29-30 април 1999 г., Габрово
Стимулиране на гражданското участие в местното самоуправление
Христина Ковачева, ФРМС
I. Защо е важно участието на гражданите?
В последните години на преход към демократично общество често се обсъждаше голямото значение на гражданското участие в местното самоуправление и по какъв начин да бъде стимулирано то. Безспорно, голяма заслуга за това има и Фондацията за реформа в местното самоуправление, която не само издаде поредица от наръчници, посветени на взаимодействието между местни власти и граждани, организира Международна конференция на тема "Гражданско участие в местното самоуправление" (София, 19-20 март 1998 година), но също така изпълнителният директор и експерти на Фондацията взеха участие в различни международни форуми и семинари из страната, свързани с тази проблематика.
Бенджамин Франклин много точно изразява важността на гражданската съпричастност. След дългите и трудни преговори, довели до приемането на Конституцията на САЩ, той бил попитан от гражданин извън залата каква форма на управление е била избрана. Отговорът му бил: "Република, ако можете да я запазите." Смисълът е, че поддържането на системата не е отговорност само на администрацията, но и на обикновения гражданин. Гражданите на демократичната държава се радват на лична свобода, но имат и задължението да участват заедно в изграждането на бъдеще, дълбоко свързано с основните ценности на свободата и самоуправлението.
Преодоляването на синдрома "пасивна консумация и тотална критика" ще активизира участието на гражданите в местното самоуправление и ще ги превърне в партньори на местната власт в процеса на разрешаване на проблемите.
За да стане това реалност местните власти трябва да отворят своето управление към гражданите и гражданските организации, да позволят тяхното участие в процеса на анализ на ситуацията, идентифициране на проблемите, подреждането им по приоритет, в процеса на вземане на решение и неговото реализиране. По този начин гражданите ще бъдат съпричастни към общинското развитие и обективно ще оценят възможностите за разрешаване на конфликтите.
Но как да стане това?
II. Какво би могла да направи местната власт за да стимулира развитието на гражданското общество у нас?
1. Да направи своето управление максимално прозрачно за гражданите, като използва всички възможни начини за тяхното информиране.
От особено значение е дейността на общинския съвет, който е орган, определящ политиката за изграждане и развитие на общината.. Ето защо неговите заседания трябва да бъдат максимално публични (чл. 28 ЗМСМА), като техният дневен ред бъде предварително огласен. По този начин гражданите имат възможност да се срещнат предварително с избраните от тях съветници и да изложат пред тях своето становище и желания. Директното излъчване на заседанията по местното радио или техен запис по кабелната телевизия дават много добри резултати.
Кметът и неговият екип, като изпълнителен орган на местното самоуправление, всекидневно е заобиколен от проблемите на гражданите. Ето защо, контактът с гражданските сдружения, които разполагат с обобщена информация, базирана на преките им и по-непосредствени контакти с граждани, е много полезен. Често пъти те са готови и с начините на разрешаване на проблема. Ако в този момент общината не разполага със средства и потенциал да разреши проблема, по-добре е това публично да се дискутира, отколкото публично да се подминава.
Връзките на кмета с масмедиите и установените от него форми за контакт с тях са от особено значение. Пресконференциите, директните интервюта или становища на кмета по "парливи" проблеми са необходими системно. Кметът може да стимулира активността на гражданските формирования като огласява добрите резултати от съвместни дискусии и дейности. Общинските специалисти "Връзки с обществеността" са важни като медиатори между кмета и обществеността, те изграждат имиджа на общината и информират гражданите за политиката на общината, ето защо все повече общини осъзнават необходимостта от този тип специалисти.
Какъв е българският опит?
- Община Добрич - град
В началото на мандата кметът на Община Добрич - град инж. Лъчезар Росенов въвежда практиката на оперативки "При открити врата", които се превръщат в традиция за общинското ръководство, за журналистите от местните медии и кореспондентите на централни и регионални медии. Всеки понеделник на оперативките присъстват кметът, четири заместник-кмета, секретарят на общината, председателят на Общинския съвет, началникът на управление "Правно", специалистът по връзки с медиите и главният специалист по международни контакти. Присъства и началникът на управление "Организационно", който подготвя заседанията, раздава предварително дневния ред и съпътстващите материали, води системата за контрол и протокола.
Важни резултати от въвеждането на тази рискована практика са постигането на прозрачност в действията на общинската управа, откритост на общината пред нейните граждани, отразяване на общинската работа по-подробно в медиите и спестяване на средства за медийно покритие.
- Община Долна Митрополия
Община Долна Митрополия издава Общински информационен бюлетин, за да се подобри информираността на общинските служители и гражданството на общината. Към изданието е приложен анкетен лист, чрез който общинското ръководство получава обратна информация от гражданите относно техните проблеми, нужди и изисквания. Това е добра основа за формулирането и вземането на управленски решения. Ето защо, анкетният лист е стъпка напред в подобряването на двустранната връзка община-граждани.
2. Да направи местната власт ефективен и дружелюбен доставчик на информация и услуги на клиентите.
В пет български общини е в ход промяна, изразяваща се в подобрено обслужване на гражданите, засилено участие на гражданите и по-добър достъп до информация. Ползите от тази промяна са повишена удовлетвореност на гражданите, информирани медии, обучени компетентни общински служители и дружелюбни към гражданите местни управи.
В началото на 1998 година един екип от български общини и организации на местни власти се ангажира "да направи местната власт ефективен и дружелюбен доставчик на информация и услуги на клиентите". Общините Благоевград, Добрич, Габрово, Хасково, Стара Загора, Фондацията за реформа в местното самоуправление (ФРМС) и Регионалното сдружение на черноморските общини сформираха Българския екип за подобряване обслужването на гражданите.
Петте града от Екипа продължават работата си със спектър от инициативи и подобрения на обслужването на гражданите. Поради ограниченото време няма да се спирам подробно на инициативите в петте града (ще представя само Центъра за обслужване на гражданите в Стара Загора).
Какъв е българският опит?
- Стара Загора
През октомври 1998 година градът открива първия Център за обслужване на гражданите в България. Фоайето на сградата на общината е реконструирано с компютърни работни станции, гишета, информационни бюра и обществени пространства. Преди откриването на центъра общинските служители получават обучение по дружелюбни към гражданите практики. Сега служителите на работните станции помагат на гражданите, търсещи информация, строителни разрешения, лицензи за бизнес, документни регистри и въпроси, свързани с общинската собственост. За удобство на клиентите, а и като приходен поток за общината, частни фирми осигуряват банкови, дребни търговски и копирни услуги.
Важен момент в работата на центъра е проучването на мнението на гражданите за предлаганите услуги и всякакви въпроси, свързани с общината, чрез постоянна анкета.
- Община Смолян
Град Смолян не е част от Екипа за подобряване обслужването на гражданите, въпреки че спокойно можем да го причислим към него поради изнесените работни дни на администрацията по кварталите на Смолян и кметствата на територията на общината - така наречените приемни на място за обслужване на гражданите. В разгласен за населението ден екипи посещават селата и кварталите. В тях са включени предимно специалисти по архитектура, строителство, благоустройство, но също така и специалисти по търговия, здравеопазване, образование и други. Гражданите получават услугите на място и се разрешават техните проблеми.
Общинска администрация - Смолян регистрира следните обнадеждаващи резултати:
- намаляване на посещения на граждани от селата;
- спадане на създалото се напрежение, поради неразрешени проблеми по места;
- задоволство от работата на администрацията.
3. Максимално използване на компетентни граждани или представители на нестопански организации в работата на постоянните комисии на Общинския съвет (чл.49 ал.2).
Това позволява по-голямо участие на гражданите в процеса на вземане на обществено-политически решения. Включването в работата на комисиите на компетентни граждани има много предимства:
- малките общински съвети с малко компетентни членове могат да разширят и подобрят своята работа;
- подобряват се условията за решаване на общинските задачи;
- разширява се информационната база на общинските съветници и по този начин се улеснява вземането на решения;
- води до по-задълбочена дискусия и уталожва политическото напрежение;
- различни групи от населението могат да бъдат представени чрез техните експерти.
Какъв е българският опит?
- Община Лъки
В края на 1996 г. Председателят на Дружеството за развитие на Община Лъки запознава общинските съветници с целите и дейността на Дружеството и предлага да се предостави на ДРО - Лъки правото на "съвещателен глас". Това право позволява на нестопанската организация да изказва мнение, да внася докладни записки за разглеждане, да прави предложения на заседанията на Общински съвет - Лъки.
ДРО - Лъки като нестопанска организация разполага със специфична информация, която може да бъде много полезна на общинския съвет и общинската администрация. Този похват спомага за разширяване достъпа на гражданите до органите на местното самоуправление, за осъществяване на диалог между нестопанския сектор и местното самоуправление, води до постигане на конкретни практически резултати в полза на гражданите.
4. Организиране на широкомащабни дискусии при определяне приоритетите на местното развитие и при приемане на общинските бюджети.
Това е особено актуално сега, при силен финансов дефицит, когато е необходим консенсус при определяне на приоритетите. Това прави хората съпричастни към проблемите и стимулира тяхното лично участие в определени видове дейност, като например благоустрояване.
Какъв е българският опит?
- Община Силистра
Финансовата стратегия на всяка организация е един от важните показатели за нейната дейност. Прозрачността при обсъждане и изработване на финансовите планове допринася за общественото разбиране и поддръжка на работата на общинската управа. Затова екип от специалисти от Община Силистра изработва информационна програма за популяризиране законовата уредба, структурата и изпълнението на бюджета на общината. Първата стъпка от програмата е отпечатването на разяснителна брошура Бюджет 1998 на Община Силистра.
Два дни след издаване на брошурата тя вече е изчерпана, което доказва интереса на гражданите към общинските дела. Положителна е и реакцията на медиите, които коментират не само бюджета, но и идеята за разпространението на подобни материали.
5. В определени случаи местните власти трябва да стимулират формирането на граждански сдружения.
Положителен е опитът на Община Разград в изграждането на обществени съвети по направления. Тази нова форма ангажира по-широк кръг от специалисти, обществени организации и неправителствени формации в решаването на проблемите на общината. Подобен е опитът на Община Добрич - град, където вече е създаден обществен съвет по демографските проблеми. Той има статут на консултативен орган към общинския съвет и кметския екип.
III. Заключение
Това, което искам да подчертая е, че Фондацията за реформа в местното самоуправление навлиза в нов етап по отношение на тази тема - след теоретизирането на проблема, ние вече имаме и натрупан богат опит, споделена информация от чужди и български общини за форми на взаимодействие между местната власт и гражданите и бихме искали тази информация да стане достояние на все повече общини.
Споделянето на опит и успешни практики от различни страни ще убеди представителите на местната власт и неправителствените организации, че като процес гражданското участие на местно ниво е осъзната необходимост, и ще ги стимулира да извървят успешно пътя едни към други.