Информационен обмен, взаимоотношения с гражданското общество и средствата за масова комуникация

Кенет Кристиансън, Информационен специалист, Община Остърсунд, Швеция

В началото на 70-те години шведският модел бе подкрепен от ново управително тяло - Комисия за обществена информация. Целта бе да се подобри комуникацията на властта с гражданското общество. В Швеция, страна с 8-милионно население, има около 200000 професионалисти, работещи за формирането на общественото мнение, като всички те се стремят да ни убеждават да мислим и действаме по един или друг начин. Общините днес вземат активно участие в информационната какафония. Настоящият материал ще представи подхода на шведските общини в тази ситуация, както и някои от проблемите, свързани със съвременния информационен обмен и по-специално със значението на масмедиите за отношенията с гражданското общество.

Да започнем с това, което в Швеция наричаме ножица между очаквания и ресурси . Според мен това е общо явление. В една разрастваща се икономика със силен обществен сектор, общественият сектор подобрява предлагането на услуги и възможностите за избор между различни алтернативи се обогатяват. Въпреки това, очакванията винаги надвишават онова, което се предлага, и свободата на избора. Може да прозвучи парадоксално, но би могло да се каже, че колкото повече общественият сектор се развива, толкова се влошава качеството на живота. Причината за това е недоволството, причинено от неспособността ни да бъдем винаги в крак с очакванията.

Ролята на публичната информация в този случай е да допринесе с факти и аргументи за нивото на разумните очаквания - т.е. какво може да бъде постигнато с наличните ресурси, като се вземе под внимание и тяхното разпределение. Отчасти тази ножица между очаквания и ресурси е резултат от преувеличените обещания на политиците по време на изборните кампании, което от своя страна е причинено от медийната логика на съвременните кампании - тенденцията да се акцентира върху драматичните аспекти, да се персонифицират нещата, да се използва информативно-развлекателен подход, вместо разпространението на чиста информация и познания. Съществува и конфликт, с който, сигурен съм, всеки политик е наясно, между информирането на обществеността за отговорни дългосрочни начинания и отразяването на краткосрочни постижения със светкавичен ефект. Почти винаги победител в масмедиите е краткосрочността.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С МАСМЕДИИТЕ

Американският политолог Уолтър Липман пише през 1922-а година: Пресата е като прожектор, който неуморно снове насам-натам и изважда на показ от тъмнината откъслечни епизоди информация. Ние не можем да управляваме обществото посредством епизодични, случайни и накъсани събития. Едно проучване показа, че журналистите в Швеция са силно убедени в тежестта на своето влияние. На въпроса: Кои групи в Швеция имат голямо влияние върху развитието на обществото , отговорите им посочват, че според тях:

• 60 на сто от журналистите имат много голямо влияние;
• съответния процент за правителството е 37 на сто;
• а за политическите партии - 32 на сто.

Ако тази картина отразява вярно ситуацията и боравим с всеобхватна информация, то ние сме в беда. Неотдавнашни изследвания сочат, че в Остърсунд 78 на сто от гражданите се информират за събитията в общината от местните вестници. Вторият най-широко използван източник на информация е общинското списание - 13 на сто. Третият главен информационен източник е местната радиостанция с 12 на сто.

Фундаментален принцип във взаимодействието с масмедиите е, че местните власти и местните средства за масова информация са свързани в тясна симбиоза. Те се нуждаят от нас като източник на информация, а ние се нуждаем от тях за разпространяването на информация. Някои типични източници на информация за масмедиите са:

• политиците от мнозинството, които искат да разпространят посланията си;
• политиците от опозицията, които искат да разкажат на света колко е некадърно мнозинството;
• специалисти в различни сфери, които знаят всичко по-добре от политиците;
• служители, които искат да привлекат вниманието на гражданите върху специални въпроси, засягащи собствената им работа.

Още веднъж: Ако боравите с всеобхватна информация, това не е идеалната ситуация, но е ситуация, която трябва да приемем и от която е по-добре да се възползваме.

Принципите на община Остърсунд за взаимодействие с масмедиите са следните:

• СЪТРУДНИЧЕСТВО И ДОБРИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ - да работим в симбиоза и да се учим едни от други;
• ДА ОБРАЗОВАМЕ И ИНФОРМИРАМЕ - в дългосрочна перспектива добре информираните журналисти ще вършат добра работа за нас;
• КОЕ Е ВАЖНО ОТ НОВИНАРСКА ГЛЕДНА ТОЧКА? - Подавайте на вестниците информацията, която наистина желаят да получат!
• НИКОГА НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА СКРИЕТЕ НЕЩО - често се случва така, че то в крайна сметка се появява, но по много негативен и зловреден начин.

Въпрос: Как получавате информация от и за общината?

Чрез местната преса 78 на сто

Чрез общинското списание 17 на сто

Чрез местните радиостанции 15 на сто

Чрез местната и национална телевизия 10 на сто

От общински служители и политици 4 на сто

От реклами на общината 2 на сто

От приятели и роднини 7 на сто

Чрез собствена инициатива 2 на сто

Новите медии - По-големият обем информация не означава по-добра информация

Ние сме заети най-вече с предаването и съхраняването на информацията, може би защото това са най-лесните моменти от работата с информация. Мисля обаче, че е необходимо да вложим доста повече време и сили в един друг момент от тази работа и това е именно разбирането/схващането на информацията от аудиторията. Най-важната задача на информационните специалисти днес е да съберат, подберат и транслират фактите в полезна информация за различните групи от хора.

На пръв поглед изглежда, че с появата на Интернет и световната информационна мрежа се е изпълнила една утопична мечта на човечеството. Но ако погледнем нещата по-отблизо, това впечатление ще се изпари. Аз, за разлика от много технически грамотни оптимисти, не смятам че световната информационна мрежа е окончателното разрешение на информационните и комуникационни проблеми на човечеството!

Развитието на новите информационни технологии върви паралелно със злоупотребата с техните възможности, както и с огромното количество предлагана информация. Един седмичен брой на вестник Ню Йорк Таймс , например, съдържа повече информация отколкото един средностатистически човек от 17 век е набирал за целия си живот. В същото време човешкият мозък не се е променял от десет хиляди години насам. Последните изследвания показват, че след определено количество поета информация влиза в сила законът на обратния ефект - претоварването с информация не улеснява живота ни, а по-скоро причинява стрес, объркване и дори невежество. Всъщност това, от което имаме нужда, е бърз достъп точно до информацията, която ни е нужна в даден момент.

Резултатът от информационното пренасищане е в това, че ни се налага да ГОВОРИМ ПО-ВИСОКО, да използваме повече цветове и по-шокиращи изрази, така че всеки е твърде зает с оформянето на своето послание и никой не слуша останалите.

Другата опасност е, че при наличието на океан от факти, подбрани за различни цели и поводи, човек никога не може да бъде сигурен на какво и на кого да вярва. Затова трябва да бъдем наясно със съществената разлика между информация и разбиране, между данни и познания, между обществено достъпна информация и обществено разбиране

Отправна точка в нашата работа е това, че общината, според законите в Швеция, е длъжна да информира гражданите за техните права и отговорности. Ние обаче винаги сме имали следните проблеми с това си задължение:

• Знаем какво да кажем, но не винаги знаем как посланията ни да достигнат до нашата аудитория, частично поради гореспоменатите причини.
• От гледна точка на гражданите, информацията не е леснодостъпна, когато те се нуждаят от нея.
• Има тенденция печатните информационни материали да служат единствено за замърсяване на обществените места, а от известно време и да подхранват процеса на преработка на хартия. Стилът, в който са написани тези материали, обикновено изисква по-високи административни познания, за да бъдат те напълно разбрани.

Всички тези фактори съществуват независимо от използваните средства за информиране на гражданите, с изключение това че с електроните медии имаме по-малък разход на хартия.

Целеви групи:

Съществуват множество цифри илюстриращи ползването на Световната информационна мрежа. Известно е, че 80 процента от на ползващите Интернет са студенти, служители в академични институти и фирми за високи технологии. Във всяко шведско училище има компютърна зала. За нас хората от по-старото поколение - над 40 - все още има надежда, ако се научим да боравим с новите медии. От друга страна, не трябва да забравяме че за по-младите това е задължително. Важно заключение от всичко до тук е, че образованието и грижата за децата са по-важен приоритет от грижата за възрастните хора. Традиционните комуникативни канали обаче трябва да продължават да се използват за доста голям кръг аудитории. Черната кутия която превръща телевизора в терминал на Интернет не отменя тази необходимост.

Нашите целеви групи са категоризирани по следния начин:

• Общината
• Местните жители
• Общинските служители
• Студентите
• Доставчици, контрагенти
• Представителите на търговията и индустрията
• Региона
• Потенциални жители на общината
• Хората които формират общественото мнение и тези които взимат решенията
• Представители на потенциален нов за общината бизнес
• Гости и посетители на общината

Водещите принципи на община Остърсунд са:

• Информацията винаги трябва да бъде вярна, точна и актуална - за да стане възможно това е необходима децентрализирана организация.
• Притежателят на информацията винаги носи отговорност. Притежателите на информацията в този случай са общинските служители - или политиците - които са компетентни и/или носят отговорност за съответните въпроси. Това е единствения начин, който гарантира че информацията е точна и актуална. Понастоящем в Остърсунд имаме около 50 служители с това задължение и предизвикателството е да ги накараме да работят съгласувано в една функционална мрежа.

В центъра на структурата са информационния специалист и специалиста по информационната мрежа. Тяхно задължение са съдържанието и техническите аспекти на информацията. За засилване на отговорността по отношение на информацията, всяка общинска комисия и административен екип има отпуснати бюджетни средства и за работата си с информация свързана с планирането и изпълнението на проекти. По този начин информацията окончателно се превръща в естествена част от работата на всеки в общината.

Световната информационна мрежа предлага;

• Информация
• Възможност за комуникация (електронна поща, форуми, дискусионни канали, разговори)
• Образование. В Остърсунд например, близо 50 процента от разходите за учебници и литература за училищата се падат на общината и в този смисъл мрежата е идеален източник за адаптиране на информация и текстове от общ характер при условие, че училищата разполагат с необходимото компютърно оборудване
• Услуги

В европейските страни съществуват различни модели на системата за концентриране на едно място на много източници на информация и представители на властта, така че те да са лесно достъпни за гражданите. Ние работим с модел, който се състои от осем нива. Четири от тях могат да бъдат устроени в един отдел за услуги на гражданите. Всички осем нива на системата съдържат много и важна информация.

хора. Традиционните комуникативни канали обаче трябва да продължават да се използват за доста голям кръг аудитории. Черната кутия която превръща телевизора в терминал на Интернет не отменя тази необходимост.

Бюра за консултации за гражданите:

В различните европейски страни съществуват различни модели на бюрата за информация и консултации за гражданите или центрове за услуги на гражданите. Независимо от названието, тези бюра или центрове съществуват с една и съща цел - да направят информацията лесно достъпна за гражданите. Ние работим с модел, съставен от осем нива, като четири от тях са събрани в един общ отдел Услуги за гражданите . Ето някои въпроси, по които шведските общински бюра предлагат информация и услуги на гражданите :

• дневни детски центрове - предоставя се информация и помощ при попълването на документи за прием;
• финансова помощ за наем на жилища - обработка на документи, информация за взетите решения;
• жилищни въпроси - обработка на документи, информация за взетите решения;
• разрешителни за строителство - предоставят се формуляри и информация за правилата и изискванията;
• център за съвети на потребителите, който е част от бюрото;
• ползване на обществени площи - приемат се заявки;
• разрешителни за паркиране за инвалиди - обработка на заявки, информация за издадените разрешителни;
• транспортни услуги - предоставят се формуляри и информация;
• туристически информационен център, който е част от бюрото.

Информационният обмен е продължава постоянно, на всички нива и с всички целеви групи, участващи в процеса. Резултатите от този процес в крайна сметка зависят от цялостното качество на работата на местната власт.