АДМИНИСТРАТИВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ - ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ДЕЙНОСТИ НА ОБЩИНАТА

Светослав Иванов,

юридически експерт, ФРМС

В ДВ, бр. 95 от 2.11.1999 г. бе обнародван Законът за административното обслужване на физическите и юридически лица - една правна уредба, непозната до момента в законодателното ни пространство. Законът регламентира реда за организацията на административното обслужване на физическите и юридически лица, както и производството по извършване и по обжалване на отказите да бъдат извършени административни услуги.

Съгласно член 2 от закона, под административно обслужване следва да се разбира всяка дейност по извършване на административни услуги от органите на изпълнителната власт или други държавни органи, в предвидените от закона случаи

Законът дефинира две принципно нови правни понятия - Обществени услуги и Организация, предоставяща обществени услуги . По силата на законовите текстове под обществена услуга следва да се разбира образователна, здравна, водоснабдителна, канализационна, пощенска или друга подобна услуга, предоставена за задоволяване на обществени потребности. Организация, предоставяща обществени услуги, е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече от изброените услуги.

В практическата дейност на общините това се изразява в даването на справки по искане на граждани или организации, издаването на документи, с които се удостоверяват, признават или погасяват права или задължения. Административното обслужване е правно регламентираният ред за разглеждането на отнесен към публичната администрация въпрос или искане. В това е и съществената разлика между Закона за административното обслужване на физическите и юридически лица и Закона за административното производство (ЗАП, обнародван ДВ, бр. 90 от 13 ноември 1979 г.). Законът за административното производство урежда производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните административни актове, т.е. административните актове на изпълнителните органи, с които се създават права и задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаването на такива актове. Според ЗАП под индивидуални административни актове следва да се разбират актовете, издавани от ръководители на ведомства, от кметове на общини, кметства, райони и от други органи на общинската изпълнителна власт, с които се създават права или задължения или се засягат права и законни интереси на отделни граждани или организации. В този план двата законови текста имат общо приложно поле. Административното обслужване е именно процесът по издаването на индивидуални административни актове - справки, документи, удостоверяващи или признаващи права и задължения на граждани и организации.

Законът за административното обслужване на физическите и юридическите лица не дава легална дефиниция на термина административна услуга , като законодателят е преценил, че следва родово да се изброят сходни действия, които да определят обема и съдържанието на правния термин. Според текста на чл. 3 под административна услуга следва да се разбира :

1. издаването на актове, с които се удостоверяват факти с правно значение;

2. издаване на актове, с които се признава или отрича съществуването на права и задължения;

3. извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическите или юридически лица.

Законът за административното производство определя, че кметовете на общини, кметства и райони издават индивидуални административни актове. Правомощия да извършват административни услуги имат лицата, определени със закон, в Правилника по чл. 21 ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация или изрично оправомощени със заповед на кмета. Следва да е налице изрично делегирана компетентност. За прецизиране на процеса общинските администрации следва да изготвят списък на административните услуги, които се извършват от съответните звена, както и на длъжностните лица, които имат делегираните компетенции да извършват съответната услуга. Този списък следва да бъде утвърден от кмета като орган на изпълнителната власт. Ако по същината си предлаганата административна услуга представлява сложен или продължителен фактически състав и осъществяването й включва поредица от правни действия, извършвани от различни длъжностни лица, за улеснение на гражданите или юридическите лица, ползуватели на услугата, както и за координация между отделните структурни звена следва да бъде изготвена и технологична схема. Тези технологични схеми следва да отразят последователните етапи на извършването на услугата; нормативните основания и компетенции на отделните длъжностни лица; необходимите документи, които заявителите на услугата следва да представят; индивидуалните административни актове, които следва да бъдат издадени; сроковете и необходимите такси.

Относно сроковете за изпълнение на исканата услуга, следва да се има предвид, че ако те не са определени в изричен нормативен акт, следва да бъдат определени от кмета и имат задължаваща сила за изпълнение от съответните звена.

Таксите се определят от законов текст или с решение на Общинския съвет. В текста на член 5 законът определя, че за производствата по този закон не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако законов текст не повелява това. Промяна или актуализация на таксите е допустима единствено по така определения ред.

За извършването на определена административна услуга отделните длъжностни лица от съответната общинска администрация могат да изискват представянето на документи от заявителите на услугата само и доколкото те са предвидени в нормативен акт или в изрично решение на Общинския съвет.

Законът за административното обслужване на физически и юридически лица определя компетенциите на съответните длъжностни лица от общинските администрации, но определя и тяхната отговорност, като в своите административно-наказателни разпоредби е определил санкциите при неправилно или неточно процедиране. Законът прокламира, че административната услуга следва да се извършва при спазването на следните принципи:

• Законност

• Бързина

• Достъпност

• Икономичност на производството

• Качество и удобство на заявителите на административната услуга

КОЙ МОЖЕ ДА ПОИСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА АДМИНИСТРАТИВНА УСЛУГА?

Законът е категоричен - всяко физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на негови права и задължения. Правно релевантен е фактът, че услугата следва да бъде поискана. Самото искане може да се заяви устно или в писмена форма, лично или чрез упълномощен представител на заинтересованото лице или по друг начин, който дава възможност за установяване самоличността на заявителя, ако това е необходимо. Устното заявяване е допустимо, ако в съответната общинска администрация има установен ред за регистрация на устно направеното заявление, като и в случаите, когато административната услуга може да бъде извършена веднага. В случай на отказ устното заявление да бъде регистрирано по установения ред или ако административната услуга не може да се извърши веднага, заявителят може да подаде писмено заявление.

Производството по извършване на административната услуга започва по искане на орган или длъжностно лице от същата администрация, в случаите, когато:

• Той е сезиран с искане за издаване на друг административен акт или за извършване на друга административна услуга, както и когато извършването на административната услуга е свързано с установяването на факти или обстоятелства, които той трябва да установи;

• Нормативен акт предвижда той да направи предложението пред извършващия административната услуга.

Ако в хода на производството се установи, че съответната административна услуга следва да се извърши от друго длъжностно лице в същата администрация, то образуваната преписка следва незабавно да се изпрати на съответното длъжностно лице, като заявителят се уведомява за извършените действия. Ако исканата услуга следва да бъде извършена от друг орган или организация, образуваното производство се прекратява, като на заявителя се дават указания относно компетентния орган, който е в правомощията си да извърши исканата услуга.

Административната услуга се извършва, като се установят всички факти и данни от значение за нейното предоставяне, като в тази връзка законодателят е постановил, че това може да се извърши с всички допустими от закона средства и начини, стига закон да не повелява изрично това да става по строго определена процедура или чрез определени средства.

Още в своя член 1 ЗАП определя, че разпоредбите му се прилагат, доколкото в друг закон не са установени особени правила.

Извършващият административната услуга може да изисква от заявителя единствено документи, които са изрично уредени и подлежат на изискване според текст на нормативен акт. Извършващият административната услуга не може да изисква от заявителя доказването на факти и обстоятелства, които могат и следва да бъдат установени от общинската администрация. В текста на чл. 15 ал. 4 законодателят е постановил, че не може да се изисква от заявителя да доказва отрицателни факти . В правната материя липсва легално определение за подобен термин. Вероятно в практиката на общинските администрации този факт ще предизвика противоречиви тълкувания на текста. С оглед облекчаване на обслужването на гражданите и юридическите лица законодателят е предвидил и редица изключения от принципите на административното производство и отношението между публичната администрация и физическите и юридически субекти. На заявителя не може да се откаже да представи и да се приеме негова писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които нормативен акт не е постановил доказването по определен начин или чрез определени действия. Допуска се и приемането на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които нормативен акт предписва доказване с официален документ, ако той не е издаден на заявителя в определен срок. На изпълняващия административната услуга се предоставя правната възможност да изисква представянето на необходимите документи в определен срок, след изтичането на който заявлението се оставя без разглеждане.

Ако духът на закона цели да се облекчи достъпът на гражданите до публичната администрация и да се повиши нивото на административното обслужване, то не бива да се излиза от прокламирания правен принцип за равнопоставеността на правните субекти. И ако практиката доказва, че гражданите и юридическите лица изпитват затруднения в общуването си с публичната администрация, то съществува вероятност и същите тези администрации да изпитват затруднения в отношенията си с останалите правни субекти - граждани и организации, които имат статут на юридически лица. Защото вероятно именно практиката ще докаже, че определеният в закона 3-дневен срок за извършване на административната услуга, ако няма възможност тя да се извърши веднага , ще изправи съответните звена пред невъзможността да спазят закона, имайки предвид числеността им, размера на заплащането и взаимодействието с останалите звена на общинската администрация. Многообразието на правния интерес, с който заявителят разполага, поставя изпълнителя на административната услуга в неравнопоставено положение.

Административната услуга може да бъде извършена като устна справка, експертиза, устна или писмена консултация, издаване на удостоверение, схема, чертеж, скица или друг документ, материални действия или в друга подобна форма, но тя трябва да бъде извършена във вида, поискан от заявителя, освен ако нормативен текст не изисква спазването на определена форма.

Отказът да се извърши определена административна услуга трябва да бъде мотивиран и да съдържа законовите основания, срока и органа, пред който отказът може да се обжалва. Отказ е налице и когато административната услуга не е извършена в исканата форма. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ исканата услуга да бъде извършена. Отказът на съответния служител да изпълни административната услуга се обжалва пред кмета на общината, кметството или района. Отказът на кмета да извърши исканата услуга може да се обжалва по административен път пред областния управител. Жалбата се подава в предвидените в закона срокове, в писмен вид, като законовите изисквания за минималните реквизити, която тя трябва да съдържа, са:

• До кого се подава;

• Името и адреса на жалбоподателя;

• Неговите оплаквания или искания.

Към жалбата се прилагат и фактите, документите и обстоятелствата, на които жалбоподателят базира искането си. Той може да поиска събирането на документи и установяването на обстоятелства, които не са взети предвид при постановяването на отказа или издаването на документа. Законодателят е допуснал правната възможност жалбата да бъде изпратена чрез извършващия административната услуга, като е допусната възможността в 7-дневен срок той да преразгледа въпроса.

Компетентният да разгледа жалбата орган е длъжен да се произнесе по нея в 14-дневен срок с мотивирано решение, с което отменя отказа да се извърши административната услуга или да се издаде искания документ, или отхвърля жалбата.

Следвайки принципите, залегнали в ЗАП, законодателят е предвидил и възможността за съдебно обжалване

АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА

На административни наказания подлежат длъжностните лица от общинските администрации, които:

• Без уважителни причини не изпълнят в срок задълженията си;

• Не изпълнят задълженията си да предоставят искана административна услуга;

• Изискат от заявителя документи, които не се изискват по закон;

• Не препратят своевременно искане за извършване на административна услуга или жалба срещу отказ за извършване на административна услуга.

Глобите са в размер от 20 лв. до 100 лв., а при повторно нарушение - от 40 до 200 лв.

В своите Преходни и заключителни разпоредби законът постановява, че започнатите до влизането му в сила производства се довършват по досегашния ред.

Правната ни евроинтеграция изисква нормативната ни база да бъде в синхрон с новите реалности на обществения живот и практиката на страните от ЕС. В този план на мислене с приемането и влизането в сила на Закона за административното обслужване на физическите и юридически лица законодателят е направил решителен опит за присъединяването към европейската законодателна практика, възприемайки принципите за равнопоставеност в отношенията между публична власт, граждани и юридически лица и лесен достъп до ползването и предоставянето на обществените услуги в гражданския оборот