Достъп до информация - нови практики и предстоящо регулиране
Гергана Жулева,
Програма Достъп до Информация
Фондация Програма Достъп до Информация наблюдава вече трета година законодателството и практиките по достъпа до информация.
Основният извод, който може да се направи: през 1998 година се наблюдават определени позитивни развития в тази област. Постъпващите във фондацията случаи на отказ от информация показват активизирането на търсенето от граждани, журналисти и НПО и постепенно институционализиране на предлагането на информация от страна на държавните органи.
Съществува определена зависимост от активността на двете страни при регистрирането на случаите на отказ от информация. При по-развити практики на търсене и предлагане търсещите започват да осъзнават правото си на информация и да регистрират по-често случаи на отказ от информация, а представителите на държавните органи - да мотивират отказите си на основата на сега съществуващата нормативна уредба. Разбира се, все още най-голям е броят на отказите от информация, постъпили в ПДИ от журналисти.
ФИГУРА1
Както се вижда по обобщената графика на случаите на откази от информация, постъпили през 1998 година в ПДИ, частта на тези от местната администрация е сравнително малка по отношение на отказите от органите на централната власт.
ВЕДОМСТВА | ОБЩО |
МЕСТНА ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ | 35 |
ДРУГИ ВЕДОМСТВА | 154 |
ОБЩО | 189 |
ФИГУРА2
За този резултат има значение и зависимостта на местните власти от решения на централните по редица проблеми от местен характер.
В законите, регламентиращи общо дейността на общинската администрация, не съществуват текстове, регламентиращи процедурата по даване на информацията при поискване. Не винаги е изрично установено и задължението за публикуване на определени категории информация. Това ни препраща към нормативните актове, които регламентират общо процедурата по даване на информация, от една страна, или към закони, уреждащи отделни области на управлението - от друга.
Съществуват различни практики на осъществяване на правото на достъп до информация, породени от различни фактори. Тези практики могат да бъдат групирани по следния начин:
Първи група
Добре работещ пресцентър, прозрачност в работата на общинската администрация и общинския съвет, изграден или подготвен за откриване информационен център (Стара Загора, Благоевград, Варна).
Фактори:
Инициативен и отворен към въвеждане на нови практики екип на местната власт;
Колегиални отношения между кметския екип и Общинския съвет независимо от политическата принадлежност;
Методологическа и методическа помощ от програми, фондации от страни с развита практика в това отношение;
Активни неправителствени организации, работещи с местната власт;
Независими и активни местни медии;
Резултат:
Изграждане на институции, способстващи за реализация на правото на информация, независимо че липсва правна уредба на достъпа до информация.
Втора група
Добре работещ пресцентър, изработена и приета стратегия за информационна политика на общината, обикновено утвърдена и от Общинския съвет (Хасково, Севлиево, Тетевен, Трявна, Троян, Шумен, Добрич и други) - обикновено факторите са същите като за първата група.
Резултат:
Начало на изграждане на механизъм като при първата група.
Трета група
Активно информиране на медиите за плановете и резултатите от дейността на местната власт, но липса на разбиране от страна на администрацията и Общинския съвет за задължение при искане на информация от страна на търсещите, а също така и за включване на обществеността във формиране на политиката на общинската власт (Русе, Разград, и други).
Фактори:
Активна местна администрация, залагаща преди всичко или на субективните умения и качества на кмета и председателя на Общинския съвет, или на еднократни инициативи, подкрепени от финансиращи програми.
Резултат:
Предлагането на информация не е институционализирано и зависи от личните качества на задължените да я предоставят.
Органите на местната власт правят стъпки, които са предшествуващи законодателното уреждане на достъпа до информация в България. В много отношения и на много места практиките са по-напреднали от тези в централните органи на власт. Важното е тези стъпки да получат институционална и финансова подкрепа. Добрите практики се нуждаят от подкрепа.
Предстоящо е законодателното уреждане на достъпа до информация.
Законът за достъп до обществена информация постъпи в Народното събрание. Този закон беше залегнал в програмата на правителството за 1998 -1999 година.
През месец април Проектът за Закон за достъп до обществена информация (ПЗДОИ) беше разпратен за становища до различни институции, включително и неправителствени организации. Текстът на законопроекта и мотивите към него е публикуван в интернет - страницата на правителството. До средата на юни месец 1999 година всеки, който има достъп до интернет имаше възможността да изпрати становище по законопроекта до вносителите. Постъпилите становища можеха да бъдат прочетени в страницата на правителсттвото. На 23 юни Министерски съвет одобри ПЗДОИ и го представи за разглеждане в Народното събрание.
Целите на законопроекта според мотивите към него са следните:
регламентиране на условията и реда за осъществяване на конституционното право на гражданите да търсят и получават информация относно обществения живот в република България ;
този законопроект е елемент от общата уредба на информационните права на гражданите и създава нормативна основа за регламентиране и на редица свързани с него обществени отношения - защита на личната информация, определяне на съдържанието, обхвата, условията и реда за създаване и за работата със защитената информация ;
този законопроект е един от основните механизми за осъществяване на (...) приетата от МС Стратегия за изграждане на модерна административна система на Република България ;
чрез този законопроект се създават условия за гражданско участие във формирането на държавната политика;
чрез него се реализира принципът за откритост в дейността на администрацията.
( Мотиви към Закона за достъпа до обществена информация )
Според мотивите към проекта основните приноси на този закон са:
регламентиране на начина и процедурата за осъществяване но правото на информация;
въвеждане на задължението за активно предоставяне на информация от страна на органите на държавната власт;
определяне на видовете информация, която се създава и съхранява от органите на държавна власт , което ще бъде основа за регламентиране на обхвата на информацията, представляваща държавна тайна и служебна тайна;
въвеждане на принципа за защита на личната информация;
въвеждане на опростена процедура за достъп до обществена информация;
въвеждане на правни механизми за защита на правото на информация.
Част от тези приноси на ПЗДОИ бяха отбелязани и от участниците в обществената дискусия по него:
1. Особено позитивна беше оценката на факта, че проектозакон е предоставен за обществено обсъждане преди да е приет от МС.
2. Позитивно беше оценен и принципът залегнал в законопроекта, че всеки гражданин както и юридически лица, ще реализират правото си на информация без да обосновават интерес при търсенето.
3. Позитивно беше оценено и въвеждането на опростената процедура, а също така и възможността за съдебен контрол при нарушението на правото на информация.
Основните критики към ПЗДОИ са свързани с:
1. Неясно очертаване на предмета на правно регулиране и необосновано разширяване на задължените субекти.
2. Не са изчерпателно и ясно очертани ограниченията на правото на достъп до информация. В проекта просто се въвеждат понятията държавна и служебна тайна, без да се определя какви категории информация ще бъдат ограничавани за достъп чрез тези институти и какви интереси ще бъдат защитавани от тях.
3. Неясни формулировки на основните понятия в проектозакона.
Програма Достъп до информация организира обсъждания на ПЗДОИ в няколко града в страната в рамките на обществената дискусия. Особено ползотворни в това отношение бяха проведените в Габрово и Стара Загора семинари Достъп до информация - практики и регулации на местно равнище с участието на представители на местната администрация, неправителствени организации, включително на Инициатива Местно самоуправление и ФРМС, журналисти. Участниците в тези семинари изработиха становища по проектозакона, които бяха представени съответно в МС и в НС.