Обзавеждане на градските пространства

арх. Тодор Булев

Ако градът може да се сравнява с жив организъм, то улиците, площадите, градинките, парковете и автомагистралите - всички тези пространства с широк обществен достъп - са неговата кръвоносна система. В градските пространства хората се движат, почиват си, срещат познати, възприемат града. Именно чрез тях отделните елементи на града се обединяват, именно чрез тях той се превръща в нещо качествено, ново и различно от простото струпване на парцели, сгради, хора.

За да бъдат пълноценни градските пространства, трябва да бъдат добре оразмерени, хармонично свързани с околните - особено с обществените сгради. И най-вече, те имат нужда от своето благоустрояване, своето обзавеждане и мебелиране - подобно на стаите в дома ни. Без това обзавеждане тези пространства няма да функционират пълноценно - и обратно, колкото по-богат е градският живот, колкото по-привични за бита са дейностите на открито, толкова по-остра е нуждата от добро обзавеждане. Обзавеждането трябва да бъде удобно, да позволява достатъчно многообразие на дейности, да бъде лесно за почистване и поддръжка, да бъде достатъчно подвижно в едни случаи и достатъчно устойчиво - в други. Наред с другото, всички тези павилиони, навеси, тенти, огради, лампи, надписи, знаци, настилки силно променят характера на така наречения градски партер - т.е. пространството на нивото на човешкия поглед.

Различните процеси и изисквания в града пораждат различни групи изделия: изделия за търговски нужди, за отдих на открито, за осветление, за реклама и информация, за озеленяване и др. Освен това, за съвременните градове е характерно огромно множество от предмети, огромно разнообразие от пространствено-предметни ситуации. Например, една градска артерия има коренно различно предметно изграждане от една улица, автобусна спирка, парково пространство.

Промишлените зони, жилищните комплекси, централните площади, крайбрежните улици, архитектурно-историческите ансамбли - всички те имат свои специфични особености в характера на обзавеждане. Ако обзавеждането става изцяло спонтанно, без грижа за облика и функционалността на изделията, се нарушават в една или друга степен качествата на средата. Така прекалено запълване със сергии, навеси, маси на улиците в стария Несебър буквално заглушават през лятото несебърската архитектура. Безпорядъчно възникващите търговски точки по спирките на масовия градски транспорт създават неудобства и даже рискове за гражданите. Много добре изградени паркове и площадки напоследък се затлачват от разнородни павилиони, както например парка пред НДК в София. В момента в повечето случаи в градовете не само предметите се групират твърде хаотично, но и са изпълнени от некачествени материали, често пъти са с твърде разнообразен вид, което също е грозно и неестетично. А и отделните сполучливи изделия често се трансформират в хода на експлоатацията, бързо се износват и не се поддържат.

От друга страна, хармонично изградената предметна среда обогатява и функционално, и естетически града. Това може да се наблюдава в практиката на много европейски градове, но все още не и у нас.

Следователно, макар и дребни, малотрайни, често пъти спонтанно, нерегулирано появяващи се, тези частици от градската среда също трябва да бъдат обект на цялостен мениджмънт - планиране, проектиране, функциониране, изграждане, поддръжка, подмяна и пр. В този процес също се преплитат множество отговорности, интереси и гледни точки. Процесът на мениджмънт трябва да бъде достатъчно гъвкав. В него не всичко трябва да бъде стриктно регламентирано; например, не е възможно управление само чрез забрани. Не трябва да се счита, че всички изделия в града трябва да бъдат стандартизирани и унифицирани - това е невъзможно.

Управлението на предметната стихия на града изисква преди всичко съответно профилирани проучвания и проектантски екипи. Проектирането на предметната среда на града съдържа в себе си няколко различни аспекта: на първо място, проучване на съществуващото състояние, изясняване на спецификата в обзавеждането на различните пространства и части на града, на желателния оптимален или минимален асортимент от изделия, който трябва да е налице в тези отделни пространства; най-сетне конкретното дизайнерско решение на една група или серия изделия.

Следващият важен проблем е създаването на определена организация за внедряване на изделията в градската среда. Естествено, участниците в обзавеждането на града са стотици и хиляди. Но е важно да се има предвид, че съществуват комунални дейности и свързани с тях фирми, които носят отговорност за цели комплекси от изделия и следователно могат да бъдат активен фактор в дизайна на града. Например предприятията на градския транспорт могат и трябва да поемат не само навесите за спирки, но и естествено свързания с тях комплекс от изделия - малки търговски обекти, контейнери за отпадъци, информационни табели и др. Може само да се съжалява, например, че такова уникално предприятие като Софийски Метрополитен не се погрижи да разработи и внедри своя дизайнерска серия за вътрешно и външно обзавеждане на спирките и входовете на метрото. Подобна роля може да играят градските предприятия по озеленяване, по благоустройството, предприятията от рода на Общински пазари ; всъщност, точно при пазарите напоследък се наблюдава засилена грижа за по-цялостно изграждане, с обединяване усилията на общините и търговците. Ключов проблем за обзавеждането е сътрудничеството (а не противопоставянето) с хората, които са пряко заинтересовани или биха желали да вземат участие в обзавеждането на града. Например, собствениците на имоти на една улица могат да бъдат финансово и организационно ангажирани в нейното благоустройство и поддръжка; желаещите да облагородят тротоара или празното място собственици на кафенета и магазини трябва да бъдат стимулирани, а не само да бъдат обрулени с такси.

Освен липсата на по-добри проекти и общинска грижа, най-важната причина за лошото обзавеждане е почти пълната липса на фирми, произвеждащи не едно или две изделия, а цели групи изделия за градското обзавеждане, което е и производствено, и функционално оправдано. Множество предмети, които могат да се видят даже в по-второстепенни градски пространства, да не говорим за оживените централни улици и площади, говорят, че пазарна ниша има. Но за да се запълни тя с качествени изделия, голямо значение има именно по-голямата грижа, контрол и по-високите критерии на градската управа по отношение на самото обзавеждане, или, за да се върнем на изходна позиция - един по-целенасочен мениджмънт в обзавеждането на откритите пространства в нашите градове.

Какъв е пътят да се подобри качеството на градското обзавеждане? На първо място, трябва да се изясни организационният механизъм за това вътре в самата градска управа. Втората крачка трябва да бъде разработването на финансово-организационни схеми, чрез които да се акумулират и изразходват нужните средства. Едновременно трябва да се потърсят и стимулират евентуалните производители. При добра организация градове като Варна, Русе, Благоевград могат в рамките на 3 - 4 години значително да освежат по-голямата част от общоградските пространства.