска да изреждам всички обекти, които са открити в последните две-три години. Но цялата тази картина даде възможност през миналата година в годишния доклад на ООН Община Пазарджик да бъде посочена като най-прогресиращата община в страната, а тази година бяхме номинирани от Фондацията за реформа в местното самоуправление като една от общините с най-много иновационни практики.
Водещата:
С пожелание да запазите самочувствието на община новатор, благодаря Ви за това участие в Общинския радиофорум. Това беше д-р Иван Колчаков, кмет на Община Пазарджик.
Водещата:
Да се опитаме в края на този Общински радиофорум да обобщим характеристиките на новатора, както казах в началото, да преведем на по-понятен език, иновационната политика в областта на местното самоуправление. Ще го направим заедно с госта ни днес в студиото - Богдана Шопова, координатор на проект Иновационни практики , като край на този разговор.
Богдана Шопова:
Изключително вълнуващо беше да чуем от лидерите в новаторството в местното самоуправление как постигат нещата и наистина от тези разговори, на живо, които са изключително ценни, и затова Фондацията всяка година организира срещи на иноваторите, най-малко по три форума има през годината, в които се създават изключително ценни контакти и новаторите се насърчават да работят в мрежа, да споделят формално и неформално своите успехи.
А от анализа на практиките, на мненията се вижда, че една новаторска организация има силна подкрепа от ръководството. Не е възможно да действа без тази подкрепа.
Но освен това новаторството се простира в цялата организация. Тоест, създават се гъвкави структури, сътрудничество между различните отдели. Длъжностните характеристики даже са по-широко формирани и дават възможност за непрекъснато излизане извън конкретните задължения.
А насърчаването на новаторството на всички нива, независимо дали това е малка община, кметство, отдел, с малко или много служители, всеки може да допринесе за това, разнообразието на гледни точки също се цени много, тъй като това е изворът за новите идеи.
И така, най-общо, насърчаване на творчеството, тоест, както и г-н Танев спомена, да не се страхуваме от грешки, а по-скоро да се стремим към поправяне на грешките, а не към някакво безгрешие.
Желанието за експериментиране, за оценка и за работа в сътрудничество с общността са другият важен ключ към новаторството. И в този момент бих искала да поздравя всички новатори, които в момента слушат предаването и да им пожелая да поставят новаторството като стандарт в местото самоуправление.
Водещата:
Новаторството като спирала - нека сложим с тази идея на вашата награда точка на този разговор. И да кажем, че следващото издание на Общинския радиофорум ви каним да проследите на 29 ноември, по същото време. Междувременно, отзиви и предложения за Общинския радиофорум можете да изпращате на Интернет-адреса на Фондацията за реформа в местното самоуправление www.flgr.bg
Благодаря ви.