КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНСКИТЕ ОБЛИГАЦИИ И АНАЛИЗ НА ЕМИСИЯТА НА ОБЩИНА СВИЩОВ*

Георги Беловски,

Началник управление Международна дейност

при Общинска банка АД

Свидетели сме на значителен интерес от страна на общините към търсене на форми за финансиране на инвестиционната им програма. Практиката в България е изключително бедна по отношение броя на реално извършените транзакции както на паричния, така и на капиталовия пазар. Преобладаващ дял заемат банковите кредити, които на фона на общия интерес и потребност на общините не отговарят на реалностите. Всеизвестен е фактът, че кредитирането в България се основава на привлечени средства от местни източници, които се характеризират с голяма мобилност и краткотраен матуритет. Поради тази причина заемният капитал за всички икономически субекти в страната е с краткосрочна ориентация и затруднява инвестиционния процес.

Алтернативен източник за финансиране на общините в България е облигационния заем, който предполага по своята същност набиране на ресурс с възможност за дългосрочно погасяване. Погрешно е схващането, че на облигационна емисия може да се разчита и за краткосрочни рефинансирания. Световната практика е разнообразна, но водещ при вземането на решение за встъпване в облигационния пазар е интересът от по-дългосрочен ресурс. Това е така, тъй като облигационната форма на финансиране съществува като алтернатива на банковия заем, позволяваща акумулиране на свободните парични средства от голям брой инвеститори, готови да предоставят наличните си пари дългосрочно и при по-голяма доходност.

За последните 10 години в България общините са реализирали 2 облигационни емисии в лева и 1 еврооблигационна емисия. Работи се по подготовката на трета облигационна емисия.

От постигнатия практически опит е видно, че облигационните емисии, реализирани на местния пазар, са съпроводени със значителни проблеми и по-скоро оставят негативен отпечатък върху желанието за инвестиране в тези инструменти.

За да се постигне благоприятна икономическа среда за развитието и успешната реализация на облигационните емисии е необходимо да се извършат промени в законодателството.

В икономическите среди се очертават различни становища относно оптимизацията на законодателството, свързано с този тип проблематика. Някои икономисти пледират за приемането за отделен закон за кредитиране на общините, който да обобщава в себе си всички текстове от действащите до момента закони, рефлектиращи върху възможностите на общините за финансиране. Според тях този закон ще регламентира ясно принципите, по-които общините ще извършват дейността си като кредитополучатели (независимо от вида на финансирането - заеми, облигации и други).

Другата група от икономисти предлага третиране на общините като равноправен икономически субект, без да се налага формулирането на изрични текстове в законодателството, даващи характеристика на дейността по общинското рефинансиране. Идеята е общините да са напълно равнопоставени с останалите участници на кредитния и капиталовия пазар.

Понастоящем преобладава втората икономическа теория. Доказателство за това е липсата на каквито и да било текстове в новоприетия Закон за публичното предлагане на ценни книжа, касаещи конкретна регламентация на общинските финанси. Законът за банките също не предвижда индивидуален подход към общините като кредитополучатели, въпреки многократно извършените промени и допълнения в него.

Въпросът за индивидуално законодателство, отразяващо дейността на общините в областта на финансовите взаимоотношения, е спорен и неговата интерпретация е различна в зависимост от мястото на съответния икономически субект. За решаването на споменатия казус е необходимо държавата да преосмисли фискалната децентрализация на общините и възможностите си за подпомагането им чрез субсидии.

Настоящата година се очертава като изключително тежка от финансова гледна точка по отношение на всички общини в страната. Изчерпаната приватизационна програма, неработещата икономика по места, липсата на интерес от чуждестранни инвеститори, трудностите при създаването на смесени дружества, както и многократно намалената субсидия от централния бюджет очертават финансов колапс в общинския сектор. Изходът е в търсенето на кредити от банковата система или пласмент на облигации сред инвеститорите в страната.

Настоящият материал има за цел да даде кратка илюстрация на основните характеристики на облигационната емисия и да очертае грешките, допуснати при емисията на гр. Свищов.

Особености на емисия на облигация в български левове.

Таблицата дава най-обща характеристика на облигационния заем и би била в помощ, ако се сравнят същите показатели с тези на банковия заем.

В световната практика използването на облигациите за рефинансиране е възможно за всички общини, които могат да докажат стабилна като стойност и периодичност приходна част на своя бюджет. На второ място е изготвянето на детайлна инвестиционна програма, доказваща потребностите от финансови средства. Поради исторически наложилите се икономически обстоятелства в България, валидността на тези принципи се ограничава от следното:

• В момента шанс за успешна реализация на облигационна емисия имат само най-големите общини в страната - това е така, тъй-като в тези общини са съсредоточени финансовите и нефинансови институции, както и многобройно население и фирми, които пряко са заинтересовани от регионалната инфраструктура и потенциално биха се съгласили да инвестират в облигации.

• Възможностите за възпроизводство и регулярност в собствените приходи са по-приемливи за по-големите общини в страната. Именно те биха вдъхнали по-високо доверие у потенциалните инвеститори.

Считам, че гореспоменатите особености са един от факторите, допринесли за слабия успех на свищовската емисия.

Стартирането на облигационния пазар след приемането на конкретна законова база (Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества) трябваше да започне с емисия на голяма българска община.

Община Свищов е сред по-незначимите в общонационален аспект общини, което допринесе и за изключително слабата реализация на облигациите. Като цяло емисията може да се третира като неуспешна, тъй като набирането на средствата стана след разсрочвания на подписката и ангажирането на ресурса на общински фирми. За съжаление, интересът към тази емисия беше практически нулев и единствено принудата да участват в нея общински структури даде възможност да се набере заложения в проспекта минимум от средства. Безспорно това не е пътят за развитие на облигационния пазар, тъй-като неговата логика е да се ангажират ресурси от външни за общината източници.

Друга съществена причина, поради която емисията претърпя неуспех, е слабата маркетингова стратегия:

1. Избраният инвестиционен посредник е структура без свои подразделения в страната, които биха извършвали масирана рекламна дейност на готвения проект.

2. Дейността на общинската администрация, в частност на кмета, също не допринесе за популяризирането на емисията. Световната практика доказва, че ролята на кмета и неговия екип е изключително важна за убеждаването на потенциалните инвеститори в ефективността на инвестиционния проект, за който се набират средствата. В практиката този процес на популяризация започва от вземането на решение за емитиране и продължава до началото на подписката. Има и ключов период, наречен същинско представяне на проекта (road show), в който експертнияТ екип на общината начело с кмета провежда срещи с колебаещи се институционални инвеститори. В тези разговори се защитава цялостната същност на проекта.

3. Общата рекламна кампания се свеждаше до епизодични съобщения в специализирани икономически издания (в. Банкер , в. Капитал ), без да достига до широката публика.

Вследствие на тези пропуски емисията се популяризира само в рамките на свищовския регион, разчитайки основно на местните ресурси и интерес. Пренебрегната бе възможността за акумулиране на финансови ресурси от цялата страна.

Препоръката е при решение за емитиране на облигации да се избере инвестиционен посредник, разполагащ с клонова мрежа в страната (най-добре банка), което ще даде възможност проектът да бъде доведен до знанието на максимален брой участници на капиталовия пазар. Не е тайна, че договорката за продажби на облигации се извършва предварително, а по-време на подписката само се регистрират сделките. Използването на банки като инвестиционни посредници е благоприятно, тъй като освен голямата си клонова мрежа тези институции участват със свое представителство на най-висше ниво в Асоциацията на търговските банки и Асоциацията на инвестиционните посредници. Преките контакти на мениджърско ниво с такъв голям брой финансови и нефинансови институции предполага улесняване на популяризацията и реализацията на облигациите.

Не на последно място банките са депозитари или пряко обслужващи звена на дейността на пенсионните фондове, които са най-стабилните инвеститори в ценни книжа. Тази функция на банките е естественият проводник между облигационния проект и пенсионните фондове.

Съществен недостатък в облигационната емисия на Свищов е нерационално избрания подход за определяне на доходността от книжата. Нарушеното съотношение между доходността от предлаганите книжа и тази на държавните ценни книжа със сходен матуритет, както и продажбата на облигациите по цена над номинала ги превърна в ниско доходен актив, криещ зад себе си висока степен на риск.

Препоръката е при определянето на доходността на облигациите да се отчита, че инвеститорът е заинтересован от по-висока лихва (купон) в сравнение с тази на ДЦК, тъй като рискът от неплащане при общините е значително по-голям от този при Министерство на финансите.

Облигационният пазар в страната безспорно ще се развива и ще се обогатява от гледна точка на подготвителния процес, реализацията на книжата и изплащането на дълга. За постигането на тези цели би трябвало да се:

• унифицират критериите за оценка на проекта от страна на Комисията по ценните книжа;

• да се развие застраховането на кредитния риск от страна на застрахователните компании, което ще допринесе за избягване на практиката на ипотекиране и залагане на активи на общината;

• да се даде право бъдещите парични потоци на общините да бъдат обезпечение по техните дългове и др.

*Настоящият материал е изцяло мнение на Георги Беловски и не ангажира по-никакъв начин Общинска банка.