Център за енергийна ефективност

ИНВЕСТИЦИИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩИНИ

На 25 февруари т.г. в хотел Родина в София се проведе дискусия на тема Проекти за енергийна ефективност в общините - възможности и ограничения , организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект с подкрепата на Алианс за икономии на енергия, САЩ. Участници в срещата бяха представители на ААМР, Програмата на ООН за развитие, Сметната палата, общините Пазарджик, Перник и Стара Загора, НСОРБ и ФРМС. За основа на дискусията послужи следния предварително раздаден на участниците материал.

Същност на проектите за енергийна ефективност

Повечето от инвестициите в инфраструктурата са предназначени да разширяват кръга и да подобряват качеството на определени услуги (транспорт, водоснабдяване и канализация, сметосъбиране и др.). Инвестициите в енергийната ефективност обикновено са печеливши в няколко направления. От една страна, те в повечето от случаите подобряват качеството на услугите (улично осветление или осветление на интериора на сгради), от друга страна, са от екологична полза, а от трета - намаляват текущите разходи за тези услуги. Тази специфика на инвестициите за енергийна ефективност би трябвало да определя и мястото им сред приоритетите в дейността на общините и предприятията.

На практика чрез инвестиции в енергийната ефективност общините могат да облекчат бюджетите си в средносрочен план, като намалят текущите разходи за осъществяване на някои услуги (улично осветление, отопление на училища и други общински сгради, обществен транспорт и др.). Това (също в средносрочен план) косвено ще се отрази и на субсидиите, предоставяни от държавата или върху вноските в държавния бюджет и като цяло ще намали обществените разходи за тези дейности.

Състояние в момента

В резултат на комплекс от вътрешни и външни политически и икономически фактори съществуват известни ограничения в инвестиционната инициатива на българските общини. Някои от тези ограничения се възприемат като пречка за пазарното поведение на общините, които стесняват възможностите им за развитие. Особено критични са следните ограничения:

а) Изплащането на банкови заеми е изключено от приоритетите за изразходване на средствата по общинските бюджети. Това силно ограничава възможността на общините да ползват каквито и да било банкови заеми, в това число и за инвестиции за енергийна ефективност, независимо от това, че водят до реално намаляване на текущите разходи на общините (в случая за енергия).

б) Законът за общинските бюджети допуска двусмислено тълкуване на задълженията на общините по отношение на сроковете за погасяване на банкови заеми за инвестиционни проекти. Създадено е впечатлението, че Сметната палата отъждествява заемите за инвестиционна дейност със заемите за покриване на временен недостиг на средства и настоява тяхното изплащане да се извършва в рамките на бюджетната година (подобен случай е регистриран например през 1999 г. в Община Стара Загора). Това на практика изключва възможността общините да ползват средносрочни кредити, каквито са необходими за проекти за енергийна ефективност.

Към горните две ограничения може да се добавят още:

в) общата неяснота на общинските бюджети за 2000 година в резултат на общия недостиг на финансови средства и на предстоящите промени в статуса на здравните заведения (те заемат значителен дял от общинските бюджети);

г) двукратно намаленият позволен обмен на допълнителните капиталови разходи на общините над определените със Закона за държавния бюджет за 2000 година, сведен до 5% от собствените им приходи;

д) засилената гражданска и наказателна отговорност на кметовете за допуснати нарушения на приоритетите на бюджетните разходи, включително и възможността за отстраняването им от длъжност, което може силно да ограничи тяхната инициатива и готовността им за поемане на каквито и да било пазарни рискове.

Ето защо изброените по-горе ограничения и особено първите две следва внимателно да се преоценят от гледна точка на възможността да се създадат условия за осъществяване на инвестиции, чрез които може да се снижат текущите разходи на общините. Проектите за енергийна ефективност са именно от такъв характер.

Възможни стъпки в краткосрочен план:

1. Разработване на годишни програми за енергийна ефективност, обектите в които да се съгласуват с Министерство на финансите.

Това може да се създаде предпоставки за реалистично планиране и финансиране на дейностите.

2. Ясно регламентиране на правилата за ползване на банкови заеми за инвестиционни проекти (обеми, срокове за погасяване и т.н.) и в частност - за проекти за енергийна ефективност.

Това може да създаде значително по-голяма увереност и спокойствие в общинските ръководства при планирането и осъществяването на инвестиционна дейност.

Възможни стъпки в средносрочен план:

1. Изплащането на задълженията към банките да се включи към приоритетите за разходване на бюджетни средства.

Това би насърчило общините да ползват банкови кредити, би облекчило разплащанията и в резултат на това би създало благоприятни условия за пазарно поведение на общините.

2. Завишаване на позволения обем на капиталовите разходи с източник собствени приходи и банкови кредити в размер над установения в Закона за държавния бюджет за 2000 г. в размер до 5% от собствените им приходи.

Това би допринесло за повишаване на инвестиционната инициатива на общините и в частност за иницииране на проекти за енергийна ефективност.

Разглеждайки тезисите и идеите на предложения материал и основавайки се на собствения си опит участниците в дискусията коментираха поставените въпроси на местното самоуправление и инвестиционната активност на общините в областта на енергийната ефективност.

Представители на общините подчертаха, че понастоящем съществува изключителна централизация на управлението на разходите на общинските бюджети, което на практика до голяма степен лишава общините от възможности за инвестиционни инициативи. При тези условия и поради нереалното планиране ползването на заеми за инвестиции е много рисковано. Изказано бе мнение, че при възможност трябва да се избягва прякото банково кредитиране на общини за финансиране на инвестиционни проекти, въпреки че са значително по-силно защитени в условията на пазара в сравнение с търговските дружества.

В условията на това противоречие общините все пак търсят възможности. Някои от тях залагат дефицити още при съставянето на годишните бюджети, като планират по-малко месеци работна заплата и други разходи, по-ниски от реалните. Други по своя инициатива създават общински фирми и съвместни предприятия с частния сектор, които може да се използват за финансиране на проекти за енергийна ефективност, като постигнатите икономии се реинвестират в други проекти.

В дискусията бяха изразени следните становища и предложения:

ä Законно установените приоритети за разходите на общините действително ограничават тяхната инвестиционната активност и през следващите години тази практика трябва да се промени. За целта Министерството на финансите би следвало да разглежда диференцирано инвестиционните инициативи, като дава предимство на проекти, които довеждат до намаляване на текущите бюджетни разходи, какъвто е случаят с проектите за енергийна ефективност. Сумарните разходи на общините за обслужване на банковите кредити за подобни проекти и за енергия в средносрочен план се очаква да бъдат по-ниски от настоящите енергийни разходи. В дългосрочен план в резултат на реализираните проекти общинските бюджети ще бъдат значително облекчени от разходи за енергия.

ä Тълкуванията на някои регионални представители на Сметната палата в отделни общини, че банковите кредити за инвестиции следва да се погасяват в рамките на бюджетната година, са неправилни. Подобно изискване не се основава на законови текстове, поради което е наложително ръководството на Сметната палата да направи официално тълкувание в този смисъл и да го разпространи сред клоновете си в страната.

ä Ограничението на инвестиционните разходи в рамките на 5% от собствените приходи на общините не би следвало да се възприема като драматична пречка за инвестиционни инициативи. Дори да се удвои или утрои този праг, абсолютните суми, особено при по-малките общини, пак ще останат недостатъчни за осъществяването на необходимите инвестиции. Ето защо е необходимо да се търсят допълнителни външни източници и форми на приходи за инвестиции.

ä Общинските програми за енергийна ефективност като средство за планиране на инвестиционни разходи не би трябвало да се разработват като част от и без това утежнените годишни поименни списъци за капитални вложения. Те трябва да се разглеждат отделно, като инвестиции за намаляване на текущите разходи на общините и да бъдат насърчавани по подходящ начин от Министерството на финансите на основата на съпоставка между инвестиции и постигнати икономии.

ä С оглед на постепенното усъвършенстване на законодателството за насърчаване на инвестициите и на възможността за проверка на някои нови законови норми е целесъобразно група общини да получат статут на демонстрационни зони за енергийна ефективност и за тях да се предвидят временни изключения за обема на инвестициите и за приоритетите при изразходването на средства от общинските бюджети. Това може да стане със Закона за държавния бюджет за 2001 г.

ä От страна на ръководителя на ААМР бе изразена готовност чрез висококвалифицирани консултанти да се окаже техническа помощ на български общини за идентифициране на проекти за енергийна ефективност на техните територии.

ä Изказано бе становище, че Българската стопанска камара е в състояние да съдейства за създаването на местни фирми за енергийни услуги (ЕСКО), които да действат в общините.