Трансграничното сътрудничество - важен елемент при разработването на стратегиите за развитие на крайграничните общини
Д-р Атанас Атанасов,
Н-к отдел Регионално развитие ,
МРРБ
Динамично променящата се политическа ситуация в цяла Европа и особено на Балканския полуостров създава предпоставки за преодоляване традиционната изостаналост на крайграничните райони. Интензивното развитие на трансграничното сътрудничество в Западна Европа през последните 30 години натрупа сериозен теоретически и практически опит. Основните направления, които се очертават в работата по трансграничното сътрудничество, са:
А. Преодоляване на историческа сложилите се проблеми за трансгранично сътрудничество:
Примерът на Западна Европа показва, че този процес е продължителен. Трансграничното сътрудничество за страните от Балканския полуостров стартира едва в началото на 90-те години. Това стана възможно след политическите промени в тези страни, както и с появата на нови държави, какъвто е случая с Р Македония.
Главната цел на трансграничното сътрудничество е премахването на граничните бариери, ограничения и други фактори, които са довели до отчуждаването на общностите, живеещи от двете страни на границата. На първо време, става дума за преодоляването на естествените граници (реки и планини) чрез мостове, тунели и нови пътища.
Б. Философията на трансграничното сътрудничество:
Тя се основава на това, че два трансгранични района обсъждат конкретните си действия и приоритети независимо, а не като просто съвпадение на Националните планове или подаването на няколко предложения за проекти. Това не е достатъчно, за осъществяване на трансгранично сътрудничество .
За да бъде ефикасно трансграничното сътрудничество е необходимо то:
- да включва всички аспекти от ежедневния живот в пограничните общини - икономика, работа, свободно време, култура, спорт, социални придобивки, планиране и др.;
- да бъде ежедневно и да включва партньори от всички сфери и социални групи от двете страни на границата;
- да обхваща всички нива на управлението, т.е. национално, регионално и местно.
Такова разбиране за трансгранично сътрудничество включва необходимостта от сътрудничество на всички административни равнища, като се създават координирани процедури между тях. Тази форма на трансгранично сътрудничество успешно се практикува в редица европейски трансгранични райони.
В. Специфични проблеми и приоритети на трансграничните райони:
Типичните проблеми на общото развитие са:
- липса на транспорт и икономическа инфраструктура;
- ниски доходи;
- силна зависимост от селското стопанство;
- висока явна и скрита безработица;
- отдалеченост от пазари, услуги и административни центрове от висок порядък;
- слаб или труден достъп до финансови източници;
- високо равнище на миграция ;
- недостиг на умения за подкрепа на процеса на развитие.
Съчетани, тези проблеми затрудняват самостоятелното устойчиво развитие на трансграничния район.
Приоритетите по отношение на специфичните проблеми на развитието включват:
- подобряване на техническата инфраструктура вътре във всеки пограничен район и на трансгранично равнище;
- насърчаване на структурното оздравяване и диверсификация на регионалната икономика;
- задълбочено изследване проблемите на околната среда и насърчаване на нейната закрила;
- разработване на териториално устройствен план на целия трансграничен район;
- въвеждане на нови умения и общо подобряване качеството на човешкия потенциал;
- отсъствие на интегрирани действия за развитие;
- липса на гъвкавост към специфичните приоритети на района;
- липса на регионални ресурси за съвместно финансиране на действията;
- слабо развитие на трансграничното партньорство.
Г. Правни инструменти, улесняващи трансграничното сътрудничество
Директното участие на регионалните и местни органи в ЕС в управлението на трансграничните програми все още е ограничено. Това се дължи на редица фактори като:
- липса на единен правен инструмент на публичното право, който да е валиден за цяла Европа;
- някои национални правни системи са по-либерални от други по отношение на правните компетенции на регионалните или местните власти да участвуват директно в инициативите за трансгранично сътрудничество; както и в управлението на програмите за реализация.
Двустранните междудържавни договори на този етап са реалната предпоставка за трансгранично сътрудничество в ЕС. Тези договори позволяват разработването на прогнозни правила, които се отнасят до управлението на програмите за трансгранично сътрудничество в сферата на планирането, контрола и финансирането.
Д. Програми за трансгранично сътрудничество:
Една важна част от дейностите, подпомагани от структурните фондове в ЕС, е известна като Инициативи на общността . ИНТЕРРЕГ е най-важната от тези инициативи за трансграничните райони. Основна цел на ИНТЕРРЕГ е насърчаването и подпомагането на трансграничното сътрудничество между външните гранични райони на ЕС и външните трансгранични райони със съседни страни с оглед стимулиране на икономическото развитие и на социо-икономическата интеграция.
Инициативата на ФАР за трансгранично сътрудничество представлява важен аспект от подготвителните стратегии за получаване на членство в ЕС за страните от Централна и Източна Европа.
Е. Етапи в програмите за трансгранично сътрудничество и развитие:
Етапите, през които трансграничното сътрудничество преминава, се характеризират както следва:
- Първи етап - дейности и инициативи, които вече по различен начин, причина или цел вече са стартирали;
- Втори етап - стратегическо и ориентирано към развитие сътрудничество (с оглед оползотворяване вътрешния потенциал на трансграничния район);
- Трети етап - опознаване между партниращите райони. Създаване на трансгранични информационни мрежи и механизми за контакт;
- Четвърти етап - разработване на Стратегия с участници от двете страни на границата, които съвместно изработват социално-икономическия анализ на целия трансграничен район, установяват стратегическите му цели и приоритети в перспектива. Създаване на постоянни работни групи от експерти и секретариати, които осигуряват последователност и подкрепа на стратегическия процес;
- Пети етап - управление и изпълнение на плана. Създаване на структури - технико-административни, финансови и управленски със съответните правомощия.