Foundation for Local Government Reform
Устав на съюза на българските градове -1935

У С Т А В

Н А С Ъ Ю З А Н А Б Ъ Л Г А Р С К И Т Е Г Р А Д О В Е

(1935)

чл.1. Основава се Съюз на българските градове със седалище гр. София.

Действителни членове на съюза могат да бъдат всички градски общини в България.

Общественици и лица, запознати с общинските въпроси, се приемат по решение на Централното управление за индивидуални членове на Съюза.

чл.2. Съюзът е член на Международния съюз на градовете със седалище гр. Брюксел.

По решение на конгреса, Съюзът може да членува и в други международни организации с цели, близки до задачите и целите на Съюза.

чл.3. Целите на Съюза са:

а) да работи за развитие и усъвършенстване на общинското законодателство;

б) Да проучва всички мероприятия, целящи всестранното повдигане на общините, като административно-правни и културно-стопански единици;

в) да съгласува общите усилия на общините, с цел да внесе единство в дейността им за постигане желаните практически резултати с най-малко средства;

г) да осигури чрез Международния съюз на градовете размяна на сведения и публикации относно устройството, функциите и развитието на общините в България и чужбина;

д) да дава на членовете си необходимите сведения и упътвания в свръзка с изпълнението на възложените им служби, като организира проучването на всички въпроси, свързани с общинското дело, градостроителство, благоустройство и пр. и публикува добитите резултати.

чл.4. Съюзът не се занимава с партийно-политически и религиозни въпроси.

глава II

Средства на Съюза

чл.5. Средствата на Съюза са:

а) от вноски на действителните членове за всяка финансова година в размер както следва: за всеки 1000 души жители или част от 1000 души жители - 200 лева;

б) от вноска на индивидуалните членове в размер на 50 лева годишно;

в) от дарения и завещания;

г) от печатни издания на Съюза;

д) случайни приходи.

Тези средства се изразходват, съгласно бюджета за общи съюзни цели. Паричните наличности на Съюза се внасят на текуща лихвена сметка в някоя държавна банка.

глава III

Управление на Съюза

чл.6. Управителните тела на Съюза са:

а) Конгрес - редовен и извънреден;

б) Централно управление с Постоянно присъствие;

в) Проверителен съвет.

чл.7. Конгресът се състои:

а) от делегати на всички общини - действителни членове на Съюза, по един на всеки 20 хиляди или част от 20 хиляди жители. Имат право да изпращат делегати само редовно отчетените към съюзната каса общини;

б) от членовете на Централното управление и Проверителния съвет;

в) от индивидуалните членове на Съюза.

Те участват в разискванията на конгреса и комисиите със съвещателен глас.

Забележка I. Могат да бъдат делегати на съюзните конгреси само лица, които в момента са на служба (по избор или назначение), включително началниците на отделения и техните помощници при общинските и на училищните настоятелства учреждения.

Забележка II. Делегатите, поменати в буква "а" на горния член, трябва да бъдат снабдени с пълномощие, издадено от кмета на общината.

чл.8. Редовният конгрес на Съюза се свиква от Централното управление всеки две години, през м. ноември или м. декември, а извънреден - всякога, когато Централното управление намери това за необходимо или по писмено искане на повече от половината действителни членове на Съюза. Конгресът заседава в София или по негово решение, където и да било другаде в страната. Мястото на извънредния конгрес се определя от Централното управление.

чл.9. Конгресът се открива от председателя на Централното управление, а за ръководство на заседанията му се избира бюро в състав: председател, двама подпредседатели, необходимото число секретари, ако е нужно, квестори. Конгресът заседава при кворум половината плюс един на приетите делегати.

чл.10. Конгресът е върховният орган на Съюза. Той обсъжда и решава всички въпроси от организационен (управителен и контролен) характер, във връзка с дейността, идейните насоки и целите на Съюза.

Специално Конгресът се занимава със следното:

а) разглежда отчета на Централното управление за дейността му през изтеклата година и се произнася по него;

б) въз основа доклада на Проверителния съвет освобождава от отговорност Централното управление и Проверителния съвет;

в) произнася се по въпросите, внесени от членовете на Съюза или от Централното управление и по общия план на съюзната дейност;

г) определя идейната и техническа програма, по която се ръководи съюзния печат;

д) одобрява приходо-разходния бюджет за следующия отчетен период;

е) обсъжда и решава въпросите относно участието на Съюза в общи инициативи с други сродни организации, посещение на чужди градове и др. такива;

ж) избира членовете на Централното управление и Проверителния съвет.

За улеснение работите на конгреса от неговата среда се излъчват комисии: по пълномощията, по отчетите, по бюджета, по резолюциите и всякакви други, от които би се явило нужда. Решенията на конгреса се вземат с абсолютно болшинство на гласовете. При равенство - решающ е гласът на председателя на бюрото.

чл.11. Централното управление на съюза се състои от 10 действителни и 5 запасни членове, избрани от конгреса измежду лицата, които имат право да бъдат делегати, с мандат за две години. Столичният кмет влиза по право в Централното управление и е негов председател.

Измежду членовете си Централното управление избира трима подпредседатели. Останалите членове са съветници. Секретарят на Съюза и съюзният редактор се назначават от Централното управление. На един от тях се възлага касовата служба. Те може да не изхождат от неговата среда и не е необходимо да са общински представители.

Ако през течение на отчетната година, някой от членовете на Централното управление загуби качеството си на общински представител - замества се автоматически от следващия под ред подгласник. При изчерпване на подгласниците, съставът на Централното управление се попълва от лица, посочени от общината, при която е бил служител напусналия член.

Към състава на Централното управление се избират от конгреса 4 души измежду индивидуалните членове на Съюза, както и 2 техни подгласници. Индивидуалните членове в Централното управление имат съвещателен глас.

чл.12. Централното управление има общото ръководство на съюзните дела, изпълнява решенията на конгреса, прилага бюджета и приема нови членове.

То се свиква на заседание най-малко един път на всеки три месеца от председателя или, в негово отсъствие, от заместващия го подпредседател. От неговата среда (на Централното управление) се избира тричленен Редакционен комитет за съюзните издания.

чл.13. Председателят, трима членове от Централното управление секретарят и редакторът образуват Постоянно присъствие на Съюза.

чл.14. Постоянното присъствие извършва текущата и неотложна работа на Съюза, изпълнява решенията на Централното управление , грижи се за развитието и засилването на Съюза, назначава необходимия персонал към секретариата и редакцията и съставлява годишния отчет за дейността на Централното управление. То се свиква на заседание от председателя или, в негово отсъствие, от заместващия го подпредседател, всякога, когато има нужда.

чл.15. Проверителният съвет на Съюза се състои от трима действителни и два запасни члена, избрани от конгреса измежду лицата, които имат право да бъдат делегати, с мандат две години. Разпоредбата на чл.11 ал. III от настоящия устав се прилага и за членовете на Проверителния съвет.

Проверителният съвет проверява сметките на Съюза за отчетния период, заверява годишната равносметка и представя доклад в конгреса.

глава IV

Общи наредби

чл.16. Председателят на Централното управление, а в негово отсъствие заместващият го подпредседател, представляват Съюза пред всички учреждения и лица.

чл.17. Всяка община натоварва едно лице за дописник, което има грижата да събира и доставя всички сведения, необходими на Съюза и изобщо да поддържа връзка между Централното управление и съответната община.

чл.18. Съюзът поддържа периодични печатни издания самостоятелно и съвместно със сродни организации.

чл.19. Печатът на Съюза е с кръгла форма и носи надпис: "Съюз на българските градове", а в средата: "Централно управление". Той се съхранява от секретаря и с него се подпечатва изходящата кореспонденция на Съюза.

чл.20. Изменение и допълнение на настоящия устав става от конгреса по искане най-малко на половината делегати или по предложение на Централното управление.

чл.21. Съюзът може да бъде разтурен само по предложение на конгреса, свикан за тази цел и то с 3/4 болшинство на гласовете на присъствующите, или ако действителните членове на Съюза станат по-малко от 10.

чл.22. Настоящият устав е приет от конгреса на Съюза, в заседанието от 21 октомври 1935 г., състояло се в гр. София, и влиза в сила след утвърждението му от г. Министъра на вътрешните работи и народното здраве.


Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, [email protected]