На 29 и 30 септември 1999 г. в Будапеща се проведе конференция на тема Развитие на граничните райони . Проявата бе организирана от Института Изток-Запад и Карпатската фондация и се проведе под патронажа на унгарския министър на външните работи Янош Мартони. Финансова подкрепа за участниците в конферецнията бе предоставена и от програма Изток-Изток на институт Отворено общество .

Целите на конференцията бяха:

- да се изяснят специфичните потребности на изоставащите погранични райони;

- да се координират политиките за регионално развитие в Централна и Югоизточна Европа с цел създаване на възможност за по-добро трансгранично планиране и развитие;

- да предложи политически механизми, които да подпомогнат включването на изоставащи погранични райони в политиката за регионално развитие чрез използване на съществуващите политики за регионално развитие в страните от Централна и Югоизточна Европа, както и в страните членки на Европейския съюз;

- да се инициира работеща мрежа за споделяне на опит и взаимодействие при разработване на политически изследвания и анализи между ангажираните в процесите на вземане на решение и практици (например представители на неправителствени организации, местни власти и други участници).

В конференцията взеха участие представители на Русия, Украйна, Естония, Финландия, Молдова, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Хърватска, Съюзна република Югославия и България. Широката представителност спомогна за обхващане на проблемите на всички европейски райони, които ще бъдат засегнати от бъдещо разширяване на Европейския съюз на изток.

Участниците в конференцията се обединиха около идеята, че граничните райони следва да се разглеждат като потенциал, подлежащ на развитие и пълноценно използване, а не като проблемни зони и разделителни линии. Основен акцент в дискусиите бе създаването на широки международни партньорства за развитие на пограничните райони чрез трансгранично сътрудничество в рамките на еврорегиони - ефективен механизъм за разработване на потенциала в пограничните райони. В своето изказване Айген Бекар, представител на Дирекцията по трансгранично сътрудничество към Съвета на Европа, очерта основните ползи, които всяка страна може да извлече от активно сътрудничество със своите съседи чрез създаване на еврорегион. Те са:

- провеждане на редовни срещи и обмен на информация между страните участнички в еврорегиона, което от своя страна създава атмосфера на доверие и откритост;

- наличие на предпоставки за формиране на обща визия за трансгранично сътрудничество;

- еврорегионите представляват икономично средство за осъществяване на трансгранично сътрудничество - при тях не е необходимо подписването на множество дву- и многостранни меморандуми между отделните държави. По своята същност еврорегионът предоставя широка рамка за многостранно сътрудничество;

- еврорегионите улесняват разработването на общи бюджети и функционирането на общ секретариат, който се явява живата памет на реализираното трансгранично сътрудничество;

- еврорегионите са възможност за осигуряване на приемственост и развитие в бъдеще;

- еврорегионите представляват механизъм, чрез който може да се кандидатства пред институциите на Европейския за осъществяване на съвместни инициативи.

Участниците в конференцията очертаха следните важни моменти, които заслужават внимание от страна на националните правителства и институциите на Европейския съюз с цел насърчаване развитието на пограничните райони:

- насърчаване на децентрализацията и провеждане на реформа в публичната администрация;

- сключване на рамкови дву-/многостранни споразумения за пространствено развитие, предоставящи свобода за действие на местно и регионално ниво;

- включване на механизъм за насърчаване на трансграничното сътрудничество в пограничните райони чрез предприсъединителните инструменти SAPARD и ISPA;

- уеднаквяване на сроковете за кандидатстване по програма PHARE и TACIS, за да се създаде възможност за синхронизирано развитие на пограничните райони в съседни страни, бенефициенти по двете програми;

- специална подкрепа от страна на националните правителства за трансграничното развитие като механизъм за регионално развитие на пограничните райони и институционална подкрепа;

- насърчаване използването на всички местни ресурси - институции, неправителствени и бизнес организации и др. за развитие на пограничните райони.

Изводите и препоръките от конференцията ще бъдат предоставени на вниманието на ангажираните в процесите на вземане на решения в европейските структури и на национално ниво в страните участнички. По този начин се очаква да се създаде по-добра координация между осъществяването на политиките за регионално развитие с особено внимание към трансграничното сътрудничество като механизъм за изграждане на нови мостове и възможност за оползотворяване на регионалния потенциал.

Условията, при които е възможно развитието на трансграничното сътрудничество, са:

- наличие на политическа воля за сътрудничество както на национално, така и на местно ниво;

- трансгранична визия , вкл. ясно разбиране за сходните и допълващите характеристики между участниците и наличието на информация за другите участници - малки и средни предприятия на територията на противоположната страна, национална правна рамка, лица за контакт.

В България първото условие е налице - страната ни е ратифицирала Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности и власти на Съвета на Европа, много от местните власти в пограничните райони поддържат контакти с колеги от съседните ни страни. Явно, обаче, трансграничната визия все още не е узряла. Докато в страни като Полша, Унгария, Румъния и Словакия еврорегионите са вече утвърден механизъм за насърчаване развитието на пограничните райони чрез различни проекти, свързани с подобряване на инфраструктурата, установяване на контакти с предприемаческите общности на съседните държави, поддържане и популяризиране на културните традиции на малцинствени групи от двете страни на границата, изграждане на капацитета на пограничните общности. България все още е в началото на този сложен процес.

Г-н Лоран ван Депул от Генерален директорат XVI по въпросите на регионалното развитие към Европейската комисия анализира необходимостта от провеждане на политика за развитие на селските райони и представи основните принципи на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Селскостопанската политика следва да има многосекторна насоченост, т. е. да не се занимава единствено с проблемите на населението, пряко ангажирано в селското стопанство, а непряко да насърчава заетостта в други сфери. Като пример за осъществяване на многосекторната политика може да се разглежда развитието на селски туризъм.