Гражданското образование като основа за бъдеща демокрация

Ева Вираг Сухайда

След смяната на режима в Централна и Източна Европа започна да се развива пазарна икономика и демокрация. Процесът протича с различна скорост в отделните страни, но основните критерии са общи: приватизация на държавните фирми, демократично избран парламент, местни власти и др.

Към днешна дата във всяка страна вече съществува в една или друга степен на развитие основната институционална рамка на демокрацията, но има едно нещо, което не може да бъде променено отгоре - начинът на мислене на хората.

Демокрацията се нуждае от друг вид хора в сравнение със социализма. По време на социалистическата епоха хората бяха социализирани да бъдат субекти на държавата-майка, като срещу това държавата им осигуряваше определен жизнен стандарт. Сега демокрацията и пазарната икономика създадоха различна ситуация на социална несигурност, в която хората трябва да бъдат независими и отговорни, да мислят и да действат.

За да укрепим демокрацията най-ефективно би било да се насочим към две целеви групи: НПО и децата. За това ще представя две инициативи: развитието на неправителствения сектор за граждански инициативи и демократизацията на училищата с цел образоване учениците как да се превърнат в граждани. Ще представя и няколко така наречени граждански техники , събрани и разработени от Асоциацията за студентско самоуправление, които се използват за гражданско развитие в групи на ученици и възрастни в Унгария, Румъния и Словакия.

1. Укрепване на неправителствените/публични организации

Последните десет години се характеризират с лавинообразно нарастване на броя на гражданските организации в Централна и Източна Европа. Появиха се организации с различни големина, мисия, област на дейност. В момента в Унгария има регистрирани повече от 55000 НПО (това е най-големият НПО сектор в Централна и Източна Европа) и броят им постоянно нараства. Трябва обаче да имаме предвид факта, че съществува разлика в неправителствените сектори в страните от Централна и Източна Европа. Така например, ако погледнем структурата на техните приходи, ще видим, че в Унгария и в Русия 20-21% от приходите идват от правителствения сектор, докато в Румъния цифрата е само 4%; унгарските НПО се финансират ней-вече от собствени приходи (58%) в сравнение с 13-15% за този показател за руските и румънските НПО. Румънските НПО се финансират от международни източници (56%), в сравнение с 10% в Русия и 6% в Унгария. И най-накрая, руските НПО работят най-вече с корпоративно финансиране (50%), което не е много застъпено в останалите страни (7-8%). (Данните са от Наръчник на ръководителя в третия сектор , Salzburg Seminar Publications, 1997). Този пример показва, че между нашите страни има големи различия в характеристиките, но основният фактор е един и същ - общественият, неправителствен сектор в Централна и Източна Европа все още не е развит добре.

Важността на неправителствените организации с идеална цел нараства с излизането на държавата от социалния сектор, тъй като се появява нуждата от инициативи за самоподпомагане и организации, осигуряващи социални услуги, които да запълнят празнината.

НПО в нашите страни обаче нямат минало, нямат опит, нито работещи модели. Затова е важно да се внасят модели от добре развити НПО сектори, като например тези в западните страни, както и да се събират успешни примери от Централна и Източна Европа.

След 1990 година в Централна и Източна Европа навлязоха различни западни инициативи, като европейските държави се стремяха да развият неправителствения, трети сектор (след първия - правителствен и втория - бизнес сектори). Те организираха проучвания на секторите, осигуриха обучение на НПО ръководители и дори организираха обучение на обучаващи с цел развитие на местни експерти по развитие на НПО.

Една от най-големите по размер и продължителност програми беше Проект Трети сектор на Института за политически науки към Университета Джонс Хопкинс . Първоначално тази програма извърши проучване на неправителствения сектор в няколко европейски страни, след това организира курсове за обучение, а най-накрая организира 3 класа програми за обучение на обучаващи. Обучаващи бяха обучени в 7 страни от Централна и Източна Европа: Унгария, Словакия, Чешката република, и Полша по време на първия етап (1994-96) и Словения, България и Русия по време на втория етап (1995-97), и отново в Русия по време на третия етап (1996-08). Тези обучаващи работят с Мрежата за обучение на НПО Хопкинс , която осигурява курсове по мениджмънт и комуникации, както и консултантски услуги за НПО в техните държави, както и в други страни от Централна и Източна Европа. Освен това мрежата разработи и поредица от наръчници по управление на нестопански организации, адаптирани към условията в Централна и Източна Европа, които бяха издадени на 8 езика (езиците на седемте държави и английски).

Тази и други подобни програми осигуряват експертни ресурси на НПО сектора в региона.

Съществуват два проблема при подобни инициативи: първо, знанията, които те осигуряват са по принцип от западно-американски тип, т. е. трудни за прилагане в условията в източноевропейските страни, особено като се има предвид, че нашите НПО се опитват да оцелеят поради липсата на финансиране (когато някой гладува, не му трябва мениджмънт, а парче хляб, за да оцелее); и второ, тези познания и техники са приложими за развити НПО и не са подходящи за започване на гражданско развитие, организирано от НПО.

От друга страна, тези управленски техники за изключително полезни за развитието на НПО според западните стандарти - резултатите от процесите на планиране, съставянето на предложения за проекти, маркетингът са със западно качество, поради което нашият НПО сектор се доближава до демократичните стандарти на Европейския съюз и САЩ.

По тази причина трябва да използваме нашите НПО, но освен това трябва и да разработваме собствени начини за развитие на гражданския сектор. Трябва да събираме модели и техники, които работят в нашите страни, в нашите условия.

Чрез събирането на успешни, както и на неуспешни казуси, можем да открием приликите и да разберем какво върши работа и какво не върши. На тази база можем да създадем нови модели - техники, които нямат нужда от експертен опит, които могат да бъдат използвани и от неспециалисти в развитието на техните общини. Ние наричаме тези техники граждански техники и по-нататък ще опиша някои от тях, които са сработили в Унгария и в Румъния.

2. Училищата като поле за практикуване на демокрация за ученици

През 80-те години в Унгария бе проведено едно изследване на няколко социолога и един политолог, насочено към опознаване на училищата и функциите на ученическото движение.

Изследването доведе до разработването на добър закон за образованието, в който са включени определени права на учениците и ученическите съвети в основните и средните училища.

След 1989 година ученическите съвети в училищата се развиха бързо и днес вече има формирана система за защита правата на учениците.

Училищните съвети създават общински или окръжни ученически съвети и вече има множество национални ученически организации, които също защитават интересите на учениците. Тези съвети работят като органи за лобиране и представляват центрове за осигуряване на услуги за учениците - организират културни и развлекателни програми, осигуряват информация и помощ, ръководят училищни медии (преса, радио, телевизия).

Защо са важни тези съвети? Защото посредством ученическото самоуправление учениците свикват с демократичната система от личен опит: избори, вземане на решения, търсене на мнението им и т. н. Друго голямо предимство е това, че учениците, които участват активно в тези движения, научават много. Те се научават да комуникират, да защитават интересите си, да преговарят, да управляват - все практически умения, които са важни за успеха в условията на пазарна икономика и които не могат да бъдат усвоени по друг начин. И още нещо - учениците се научават да бъдат отговорни за себе си и за общините си, за останалите хора, които представляват.

Ученическото движение се подсилва от различни организации, осигуряващи обществени услуги, като младежки информационни центрове, правни съветници, обучаващи организации като Асоциацията за ученическо самоуправление. Тези организации осигуряват лични консултации, пряка помощ, изграждане на знания и умения и усвояване на техники - граждански техники, които учениците могат да използват в ежедневието си.

Движението беше толкова успешно, че от 1992 година резултатите/техниките се използват за изграждане на подобни структури в Словакия и Румъния в образованието на унгарското малцинство.

Десетгодишният ни опит показва, че почти всички ученици, които са участвали в ученическото движение, продължават образованието си на по-високо ниво (дори завършилите търговски училища), но същевременно с това продължават и обществения си живот. Повечето от тях учат в университети по някоя от следните специалности: право, педагогика, социални грижи, политически науки, икономика, ориентирайки се към професии, които се доближават до личния им опит. Голям брой от тях все още се връщат в училищата си, за да осигуряват помощ на новите ученическите ръководители или започват работа в НПО с други мисии.

Ще ни бъдат необходими още няколко години преди да успеем да докажем това с цифри, но ние вярваме, че тези добре обучени млади хора с опит ще се превърнат в лидерите на бъдещето, лидерите на утрешния ден.