РЕФОРМА В СОЦИАЛНОТО ДЕЛО - НОВИ ПРИНЦИПИ, СИСТЕМА И ПРАКТИКИ
Капка Панайотова, Център за независим живот
Социалното дело като съвкупност от социално осигуряване, социално подпомагане и социално обслужване се оказа онази част от обществените структури на нашата държава, която систематично беше използвана от политиците за пропаганда и точно толкова систематично изпадаше от реалната политика на управниците. За никого не е тайна, че у нас социалната политика е белязана с архаизма на началото на века, с демагогската загриженост и бездушност на държавното администриране, наследени от комунизма, и с неефективността на централизираните схеми за управление и финансиране.
Кризата, в която изпадна българската икономика, се отразява най-болезнено върху социално слабите слоеве, които са клиенти (а не контингент , казано по старому) на тази отдавна фалирала система. Трагизмът на положението е само лошата новина , с която обикновено има и съпътстваща добра новина - ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОМЯНА.
Съвременните тенденции са в посока към:
- индивидуализиране, а това значи хуманизиране на схемите за социално обслужване;
- икономизиране на системата;
- програмен, а не съсловен принцип при разработване и реализиране на социалната политика;
- изтегляне на държавата от практиките на социалното дело и финансиране на неправителствени организации за изпълнение на държавната политика чрез проекти с конкретни ангажименти.
I. ДЕЦЕНТРАЛИЗИРАНОТО УПРАВЛЕНИЕ, СЪЧЕТАНО С ЦЕНТРАЛИЗИРАНИ ФОРМИ НА ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ, Е ГАРАНЦИЯ ЗА НЕУСПЕХ НА ВСЯКА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
Системата на социални грижи беше системно и управленски децентрализирана през 1993 г., като социалните функциите на държавата, с малки изключения, бяха възложени за изпълнение на общините. Резултатът от тази иначе положителна промяна за сега е плачевен - социалното дело не се обогати с нови подходи и практики, каквито бяха очакванията, а обедня финансово, защото общинските бюджети са изцяло зависими от държавата, а тя, както е известно, драстично обедня. Въпреки това обаче социалната сфера продължава да работи по закони от 50-те и 60-те години. И, за да не се получи недоразумение, грешката е не във възрастта на законите (в развитите страни законодателството не се променя често и изцяло, а само се осъвременява), а в съвършено остарялата и несъстоятелна философия, върху която са изградени. От прагматична гледна точка най-видимите недостатъци на системата са ниска ефективност, концентрация на социалния и финансов риск в държавата, липса на механизъм за стимулиране на клиентите да се развиват и планират излизане от системата. Погрешно поставеният върху социалните грижи акцент трябва да се пренасочи към социално подпомагане на хора и групи в неравностойно положение и към стимулиране на тяхната активност и градивна предприемчивост.
II. СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛНОТО ДЕЛО
Практиката в социалната сфера показва, че бедите са причинени главно от преобладаващото държавно присъствие на всички нива и във всички социални дейности. Реално погледнато разликата между стопанската и социалната дейност е само в крайния потребител, който за втория случай е в неравностойно пазарно положение и затова обществото е поело ангажимент да компенсира неконкурентноспособността на някои от своите членове. Производственият цикъл в социалната дейност обаче трябва да се подчинява на здравата икономическа (пазарна) логика с всичките й компоненти - проучване на пазара (потребностите), проектиране на стоки и услуги, предлагане, реализация и отново проучване на новите потребности. Успешното водене на социалната дейност изисква точно толкова професионално управление, колкото и стопанската.
Спецификата на тази сфера произтича от доминиращия човешки фактор както от страна на обслужващите , така и от страна на обслужваните . Цялата сфера трябва да бъде разглеждана като помагаща , а не грижовна . Само така може да се излeзе от паразитния подход на правоимащи и да се премине към осъзнаване на факта, че първо трябва да допринесем като данъкоплатци и след това да претендираме като потребители на обществени блага.
1) Икономизиране на социалното дело
Конкретното измерение това е:
- въвеждане на програмен и фондов принцип в държавната политика по отношение на социалното подпомагане/обслужване;
- практическо прилагане на смесени схеми за финансиране от държавни, общински и частни източници;
- професионализиране на социалната сфера.
Това изисква:
управленска и финансова самостоятелност на общинско и организационно равнище;- въвеждане на конкуренция.
2) Хуманизиране на социалното дело - иначе казано, превръщането на контингента в клиенти . Индивидуалният професионален подход към всяка отделна човешка съдба е основен принцип в социалната сфера. Всички форми на социално обслужване трябва да бъдат съобразени с индивидуалните потребности и ресурси на потенциалните клиенти. Доминираща роля трябва да имат специалистите с така наречените помагащи професии . Добилата известност и правна регламентация професия социален педагог трябва да се замени с простичкото социален работник .
От казаното дотук е видно, че реформата в социалното дело трябва да има радикален характер и силна обществена подкрепа, тъй като е свързана със сериозна промяна на действащите дори в момента философия и механизми, прилагани десетилетия наред. Нейната реализация трябва да бъде предшествана от сериозна и отговорна разяснителна кампания, подготовка на специалисти с различен професионален профил, анализ на реалните потребности и възможности. Това може да се окаже твърде дълъг процес, но прекаленото му ускоряване крие множество рискове, които могат да бъдат частично избегнати чрез един публичен дебат по проблемите на социалното дело. Като резултат от него може да се стигне до обогатяване на спектъра от възможни решения, разширяване на обществената база за търсене на нови форми, ново отношение, дори нещо повече - ново измерение на социалната политика като фактор за развитие, а не само за оцеляване и преживяване.