Мария Караджова

Изграждането на нова структура на държавната администрация, определянето на нов обем правомощия и съотношения между държавната и местната администрация налагат ясно разграничаване на статута на лицата, работещи в сферата на държавната служба.
Държавните органи са част от държавния апарат. Те изпълняват функциите на държавата и като нейни представители в сферата на конкретни задачи. Държавните органи имат определен териториален мащаб на дейност, определена организационна структура и личен състав, установени със закон. Компетентността им е израз на спецификата на функциите на държавно управление. Установяването на тази компетентност определя специализираната роля на всеки орган в съответствие с целите и задачите на системата.
Дейността на държавните и обществени органи и организацията на тяхното управление цели осигуряване на бързо, достъпно, евтино и висококачествено административно-правно обслужване на гражданите. Централните държавни органи ръководят усъвършенстването на това обслужване, като утвърждават норми за стандартизиране на документацията.
Местните органи на власт решават проблемите, свързани с обитаването, труда, отдиха и обслужването на гражданите. Общинската администрация включва изборни и назначаеми длъжностни лица. Дейността на администрацията се осъществява от лица по трудов договор, със статут на държавни служители. Основната мисия на общинския служител е да защитава общинските интереси и да запазва общественото доверие.
Населението на общината участва непосредствено или чрез избрани органи в управлението на местно равнище. Общинските избиратели са тези, които отговарят на законовите условия и имат правото да участват в допитвания до народа и да избират местни органи на власт.
Административната и териториална реформа, както и реформата в местното управление в страната ни продължават в съответствие с принципите на демократичната държава. В края на 1998 г. бяха приети Закон за администрацията и Закон за изменение и допълнение на Закона за административно-териториално устройство в Република България. В процес на приемане е Законът за държавния служител.
Местното управление е все още зависимо от силната йерархична централизация, чиито ефекти могат да бъдат оценени като отрицателни. Определено системата за местно управление е част от цялата държавна система и зависи от нейното функциониране. Българската икономика е все още в рецесия и стагнацията по места намалява възможностите за увеличаване собствените приходи в местните бюджети и въвеждане на ефективна система за местно самоуправление. Въпреки реформите в административната сфера местните единици с ограничените си финансови възможности не могат да постигнат значителни резултати. Тромавото функциониране на правовата система в България също дава отражение и върху работата на единиците на местното самоуправление. Въпреки наличието на голям брой законови механизми, които защитават правата на гражданите и на местното самоуправление, често на практика те не получават ефикасна юридическа защита. Проблемът с кадастъра на страната затруднява определянето на собствеността - основа на реформата. Противоречията в документацията затрудняват приватизацията. Разпределението на сферите на дейност между старите и новоустановените структури в местното самоуправление е въведено формално, без да осигурява необходимото изпълнение на функциите.
В момента трудностите в местното финансиране са най-голямото препятствие за модернизиране на системата на местните власти. Положението би могло да се подобри при:
n Създаване на законова база, в съответствие с наличната законова уредба относно местното самоуправление, с цел въвеждане на нови източници на приходи в местните бюджети.
n Промени в съществуващите правила на местната администрация с цел засилване мотивацията при събиране на местните данъци и такси. Това би увеличило приходите на местните бюджети и би гарантирало независимостта на местното самоуправление, би довело до по-голяма гъвкавост в осъществяването на местната политики.
n Важно за местните управи е те да разширят своите компетенции. Общините да имат възможност да се грижат за образованието, здравеопазването, местните културни центрове, общински библиотеки и др.
n Териториалните промени на съществуващите общини трябва да бъдат да бъдат насочени към елиминиране на малки селски обекти, които не могат да осигурят устойчивост в развитието си. Те трябва да бъдат укрупнени до определено ниво, което да осигури необходимата критична маса за приложение на труд. Средните размери на общините осигуряват достъпност на прилежащите селскостопански райони, а това дава възможност на населението да полага земеделски труд. На този етап градските центрове използват селскостопанските приходи на населението от разпокъсаните селскостопански райони за развитие на урбанизационни области, което алиенира хората от резултатите на труда им и монополизира земеделските отрасли.
n Усилия трябва да бъдат положени за активизиране сдруженията на местните власти. Те предлагат организационни възможности с по-висока ефективност и нови схеми за връзка с централната власт.
n Организирането на усъвършенстването на квалификацията на персонала в общинската администрация и мотивирането на работещите в нея биха стимулирали участието при решаване на проблемите от местен характер.
В България са проведени множество опити за реорганизиране на структурата на местното самоуправление. Реформата се разглежда като път за обединяване на усилията на избиратели и избрани. Местната политика може да бъде реформирана с лекота, когато е налице увереността, че държавните работи са в ръцете на професионални администратори.