САМО ПРОМЕНИТЕ ЩЕ НИ ВЪРНАТ В ЕВРОПА

Eва Радева

На 8 декември 1999 г. в голямата зала на Общината в гр. Ниш, Сърбия, представители на повече от 30 неправителствени организации - около 200 души - проведоха дискусия под надслов Време е за почистване на Сърбия за Европа .

Българската нормативна уредба на местната власт, която дава възможност за демократични местни избори, за вземане на отговорни стратегически решения от местните парламенти и провъзгласява правото на общинска собственост бе представена на форума от г-жа Ева Радева, изпълнителен директор на Националната асоциация Правна инициатива за местно самоуправление . Ето част от споделените от г-жа Радева впечатление от пътуването й в нашата съседка:

Приетият на 10 октомври 1999 г. Закон за местните избори в Сърбия е рестриктивен. Общинските съвети не могат дори да променят името на някоя улица. Функциите на местната власт са свързани основно със събиране на отпадъците, почистване на улиците и други комунално-битови дейности.

Тъй като местните избори се провеждат на принципа на мажоритарната система и само в един кръг, без значение с колко гласа, стига те да са най-много в сравнение с останалите кандидати, победителите в изборите получават 100 % от местата за общински съветници.

Аналогична е процедурата за изборите на кмет.

Данко Чосич заместник директор на Центъра за свободни избори и демокрация - в Белград казва, че когато живееш в толкова разделено общество с различен манталитет, минало и убеждения, не можеш да се разчиташ на обективност в изборите на базата на мажоритарната система. Идеята им е да централизират Сърбия. В Сърбия има 150 партии. Как бихме могли да обясним, например на британците, че мажоритарната система е порочна, когато при тях тя работи много добре? Отдавна там поляризацията се е насочила само в две основни политически линии и мажоритарния изборен принцип в крайна сметка е обективен. , разсъждава младият човек.

При срещата ми обаче със студенти - юристи, представители на Нишкия студентски съюз, в който членуват почти всички факултети на нишкия университет, научих, че, освен Закона за местните избори, в западната ни съседка няма местно законодателство.

Общините са без собственост и без бюджет и са кухи и формални структури. Те се финансират от правителството и нямат икономическа мощ. Така наречената дружествена собственост, въведена в Югославия в периода 1989 1992 година е различна от държавната и представлява повече метод на управление, отколкото реален икономически потенциал. Идеята на управляващите е била всяка икономическа единица - завод или фабрика - да се почувства собственик на имуществото си. Управлението се е упражнявало от всеки един работник и служител. Лозунгът е Всеки е стопанин . Изрично е да се коментира, че този модел води до липса на ефективен мениджмънт, след като на общо събрание на работниците ще се решава каква ще е стратегията на завода.

Бъдещето на дружествената собственост сега е да стане отново държавна, за да може евентуално да се приватизира. Колегите ми юристи твърдяха, че при въвеждане на метода на управление на дружествената собственост индустрията не е могла да бъде по-зле и всяка промяна е водела до някакъв ръст. Когато 3 - 4 години след въвеждането на метода на управление на дружествената собственост, ефектът от нея става най-висок, започва уравниловката, типична за социалистическите държави. Вземат се печалбите от добрите фирми, финансират се икономически по-слабите, нерентабилни и безперспективни производства и така всички предприятия стават еднакво бедни. Бедните хора са по-лесно манипулируеми.

Сърбия, която преди 10 години беше на прага на Европа, е днес десетилетия след България по пътя на демократичните промени. Затова наистина е време за голямо почистване на Сърбия за Европа.

Считам, че промените, които ще върнат Сърбия в Европа, трябва да се извършат не само в сферата на политиката, но и на правото, чрез изграждане на адаптирана към европейското законодателство нормативна база.