Foundation for Local Government Reform
Гражданско участие в холандските общини

ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В ХОЛАНДСКИТЕ ОБЩИНИ

Артър Вигерс, Зам. директор на отдел Международни проекти ,

Асоциация на холандските общини (VNG)

Гражданското участие в Холандия

Няколко примера в подкрепа на горното твърдение.

Скорошните общински избори (проведени на 4 март 1998 година) в Холандия дадоха повод за голяма загриженост. Едва 61% от всички гласоподаватели участваха в изборите. Това е най-ниският процент на участие на гласоподавателите в общински избори откакто през 1970 година беше отменено задължителното гласуване. Най-нисък е процентът на участие между младите хора. Слабото участие на гласоподавателите не е случайно; то показва пропастта между политиците (или политиката) и гражданите.

Много наблюдатели (политици, учени, журналисти) забелязват нарастващо разделение в холандското общество. Появява се все по-нарастваща група безработни, ниско образовани хора, живеещи при лоши условия в бедните квартали на големите и средните по големина градове. Лошият жизнен стандарт се предава и върху децата, израстващи в такива семейства. Тяхното участие е относително високо само в незаконните дейности.

В своето изложение ще обърна най-голямо внимание на първия проблем - за растящата пропаст между холандските политици и гражданите, както и ще се спра върху начините, по които холандските общини се опитват да подобрят положението. Ще се опитам да покажа колко много от опитите в миналото са се провалили, как напоследък бяха създадени някои по-успешни подходи, както и по какъв начин тези прооцеси се отнасят към различните разбирания за взаимоотношенията между обществените власти и гражданите.

Вторият проблем е свързан с първия. Очевидно е, че създаването на работни места, предлагането на възможности за обучение, подновяването на жилищния фонд и т.н. са необходими, за да бъде прекратен упадъкът на определени групи граждани. Но това не е достатъчно. Борбата с такъв вид упадък не е само технически въпрос, свързан с увеличаването на работните места, жилищата и т.н. Остава основният въпрос: как да бъдат включени хората от тези групи в определянето на необходимите мерки, в изготвянето на стратегията за тяхното задоволяване, в прилагането на конкретни мерки и в поддържането на резултатите.

В продължение на много дълго време гражданите бяха разглеждани само като адресанти на решенията и услугите на местната власт. Общуването с тях беше само начин да се обясни какво е било решено от общинския съвет или от кмета. Гражданите трябваше само да слушат, да разбират и да приемат решенията. По-късно, през седемдесетте и осемдесетте години, беше осъзнато, че гражданите имат правото да реагират. Те биваха канени да дават мнението си или да формулират възраженията си. За това бяха разработени много подробни процедури, които често причиняваха дълги забавяния преди окончателното вземане на важни решения и тяхното прилагане. Но дори тогава процесът на вземане на решенията вървеше отгоре-надолу. Смяташе се, че политиците знаят какво е добро за гражданите и че трябва да се прилагат правилните методи, за да може процесът да се развива безпроблемно.

NG)e в центъра на вниманието и се обсъжда както в медиите, така и между политиците. Причините за това са няколко.

Сега съществува ясно изразеното мнение, че това само е разширило пропастта между политиците и гражданите. Много малък брой професионални или почти професионални участници вземат участие във формалните процедури за влияние върху процеса на вземане на решенията. Първоначално този факт беше приет като доказателство за пълната липса на интерес от страна на гражданите към обществените дела.

Но тази тенденция на арогантно отношение на политиците се оказа непродуктивна: липсваше активна подкрепа за важни мерки; в неочаквани моменти и в късни фази на проекти за развитие гражданите внезапно се събуждаха и силно протестираха или дори блокираха прилагането на някои мерки. По този начин бяха нанесени сериозни вреди на проектите за преструктуриране на провинциалните градове; на мерките, насочени към намаляване на задръстванията по пътищата; на стратегията за намаляване замърсяването на околната среда и др.

В търсенето на активно участие и реално сътрудничество с гражданите (които на практика могат да се разглеждат като акционери с различни и понякога противоречащи си интереси!) бяха разработени няколко принципно нови форми на участие на гражданите в управлението.

Един от основните принципи, залегнали в тези нови форми на участие е включването на хората в много ранен етап от развитието на даден проект. С други думи, общуването не започва след като вече са били взети проекторешенията, а още от самото начало е неразделна част от процеса на вземане и прилагане на решенията.

В изложението си ще дам няколко примера за по-нататъшно изясняване на гореизложеното: използването на граждански комисии в град Делфт; включването на гражданите в обсъждането на различни варианти за средносрочно развитие на градове като Хага и Ротердам и др.

Друг основен принцип на новите форми на участие е осъзнаването на факта, че хората най-добре знаят какво е най-доброто за тях. Делегирането на правомощия в процеса на вземане на решения (включително и по отношение на бюджетите за прилагането на определени мерки) към граждански комисии се оказа изключително ефективно в градове като Девентер и Ротердам. Гражданите отново започнаха да поддържат чистотата на улиците, детските площадки са в много по-добро състояние отколкото преди, хората сами изтриват графитите от стените, гражданите се чувстват в по-голяма безопасност на улиците поради повишеното им чувство за социална принадлежност, и т.н.

Разбира се, по отношение на тези нови форми на гражданско участие в управлението също бяха повдигнати определени въпроси. Най-важният от тях е: как тези форми се отнасят към положението на демократично избрания общински съвет? Разбира се, общинският съвет трябва да запази ролята си в процеса на вземане на решения, а не да се превърне в орган, който само подпечатва решенията, взети от гражданските групи. Добре балансираният, интегриран подход към развитието на общините все още изисква да бъде направен политически избор. Или, казано с думите на един холандски професор по публична администрация: Най-важното качество на общинските власти е способността им да казват не с авторитет.


Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, [email protected]