Модел за избор на инвестиционни проекти

Александър Михайлов

Състоянието на общините е в тясна връзка с провежданата от тях инвестиционна политика. Налице е недостиг на собствени средства за инвестиции, а привличането на външни средства е свързано не само с предварително аргументирано доказване на законосъобразността и целесъобразността на изразходването им, но и с демонстриране на модерен механизъм за извършване на разходите.

Резултатите от провежданата през годините на прехода инвестиционна политика показват наличието на редица нерешени проблеми, диспропорции и противоречия, които най-общо могат да се сведат до следното:

• нерационално изграждане на обектите на инженерната инфраструктура (водопроводна, канализационна и топлофикационна мрежа), чийто текуща поддръжка, ремонт и обновяване изисква огромни финансови ресурси и време от страна на общината;
• наличието на огромен дял незавършено строителство, изграждано с години и по остарели технологии
• недостатъчно вложени инвестиции за ремонт и реконструкция на обектите от сферата на здравеопазването образованието, социални грижи и културата, в резултат на което значителна част от сградния фонд на тези обекти е остарял;
• влошено екологично равновесие на територията поради неправилно използване на природните ресурси.

Причините, обуславящи това състояние на инвестиционната политика на общините следва да се търсят както на национално така и на регионално ниво. На национално ниво те намират израз в съществуващата нормативна уредба, недостатъчно регламентираща инвестиционната политика на българските общини, а също така и на лошото икономическо състояние на страната като цяло.

В регионален аспект факторите, обуславящи проблемите в инвестиционната дейност на общината, се изразяват в следното:

• наличието на множество междинни посреднически структури, които допринасят за размиване на отговорността и контрола;
• недоразвитост на финансовите отношения и преобладаващ характер на натуралните отношения;
• ниска реална квалификация на работещите в звената, подпомагащи и управляващи инвестиционната политика;
• информационна недостатъчност на инвестиционния процес - като се започне от липсата на изследвания за истинските предпочитания на населението и се стигне до неразвитостта на използваните системи за счетоводство;
• наличието на т.нар. експлоатационни предприятия в основните общински дейности, които в отделни случаи имат интерес, различен от този на населението;
• неизползването на демократични процедури по възлагане на проектирането, строителството, доставките и оперативното управление на инвестиционните обекти.

По отношение вземането на решения за инвестиране би могло да се каже, че в определен смисъл тези решения имат случаен характер, изразяващ по-скоро интересите на различни политически и бюрократични звена, отколкото реалните потребности на територията и на населението на общината. В редица случаи инвестиционният процес е съпътстван и от политическа борба, водеща не толкова до определянето на неговите параметри, колкото до участие в преразпределението на влияние, финансови средства и готовите резултати. За всеки по-интересен обект на инвестиране е налице изтъкване на неговата необходимост, аварийност и спешност. Като начало това се изразява в започване на процесите, без ясни параметри, работни проекти и т.н. Много рядко се работи по принципа на конкретен финансово-икономически проект с разчетени ангажименти, графици, парични потоци и изчислена ефективност и възвръщаемост.

Перспективите за подобряване на инвестиционната политика на общините в регионален аспект могат да се търсят в следните насоки:

• възприемане на по-открити процедури при обсъждане на инвестиционните програми на общините;
• преминаване към дългосрочност в инвестиционното планиране на общината;
• подобряване на текущата отчетност и прилагане на нови форми на финансиране - на проекти, а не на обекти;
• повишаване качеството на общинските инвестиции чрез разработването на конкретни инвестиционни проекти с установени и анализирани срокове, отговорности, парични потоци, както и усъвършенстване механизма на оценяването им;
• наблягане върху обучителни програми за общинските служители по използването на инструментите на всички етапи на инвестирането;
• превръщане на общината в надежден кредитополучател чрез по-добър мениджмънт на общинската собственост и общинските финанси;
• усъвършенстване на отношенията с банките;
• засилване степента на граждански контрол при осъществяването на инвестиционния процес в общината.

Безспорна истина е, че при наличие на множество проекти водещ става проблемът за избора на проект. И ако това е задължителен стандарт в институции и органи на местната власт, които разполагат с достатъчно средства, то при недостиг на средства, правилният избор е жизнено важен. Има различни системи за избор, като в практиката на оценяване на инвестиционните проекти е характерно използването на един основен икономически показател - срок на откупуване на инвестициите, както и на груби експертни оценки в екологичен, технологичен и стратегически аспект. Този начин на оценяване често води до разминаване между очакваните и получени от реализацията на проектите резултати, до загуби на финансови ресурси и в крайна сметка до неефективност на общинските инвестиции.

Един от възможните подходи при изработване на модели за оценяване на инвестиционни проекти е свързан с използване на система от критерии. Успешен и работещ модел, който може да бъде адаптиран и към българските условия е създаден в град Остин, Тексас. (фиг.1). Той представлява матрица от 13 различни критерия, по които се оценяват инвестиционните проекти, като всеки критерий има съответното тегло в общата оценка.

фиг.1 КОМПОНЕНТИ НА МАТРИЦАТА

Главната трудност при изграждането на този модел е свързана с интегрирането на финансовите характеристики на проекта в общата оценка, съдържаща всички останали критерии. Финансовите характеристики са количествено измерими, ясни, за разлика от факторите, свързани, например, с въздействието на социални и екологични фактори. От друга страна, финансовите фактори са доста динамични и зависими от текущата конюнктура, което пък води до голяма динамика на общата оценка на проектите. Наличието на значими вариации пък води до обезличаване на оценката по принцип. Всичко това не позволява в системната оценка да бъдат включени критерии като финансово въздействие на проекта, цена на жизнения цикъл и др. Не са приложими също критерии, свързани с правните аспекти, защото включването и оценката на проекти, по които има правни проблеми, просто е лишено от смисъл.

Всеки критерий има своята вътрешна структура, съдържаща възможните коефициенти при оценката. С най-голям коефициент, например, при критерий 1 Обществен ред и сигурност се оценяват проекти, чрез които аварийно се предотвратяват заплахи за безопасността. Тъй като коефициентът в случая е 10, а тежестта на критерия е 13, общата оценка по този критерий е 130 точки (13 х 10 = 130). По аналогичен начин се получават оценките и по другите критерии.

фиг.2 ВЪТРЕШНА СТРУКТУРА НА МАТРИЦАТА

За по-ясно разбиране на предложения модел, на следващата фигура е представена примерната оценка на 4 различни проекта.

фиг.3 ПРИМЕРНА ОЦЕНКА НА ПРОЕКТИ

Най-голямото предизвикателство при използването на модела е свързано със субективния характер при получаване оценките по отделните критерии. Нивото на обективност се повишава значително чрез активното включване в процеса на оценяване на всички общински отдели. По този начин спецификата и специализацията на всеки отдел дава на практика различни оценки, а оттам води до една по-близка до действителността крайна оценка.

Включването на населението в цялостния процес на избор на проекти и особено на финалната права (при оценяването) не само внася елемент на прозрачност, но и допълнително увеличава възможностите за по-голяма обективност при избора. А това е елемент от цялостното участие на гражданите в сферата на общинската политика, което пък е най-сигурната гаранция за усвояване на демократичните процедури и за успешна работа на местните власти.