КАРТА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ ИЛИ КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА СРЕДАТА, В КОЯТО РАБОТИМ

Катажина Лотовска,

Програма Диалог , Полша

През годините, в които развивахме програма ДИАЛОГ, не ни отминаха някои попадения , т. е. идеи, чиято реализация не интересуваше никой друг освен самите нас. Няма нищо по-смущаващо от работа на празни обороти. Това ни научи стриктно да спазваме принципа:

НАПРАВИ ПОДРОБНА КАРТА НА МЕСТНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ.

Какво означава това? Отговорът не е толкова елементарен, тъй като изработването на подобна карта не е нито лесна, нито приятна работа. Сред всички достъпни за мен източници на информация не намерих никъде проста рецепта за конструирането й. В тази статия ще се опитам да изложа процеса на разработване на такава карта от екипа на програма ДИАЛОГ в Биалисток. Мисля, че по-добре се учим от чуждите грешки, отколкото от своите. Затова се надявам този опит да ви бъде от полза в работата с местната общност.

ЕТАП ПЪРВИ

Първият елемент, който е нужен за опознаването на обкръжаващата ни действителност, е очертаването на най-подробна

КАРТА НА ОБКРЪЖАВАЩАТА СРЕДА

Тя представлява карта в истинския смисъл на тази дума. Нейната същност е сбор от всички налични ресурси, намиращи се на територията, на която работим:

1. Действащи в населеното място институции:

- Съвет на населеното място;

- Жилищна кооперация местна администрация;

- Скаутски организации;

- Общински съветници, живеещи на територията на населеното място;

- Евентуални спонсори, живеещи или работещи на територията на населеното място;

- Училища;

- Художествени ателиета;

- Нестопански организации;

- Спортни клубове;

- Барчета и кафе-клубове;

- Магазини;

- Кина, дискотеки, билярд;

- Музеи и галерии;

- Културни домове;

- Местни медии (кабелни телевизии, вестници, места за обяви, планшети, неформални групи);

- По селата действащи дружества, пожарна охрана, общински съвет и т. п.

2. Демографски анализ на обкръжаващата среда:

- Брой на жителите;

- Възрастови граници;

- Структура на семействата;

- Вид жилищни ресурси;

- Материално благосъстояние на жителите;

- Ниво на безработица;

- Образователен ценз;

- Активни личности (потенциални лидери);

- Журналисти, живеещи на територията на населеното място;

- Публични личности (актьори, певци, художници, фотографи и др.).

3. Терени, които могат да се ползват:

- Зелени площи (гори, поляни);

- Спортни площадки;

- Паркове и градинки;

- Терени, подходящи за игрища и зимни пързалки;

- Киносалони, театри, концертни зали;

- Възвишения, оборудвани за пързаляне с шейни и ски;

- Празни изби и тавани;

- Зони за забави и увеселения;

- Изкуствени езера, заливи, реки.

4. Канали за информация:

- Кабелна телевизия;

- Местен вестник;

- Витрини за обяви;

- Стълбове за обяви;

- Магазини, училища;

- Скаутски организации, неформални групи.

Списъкът, разбира се, е примерен и не изчерпва всички възможности. За да не се изгубим в потока от информация, рисувахме различни табелки за всяка категория с рубрики, в които записвахме съответните личности тези, които ни даваха информация или отговаряха за даден терен, или пък бяха ръководители на фирми. Записването на имена ни даваше по-късно двоен ефект първо, знаехме към кого да се обърнем по конкретен въпрос и второ, на събеседниците им прави добро впечатление фактът, че ги помним персонално. Готовата карта е хубаво да се закачи на видно място, за да се ползва от всички заинтересовани. За нас най-удобна беше формата на окръжност:

Карта на обкръжаващата среда

Жители

Институции

Канали за информация

Ресурси

Сравнително най-лесно е да се опишат местата за ползване. Достатъчно е да се направят няколко екскурзии и да се наблюдава внимателно. Добре е да се покани за придружител някой, който живее на съвсем друго място. Страничният поглед, който не е деформиран от стереотипа, дава понякога изненадващи резултати. Най-добре е да се помолят няколко души да наблюдават независимо един от друг и след това заедно да анализират резултатите.

Броят на институциите зависи от територията, на която работим. В градски условия, например това, ще изисква доста работа. Ще трябва да се използва телефонният указател и особено свързаната с бизнеса информация, данните на общинската служба, на Търговско-промишлената палата, статистиката за услугите. Не трябва да забравяме за информацията, набрана от живеещите на територията на общината. Тази част от картата се нуждае от периодична актуализация - сверяване на данните и нанасяне на нови.

При изработването на тази част от картата ползвахме също помощен планшет, разделяйки различните елементи според следните категории:

- партниращи, т. е. реализират съвместно с нас конкретни дейности (напр. общинските съвети);

- подкрепящи, т. е. тези, от които може да се очаква помощ (напр. спонсор или полицията);

- доброжелателни, т. е. не се включват активно в нашата работа, но я одобряват и понякога я подкрепят с добра дума;

- безразлични, т. е. тези, които нито ни помагат в дейността, нито ни пречат, но също и онези, които все още не познаваме. Последните са категория, от която би следвало да се заинтересуваме в най-скоро време;

- конкуретни, т. е.

със знак (+) :тези, които са благоразположени и трябва да се имат предвид, при планиране следва да им се предложи сътрудничество;

със знак (-) :тези, които като институции или места имат отрицателно влияние върху местната общност.

В нашия случай най-многобройна категория се оказаха безразличните. По този повод си поставихме за цел редовно да посещаваме тези места. Струва си! Неведнъж откривахме там прекрасни хора, които ставаха наши съюзници. Тук трябва да подчертаем, че институциите не са нищо друго освен ХОРА, които работят в тях. Те много често мислят като нас и само от нашите умения да ги убедим зависи дали ще се включат в работата ни.

Най-трудната и най-важна част от картата е демографският анализ. Необходимите за изработването й данни можем да намерим в много институции - местната администрация, училищата, общинските служби, бюрото по труда, статистическата служба, местната библиотека, кварталния магазин и др. Много полезно е също внимателното наблюдаване на гражданите и разговорите с тях (напр. тук попада въпросът за материалното им благосъстояние). Разбира се, не става дума за банковата сметка на всяко семейство, а за обща ориентация относно възможностите за финансово участие в планираните дейности. Най-добре това се илюстрира с пример: В един от биалостоцките квартали жителите често си организират излети. За целта е необходимо повечето семейства да притежават автомобил (тези, които разполагат с такъв, превозват останалите) или да могат да заплатят известна сума за разходите по една такава инициатива.

Необходимостта от набиране на данни за възрастовите граници и броя на семействата е очевидна едни инициативи ще планираме в населено място, в което преобладават семействата с малки деца, и съвсем други там, където живеят самотни пенсионери.

Последната част от картата са каналите за информация. Трябва да знаем как да достигне нашата информация до отделните групи жители. Във всеки конкретен случай трябва да се проверят всички възможности и да се обмислят начините за тяхното използване.

ЕТАП ВТОРИ

На този етап вече знаем много за обкръжаващата ни среда. Може да се заблудим, че това напълно ни стига. Но все още сме далеч от истинския анализ на местните потребности. Сега идва ред на използването на изследователските инструменти.

Разбира се, най-добре би било да се възползваме от професионалната помощ на социолозите и да поръчаме комплексно изследване. На практика много малко организации могат да си позволят такъв лукс. Нашият екип имаше късмета да работи с приятелски настроен и обичащ обществената работа социолог и благодарение на това успяхме да усвоим основни инструменти, които ни позволиха да получим достоверни резултати.

Какви са тези изследователски инструменти? За нашите нужди най-полезни са:

- свободните интервюта или разговори с жителите на определена тема като: функционирането на кварталния клуб, неговата програма, предлаганите занимания и т. н.;

- целеви интервюта като разновидност на свободните интервюта. Разликата се състои в това, че при свободните интервюта изборът на събеседник е напълно случаен, а при целевите интервюта се подбира конкретна целева група, напр. родителите на онези деца, които биха се възползвали от занятията в кварталния клуб;

- наблюдения напр. ако се наблюдава поведението на децата на детската площадка, може да се родят идеи за разнообразяване на техните занимания в кварталния клуб. Наблюдението изисква систематичност и ясно определени цели;

- групови дискусии или фокус - групи представляват провеждане на тематични дискусии в групи, състоящи се от 6 до 12 души; необходимо е да има предварително разработен план и модератор на дискусията;

- анкети разработването на анкета е доста специализирана работа. Основен елемент е формулирането на проблема, т. е кой е основният въпрос, на който бихме искали да отговорят. Следващият момент е как да се постави този въпрос. Важно е също подреждането на въпросите и наличието на подходящо въведение, което да изяснява на анкетираните целта на провежданото изследване. Информацията, съдържаща се в картата на обкръжаващата среда, е указател за това кои ще бъдат нашите целеви групи.

ЕТАП ТРЕТИ

Последният елемент от картата са потребностите. Както вече споменах в началото, няма готов образец за такава карта. Най-елементарно казано, това е налагане на социологическите изследвания върху изработената вече карта на обкръжаващата среда. Анализът на получените резултати трябва да даде картината на това, което жителите очакват и което можем да направим, за да удовлетворим наистина техните потребности, т. е. да помогнем за разрешаването на местните проблеми.

Тук отново използвахме помощна окръжност, която разделихме на 8 проблемни зони, съответстващи на най-често споменаваните на нашата територия потребности. Разбира се, тук може да се приложи съвсем друго деление. Важното е таблицата да бъде удобна за този, който ще я ползва. В отделните рубрики нанасяме диагностицираните потребности:

1. Чистота и естетичност на населеното място

2. Организиране на свободното време на децата и младежите

3. Организиране на свободното време на възрастните

4. Обществени патологии

5. Комунална инфраструктура

6. Социална помощ

7. Състояние на инвестициите

8. Обществен ред и сигурност

Например, в рубриката за организиране на свободното време на децата и младежите при нас се получиха следните проблеми:

- липса на зона за забави и увеселения в населеното място;

- шумни групи от младежи по улиците;

- основното училище не организира никакви извънкласни занимания;

- в населеното място няма нито едно игрище;

- и т. н.

Картата се променя в зависимост от промените на отделните елементи от обкръжаващата среда, както и от условията на живот на обитаващите я хора.

Стараем се също да подредим проблемите според възможностите си да се заемем с тях. Това улеснява планирането на дейностите ни. Самият процес на планиране е вече съвсем друго нещо.

Анализирането на обществените потребности е бавна и трудна работа. Нашият екип на програма ДИАЛОГ прави карта на потребностите от 7 години и все още сме далеч от етапа на задоволство от свършената работа.