Жените кметове в България са една шепа

Татяна Димитрова, ФРМС

Образът на жената политик се възприема като отклонение

Партиите не познават и не представят интересите на жените избирателки.

Онова, което е хвалба за един кмет, е кусур за жената кмет.

Жените кметове са несравними с мъжете.

Мотивацията ни е по-силна.

Това са някои от споделените констатации и виждания на Работна среща на жени кметове, която Фондация Женски алианс за развитие и Програма Инициатива местно самоуправление към ААМР организираха на 30 март 2000 г. в София. В тази първа по рода си през новия мандат среща участваха 5 от поканените общо 13 жени кметове на общини в България, а именно кметиците на Борово, Вършец, Горна Малина, Ново село и Суворово. Сред останалите участници бяха представители на нестопански организации, ангажирани с проблемите на жените и развитието на местното самоуправление.

На срещата бе споделена информация за вече осъществени проекти на НПО, подкрепящи равнопоставеността на половете по отношение на възможности за участие в управлението. Цитираните резултати от представителни проучвания очертаха картината в България, която показва, че жени са едва 9% от кметовете на общини и 24% от общинските съветници. Същевременно жените заемат 63% като редови служители в общинските администрации и държавната администрация и 75% като помощен персонал изобщо във всички сектори[1]. По отношение на властта у нас жените си остават в позицията на изпълнители , макар да формират 53% от цялото население на страната и 45% от нейната работна сила. Като един от факторите за ниското участие на жените във властта бе изтъкват т. нар. стъклен таван или онази невидима вертикална бариера в обществото, която уж не съществува, а всъщност драстично филтрира броя на жените по високите етажи на властта.

Участничките в срещата на 30 март имаха възможност да се запознаят и с цяла гама текущи програми и конкурси за финансиране на проекти, по които техните общини и НПО биха могли да потърсят подкрепа. В края на срещата се обърнахме с няколко въпроса към три от тях, които бяха така любезни да споделят с читателите на нашия бюлетин своето виждане по дискутираните проблеми.

Кратка визитка:

Антоанета Станева, кмет на Община Ново село: По професия съм инженер, втори мандат кмет. В общи линии проблемите ми са ясни. Трудно са решими, но все пак аз самата съм решена да ги преодолея.

Анелия Русева Генова, кмет на Община Горна Малина: За първи мандат съм кмет, през миналия мандат бях заместник кмет на общината. По образование съм икономист, преди да започна да работя в местната администрация съм работила в Бюрото по труда. Проблемите, които днес дискутирахме, са ми познати и от друга гледна точка. Семейна, с две деца.

Бисерка Христова, кмет на Община Борово, Област Русенска: По професия съм педагог, завършила съм българска филология. Работила съм 29 години в училище, от които 14 години като директор на основно училище.

Лесно ли печели изборите една жена, кандидат за кмет?

А. Станева: Доколкото съм кмет втори мандат, бях длъжна да си понеса негативите от първия мандат. По принцип при кандидатиране на жена за кмет, тя е в много по-неизгодна позиция от мъжете. Почти всички колежки са се борили с трима или четирима кандидати мъже.

Б. Христова: Бих казала и лесно, и твърде трудно. Лесно, защото когато човек си постави определена цел и вземе съответното решение, от там нататък е лесно да се пребори със собственото си аз. Трудно е да докажеш на всички останали, на избирателите, че ти си най-добрата личност, най-конкурентно способната и че си човекът, който може да реши част от проблемите им.

Има ли типично женски качества, които помагат на една жена в управлението?

А. Станева: Избирателите са много по-взискателни към жените. Те настояват жената - кандидат за кмет да има добро семейство, добри деца, домът й да е подреден. Хората имат много претенции. Те искат жената кмет да бъде точно толкова отговорна, колкото се смята че е един мъж, точно толкова решителна. Нещо повече - хората искат да бъде точно толкова здрава или силна ръка, да управлява по този мъжки начин. Жената е винаги по-правилно ориентирана в обстановката от един мъж. На второ място, жената кмет по-бързо реагира на проблемите, по-адекватно се приспособява към тях и, най-вече, е по-отговорна.

А. Генова: Детайлизирането на нещата е плюс, работи се повече сърце, с разбиране на хората. Повече емоции се влагат, което е в известна степен отрицателно за работата, но пък е добре, защото се търси ефектът, социалния ефект от това, как се реализира дадено решение или управление. Докато мъжете по-малко се вълнуват от това, как ги възприемат, за жените винаги това винаги е мотивация. В много отношения, когато целите са точно мотивирани, жените стават много амбициозни.

Б. Христова: Определено смятам, че основно качество на една жена, която навлиза в управлението, е нейната откровеност, честност, сърдечност, прямота, яснота в поставяне на въпросите, твърда позиция, неотстъпчивост в решаване на задачите и не на последно място женският чар, използван навреме, на място и умерено.

Какво жертва жената, участваща в управлението?

А. Станева: Една жена жертва много неща: първо жертва семейството си, децата си, спокойствието си, личното си свободно време. Често тя жертва и някои лични удоволствия (жената кмет не би могла да си позволи докато е кмет някои неща, които иначе би могла). Но саможертвата си заслужава, когато знаеш, че го правиш за да докажеш себе си, да докажеш или по-точно да убедиш своите избиратели, че не са се излъгали, когато са те избрали.

А. Генова: Първият компромис е с времето, което се отделя за семейството - за най-близките хора, за децата. Много страдат от това децата, особено ако са малки. Страдат домакинските задължения. От друга страна, това налага в семейството всеки да си поеме равно участие в домакинството.

Как ще коментирате факта, че през този мандат има два пъти по-малко жени кметове на общини отколкото през миналия?

А. Станева: Жената, изложена на публичен показ, е по-уязвима, по-чувствителна, по-тежко понася недостойните неща, ако такива са част от дадена кампания. Жената започва да се пита дали си струва да жертва толкова много неща, за да докаже, че може, че знае и че не подвежда онези, които са гласували за нея.

А. Генова: Мое лично впечатление е, че изборите, които се проведоха през октомври, бяха едни от най-омърсените - с много компромати, с изнасяния в медиите на информации, които целяха да отстранят някои от кандидатите. Общо взето жените по-емоционално възприемат нещата и това донякъде е фактор за отстъпление на жените от политиката, включително и от участието в местната власт.

Б. Христова: Отливът на жените от властта според мен произтича от това, че жената като жена, която може да се реализира в политиката, твърде трудно осъществява това. Обществена тайна е, че й предстои огромна борба с мъжкото съсловие точно за това място, което, вярвам, определено й се полага, тъй като жената е изключително инициативна, има женски нюх и онази сърдечност и топлота, с която би могла да реши много въпроси и да отвори много заключени врати. Разковничето е именно в това неравноправно състезание, в което на жената й се е наложило да участва. Затова че много от жените просто не успяха да наложат себе си като борбени личности. Смятам, че по принцип на жената би трябвало да й се отреди много по-голямо място във властта и ние ще се борим за това.

Споделяте ли изразеното на срещата мнение, че в малките общини жените имат по-голям шанс да бъдат избрани за кмет?

А. Генова: Да, споделям това мнение, защото в малките общини действително се бори личността. Хората се познават и това е определящо - там силно значение има не коя е партията, а кой е човекът.

Б. Христова: Определено съм съгласна, а и в срещата се оформи този извод. В малките общини, там, където си израснал пред очите на хората, хората гласуват за личност, за личността, на която имат доверие. В малките общини кметът е постоянно в контакт със своите избиратели, дори за да отиде до работното си място, той се среща със стотици хора и работният му ден започва в мига, в който е излязъл от къщи. Докато кметът на едно голямо населено място може дори с месеци да не се срещне с избирателите си. В малкото населено място кметът живее с болките и с радостите на населеното място и в момента решава проблемите. Много бързо става контактът с хората, тъй като за всяко нещо в малкото населено място се търси помощта и съвета на кмета, на местната власт.