Foundation for Local Government Reform
Техническо побратимяване

назад

Казус-Експлоатация, мониторинг и управление на утайките на ПСОВ - Благоевград след построяването й

Казус-Експлоатация, мониторинг и управление на утайките на ПСОВ - Благоевград след построяването й

Казус

І. КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ

Община Благоевград е разположена в Югозападна България на площ от 628 кв. км и включва гр. Благоевград, който е и областен център, и прилежащите към него 25 села.

Територията на общината в регионален мащаб се намира в най-западната част на Рило-Родопския масив.

Самият град е разположен в непосредствена близост до югозападните склонове на Рила планина, в поречието на река Струма и Благоевградска Бистрица. Благоевград е разположен по двата бряга на река Благоевградска Бистрица и канализационните колектори от жилищните квартали и Промишлена зона са заустени директно в реката без пречистване, а от там - в река Струма, която в долното си течение преминава през Република Гърция. Заустването на отпадните води в р. Благоевградска Бистрица и р. Струма са предпоставка за разпространение на заразни заболявания. Имайки предвид повишените изисквания на нормативната уредба, свързани с екологията и решаването на проблемите, свързани с нея, Община Благоевград е започнала да работи в тази насока още от 1985 г. В тази връзка ПСОВ (Пречиствателна станция за отпадни води) е включена за финансиране по програма ISPA и на 20.11.2001 г. е подписан финансов меморандум в Европейската комисия в Брюксел. От 2003 г. започнахме изграждането на обект Главен канализационен колектор за ПСОВ , с което се цели да се съберат отпадните води от канализационните колектори от жилищните квартали и индустриалната зона и да се отведат до ПСОВ. Начинът на пречистване на отпадните води в ПСОВ ще става чрез метода активна утайка итова наложи разработването на горецитирания проект. В тази връзка се обърнахме към колегите от Обърн да споделят своя опит в третирането на утайките. В отговор на нашата молба колегите се отзоваха веднага и приветстваха нашето решение да се занимаем с проблема преди още да е започнала работа ПСОВ.

Благодарение на това и със съдействието на ФРМС, МАГУ и ААМР проектът беше обогатен и допълнен като технология на развитие и реализация и беше включен в Програмата за техническо побратимяване между български и американски общини - ІV фаза.

ІІ. ОЦЕНКА НА СЪЩЕСТВУВАЩИЯ ПРОБЛЕМ

Разработката на проект Експлоатация, мониторинг и управление на утайките на ПСОВ - Благоевград след построяването й , се наложи, за да има Община Благоевград готово решение за третиране и използване на утайките. В тази връзка разработването на проекта беше разделено на два етапа:

І-ви етап: Маркетингово проучване за използването на утайките от ПСОВ в горското и селското стопанство

ІІ-ри етап: Експлоатационен план за депониране на утайките от ПСОВ - Благоевград

Тези етапи дадоха своя принос за решаване на проблема с утайките, който ще възникне след пускане в експлоатация на ПСОВ - Благоевград.

Създаде се работна група в състав:

1. инж. Камелия Вълкова - гл.инж. на Община Благоевград

2. Калинка Спасова - гл. експерт Чистота, озеленяване и екология на Община Благоевград

3. инж. Мая Спасова - гл. експерт В и К на Община Благоевград

4. арх. Екатерина Баханова - експерт

5. инж. Калин Анастасов - Екоюгозапад

6. инж. Ангел Георгиев - директор на РИОСВ - Благоевград

7. д-р инж. Марио Митов - представител на ЮЗУ - Благоевград

8. Наталия Димитрова - представител на АУБ - Благоевград

9. Лиляна Христова - гл. експрет Земеделие на Община Благоевград

Работната група имаше за задача да избере изпълнителите на двата етапа, да определи насоките и задачите за реализиране на разработките и приемането им.

Основните акценти по разработките от двата етапа са както следва:

І-ви етап: Маркетингово проучване за използването на утайките от ПСОВ в горското и селско стопанство

1. Данни относно собствениците на горски и земеделски земи и маркетингово проучване за тяхната готовност да използват утайките от ПСОВ.

2. Картен материал с нанесени собствениците на горски и земеделски земи по землища.

3. Картен материал на видовете почви по землища - горски и земеделски земи.

4. Технология за използване на утайките в земеделските и горски земи съгласно Наредбата за изискванията за опазване на почвите при употреба на утайките от ПСОВ.

5. Алтернативни култури за отглеждане в горските и земеделските земи, включени в маркетинговото проучване, както и технология за използването на утайките за тях.

ІІ-ри етап: Експлоатационен план за депониране на утайките от ПСОВ - Благоевград

1. Оценка на количеството и качеството на очакваните утайки от ПСОВ.

2. Варианти за депониране на утайките - краткосрочен и дългосрочен план в съществуващото сметище и табана за строителни отпадъци и земни маси на Община Благоевград.

3. Схеми за депониране.

4. Експлоатационен план - технология на депониране.

5. Авариен план за третиране опасни утайки.

6. Мерки за ограничаване вредното въздействие върху компонентите на околната среда от депониране на утайките.

7. Разработване на индикатори за оценка и контрол при прилагане на експлоатационния план:

въздух;

води - повърхностни и подземни;

земи.

8. Транспортни схеми за депониране.

9. Изисквания към бъдещото регионално депо - гр. Кочериново, свързани с депониране на утайките след закриване на съществуващото сметище.

10. Предварителна икономическа обосновка на прилагането на експлоатационния план.

При посещението си в Благоевград колегите от гр. Обърн, Алабама, се запознаха с основните задачи, които работната група беше определила за реализацията на проекта, и, опирайки се на своя опит в тази дейност, ни запознаха как те са решавали възникналите проблеми при третирането на утайките. Оценката им към работната група беше, че сме вникнали в проблема и правилно сме набелязали пътищата за неговото решаване. Особено полезни бяха съветите на инж. Рекс Грифин, ръководител на дирекция ВиК мрежи и пречиствателни станции за питейни и отпадни води .

ІІІ. ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА.

Изготвянето на проекта стартира в средата на 2003 г., след подробен анализ на задачите, които трябва да бъдат решени с него, поставени от работната група към проекта, и насоките, дадени от колегите от гр. Обърн.

При изпълнението на проекта, в зависимост от етапа, се разработиха следните задачи:

За І-ви етап: Маркетингово проучване за използването на утайките от ПСОВ в горското и селското стопанство :

1. Изисквания към утайките:

q предварителна обработка за намаляване на ограничените вещества и болестотворните бактерии;

q ограничаване количеството на тежките метали;

q ограничаване избора на културите, които ще се отглеждат на наторяваните площи.

2. Приложение на утайките и ефект от използването им върху почвите и растенията:

q определяне на територията за използване на утайките, съобразно наличието на повърхностни и подпочвени води, които се ползват за водоснабдяване;

q ежегодно наблюдение и изследване на почвите и растенията, за да се следи нивото на концентрацията на металите;

q повишаване на хранителните качества на почвата.

3. Маркетингово проучване на възможностите за наторяване с утайки на селскостопански и горски земи.

4. Анализ на почвите, където ще се ползват утайките за наторяване.

5. Торене:

q определяне нормите на торене спрямо вида на почвата;

q план за торене спрямо вида на културата и количеството утайки от ПСОВ.

6. Определяне на факторите, които биха довели до замърсяване на почви, водоизточници и растения при използване на утайките.

7. Използване на практиките за прилагане на утайките като тор - ограничения, взаимни задължения и спазване на нормативната уредба за този вид дейност.

8. Финансова оценка.

9. Опазване на околната среда и здравето на хората.

10. Изучаване опита в Република България.

За ІІ-ри етап: Експлоатационен план за депониране на утайките от ПСОВ - Благоевград :

1. Оценка на количеството и качеството на очакваните утайки от ПСОВ.

2. Варианти за депониране на утайките - краткосрочен и дългосрочен план. Депониране в съществуващото сметище с. Бучино и на табана за строителни отпадъци и земни маси на Община Благоевград:

q създаване на адекватна система от съоръжения и практики за предварително третиране на утайките;

q намаляване съдържанието на тежки метали в утайките;

q варианти за депониране;

q структура, която да извършва мониторинг и следи за спазване на изискванията към утайките, които ще се ползват в селското и горско стопанство.

3. Схеми за депониране:

q специфични условия, при които може да се извърши депонирането;

q изискване към обезводнената утайка;

q методи за депониране;

q принципи, които трябва да се спазват при депонирането.

4. Експлоатационен план - технология на депониране, план-график:

q анализ на утайките от ПСОВ;

q разпределение на утайките по групи - количества неопасни, количества пясък, количества нефтопродукти, количество за използване в селско и горско стопанство;

q технология за депониране - седмично и месечно;

q график за депониране.

5. Авариен план за депониране на опасни утайки:

q установяване на опасни утайки;

q начин на третиране и транспортиране на опасни утайки;

q решения за третиране на опасни утайки;

q действия по третиране на опасните утайки.

6. Мерки за ограничаване вредното въздействие върху компонентите на околната среда от депониране на утайките:

q рискове - неприятни миризми, болести, замърсяване на водите и въздуха, токсичност;

q необходими мерки - минимизиране (обезводняване) на утайките, намаляване риска от формиране на опасни утайки;

q спазване технологията за депониране;

q транспортиране;

q охрана на депото, където ще се депонират.

7. Индикатори за оценка и контрол при прилагане на експлоатационния план:

q установяване качествата на утайката, класифицираща я като неопасна или опасна;

q влажност на утайки;

q дялово съотношение на обезвредените утайки според начина на третиране.

8. Транспортни схеми за депониране - два броя варианта:

q утайки от битови отпадъци - сметище с. Бучино;

q остатъци от решетки и сита - табана;

q нефтопродукти - преработване - чрез петрол;

q опасни отпадъци - чрез лицензирана фирма в депо за опасни отпадъци.

9. Изисквания към бъдещото регионално депо:

q депониране на неопасни утайки;

q депониране на опасни утайки.

10. Предварителна икономическа обосновка при прилагането на експлоатационния план за депониране на утайките.

Първият етап на проекта е изготвен от Регионално движение Екоюгозапад , а вторият етап - от ЕТ Форма 91 .

Всеки етап от разработките беше коментиран и съгласуван с работната група, като всички препоръки и забележки към изпълнителите в даден етап от проекта се отразяваха и отстраняваха своевременно. По въпроси, свързани с практическото приложение на разработките, се консултирахме с колегите от Обърн.

ІV. ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ПРОЕКТА

Теоретичната част на проекта започна в началото на 2003 г.

През февруари 2003 г. беше определена работна група, която да реализира поставените задачи в Работния план. В периода март - юни 2003 г. се събираше информация, определиха се насоките за решаването на проблемите, които биха възникнали при експлоатацията на ПСОВ, и прилагането на опита на Обърн. На 24.07.2003 г. работната група разгледа кандидатурите за изготвянето на всеки етап поотделно и бяха определени изпълнителите. Взе се решение преди подписване на договорите изпълнителите да изготвят експозе по съответният етап, които да се разгледат и одобрят от работната група.

Двата договора се подписаха през октомври 2003 г. със срок на изпълнение три месеца. И двата екипа предадоха разработките си в срок.

През февруари 2004 г. работната група разгледа и обсъди разработките, като на изпълнителите се поставиха допълнителни задачи за изпълнение. Окончателното приемане на разработките стана на заседание на работната група към проекта, проведено на 16.03.2004 г.

Проектът беше разработен в аванс, т.е. още преди проблемът с утайките от ПСОВ да стои на дневен ред пред Община Благоевград. Като основни компоненти по проекта, определящи времетраенето, са:

1. Депониране на сметище с. Бучино - срокът на изпълнение съвпада със срока за експлоатация на сметището.

2. Регионално депо гр. Кочериново - срокът за ползването му ще започне да тече от датата на пускането му в експлоатация.

3. Депониране на табана за строителни отпадъци и земни маси - до изчерпване на капацитета му. По моя преценка още 20 години.

4. Използването на утайките в горското и селското стопанство с набиране практика в тази област - срокът може да се счита за неограничен.

V. ПРЕГЛЕД НА РЕШЕНИЯТА

През август 2003 г., при посещението на работната група от град Обърн в Благоевград и последвалите многократни консултации с тях във връзка с разработването на проекта, се доби ясна представа за проблема с утайките и как той да бъде решен. От направените разработки и за двата етапа се налагат следните изводи:

1. Интересът към утайките и ползването им като тор е много малък.

2. Използването на утайките за тор от стопани, собственици на имоти с малки размери, е икономически неизгодно поради оскъпяване на транспортните разходи.

3. Липса на интерес от Държавно лесничейство за използването им в горски земи, държавна собственост.

4. Поради липсата на практика в Република България в използването на утайките в селското стопанство ще се направи експеримент на общински земи, с което ще се докажат качествата им като тор.

5. Налице са изискванията към утайките преди извозването им от ПСОВ, в зависимост от прилагането им.

6. Необходимост от специализирани машини за транспортиране, свързано с депонирането им и използването им в горско и селско стопанство.

7. Прецизен мониторинг на утайките в ПСОВ, за да се предотврати рискът към околната среда.

8. Налагащи се допълнителни изисквания към бъдещото регионално депо - гр. Кочериново.

9. С разработения проект се дава ясна представа какви проблеми могат да настъпят след пускането в експлоатация на ПСОВ, как те могат да се решат.

10. С разработването на експлоатационния план (технология, транспорт и план-график) Община Благоевград има готовност за депониране на утайките.

11. Проектът дава ясна представа за допълнителните финансови средства, необходими на Община Благоевград за третиране на утайките.

12. С разработения план при аварийна ситуация (наличие на опасни утайки) има готово решение за изпълнение.

13. Имайки предвид опита на колегите от Обърн, в бъдеще трябва да се работи в следните насоки:

q предвиждане на технология в ПСОВ за намаляване на нитратното съдържание в утайките, с което ще се подобри тяхното качество и интересът към тях като тор от стопаните на горски и земеделски земи ще се увеличи;

q за да бъде пласирано част от всекидневното количество сухо вещество утайки, фирмата, експлоатираща ПСОВ, за своя сметка да извършва транспонирането му до заявителите;

q като резервен вариант трябва да се осигури място за депонирането на утайките до реализацията им като тор.

14. Запознаване на обществеността с предимствата и целите, които се решават с ПСОВ, как ще се третират утайките, къде могат да се използват, чрез провеждането на срещи, дискусии и медиите.

15. Организиране на работна група, която да работи по проблемите на ПСОВ в бъдеще.

VІ. ПРИНОС

Обобщавайки казаното до тук, бих отбелязала, че вследствие съдействието на ААМР, ФРМС, МАГУ и нашите приятели и партньори от гр. Обърн, Алабама, Община Благоевград има готовност за решаване на проблема с утайките от ПСОВ след пускането й в експлоатация.

Основният принос на проекта е, че, ползвайки опита на колегите от Обърн за решаване на третирането на утайките, свързани с нормативните изисквания, действащи в Република България, може да се каже, че Община Благоевград е теоретично подготвена за справяне с проблема след пускане на ПСОВ в експлоатация. В резултат на този подход и благодарение на работната група, изпълнителите на проекта и колегите от Обърн стана ясно какви решения трябва да се вземат и какво трябва да се включи за изпълнение при третирането на утайките.

Конкретният принос на проекта се изразява в следното:

1. Направено е предварително проучване за начините на третиране на утайките от ПСОВ.

2. Уточнена е схемата за движение на неопасните утайки от ПСОВ.

3. Уточнена е схемата за третиране на опасните утайки от ПСОВ при доказването им чрез мониторинг.

4. Използването на неопасните утайки от ПСОВ:

q рекултивация на табана за строителни отпадъци;

q рекултивация на замърсени земи;

q рекултивация на ерозирали земи;

q използването им в селското стопанство - чрез провеждане на експеримент на общински земи.

5. Определяне на индикатори за оценка и контрол при прилагане на експлоатационния план.

6. Схеми на депониране в сметище Бучино.

7. Маркетинговото проучване за използването на утайките в горското и селското стопанство.

8. Приложение на утайките и ефектът от използването им върху почвите и растенията.

9. Финансовата обосновка за предстоящите разходи.

VІІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение искам да подчертая, че считам разработването на проект Експлоатация, мониторинг и управление на утайките на ПСОВ - Благоевград след построяването й за много успешен и с точно подбрано време за изпълнението му. Той ни даде възможност да се запознаем с опита на колегите в град Обърн, Алабама, да заимстваме от тяхната практика, за да можем в бъдеще да постигнем реални резултати по проблем, който ще се окаже важен за Община Благоевград. Проектът би могъл да послужи и на други общини, в които се изграждат или предстоят за изграждане ПСОВ.

Благодарни сме на нашите партньори от град Обърн в лицето на г-н Рекс Грифин, директор Водоснабдяване и канализация , г-н Джеф Рамзи, директор Благоустройство и инженерни дейности и г-н Филип Дънлъп, директор Икономическо развитие , както и на ААМР, МАГУ и ФРМС за безрезервната им подкрепа и чудесно сътрудничество през всичките етапи на разработването на проекта. На всички общини, които биха проявили интерес към настоящия проект, ще предоставим нашия опит и помощ, ако това е необходимо, за решаване на проблеми от подобен характер, като ползваме и колегите от гр. Обърн, Алабама, за технически консултации.

Още веднъж благодаря на всички, спомогнали за успешната реализация на проект Експлоатация, мониторинг и управление на утайките на ПСОВ - Благоевград след построяването й .

ФРМС изказва своите благодарности към ААМР, чиято финансова подкрепа е решаваща за реализацията на проект База данни "Техническо побратимяване"
Източник: Фондация за реформа в местното самоуправление, София, България

Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, info@nimasystems.com