Какво ни предстои?
(Пред втората годишнина на сп. Самоуправление )
Год.ІІ, Кн.1, 1 Септемврий 1927 год.
Настоящата книжка е началото на втората годишнина. За нашата действителност подобно начинание изисква голяма смелост , постоянство и упорит труд. Сп. Самоуправление е единствен сполучлив опит през изминалите пет десетилетия, който успя да завърши годишнината си. Опити са правени както в по-далечното минало, а така също и в по-близкото настояще. Всички добри и благородни инициативи от този род са се разбивали в суровата българска действителност, която, още в зародиш, е убивала всяка инициатива. На какво се дължи нерадостното явление, че единствени градските общини, в които кипи ежедневния живот на населението, да останат без фар, който да осветлява практическата и теоретическа мисъл на общинския живот?
Самия този факт не говори ли, че има нещо гнило в общинското ни самоуправление Нека си го признаем: нашите общини са изминали своя път самобитно, безсистемно и без една предварително начертана и строго следвана благоустройствена, финансова, социална, санитарна, културна и пр. политика.
Първопричината е в отсъствието на издигнато гражданско съзнание, което единствено може да направи и одухотвори нашите книжни закони на общинското самоуправление. Напротив, нашата закъснялост и евдемонистичен морал ни хвърлиха в пагубното за общините партизанство, което дълго трови всяка благородна и честна проява и от общината създаваше инструмент за печелене на избори. Върховете сами дадоха една неправилна насока на общините, като последните гледаха само през призмата на подготвителен апарат за спечелване на законодателните апарати. А долу в масата, безспорно, се изработва една превратна психология, която счита общината за дойна крава; от последната всеки партизанин очаква само облаги, и избягва или заобикаля своите задължения. Така се дойде до положението, че измършавялата крава не може повече да продължи съществуванието си, ако, на свой ред, не отговори на своето предназначение: да служи за материалния и духовен напредък на гражданството. Дойдохме всички до убеждението, че трябва да се постави кръст на следвания до сега път. Многото грешки и несъстоятелни работи бодат в очи и сочат изгубена енергия и средства. За тях скъпо плащаме и ще има да заплащаме и в бъдещето.
Следвоенните години налучкват правилния път и множество общини съзнават, че са потребни нови схващания и методи в работата. На много места гражданството подкрепи и продължава да дава съдействие на свои избраници, които проявяват творчество и стремеж да поставят нови насоки на разнородната общинска дейност.
Забелязват се радостни симптоми на отрезвление всред гражданството, което започва да търси и в общината майстора . А това са добри указания за времето.
Те свидетелствуват, че започва една нова ера в общинските институции, които ще се отърсят от старото, рутинното, партизанското и смело ще тръгнат в творчество и в дух на урбанизъм. Тъкмо туй време изисква голям дух и твърда воля. Преминаваме години на борба с два основно противоречиви възгледа. Тук и там ще паднат скъпи жертви, които няма да се пречупят пред несъзнателната тълпа, която ще търси от своя кмет тържества, дунанми и синекурни служби. Без отчаяние. Отчаянието е присъщо само на слаби и податливи натури. Пътят към истинския урбанизъм е трънлив. Към него се изкачва с кръст, на който е написан девиза: познание, труд, пестеливост и широк замах.
Сп. Самоуправление иде да подпомогне, улесни, осветли и насърдчи усилията на нашите общинари и общински деятели.
Списанието и през втората си годишнина ще продължи да изнася на показ всички мъдри, хубави и добри инициативи на по-старите свои сестри - общински съвети. Делата на по-старите и опитни чуждестранни общини ще служат за пример и назидание. От тях ще черпим опитност, кураж и вдъхновение към полезните и красиви мероприятия и за нашите общини. От международната организация на градските общини, с която сме в най-редовни и непрекъснати връзки, ще търсим осветления на всички големи задачи от урбанистично проявление и ще чакаме упътване по чисто домашни наши проблеми, които настоятелно очакват своето разрешение.
Такива връзки създадохме и с Белгия, Франция, Англия, Италия, Австрия, Югославия и продължаваме да търсим в желанието си да бъдем още по-полезни на нашите общини. През втората годишнина ще поместим и трудове, писани от добри познавачи на общинските работи както от чужбина, така също и от наши деятели. Списанието, обаче, ще добие още по-пълна програма и ще бъде от полза за всички големи и малки общини, ако кметовете си дадат труд и наредят да се изпраща в редакцията всичко извършено или проектирани мероприятия. Една от друга общините ще се заразяват, поучават и насърдчават в полезни инициативи, и то като се вземе под съображение нашите условия на работа, творчество и български стил. Само по този начин списанието ще стане по-интересно и за по-широк кръг на читатели, а оттук иде и другата обществена полза: ще се издига гражданското съзнание и постепенно ще се избива из главите на мнозина, че общините са партизански дембелханета и партизански сиропиталища.
Обнадеждени и с твърда вяра в бъдещето започваме новата годишнина. Искаме да вярваме, че с общи усилия ще спомогнем да осветлим, упътим, насърдчим и подпомогнем усилията на общинските работници, които неуморно, стъпка по стъпка теглят новите бразди в градостроителството.
На работа за издигане родните градски центрове, които излъчват мира, доброчестината и добри бъднини на днешни и бъдещи поколения.
Ив.Дечев