Градска среда за всички

арх. Антон Каравелов

Съгласно действащата нормативна уредба, която сравнително слабо се познава и ще по-малко прилага, за създаването на архитектурна среда за всички, включително и лица с физически увреждания (инвалиди), основната тежест се пада на общините. За лицата, към които съдбата е била немилостива и несправедлива, не може да се каже, че се чувстват комфортно на улицата, при ползване на обществения транспорт, при посещения на магазини, обществени заведения като музеи, банки, спортни площадки, в парковете и градините. Защо? Защото за тях се прави малко или почти нищо от страна на тесните специалисти: архитекти, инженери, градоустроители, общински съветници и други. Те не са приобщени към архитектурно-градоустройствената среда, не са адекватни към шумотевицата , особено в много големите градове. Много често те не могат да се справят сами, а дори и с придружител. Знаем, че за хуманността на дадено общество се съди отношението му към инвалидите, към хората с физически и умствени увреждания Все проблеми, които никой не отрича, но те се решават бавно и трудно, често се загърбват от овластените институции, като МРРБ, общинските съвети кметовете и други.

Никой не може да спори, че у нас липсва нормативна уредба по въпросите: действащ е Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ДВ, бр. 112 от 1995 г., посл. изм. ДВ, бр. 138 от 1998 г.), Правилникът за неговото приложение и Наредба No 1 на МРРБ (МТРС) за изграждане на среда в населените места с оглед ползването й от инвалиди. Във всички тях ясно и доста обстойно се третират въпросите за достъпна битова и околна среда . В членове 27 , 28 и 29 от закона са възложени на МРРБ, МТ, КСМ и общините неотложни и важни задачи по интегрирането в обществото на инвалидите и лицата с умствени увреждания. И не само за тях! В тази категория влизат възрастните хора, децата, бременните жени и такива с детски колички, велосипедисти и др., за които съществуващата архитектурна и околна среда е неподходяща, а в някои случаи - и враждебна

Вменява се в дълг на общините и кметствата (районите) да осигуряват безпрепятствено движение на инвалидите и лицата с различни увреждания на всички нива в жилища, обществени сгради и обекти за обществено ползване.

Задачата трябва да започне с промяната на градоустройствените планове и извършваните през последните години частични изменения на застроителните и регулационни планове (ЧИ на ЗРП) и частичните кварталнозастроителни и силуетни планове (Ч КЗСП). Столична община и други общини следва да приспособят средствата за обществен превоз към потребностите и възможностите на инвалидите. Следва да бъдат осигурени безплатни места за паркиране, спиране и престои на МПС, управлявани от инвалиди или превозващи инвалиди. Необходимо е и да бъдат подсигурени технически уредби и пособия като светлинни, звукови и други сигнални приспособления за лицата с увреден слух и увредено зрение.

От споделените мнения със Съюза на инвалидите и неправителствената организация Център за независим живот стана ясно, че инвалидите не желаят помощи и съжаление, а просто и ясно да бъдат интегрирани в обществото, да имат право на обучение, квалификация, здравни грижи, право на труд и личностно развитие.

Нима не можем да се поучим от общинските органи в Швеция, Дания, Германия и др., където се обръща особено и специално внимание на инвалидите в порядъка на следното:

• за лесното придвижване на хората с увреждания от едно място на друго в централните градски части са въведени продължаващи тротоари, без прекъсване, редуващи се с пешеходни зони;

• за автобусните спирки са въведени ориентиращи настилки, звукова сигнализация, знаци, светлини и цветови схеми;

• въведена е широка програма за велосипедни паркинги - удобни и лесно достъпни пространства, както и места за паркиране на автомобили за инвалиди;

• въведен е дренажен асфалт по тротоарите, ката че разтопения лед и сняг се просмукват през повърхността и нощният студ не предизвиква нови заледявания и хлъзгания;

• за оттичане на повърхностните води се правят плитки вдлъбнатини в настилката - отводнителни канали с минимални размери 15 мм на 15 мм;

• бордюрите и тротоарите се снижават на една кота от 3 до 5 см. над уличното платно с оглед да не се създават трудности за хората в инвалидни колички и възрастните хора с патерици и бастуни;

• създава се специален пътеводител за местоположението на обществените тоалетни, предназначени за хора, страдащи от незадържане, което им дава възможност да се движат свободно, особено в големите градове и т.н.

У нас като че ли се върши точно обратното: обществените тоалетни масово са премахнати, особено за големите натрупвания на хора в центровете, пазарищата, борсите и пр.; новоремонтираните булеварди в София като В. Левски , Мария Луиза , ул. Алабин и др. не са съобразени с изискванията на Наредба No 1, снижаването на бордюрите (където проектантите и строителите са се сетили да ги направят) не са нормативни, а в повечето случаи липсват. Практиката у нас като че внушава, че тротоарите са предназначени за паркинги на леки коли, а уличните платна - за пешеходците. Колите така паркират, че човек трудно може да премине, особено ако има да се справя и с инвалидна или детска количка (колите са плътно приближени до сградите или оградите). Често трябва да се пресича уличното платно, където профучават коли не със законосъобразната скорост от 40 км/час, а с 80 или 100 км/час. КАТ или общинската полиция не обръщат внимание на такива дребни въпроси. Излишно е да се дават повече примери.

За постигане на достъпно архитектурно пространство, което следва да бъде наша обща цел, във всеки град или населено място е необходимо да се извървят следните стъпки:

1. Систематизиране и пригаждане на европейските стандарти към нашите условия;

2. Създаване на трайни контакти между гражданските организации, защитаващи интересите на инвалидите, и институциите на местната власт, отговорни за градоустройствените решения и изпълнения;

3. Създаване и въвеждане на задължителни стандарти чрез БДС, осигуряващи свободна околна среда;

4. Създаване на консултативни съвети, които заедно с Архитектурно-градоустройствените комисии към общините (АГК) да работят за предвиждането в проектите и осъществяването на среда, достъпна за инвалиди и хора с различни телесни и умствени увреждания;

5. Пригаждане на конкретни обекти в столицата и други градове за достъпност на инвалиди и други;

6. Провеждане на широка информационна кампания и запознаване на обществеността с важността на тези проблеми

Преглеждайки не малкото нормативни документи по темата за достъпност на архитектурната и битова среда, човек остава с впечатлението, че едва през 1995 - 1996 г. обществото се е замислило върху проблема. Но, за съжаление, и до днес законовите актове остават до голяма степен остават само в книжния си вид, а до реализация на идеята От изолация - към интеграция! трябва да бъде извървян дълъг път. Разбира се, с общи и целенасочени решения и действия, с работа