Цели за гражданско участие в стратегическото планиране
Включване на гражданите в процеса на планиране: Стратегическото планиране представлява средство, чрез което се проверява дали съществуващите гледни точки, политики, програми и планове отговарят на нуждите на гражданите. Процесът цели да спомогне за по-пълното гражданско участие в планирането. В сравнение с общинския план по общи въпроси, стратегическото планиране е много по-динамичен процес и в по-малка степен се концентрира върху информацията и структурата. Процесът не е ограничен във времето като например плановете за отдаване на земя за ползване,и може да бъде много гъвкав, за да отговори на нуждите и предпочитанията на гражданите.
Създаване на обща визия: Хората гледат на света от различни гледни точки, които се основават на техния опит. Гледната точка на всеки човек може да бъде отчасти правилна, но може да бъде и допълнена и обогатена, като се сравни с гледните точки на други хора с цел да се създаде една обща гледна точка, която се споделя от много хора. Същото може да се приложи при създаването на обща визия. Целта е хората да определят характеристиките на една идеална общност и дефинират онези елементи, по които да се постигне съгласие. Хората следва да подходят към създаването на споделената от общността визия започвайки от нулата, от бял лист хартия, като пренебрегнат всякакви първоначални нагласи.
Яснота на целта: Всеки членува в някаква организация или е част от семеен кръг, църква или обществен клуб, или пък живее в някакъв квартал. Всеки, който действително желае да даде принос, трябва да разбира добре целта на организацията или групата, на която е член. За какво се бори групата? В каква посока се движи? Стратегическото планиране дава възможност на участниците да идентифицират и уточнят целта или посоката, в която организацията желае да се движи.
Определяне на ресурсите, с които разполага общността: Една от главните цели в процеса на стратегическо планиране е идентифицирането на ресурсите, с които се разполага и какви тенденции оказват влияние върху тях. Ресурсите на една организация са ограничени и лесно могат да се изразходват докрай. В резултат на това всеки, който е свързан с местното самоуправление, е отговорен за мъдрото използване на наличните ограничени ресурси, да ги използва пестеливо и да си споделя с другите според нуждите и приоритета на задачите.
Подобряване на връзките на взаимодействие между членовете на общността: Въпреки че много от участниците не се познават, динамиката на груповото планиране им дава възможност да се опознаят по-добре и да помогнат общността да работи като един екип. Персоналното взаимодействие при дискутиране на проблемите на общността може да се окаже важно, дори много по-важно от крайния продукт - стратегическия план.
Увеличаване отзивчивостта на местното самоуправление: Понякога представители на местната власт могат да избързат и да вземат решения, като приемат за дадено, че общността знае какво е направено и защо. Но това не винаги е вярно. Ако гражданите не са активно включени в процеса на самоуправление, контактите им със служителите на местната власт са ограничени и те няма да са добре запознати с вътрешната работа на местните власти. След като са вземат участие в стратегическото планиране, гражданите ще знаят, че има много сложни въпроси, които решават членовете на местната власт на изборна длъжност, както и общинската администрация. И те ще разберат, че местните власти като организация могат да работят по решаването само на няколко важни проблема в едно и също време, като се има пред вид ограничения персонал и ограниченото финансиране.