ОБЩИНСКИ РАДИО-ФОРУМ
27 март 2003 година, четвъртък, 11.00 часа
програма Хоризонт - БНР
Съвместно предаване на Фондацията за реформа в местното самоуправление
и Българското национално радио на тема:
МЕСТНАТА ВЛАСТ - ПАРТНЬОР НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Водещата Сaвелина Савова:
Хоризонт до обед продължава до 12 часа, а вие сте с поредното издание на съвместната месечна рубрика на Българското национално радио и Фондацията за реформа в местното самоуправление Общински радио-форум . Темата на днешното издание е: Местната власт - партньор на хората с увреждания . В дискусията ще потърсим отговор на основния въпрос- как общините в България в момента решават и как биха могли да решат проблемите на хората с увреждания, заедно със самите тях? Една тема, която в Хоризонт до обед следим с особено внимание. Ще потърсим нови нейни измерения, ще потърсим гледни точки, практики и опит на участници в това взаимодействие. Телефоните на Хоризонт : 9-801- 601, 9-803-702, са отворени за тези от вас, които също биха искали да участват в един разговор за партньорството на общините и хората с увреждания.
Добър ден и на гостите ни в студиото. Това са: Росица Райчева - представител на Фондацията за реформа в местното самоуправление и Вера Младенова - представител на Центъра за независим живот. Добър ден! И така, как общините в България в момента решават проблемите на хората с увреждания?
Росица Райчева:
Мога да кажа, че мотото на днешното предаване Местните власти - партньори на хората с увреждания е едно пожелание, което ние бихме искали да видим реализирано, но засега ситуацията в България е доста далеч от мечтаното, от желаното положение. Фондацията за реформа в местното самоуправление като организация, която работи в интерес на местните власти и техните граждански партньори не може да отмине социалната проблематика. Имаме вече реализирани няколко проекта, от които може би най-значимият е приключилата миналата година първа фаза на проект Подобряване на социалната среда , в който финансирахме с помощта на Американската агенция за международно развитие 15 проекта за подобряване на социалната среда в цялата страна. Те, разбира се, бяха подбрани на конкурсен принцип и там имаше няколко, които се занимаваха точно с проблеми на хора с увреждания, като бяха измислени и реализирани от неправителствени местни организации.
Естествено е местната власт да разглежда проблема за интеграцията на хората с увреждания, защото точно пред местните власти стоят ежедневните проблеми на тези хора (и не само техните, разбира се). Знаем, че около десет процента от населението в страната са хора с увреждания. Разбрах примерно вчера, че в системата за социално подпомагане са обхванати едва 30 000 души, което е много малка цифра. В новия закон за социално подпомагане, който влезе в сила от 1 януари тази година, са изброени много ограничен кръг социални услуги. Тоест, както и досега, така и занапред местните власти ще трябва много силно да разчитат на помощта и активността на неправителствени организации и най-вече на организациите на самите хора с увреждания.
ФРМС вчера и днес провежда Кръгла маса пак на тази тема: Подобряване на социалната среда . За нея получихме от цялата страна 45 практики, но тъй като общо се разглежда проблема за подобряване на социалната среда, всъщност само четири от тези практики са посветени на работата в интерес на хората с увреждания. Тоест, това е една сфера, която в самата картина на социалната проблематика е много сложна и много малко са самите организации, които са подготвени и имат капацитетът да работят в нея. Същото се отнася и за местните власти.
С радост мога да кажа, че на места се пробужда новото мислене, започва промяната в мисленето, в отношението на местните власти. Разбира се, това важи с още по-голяма сила и за държавната власт, да се насочват или би следвало да се насочват към промяна на основното отношение: от патернализъм към проблемите на хората с увреждания да вървят към отношения на равностойно партньорство, за да се чува гласа на хората с увреждания. Предполага, а и световната практика доказва, че те най-добре, най-бързо и най-ефективно намират начини за решаване на своите проблеми и за ефективната си интеграция в обществото.
Сaвелина Савова:
Преди да заговорим за конкретните практики, вашето партньорство с Центъра за независим живот?
Росица Райчева:
Ние засега сме имали възможност да ползваме само тяхната експертна помощ, защото те са една много утвърдена в България организация. Бих искала да ги поздравя, защото ФРМС оповести и победителите в нашия конкурс за най-добра, най-успешна социална практика в партньорство с местните власти и именно Центърът за независим живот получи първата награда за един много сериозен, дългогодишен, проект, зад който стоят страшно много усилия и страшно много работа на хора. Това е: Гражданско участие в постигане на по-достъпна архитектурна среда , но мисля, че Вера ще разкаже по-добре за това
Вера Младенова:
Това е един проект, който е част от цялата ни работа върху достъпността на средата и всъщност е може би началото на активната ни работа със Софийска голяма община и въобще със софийските общински власти. Той е от 1998 година. Оттогава ние сме направили доста в това отношение и се гордеем с факта, че и Наредбата за общодостъпна среда в град София, и Консултативният съвет към Общината - всичкото това е постигнато с наше активно участие. Може да се каже, че работата ни със Столична община специално има своите видими, реални резултати, което е изключително важно. Защото вие знаете в сферата на добрите намерения е едно, а когато се заговори за това какво всъщност е направено на практика, се оказва, че малко е направеното, а пък ние успяваме да направим нещо.
Сaвелина Савова:
Имате ли общини любимци, с които сте се сработили най-добре?
Вера Младенова:
Вижте, ние сме софийска организация и затова нашият любимец е софийската община. Да, но чуваме с голяма радост, че по места хората действително работят, различни общини взимат активно отношение. Примерно, Варненската община е известна с това.
Сaвелина Савова:
Да, това ще се опитаме да представим и в нашето предаване днес. Аз само напомням на нашите слушатели, че на телефоните на Хоризонт биха могли да участват в този разговор за взаимодействието на общините и на хората с увреждания. Да го кажем, съвсем накратко - как ви помага общината, как се интегрират хората с увреждания на общинско ниво? Телефоните на Хоризонт са: 9-801- 601, 9-803-702
Сaвелина Савова:
Традиции и нови идеи, и практики на общините в работата им върху интеграцията на хората с увреждания Ще се опитаме да съставим една картина и да представим опитът на водещи общини. Добър ден на господин Кирил Йорданов - кмет на Община Варна!
Кирил Йорданов:
Добър ден!
Сaвелина Савова:
Традициите на Община Варна за работа за и със хората с увреждания? Убедена съм, че Вашата работа се основава на традиции, но и на нови практики, бихте ли ни разказали нещо повече?
Кирил Йорданов:
Вие сте права, че три и повече години съгласно установените практики - това вече означава традиция. Бих се опитал в едно балансирано и кратко изявление да Ви запозная с цифри, задачи и обхват на работата ни за хората с увреждания, като, разбира се, бих започнал с целта, която сме си поставили.
Задачите, които сме си поставили, са най-сигурният начин да изведем хората от изолацията по отношение на обществото и да ги отдалечим от самотния начин на живот. През миналата година приехме Наредба за изграждане на общодостъпна среда в града. За тази година сме предвидили 120 хиляди лева от общинския бюджет за нейното изпълнение. Това се отнася, разбира се, до всички условия, които осигуряват общодостъпна среда - рампи, светофари Заделили сме отделни места и подходите, разбира се - работи се върху подходите в театъра, в киносалоните, във всички видове зали за култура и развлечения, паркингите също така. Може би е хубаво да се спомене, че нашата програма засяга много аспекти на живота и тук се включват, разбира се, и концертите, спектаклите и екскурзиите, спортните занимания, участията в параолимпийските игри. Опитваме се да оказваме всестранна информационна помощ за различните групи от хора с увреждания.
Бих искал да акцентирам върху един нов момент и тук става дума за обществените поръчки. Използвайки възможностите на закона, всички обществени поръчки, които той ни дава възможност, ще насочим към организациите на хората с увреждания. Общата сума на тези обществени поръчки е 210 хиляди лева. Това е извън сумата, която ви казах, че в общинския бюджет сме заделили, за да изпълним Програмата за общодостъпна среда. По наша преценка около 2300 души ще бъдат ангажирани с конкретна работа и съответно с доходи по изпълнението на тези обществени поръчки. А те са в сферата на дърводелските услуги, бояджийски услуги - всички онези материали и услуги, които хората с увреждания са в състояние да произвеждат и предлагат, а от своя страна Община Варна да се яви като техен консуматор.
Бих искал да допълня и още нещо става дума за онези облекчения, които предвидихме в други наши общински наредби. Това е например Наредбата за общинските такси. Така например в частта относно таксата за детски ясли и детски градини, сме предвидили да не се заплаща такса за децата, на които поне един от родителите е инвалид в първа или втора група инвалидност. Разбира се, бих искал да кажа, че в нашия град по никакъв начин, след като се вдигнаха горните граници на тези услуги, няма да повишим таксите за всички деца, запазваме всички постигнати придобивки.
За транспорта на инвалидите във всичките аспекти - говоря и за деца, ученици, деца с наследствени увреждания, за незрящите, които са около 700 души във Варна - сме предвидили около 130 хиляди лева (това е отделна сума от досега споменатите) - средства, с които общината субсидира транспортните услуги, които се оказват на тези хора. И тук, може би, е подходящо и с това ще приключа, да спомена, че новите автобуси, които ще закупим през тази година за нуждите на градския транспорт, ще бъдат съобразени с нуждите на хората с увреждания и извън това ще закупим други микробуси, тъй като ние вече притежаваме два такива, но още два микробуса ще закупим, които са приспособени да оказват услуги на тези хора.
Сaвелина Савова:
Припомняме само и на нашите слушатели, че тази година е година на хората с увреждания, вероятно и Вие имате такива инициативи, свързани с това, имате и самочувствието, доколкото разбирам, на кмет, който работи добре в тази посока. Благодаря Ви за този разговор.
Кирил Йорданов:
Благодаря ви!
Сaвелина Савова:
Има ли сфери и посоки, върху които се акцентира в работата на общините с хората с увреждания? От казаното от господин Кирил Йорданов, кмет на Община Варна, разбирам, че се работи едновременно в няколко посоки. Въпреки това, има ли някаква сфера, която е особено важна? Роси, ти?
Росица Райчева:
Смятам, че Община Варна е един блестящ пример на общинско ръководство, което, първо, има доброто желание и, второ, е намерило финансовия ресурс да го реализира. Аз се радвам, че този официозен малко повод - Европейска година на хората с увреждания - дава възможност да се направят някои наистина хубави неща, защото е време нашите съграждани с увреждания да престанат да бъдат невидимите ни съграждани. Всъщност, виждам, че в Община Варна са направили някои от основните неща.
Първо, те са изработили, може би като единствена община в страната, Общинска стратегия за работа за хората с увреждания по време на тази Европейска година, което означава, че те вероятно са седнали на една маса с представители на тези хора, чули са техния глас и заедно са изработили тази стратегия, което е много важно.
Второ, за големите градове действително достъпната архитектурна среда е страшно важна, плюс това тя е и в пълномощията на общините, защото тротоарите са общинска собственост и подходите и т.н. Разбира се, чухте, че се говори главно за ново строителство, за тези рампи, скосявания и така нататък и си мисля, че е много важен и моментът за контрол върху онова, което правят частните предприемачи. Тоест, всяко новопостроено нещо да бъде съобразено с изискванията, защото вече и законите в страната изискват това. Направо е скандално това, че една такава голяма, световна фирма като Макдоналдс навсякъде по света си е дала труда да съобрази ресторантите си с изискванията за хората с увреждания, а в България, понеже тогава не е имало такова законодателство, когато са се появили първите ресторанти, или примерно не са били толкова добре спазвани контролните функции на държавата и на общините, тези ресторанти не приличат на това, което има в останалите европейски градове.
Вера Младенова:
Роси, на практика и досега няма конкретен контрол, няма какво да си говорим Има пожелания да бъдат контролирани
Савелина Савова:
Всъщност, искам да попитам как на практика се осъществява този контрол?
Росица Райчева:
С промените в законите всъщност една голяма част от общинските ангажименти преминаха към Дирекцията за национален строителен контрол и нейните регионални дирекции. Оттам вече се получава голямо размиване на отговорностите. Естествено, че една държавна, централизирана дирекция не може да погледне във всеки строеж, но си мисля, че поне в големите градове това би трябвало да бъде просто задължителна норма и принцип, и е въпрос на координация между държавните и общинските органи. А това е, може би, в крайна сметка, най-трудното - да се координира работата на различни нива на властта - на държавната, на централната и съответно на местната власт.
Хареса ми и това, че в Стратегията на Община Варна явно се мисли както за бита на хората, така и за духа. Защото е страшно важно да се даде възможност на хората с увреждания сами да си помогнат. Тоест, да им се даде възможност за работа.
Обикновено, в общия принцип, достъпът им до образование, до информация, до работа е на неприемливо ниски нива. Това е едното от нещата, към които ние всички би трябвало да се стремим, защото те са същите граждани като нас, със същите граждански права, със същото право на труд, със същото право на информация. Но когато ти не можеш да стигнеш до най-елементарното, дето се казва, ти е затворена вратата, за какви граждански права можем да говорим.
Аз се радвам, че големите градове в България, големите общини, които имат и финансови средства, ще направят нещо. Проблемът е, обаче, в по-малките и по-бедните общини, с по-ограничени бюджети, защото пък и там активността на гражданския сектор е много по-ниска, както вече споменах, и подготовката на хората в самите организации на хората с увреждания е съвсем различна. За съжаление последните 10-12 години практика работата на някои институции, например и дейността на Агенцията за чуждестранни помощи, сведоха нещата до това: Ето, за Коледа, за Великден ще раздадем на всеки член на Съюза на инвалидите (както, за съжаление, продължават да се наричат масово тези съюзи в страната) по едно кило боб и ура! , ние сме си изпълнили всичките ангажименти . Това пък е създало отсрещното отношение - че ние сме тук, само за да получаваме. Тоест, промените са необходими и в двете страни.
Савелина Савова:
Да, за тази промяна ще говорим след малко
Правото на достъп, правото на информация, правото и на работа за хората с физически увреждания
В конкурса на Фондацията за реформа в местното самоуправление практиката на Община Сливен Устойчив механизъм за социална интеграция за хора с физически увреждания чрез назначаването им на работа в общинската администрация е отличена в категорията Устойчиво сътрудничество на местно ниво . Аз ви предлагам сега да чуем госпожа Ели Карамфилова - координатор на организацията на хората с увреждания на община Сливен, за тази и други практики, в едно интервю на Боряна Кирилова.
Боряна Кирилова:
Госпожо Карамфилова, Община Сливен има дългогодишни традиции в партньорството си с общинската организация на хората с физически увреждания и един от проблемите се оказва ограничената възможност за осигуряване на трудова заетост на хора от тази социална група, а също така и липсата на устойчиви механизми за социалната им интеграция. Какво разрешение Вие намерихте на тези проблеми на местно ниво?
Ели Карамфилова:
На местно ниво намерихме разрешение чрез разработката и изпълнението най-напред на един проект: Ние, хората с увреждания и нашата Община - равноправни партньори , който беше, така да се каже, един експеримент, както за нас, така и за общината. Оказа се, че този експеримент доведе до много добри резултати. А впоследствие, поради добре създалите се партньорски връзки между нас и това, че самите участници в проекта показаха много добри резултати от работата си, стана така, че две жени от нашата организация останаха на постоянна работа към Общинския център за информационно обслужване на гражданите. Това се получи, може би, както от добрата воля на самата общинска администрация, така и от силната амбиция и желанието на тези хора да докажат себе си, а именно, че като добри специалисти (едното от момичетата е с висше икономическо образование) с нищо не се различават от останалите и това го показаха, между другото, и анкетите, които направихме в общината със самите граждани.
Боряна Кирилова:
Да кажем тук, че Община Сливен е първата община в страната, която назначава като работодател двама души от местната организация на хората с увреждания на работа в общинския Център за информационно и административно обслужване.
Ели Карамфилова:
Да, това е наистина така. Искам да ви кажа защо се получи така. Самата Община реши, че трябва да покаже на работодателите от нашия град, че тези хора наистина могат и са пълноценни граждани и че могат с труда си не да очакват помощи, а наистина с труда си да получават някакво възнаграждение. Защото ние, наистина, срещаме много трудности, когато опира въпроса до работодателите. И може би примерът даде възможност, искам да кажа, че впоследствие още няколко човека бяха ангажирани на работа в различни фирми. Така че, това е добрият пример на Общината и може би на нашите много добри взаимодействия с нея.
Боряна Кирилова:
Успешно и лесно се оказа интегрирането на такива хора?
Ели Карамфилова:
Да, да, не почти, а напълно безболезнено. Трябва да ви кажа, че те са много внимателни, много учтиви и просто много от хората се изненадват, че това са хора с увреждания, впоследствие, след като разберат. В първия момент това не може да се разбере. И аз, макар че имам вече дългогодишна практика в тази област на дейност, бях много приятно изненадана от това, което се случи там. Всъщност, холата продължават да работят и амбицията им е да се утвърждават като все по-добри специалисти в областта, в която те работят. А те работят на възлово място в общинския център, това е общинската собственост и земеделски имоти, така че наистина добре се справят.
Боряна Кирилова:
Вече имате опит при реализирането на съвместни проекти на Общината с местната организация на хората с увреждания. Колко успешно и колко като брой кадри вече обучихте по проекта Ние, хората с увреждания и нашата Община - равноправни партньори ?
Ели Карамфилова:
Двадесет души участваха в обучението по този проект за работа с общинска администрация, но искам и нещо друго да ви кажа: това не е единственият проект, който ние осъществихме с Общината. Сливен беше пилотна община при изграждане на достъпна околна среда за гражданите с увреждания. Тоест, в продължение на три години, на три етапа ние постигнахме добро придвижване на нашите граждани по улиците на нашия град, като им дадохме възможност за добър достъп до различни обществени институции. Така че, мисля, проектът Ние, хората с увреждания и нашата Община - равноправни партньори беше последствие от вече установения ни партньорски диалог с Общината и може би точно затова се получиха и тези добри резултати.
Савелина Савова:
Ще се опитаме да обобщим казаното до тук, заедно с гостите в студиото: Вера Младенова- представител на Центъра за независим живот и Росица Райчева - представител на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Съвсем накратко, обаче, какви са опасностите пред едно такова ново партньорство между хората с увреждания и местните власти?
Вера Младенова:
Ами опасности като пред всяко ново партньорство, защото се срещат две страни, които не се познават особено добре. Основната опасност в партньорството на институциите и хората с увреждания е непознаването и неосмислянето от страна на институциите на факта, че те трябва да познават своите партньори и организациите на хората с увреждания. Този скандал в Парламента миналият петък беше изключително прекрасен пример затова. На практика декларираните желания и работа са едно, а да работиш с някого заедно, той да ти е партньор означава ти да го познаваш, да се съобразяваш с него и двамата заедно, със съвместни усилия да правите нещо. И затова най-важното е и общинските, и държавните институции да си дадат ясна сметка, че това, което се прави за хората с увреждания не е благодеяние, не е добрата воля на правителството. Това е част от задълженията на
Савелина Савова:
Не е и мода.
Вера Младенова:
Не би трябвало да е мода.
Савелина Савова:
Съвсем не накрая, като че ли остана малко встрани акцентът за интегрирането на децата с уврежданията.
Вера Младенова:
Това е най-важното. Сега е на мода, точно това е думата, във връзка с така актуалната тема европейска година , а и преди това, изграждането на дневни центрове. И навсякъде се тръби - ето, ние интегрираме децата с увреждания, дневен център, родителите, така Дневните центрове са страхотна помощ за семействата на хора с увреждания или на деца с увреждания, но те не са интеграционна практика в никакъв случай. Те са просто по-луксозна форма, навярно, но форма на изолация. Затова, ако трябва да завършим с един акцент, то той би трябвало да бъде: всичко възможно трябва да се направи децата с увреждания да растат, да учат и да могат да продължат да работят в обща среда. Тогава просто няма да има кого да интегрираме и тогава нашето общество ще бъде действително общество на равнопоставени и допълващи се в различията си граждани.
Савелина Савова:
Всъщност, как се променя мисленето? Преди малко, докато слушахме музика, си говорехме затова, че езикът изразява мисленето
Вера Младенова:
Мисленето се променя с натиск. Езикът изразява мисленето. Нека отново да кажа онази фраза на госпожа Анели Чобанова: Аз не знаех, че ще ми изпратят такива хора . Много е хубаво, човек да си даде сметка какво значи това. Тя има намерение, има грамадното желание и е тръгнала заедно със своята група да работи с хора с увреждания. Е, тези хора са с увреждания. Кой друг да знае кого ще й изпратят?
Въобще лексиката Като започнеш от инвалида и свършиш дори до г-н Йорданов, който в неговата общинска организация е направил страшно много за хората във Варна, но той каза да изведем тези хора . Някъде дълбоко у нас все има това мислене, че ние трябва да ги държим за ръка, пък да помагаме,защото те са непълноценни. Всеки човек може едно нещо и не може друго. На мен, примерно, трябва да ми забранят да готвя. Така тези хора, които работят в Центъра в Сливен, могат да вършат прекрасно това, което работят. Г-жа Карамфилова каза - много от хората се изненадват, че това са хора с увреждания. Ами това са хора, които могат това, което правят. Така че мисленето ще се промени във взаимната ни работа.
Савелина Савова:
Росица Райчева и нейните заключителни думи.
Росица Райчева:
За съжаление, мисленето се променя най-бавно. Мисля, че действително думата натиск в случая е най-важна. Защото първо, трябва да се промени отношението им към самите себе си на самите хора с увреждания. На мен ми е много тъжно това,че продължават, особено в малките общини, самите хора с увреждания се наричат така: Ние имаме клуб на инвалида , Ние имаме Съюз на инвалида . Мисля, че това пък е нещо, което изобщо не иска пари.
Дайте всички да си дадем труда да говорим по друг начин. Защото речта изразява мисленето, а понякога и обратно е възможното, когато чуваш речта да промениш мисленето. Затова дайте да наричаме хората със социално-приемливи имена - незрящи, хора с увреждания и така нататък. Защото, пак казвам, тези хора са част от нас. Още повече, особено по въпроса за хората с увреждания, на всеки един от нас, не дай Боже, може да му се случи или на него, или в семейството му.
Савелина Савова:
Това са хора от нас, нека с това да сложим край на днешното ни предаване с Добре, само думичка...
Росица Райчева:
Мисля, че час по-скоро, през тази година, общинските власти трябва да седнат на една маса с организациите на хората с увреждания и да изработят едни действени стратегии, което означава да се каже какво искаме, как ще го направим стъпка по стъпка и кой отговаря за всяка една от тези стъпки.
Савелина Савова:
Боряна Кирилова, Данаил Тонев, Красимира Прокопанова и аз, Савелина Савова, ви желаем спокоен и успешен ден и останете с Хоризонт