И отново за ЦКФД

Таня Велева,

НАПИМС

Ценните книжа с фиксиран доход като финансови инструменти за привличане на инвестиции представляват все по-голям интерес за българския капиталов пазар. Установяването им налага множество проблеми и въпросителни. Подготовката на кадри, които да оперират с тях, е важна част от процедурата по налагането им. За изясняването на същността и значението им бяха проведени редица конференции, семинари и срещи. Лектори бяха видни американски специалисти в областта на капиталовите пазари. В обсъждането на проблемите участваха представители на Министерство на финансите, БНБ, Държавна комисия по ценните книжа, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и нейни членове, Асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и нейни членове, Асоциация на търговските банки и нейни членове, Застрахователни дружества, Агенцията за чужди инвестиции, Българска търговско-промишлена палата, Българска индустриална асоциация, Институт за пазарна икономика, Център за икономическо развитие и др.

Поредицата от дискусионни срещи имаше за цел да се разясни ролята на дълговите инструменти на международните пазари и в България и механизма на привличане на капитал чрез емитирането им, различните видове ценни книжа с фиксиран доход и техните специфични характеристики, както и да предостави информация за това как се оценяват и как икономическите събития влияят върху цените им. Запознаването на инвеститорите и потенциалните емитенти с параметрите, предимствата и рисковете, свързани с ценните книжа с фиксиран доход, ще им помогне при провеждане на тяхната инвестиционна политика.

С въвеждането на тези финансови инструменти инвестиционната среда в България ще претърпи съществени промени. Този нов пазар се определя от необходимостта институционалните инвеститори, включително пенсионните дружества, застрахователните компании и финансовите институции, да получат по-висока възвръщаемост на активите си, въпреки ограничените им възможности да инвестират.

Днес представата за пазара на ценни книжа с фиксиран доход в България е твърде ограничена и отношението към ценните книжа не е особено положително. Основна задача на бъдещите емитенти на такива финансови инструменти е повишаване на доверието в настоящия пазар чрез провеждане на пресконференции, семинари и др.

Икономическата обстановка в страната не дава необходимите предпоставки за създаване на финансово стабилни и конкурентноспособни дружества и организации, които да емитират облигации. Въпреки това вече е факт първата успешна емисия облигации на Прософт .

Ценните книжа с фиксиран доход са диспозитивни документи, върху които с писмени знаци е материализирано волеизявление. Те се използват за кредитиране на емитентите. Характерно за тях е, че параметрите на заема са предварително определени и точния размер и времеви период на паричните потоци е известен и на двете страни.

Корпоративните облигации са един от видовете дългови инструменти, платими на предявителя. Те се емитират от корпорации за дълъг период от време. Могат да бъдат търгувани между различни страни по всяко време, в най-типичния случай - чрез Стоковата борса, където са били регистрирани.

В новия борсов правилник се подготвя ограничение при търгуването на облигации на вторичния пазар: на борсата ще се листват само емисии над един милион лева. По този начин пазарът ще остане затворен за вторичната търговия на по-малките облигационни заеми, на които се възлагаше съживяването на интереса към борсата. Емисията на Прософт ще бъде свалена, защото нейният размер е двеста хиляди лева, т.е. далеч по-малък от фиксирания минимум. Мотивите за това решение са, че ликвидността, която е основен принцип за търговия, липсва при малките емисии и това прави поддръжката на тези емисии скъпа за борсата. От друга страна, колкото по-малка е емисията, толкова по-малък е рискът от неплащане от емитента. Високите такси на Комисията по ценни книжа предразполагат емитентите на облигационни заеми да предпочитат емисиите им да не са публични, но при това положение предлагането и търсенето ще се срещат по-трудно.

Друг вид облигационен заем са общинските облигации - платими на предявителите инструменти, емитирани от общините и обезпечени с дохода от данъците, събирани от общината, или с някакво друго обезпечение. Като дългов инструмент те представляват сложен договор, чиято цел е да насочи националните спестявания към печеливши инвестиционни възможности и по-добро задоволяване на нуждите на населението. Пазарните сили на търсенето и предлагането обаче са тези, които определят параметрите на облигацията (срок, лихва, ликвидност и пр.).

Растящите потребности на населението от жилищна инфраструктура, транспорт, енергия, предоставяне на социални услуги, развитие на околната среда и културата поставят общините пред проблема за финансирането на тези инвестиционни нужди. В момента българските общини за финансиране на инфраструктурните си проекти разчитат изключително на международни организации. Това обаче има и негативен ефект, защото отклонява общините от проявяване на инициатива. Важна стъпка за осигуряването на общините на достъп до националните капиталови пазари е развиването на пазара на общински облигации. Основен критерий за това дали една община може да си позволи да емитира облигации е нейната кредитоспособност, фактор за определянето на която е потенциалът на общината да генерира собствени приходи - данъци, такси и др. Голямо значение има и общата макроикономическа ситуация в страната и способността на населението и предприемачите на нейната територия да посрещат успешно отправените им предизвикателства. Безспорно по-големите общини имат по-големи възможности за използване на този нов финансов инструмент. Пример за това е облигационният заем на Столична община на стойност петдесет милиона евро с номинал хиляда евро. Парите са използвани за инфраструктурни проекти предимно в пътната мрежа и като краткосрочна кредитна линия за частния бизнес. Общинските служители споделят, че след успешното изплащане на заема, което ще се покрие изцяло от общинския бюджет през 2001 г. от печалби и от оперативния резерв, може да се мисли за нова емисия, която ще се инвестира в обновяването на градския транспорт. Потенциални инвеститори в общински облигации са банките, застрахователните дружества и пенсионните фондове, фирмите и населението. Изработването на перфектни договори, достатъчно информация и прозрачност за общинските финанси са необходимите условия, за да бъде проявен интерес от страна на инвеститорите за закупуване на общински облигации.

Интерес за инвеститорите представляват и ипотечните облигации, които ще стартират с изработването на Закона за ипотечните облигации. Работата върху него, продължила две години, е в своята последна фаза - одобрение от БНБ и внасяне в Народното събрание.

Ипотечните облигации са ценни книги, които се издават от банките на основата на портфейлите им от ипотечни кредити, които ще бъдат определени в подготвяния нормативен акт. Всяка емисия е обезпечена с активи на банката, които включват основно покритие и заместващо покритие. Основното покритие са кредитите, обезпечени с една или повече по ред ипотеки в полза на банката върху недвижими имоти (ипотечни кредити), а заместващото са активите с нулево рисково тегло.

Длъжниците по кредити, които са вписани в регистъра на покритието на ипотечните облигации от дадена емисия, могат по всяко време да погасят по номинал задължението си към банката - издател с облигации от същата емисия.

Ценните книжа с фиксиран доход са добре познати и разпространени на европейските и американски капиталови пазари и това ще спомогне за тяхното въвеждане и на нашия пазар. Постоянните промени в нормативната база създават редица затруднения пред работата с тях. Подготовката и обучението на специалисти в областта е особено важна предпоставка за стабилизирането на пазара и доверието в него. Острата нужда от инвестиции в страната налага търсенето на нови източници за финансиране и безспорно значението на финансовите инструменти е голямо. Общинските облигации като едни от тях са новото предизвикателство пред общините, чието реализиране е от интерес за цялото общество.