Foundation for Local Government Reform
ПРОЕКТОДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ГРАЖДАНИТЕ

ПРОЕКТОДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ГРАЖДАНИТЕ

проф. Арно Анцебахер

Теологически факултет, Университет на Майнц (Германия)

РАБОТНА ГРУПА

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ


Кратък коментар върху проектодокумента

1. Преамбюл: Според проведените на 8 юни 1998 година дискусии документът не трябва да се опитва да номерира тези правни задължения, които произлизат от човешките и граждански права, а по-скоро да очертава задълженията от морален и/или етичен характер. Преамбюлът се отнася до това изискване. Като подчертава, че наличието на система от закони, основаващи се на човешките и граждански права, и изпълнението на произтичащите от нея правни задължения е предпоставка, макар сама по себе си недостатъчна, за успешното съвместно съществуване, той се опитва да избегне създаването на грешното впечатление, че валидността на човешките и граждански права е по някакъв начин ограничена или сведена до заявяването на етични задължения. Основната тема в преамбюла се основава на известното изказване на Бьокенфьорде, а при разграничаването на правните и етичните задължения, т. е. на законосъобразното от доброто, се следва разграничението, което Кант прави между законност и моралност.

2. Структура: Раздели I и II възприемат структурата на Метафизиката на морала, доктрина на добродетелта на Кант, където се прави разделяне на задълженията към самия себе си от задълженията към останалите. Раздели III, IV и V, които са посветени на двойките/семейството, обществото и политиката, по принцип позволяват пълно отразяване на различните сфери, в които задълженията приемат конкретна форма.

3. Раздели I и II: При съставянето на тези раздели съм заел (освен от Кант) теорията за доброто на Джон Роулс от неговата Теория на справедливостта . Роулс вдъхнови в най-голяма степен параграфи I.1 и II.4.В параграф II.6 е заимстван един от основните аргументи на Хабермас. Параграф I.5 поставя принципа на субсидиарността в контекст.

4. Раздел V: Параграф V.4 набляга върху специалното значение на местните и регионални нива. Заедно с параграфи IV.1 и IV.8 той придава на обсъжданите задължения определен местен и регионален фокус, което несъмнено е намерението на Конгреса на местните и регионални власти в Европа.

Арно Анцебахер, Майнц


Проектодекларация за задълженията на гражданите

Преамбюл

С Конвенцията за защита на човешките права и фундаменталните свободи (1950) и Европейската социална харта (1961) страните - членки на Съвета на Европа признаха и гарантираха като основа своите правни системи определен брой човешки и граждански права, които не могат да бъдат нарушавани. Като страни, ръководени от законността и грижата за общественото благоденствие, те се ангажираха да осигурят на всеки най-голяма степен на права и свободи, съвместими с принципа на равните права и свободи за всички, и да дадат на всеки гражданин средства и възможности за добър живот. Признаването на човешките и граждански права като основа на правната система е предпоставка хората да живеят заедно с човешко достойнство.

Мирното, успешно съвместно съществуване, обаче, не зависи единствено от тези права и свободи, гарантирани от закона. То зависи и от това как гражданите се възползват от тях, как ги превръщат в реалност, какви ценности и начин на мислене възприемат при планирането и осъществяването на живота си и какво отношение проявяват към съгражданите си в техните семейства, в обществото или в политическите кръгове. Въпроси от този род засягат етоса на личностите и обществото.

Всички права са свързани със задължения от правен характер. Тези правни задължения са уредени чрез система от закони, която налага законосъобразно поведение на гражданите. Задълженията, които възникват в сферата на действие на етоса, се различават от правните задължения. Първо, по отношение на съдържанието си като стандарти за добро те надхвърлят изискванията на закона и законодателството към хората в една свободна държава, ръководена от върховенството на закона. Второ, те изискват възприемането на фундаментално добри ценности и начин на мислене и, следователно, се отнасят до вътрешното съзнание, убежденията, чувството за отговорност и отношението на хората, докато законът регулира единствено външното поведение.

Изпълнението на правните задължения е предпоставка, въпреки че сама по себе си тя не е достатъчна, за успешно съвместно съществуване в условия, осигуряващи човешко достойнство. Такова съвместно съществуване с достойнство, обаче, може да бъде постигнато само там, където обхватът на действията, които са гарантирани на гражданите от правата и свободите, е поставен в етична и морална рамка. Чрез настоящата декларация страните членки на Съвета на Европа призовават своите граждани да имат предвид, да признават и да изпълняват следните етични и морални задължения като граждански задължения.

I. Задължения към собствения живот

1. Всеки човек се стреми да разработи разумен план на живота си и да го изпълнява отговорно, в рамките на ограниченията на закона и в съответствие със собствените си интереси, способности и възможности.

2. Всеки човек се опитва да култивира способностите си и, доколкото това е възможно, да придобие квалификация, съответстваща на осъзнаването на гореспоменатия план на живота му. Освен това всеки човек е длъжен да се грижи за собственото си здраве.

3. Отговорният, планиран живот изисква хората да подредят в някаква степен различните си нужди и стремежи, да могат да правят разлика между необходимо, полезно и приемливо, и да се стремят към самоусъвършенстване и самоконтрол.

4. Следователно, те трябва, доколкото могат, да избягват развитието на патологична зависимост, която да им пречи да водят разумен живот.

5. В контекста на плана за живота си всеки човек, според собствените си възможности, носи отговорност за самия себе си и търси помощ от обществото само ако изискванията към него надвишават способностите му.

6. Всеки човек носи отговорност пред себе си за ценностите и начина на мислене, които възприема като основа на плана на своя живот. В това отношение той се стреми не само да придобие професионална квалификация, но и да се квалифицира в образованието на сърцето , без което никой човек не може да бъде добър.

II. Задължения към другите

1. От човешките права произлизат правни задължения към останалите хора. Всеки човек приема морално тези задължения като свои и основава отношението си към другите хора на етоса на човешките права.

2. Следствие от горното се явява задължението да се уважават животът, достойнството и свободата на всички хора, да се води борба за справедливост и солидарност и да се проявява толерантност към убежденията на другите.

3. Никой няма право да дискриминира други хора на базата на пол, етнически произход, националност, религия, култура или език.

4. При изпълнението на плана на живота си всеки човек се опитва да развие качества, които хората търсят един в друг. Този принцип на реципрочност е израз на златното право: постъпвай с хората така, както искаш те да постъпват с теб.

5. Това изисква готовност за добронамерено и учтиво отношение, оказване на помощ на другите и честност в поведението и говора.

6. Всеки, който е страна в конфликт на интереси, се опитва, доколкото е възможно, да уреди въпроса чрез желание за преговори и компромис вместо да подхожда към него като към стратегическо състезание.

7. Всеки човек показва уважение към репутацията, честта, личния живот и собствеността на другите, като сфера, в която те упражняват своята свобода.

8. Всеки човек се ангажира, доколкото е възможно, със защитата на естествената среда и опазването на недостигащите ресурси, така че бъдещите поколения също да могат да живеят в условия на човешко достойнство.

III. Двойките и семействата

1. Всички взаимоотношения между мъже и жени са маркирани от етоса на равното достойнство, който стои над половите предразсъдъци и сексисткото поведение.

2. Сексуалните връзки се характеризират с взаимно уважение, честност, разбирателство, загриженост и взаимопомощ. Сексуалната зависимост и експлоатация противоречат на етоса на партньорство с достойнство.

3. Семейните двойки са длъжни да основават брачните си взаимоотношения на любов, вярност и взаимна загриженост и подкрепа и да ги запазят в добри и лоши времена.

4. В качеството си на родители бащата и майката са длъжни да поемат, според възможностите си, отговорност за децата си. Любовта им към децата им, ангажираността им с отглеждането и грижите за тях, както и техните отношения с тях имат значително влияние върху личностното развитие на децата.

5. Никой няма право да експлоатира, да насилва или да се отнася зле с деца.

6. Всеки човек допринася за това връзката между поколенията да бъде съвместима с човешкото достойнство. В частност, децата са длъжни да почитат родителите си, да им помагат и да ги подкрепят, особено на стари години.

IV. Общество

1. Всеки човек се стреми да бъде добър съсед, да се отнася със съседите си със загриженост, добронамерено и да им оказва помощ, и се стреми да разрешава проблемите си с тях посредством желание за преговори.

2. От собствеността произлизат задължения. Социалните задължения, създавани от собствеността, водят до лична отговорност на собственика на имота, стояща над отговорността, заложена в закона.

3. В съответствие с принципа на субсидиарността, икономическата сигурност на всяко домакинство се гарантира, доколкото е възможно, най-вече и преди всичко от трудовата заетост на неговите членове. Това изисква усилия за намиране на работа и желание човек да върши работата си внимателно и надеждно.

4. Работата във фирми и администрации неизменно изисква сътрудничество между хората. Всеки човек, и най-вече този на отговорна длъжност, е длъжен да се отнася с колегите си честно и с уважение към човешкото им достойнство.

5. Честност, уважение и справедливост се дължат и на конкурентите в пазарната икономика.

6. Свободата на медиите означава, че хората, работещи в тази област имат специалното задължение да представят информация вярно и балансирано, да уважават личния живот на хората, да спазват стандартите за почтеност и моралност и да се въздържат от превъзнасяне на насилието и бруталността.

7. При изпълнението на задълженията си, свързани с работата му, всеки човек неизменно изпълнява тези задължения, които като цяло произлизат от задълженията към другите хора, заложени в настоящата декларация. Тези задължения важат без изключение за всички, независимо от работата им. Те се прилагат без ограничения и в еднаква степен и за съграждани от чуждестранен произход.

8. За успешното, човешко съвместно съществуване е важно голям брой асоциации и институции да поемат инициативи, да създават организации с благотворителна цел или от обществен интерес, да организират групи за самоподпомагане и да осигуряват подкрепа чрез своите социални и културни ангажименти. Всеки гражданин е длъжен, според способностите си, да подкрепя подобни инициативи и да бъде подготвен да приеме почетни постове в такива организации.

V. Политика

1. Демократичната политика, основаваща се на човешките права, изисква граждани, които са политически зрели, интересуват се от обществените дела, мислят демократично и осъзнават съвместната си политическа отговорност. Никоя демократична държава не може да просперира, ако гражданите й не вземат участие в политиката.

2. Задълженията на всеки добър, демократичен гражданин включват желание да се информира за последните политически събития, да допринася за оформянето на информирано обществено мнение и да участва в политически дейности като активен, ангажиран член на обществото.

3. Гражданите са длъжни, доколкото е възможно, да бъдат подготвени да поемат активна роля в политически организации и граждански инициативи или проекти, да поемат политически функции и доброволно да се кандидатират за почетни назначения.

4. За да бъде напълно функционална на държавно равнище, демокрацията трябва да има корени в оживената местна демокрация на общинско и областно ниво. Гражданите са длъжни да проявяват особена активност в утвърждаването на правото си на глас в тези лесно разбираеми сфери на местното самоуправление. По този начин те могат да предоставят на младите хора пример за демократичен живот.

5. Всеки гражданин е длъжен да уважава правните и конституционни системи, които се основават на човешките и граждански права, както и съвестно да спазва демократично приетите закони.

6. В допълнение, всеки човек е длъжен да събере гражданска смелост в защита на фундаменталните ценности на демократичната, конституционна държава, управлявана от върховенството на закона, срещу екстремистки настроения и заявления, противоречащи на човешките права, както и да предприема положителни действия и да се противопоставя на криминални заплахи към лица и вандализъм.


Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, [email protected]