Представяме ви в резюме изказването на г-н Дюлгеров, направено пред Третата работна среща Регионално и местно подпомагане на малките и средни предприятия , Пловдив, 10 - 11 юли 2000 г., по Проект Ролята на парламента в процеса на укрепване на местното самоуправление в България на ФРМС и Проект Парламентарни практики Изток - Запад , Холандия

ОБЩИНСКА ПОЛИТИКА В ПОДКРЕПА НА МАЛКИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС

Асен Дюлгеров,

Секретар, Община София

Българските общини нееднократно са изразявали своята воля и желание за развитие на собствена политика на насърчаване по отношение на икономическите агенти на своята територия. Това е било декларирано като намерение за съобразяване на тяхната дейност със специфичните местни условия. То обаче излиза далеч извън регулаторната рамка на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП). Общините са носители на правомощия и съответни ангажименти към териториалната общност по редица общи и специални нормативни актове, което следва да се отчете при всеки конкретен случай.

Чл. 13 ЗМСП очертава 10 възможни типа насърчения, повечето от които са приложими и от общините. Те могат да бъдат разгледани по степен на приложимост в момента.

Достъпът до обществени поръчки. Основният въпрос тук е доколко Законът за обществените поръчки допуска специални квалификационни и преквалификационни условия за открита или ограничена процедура на възлагане. В частност, възможно ли е качеството малко/средно предприятие (МСП) да бъде условие за участие в процедури за възлагане. Досега опитите за налагане на подобни специални условия се натъкват на неизбежното възражение за равенството в условията на стопанска дейност. Като положителен обаче следва да се квалифицира опитът за въвеждане на ред във възлагането на малките поръчки, излизащи извън приложното поле на закона. За тях МС прие наредба, което по принцип трябва да се приветства. За разлика от останалите случаи т. нар. малки поръчки обективно биха представлявали интерес предимно за малките и средни предприятия. Другият аспект на участието им в процедури за обществени поръчки е много по-важен. Общините следва да осигурят условия, които да не изключват априорно тяхното участие. В това отношение все още няма достатъчно практика, но е факт, че законът дава достатъчна възможност на възлагащия подборът на оферти (поканата за преквалификация) да става само измежду малки и средни предприятия.

Участие в общинската приватизация. Това е относително най-лесно постижимият елемент в един общински насърчителен модел за МСП. Тук позитивният фактор е самият закон, който пряко предвижда преференции в три основни случая:

- Разсрочване на плащането на цената при приватизация на обособени части;

- Разсрочване при приватизация на обекти на незавършено строителство;

- Разсрочване при условията на чл. 25 ал. 3 ЗППДОП, когато МСП е единствен кандидат купувач на акции или дялове - общинско участие.

В Столична община насърчаването на приватизацията поначало е политика, ориентирана към малкия и среден бизнес. Предмет на сделки са най-вече обособени части. Очакванията на общината са по този начин да се стимулира появата на максимален брой собственици и откриването на максимален брой работни места. Те произтичат пряко от структурата на данъчните приходи на общината. Отскоро се прилагат и преференциите по отношение на МСП в приватизацията. За съжаление това стана с известно закъснение поради липсата на съответни регистрации.

Наемане на общински имоти. ЗМСП предвижда по-малки преференции в тази насока. Основен проблем тук е противоречието с господстващата общинска политика на пълна по възможност приватизация. След една или две години общините няма да притежават значими собствени имоти, извън тези, предназначени за задоволяване на собствените им административни нужди и за клубно-партийна база. Изключение правят преместваемите съоръжения, където обект на наемане по чл. 197 ЗТСУ е общинската земя. Това е един сериозен насърчителен резерв по-специално в случая с по-големите градове. По правило търговията в преместваеми съоръжения е специфична сфера на дейност на МСП и най-вече на микропредприятия. Това именно трябва да се вземе предвид, когато общинските съвети предприемат мярката по чл. 25 ал. 1 ЗМСП, а именно когато определят дял от имотите - частна общинска собственост, които се отдават под наем само на МСП. По същество става въпрос за провеждане на вътрешен търг или конкурс за отдаване под наем на общински обекти само между МСП. Проблемът е в това, че протекцията в този случай се отнася единствено до търговските предприятия и остават пренебрегнати най-важните МСП - производствените и високотехнологичните, които стоят на първо място сред насърчителните приоритети на закона.

Създаване на инфраструктури и технопаркове (инкубатори на МСП). В момента се проучват подходящи общински имоти за създаването на технопаркове в София. Проблемът се изразява в това, че един технопарк изисква преди всичко изграждането на инфраструктура, което е извънредно скъпо. Общините са ограничени в размера на инвестициите, които могат да правят: до 5 % от собствените приходи годишно. При това положение във всяка община и по всяко време има далеч по-приоритетни конкуриращи обекти. Ето защо общините могат да разчитат единствено на привличането на средства по международни програми, което се и прави в действителност.

Общински насърчителни програми за МСП. Те са производни на регионалните програми, тъй като по необходимост ще разчитат на организираните чрез тях ресурси за реализация. За общините, които разчитат на развиване на производствени и високотехнологични дейности, е препоръчително да насочат своите програми към изграждане на специализирани технопаркове. Това показва и световната практика.

Общините нямат възможност да водят диференцирана данъчна политика на стимулиране по отношение на малкия бизнес. Това се дължи на факта, че те нямат правомощията да определят размера на местните данъци. Този съществен пропуск може да бъде отстранен само чрез промени в Конституцията.

Всяка общинска администрация трябва точно да познава вида, броя и конкретната дейност на МСП на своята територия. За целта е необходимо тясно сътрудничество с Агенцията за малки и средни предприятия, изразяващо се, на първо място, в текущ обмен на информация. На второ, но не на последно място, стои разработването на програми за подпомагане на малкия и среден бизнес и тяхното финансиране чрез привличане на външни ресурси и чрез различните форми на публично-частно партньорство.