ЗА ВРЕМЕННОТО СТРОИТЕЛСТВО И ОЩЕ НЕЩО

арх. Антон Каравелов

Въпросите, които искам да поставя, са злободневни. Общинските съвети, кметовете и главните архитекти в общините всекидневно се сблъскват с тях, но проблемите се решават по различен начин в отделните общини. За правилното и законосъобразно разрешаване и изграждане на строежите не липсва нормативна уредба, многогодишни традиции, навици у практикуващите специалисти в общините. Някои от повдигнатите въпроси може да изглеждат незначителни, но, съгласете се, че не може да се търпи хаосът и уродливото прилагане на някои разпоредби, каквато е чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ. С нея бяха нанесени значителни пакости, унищожаването на прекрасни съществуващи озеленени площи (паркове и градини), получава се ерозия в съзнанието на хората, че всичко може, стига да имаш приятели в общините, че за всичко се намират вратички, че може да не се спазва редът и дисциплината.

През последните години масово се откриваха временни заведения на неподходящи места, в близост до училища, читалища, представителни правителствени институции, в зелени площи и къде ли не... Разрешаваха ги техническите специалисти, без постоянен градоустройствен режим, като временни строежи . Става въпрос за най-различни кръчми, барове, кабарета, салони за бинго и хазартни игри и прочие.

На първо време ми се иска да се върнем с 45-50 години назад, за да установим какъв е бил регламентът за откриване на подобни заведения. Съгласно закона за намаляване на кръчмите и ограничаване на пиянството, бяха предписани следните ограничителни мерки:

1. Кръчми и питиепродавници могат да се разполагат най-малко на двеста (200) метра от мини, фабрики, училища, казарми, читалища, военни клубове и други подобни;

2. Чл. 1 от Закона се предвижда на 800 души една кръчма (питиепродавница), а за градовете над 30 хил. жители - по една кръчма на всеки 1000 жители. Свидетели сме на масово неспазване на тези разпоредби, а ако те са остарели според някои, те заслужават да бъдат актуализирани. В действителност при нас на всеки ъгъл има изградени и преустроени сгради и помещения (по реда на временното строителство) на всевъзможни заведения за обществени нужди за продажба или пиене на алкохол, продажба на цигари, салони за хазартни игри, електронни автомати и пр.

Като стана дума за хазарта, следва да признаем, че нещата там са по-добре уредени. Съгласно Закона за хазарта такива заведения трябва да отстоят по графичен път най-малко на 300 метра разстояние от: основни и средни учебни заведения, казарми, читалища. Изключение се допуска, ако салоните за хазарт се намират в хотели с три и повече звезди по категоризацията на Министерство на търговията и туризма. Издадена е и наредба за категоризиране на заведенията за обществено хранене и развлечения (Приложение към чл. 4 ал. 2 от Наредбата). Публикувани са Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта, и Постановление Nо 189 от 11.10.1999 г., с което е приета Наредба за съдържанието на писмените искания и приложенията към тях за издаване на разрешения по Закона за хазарта. Редът и условията за издаване на разрешителни за организиране на хазартни игри са приети с Постановление на Министерски съвет Nо 154 от 1993 г.

За цитираните по-горе заведения следва да се спазват санитарно-хигиенните изисквания на Министерството на здравеопазването. Съгласно Наредба Nо 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, не е изключено разполагането на заведения за обществено хранене и забавления в жилищни сгради при определени условия. Съгласно т. 27 на Раздел-Приложение Nо 2 към ал. 4 от Наредбата специализираните игрални домове със зали за забавни, електронни и механични игри могат да се разполагат в първите етажи (приземието) на жилищни сгради. Съгласно т. 11 от Наредбата заведенията за обществено хранене и забавления също могат да се разполагат в приземните етажи, по изключение, при нормално работно време. Ползването им през нощните часове е недопустимо, защото се обезпокояват обитателите на сградата, вдига се шум, получават се вибрации, запрашване, конфликти с живущите и т.н.

Все още обаче не е регламентирано разполагането на барове, кабарета, кръчми, бистра, бингозали и салони за електронни игри до обществени и представителни заведения, като Българската академия на науките, сградата на Народното събрание, катедралния храм Св. Ал. Невски , научни институти, посолства, джамии и др. Разполагането им трябва да се регламентира в нормативната уредба, които да бъдат известни както на гражданите, така и на проектантите, одобряващите проектите органи от общините, контролните органи и специалистите по съгласуванията (ППО, ХЕИ-МЗ, МОСВ, ДНСК и др.).

Хаос и недоволство предизвика прилагането на чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ, отнасящ се до временното строителство , и то по изключение. Недоволство предизвика у гражданите масовото строителство и преустройства на сгради и помещения, особено в централна градска част на големите и средно големи градове в периода от 1990 г. до днес. Или по-скоро до 20.01.1998 г., с отмяна на чл. 120 ал. 4 и ал. 5 ППЗТСУ. Основание за това даваше превратното тълкуване на разпоредбите от общинската администрация. Защо? Защото с нея се разрешаваше да се изграждат, и то по изключение за обществени нужди, временни обекти като: аптеки, фурни, здравни центрове, пощи, ателиета за битови и други услуги. Вместо това главните архитекти разрешаваха: кръчми, барове, питиепродавници, кабарета, дискотеки С това се допускаха редица нарушения, както следва:

а) не се спазваше изискването в одобрените проекти и в разрешението за строеж да се отбелязва определеният срок за ползване на обекта;

б) временните обекти се изграждаха с трайни и скъпи материали, като бетон, стоманобетон, камък, тухли, метали, мрамор, травертин, вносни материали, и по този начин строежите ставаха масивни и полумасивни. Известно е, че за масивните сгради трайността е до 100 години, а за полумасивните - 60 години, съгласно Наредба Nо 3 за запазване на сградните и благоустройствени фондове в населените места. За какво временно строителство може да говорим? Това са абсурди строежи

След като се нанесоха значителни щети в страната, особено на архитектурно-градоустройствения облик на улиците, булевардите и площадите, чл. 120 ал. 4 и ал. 5 ППЗТСУ бяха отменени (ДВ, бр. 6 от 1998 г.).

В параграф 6-а на Допълнителните разпоредби на ППЗТСУ се посочва, че тези временни строежи следва да бъдат премахнати след изтичане на срока, за който са били разрешени. Тъй като рядко са вписани срокове в строителните книжа, законодателят постанови, че те следва да се премахнат в 3-годишен срок от изменението и допълнението на ППЗТСУ (или до 20.01.2001 г.), ако за тях не може да се създаде постоянна градоустройствена основа чрез частични изменения в ЗРП. В противен случай те се премахват като неузаконяеми строежи по чл. 160 ал. 1. ЗТСУ.

Същата разпоредба бе потвърдена с по-късна дата с чл. 50-а ЗТСУ (ДВ, бр. 124 от 1998 г.).

В разпоредбата на чл. 120-а от ППЗТСУ бяха отделени временните постройки и съоръжения за търговия като сергии, маси, павилиони, будки, кабини и др., които са преместваеми, за разлика от постоянните строежи, определени в параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ППЗТСУ. За първите се издава разрешително за поставяне, а не разрешение за строеж. Редът и условията следва да се установят с наредба, одобрена от общинския съвет. Когато се касае за общински терен, разрешаването за поставянето се извършва въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината, съгласувана с КАТ и МВР.

В случаите, когато собствеността е държавна, разрешението за поставяне също се извършва въз основа на схема, одобрена от главния архитект, съгласувана с МРРБ или ведомството, което стопанисва терена. В останалите случаи съгласие дава областният управител. Ползването на постройките и съоръженията се извършва при условията на ЗДС и Правилника за неговото приложение.

С взетите напоследък разумни и адекватни мерки, считам, че се въведе ред по разрешаването на временното строителство. Разпоредбите трябва да влязат и в бъдещия Закон за устройство на територията (ЗУТ), след значителния му ремонт , който предстои, преди внасянето му на второ четене в Народното събрание.