Гражданското участие
Институционализирано присъствие на гражданите във вземането на решения
Анжела Антонова, Капка Панайотова, Георги Богданов, Харалан Александров
Гражданското общество е понятие, свързано с демокрацията. То има повече от едно определение и няма нито едно, което да е изчерпателно и вярно докрай.
Властта е организирана в институции, които осъществяват нейните задачи - събират данъци, поддържат армия, полиция, социално подпомагане и обслужване, здравеопазване и пр. В желанието си да бъдат равностоен партньор на властта гражданите се обединяват в неправителствени организации с различна мисия и цели - професионални
Важно е да се помни, че гражданите избират властта. Това става чрез гласуване в парламентарни или местни избори, с което именно гражданите (в качеството си на гласоподаватели) преотстъпват на държавните институции - национални или местни - да вземат политически решения.
ВНИМАНИЕ!
Политическото решение не е партийно!
Политически решения са всички решения на институциите (в това число, местна и централна власт, неправителствени организации, фирми и стопански субекти), които се отнасят до конкретни мерки и политики в дадена сфера - икономическа, социална, правна и пр. Те, макар и по различен начин, засягат всички хора, които имат отношение към тях (граждани на страната или на дадена община).
Политическите решения са свързани, пряко или непряко, с разпределяне на ресурси - материални и финансови. Ефектът от тях има дългосрочен характер, макар привидно да изглеждат като решения за тук и сега . Например, въпросът на кого да се дадат социални помощи е на пръв поглед въпрос, който за момента решава проблеми само на определени хора. Социалните помощи - било в пари или в натура - са ресурс, за който някой, а най-често всички, плащаме (нека не забравяме изтърканата, но вярна мисъл, че няма безплатен обяд ). От друга страна, създаването на навик да се живее от социални помощи не подтиква хората към инициативност и независимост, а напротив, създава култура на зависимост и укрепва очакването, че все някой ще подаде ръка. Помага или вреди политиката на широко социално подпомагане (да се разпредели някакъв ресурс по-малко на всеки калпак)? Не е ли по-добре да се инвестират повече средства за осигуряване на условия, при които хората сами ще изкарват прехраната си (да се насочи същият ресурс към едно конкретно място, т.е. да се инвестира с дългосрочен ефект за повече хора)? Това са въпроси, на които трябва да отговорят всички заинтересовани граждани. Окончателните решения имат политически характер.
Когато гражданите не са доволни от политическите решения, те имат право на демонстрации, стачки и други протестни действия. Това е придобивка на демокрацията, от която никога не трябва да се лишаваме. Тя обаче изразява недоволство и протест, има отрицателно звучене, ако не е придружена с конкретни предложения и решения. Същевременно се хабят енергия и време, понякога дори се руши изграденото и нищо не се променя.
За да избегнат това разточителство на ценен ресурс, хората с традиции в демократичното общуване са създали форми за гражданско участие при вземането на политически решения. Чрез него насочват на човешкият интелект и енергия към търсене на максимално добри решения за всички граждани. Защото вземането на решение е процес на:
- определяне на проблема;
- поставяне на конкретна цел за решаването му;
- търсене на ресурси
- организиране на ресурсите.
ВАЖНО!
Властта е тази, която има право да взема решения, касаещи общината или държавата като цяло. Тя е получила това право от гражданите и докато не й бъде отнето, единствено нейните решения са легитимни.
Казано с други думи, гражданското участие означава, че властта допуска гражданството и неговите организации да участват в този процес, да обсъждат важни за хората решения преди те да бъдат окончателно взети.
Не е точно да се каже, че гражданското общество са организираните граждани - погрешно би било изключването на държавните институции, които са съществена част от това общество и са натоварени от самото него с конкретни задачи. По същия начин не би било точно от това понятие да се изключват неорганизираните граждани - всеки има право да не се организира точно толкова, колкото и да се организира. Затова най-общо и близко до истината гражданското общество би могло да се определи като: всичките формални и неформални отношения между гражданите и властта. Тези отношения протичат най-ефективно, а резултатите от тях са наистина трайни и полезни, когато се осъществяват при определени правила и процедури., помагащи, правозащитни и др. Така се създават структурите на гражданското общество.;ВАЖНО!
Обществените органи трябва да се създават по области на политически действия (социално подпомагане, благоустройство, здравеопазване, образование - и от хората, които отговарят за вземането на решения, а не от изпълнителите им. Те могат да бъдат формирани по сфери на дейност, по специфични социални групи (за решаване на техни проблеми, без да се нарушават интересите на други групи).
Какви условия трябва да са налице, за да бъде вземането на решения резултатно и качествено
- Трябва да има желание от страна на властта да води диалог с гражданите. Това означава, че хората, спечелили доверието на гражданите, трябва да общуват с тях открито, честно и редовно по всички въпроси, засягащи ежедневието и бъдещето на общностите.
- Гражданството трябва да има достъп до вярна, актуална и разбираема информация. Това условие се постига най-лесно чрез публикуване на информация за действията на властта - наличните ресурси, възможности, опасности, вземане на решения, причини, мотиви и др. При необходимост гражданите трябва да имат възможност за получаване на допълнителна информация.
- Гражданите трябва да са готови да предлагат решения. Наличието на това условие е сериозна гражданска отговорност. Предложенията трябва да бъдат реалистични, т.е. възможни за осъществяване, да не нарушават интересите на отделни хора или групи, да бъдат изчерпателни и отворени за промени.
- Трябва да бъдат създадени правила и процедури за водене на диалога. Това е най-същественото условие за постигане на траен ефект от гражданското участие. Всички участници в диалога, както властта, така и гражданите трябва да приемат и спазват приетите правила и процедури, докато
ВНИМАНИЕ!
В периоди на преход и обществени промени средата е много динамична и ефективната работа изисква гъвкавост. Налага се често да се преосмислят
(защото самият акт на вземане на решение е венецът на този процес)? те не бъдат променени по общо съгласие и отново в диалог. Процесът е непрекъснат, промените се налагат и няма нищо страшно или нередно, ако те се правят за добро. правилата, за да не пречат самите правила на развитието и вземането на решения.възможни ФОРМИ НА ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ
Най-общото и задължително за тях е, че те са институционализирани. Това означава:
НАЛИЧИЕ НА ЦЕЛ
Цел - тя трябва да бъде ясно формулирана и разбираема от всички. Ако се каже, че целта е местно развитие , това не е достатъчно ясна формулировка (тя е като светлото бъдеще ). Ако обаче целта се определи като благоустрояване на общината , тя е много по-конкретна и включва конкретни задачи. Определянето на конкретни задачи за постигане на конкретна цел е проверка за реалистичността на поставената цел. Ако това се окаже невъзможно
+ РЕСУРСИ + ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ, целта трябва да се преразгледа и преосмисли. От изключителна важност е правилното поставяне на целта и дефинирането на приоритетите - кое искаме да се случи първо, кое - след това, защото за всичко желано няма ресурс.Ресурси - те по принцип са материални, финансови и човешки. Формите на гражданско участие изискват
ВАЖНО!
Необходимо е всеки да бъде убеден, че прави нещо полезно, че мнението му се зачита, че всички заедно имат обща цел и тя не противоречи на интересите на обществото или на част от него.
Ако обществеността наистина желае да практикува гражданско участие, то изисква също, макар и в много по-малка степен, материални и финансови ресурси (място за събиране на хората, материали за кореспонденция, телефони и др.) Те следва да бъдат заделени от публичните средства, т.е. да се поемат от бюджетите на съответните държавни институции.
Правила и процедури - това са онези норми на общуване между хората в една група, които правят процеса ефективен и резултатен, а целта - постижима. Те казват
Какви са възможните, но не единствени институции на гражданското участие?
Консултативни съвети (извън регламентираните по Конституция и закон). Групи хора, доказани и уважавани професионалисти, известни на обществеността и с отношение към проблемите, за чието решаване носи отговорност съответната власт. Инициативата обикновено е на конкретен човек във властта, който търси не само законова, но и обществена легитимност на своите решения.
Всички членове на консултативния съвет трябва да са наясно, че окончателните решения се вземат от органите на властта, но ако те са различни от направените препоръки, добре е да се знае защо (мотиви, аргументи, основания).
Консултативните съвети са предимно експертни органи, но те имат публичен характер. Обсъжданията в тях са високо професионални, поради което не винаги е разумно да бъдат открити. Членовете им, поотделно и като група за предпочитане
Добре е членовете на консултативните съвети да работят като екип, за да постигнат най-добри резултати. Работата на тези екипи е много отговорна защото, макар и да не вземат политически решения, те влияят върху тях. Нещо повече, тези групи са съставени от конкретни личности, които носят персонална отговорност за мненията и препоръките, които правят. Много е важен моралът на тези хора и принадлежността им към професионална общност.
А МОРАЛЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ РЕГЛАМЕНТИРА С ПРОЦЕДУРИ!
Подходящи хора за участие в консултативен съвет:
известни на професионалната или съсловната общност;
- уважавани в своите среди;
- хора, които се ползват с доверието както на властта, така и на обществото;
- добре организирани и изпълнителни, когато поемат ангажименти.
Няма задължителна норма за заплащане или безвъзмездно ползване на професионалния опит на участниците.
ТОВА Е ВЪПРОС НА ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ И ПОЛИТИЧЕСКО РЕЕНИЕ НА СЪОТВЕТНАТА ИНСТИТУЦИЯ.
Обществени съвети. Обществените съвети са също консултативни органи на властта, но с по-широко представителство на граждани, поради което трябва да имат подчертано обществен характер без да се пренебрегва познаването на въпросите по същество. (Страшно много изисквания, които са само на пръв поглед неосъществими.) Присъствието на представители на различни общности - организирани или неорганизирани - е от съществена значение за публичната легитимност на обществените съвети, т.е. за доверието, с което ще се ползват. Подходящи за участие в обществените съвети са:
- представители на неправителствените организации;
- уважавани от обществеността личности.
Инициативата и в този случай би трябвало да е на властта, но ако тя не се сеща , то гражданството може да я предизвика.
Ресурсите на обществените съвети са много по-големи, защото те позволяват обединяване на ресурси на различни организации, а не само на отделни личности. Широката социална база, от която се създават, прави и възможностите им по-големи.
ИНСТРУМЕНТИ НА ГРАЖДАНСТВОТО ЗА ЕФЕКИВНО УЧАСТИЕ В ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ:
МЕДИИ
Медиите са могъщ ресурс за информиране, въздействие и привличане на съмишленици. Чрез тях могат да се организират публични дискусии, да се излагат различни позиции (но задължително със състоятелни аргументи), да се оспорват решения и т.н.
Когато диалогът с властта тече нормално, медиите може да се използват чисто информационно
Когато възникват проблеми с общуването с властта, медиите дават трибуна на диалога и позициите на страните стават достояние на всички.
Когато диалогът не води до приемливи решения, пак медиите са тези, които могат да помогнат за оказване на цивилизован натиск в една или друга посока.
Писаното и говореното слово въздействат по различен начин на аудиторията. В зависимост от посланието, което искаме да направим, трябва да използват един или други медийни средства.
Написаното е неоспоримо доказателство!
Устно изреченото послание е мимолетно и донякъде звучи двузначно. От една страна, то може да премине незабелязано, да се забрави и може би затова мнозина не внимават особено какво говорят в ефира. От друга страна, обаче, невнимателното или неточно изказване може да се разбере или да се интерпретира погрешно. Затова когато говорим, трябва да премисляме всяка казана дума ( Пет пъти мери, един път режи!
Съчетанието от образ и говор (телевизия) е най-силно въздействащо и затова трябва да се използва много внимателно и само при висока степен
ПУБЛИЧНИ ПРОЯВИ
Публичните прояви могат да бъдат дискусии, кръгри маси, конференции и др. В тях е добре да се канят за участие широк кръг хора с различна политическа ориентация, професионална или социална принадлежност и не на последно място - с различни партийни пристрастия. (Партийното разнообразие не бива да ни плаши, но само когато е конструктивно. Партийният плурализъм гарантира по-широко приемане на предложенията.) За по-сигурно резултатите от проведени публични прояви се огласяват в медиите.
ПРОТЕСТНИ АКЦИИ
Протестните акции са крайна форма на гражданско участие, когато всички останали са се оказали
Обществени органи може да бъдат създавани еднократно и за трайно решаване на един-единствен, но много съществен проблем.
Това са изключително редки случаи, защото сложните обществени взаимоотношения вече не оставят място за изолирани проблеми - всяко решение води до нови задачи и благодарение на това светът търпи развитие.
- българска народна поговорка).на подготвеност. неефективни. Желателно е те да протичат организирано, под контрол и без разрушителни действия. Доказано е, че те са с най-нисък коефициент на полезно действие (освен ако не са насочени срещу съвършено безпардонни партньори в диалога, справка - София, зимата на 1997 година).