Отчитане на интересите и възможностите на бизнеса в регионалното планиране и развитие

Ирена Петрунова,

Председател на Агенцията за малки и средни предприятия

Регионалните измерения на политиката към малките и средни предприятия (МСП), залегнали в Закона за малките и средни предприятия, са главно в три посоки:

• създаване на национална информационна система, която е част от комуникационната и информационна инфраструктура на администрацията на изпълнителната власт и за поддръжката, на която Агенцията за МСП ще си сътрудничи с местни и регионални сдружения.
• като помощен орган към Агенцията за МСП се създава консултативен съвет за малките и средни предприятия, в който участват и двама представители на НСОРБ, и сред основните му задачи е предоставянето на становища върху развитието на МСП по сектори и области и предлагането на съответните законодателни промени.
• предвижда се засилване ролята на общините в насърчаването на малките и средни предприятия и по-тясното обвързване на тази дейност с плановете за регионално развитие чрез изискванията на чл. 19 - общински съвети да разработват и изпълняват дългосрочни и средносрочни програми за насърчаване на малките и средни предприятия и да съдействат на МСП, на Националната служба по заетостта и на други организации за реализиране на програми за обучение и повишаване на квалификацията.

За решаването на тези наболели проблеми, при изготвянето както на Националния план за регионално развитие, така и на областните регионални планове, развитието на жизнеспособен и стабилен частен сектор се разглежда като един от ключовите фактори за тяхното решаване.

Тъй като, все пак бизнес е доста общо понятие, в моето изложение под бизнес ще разглеждам онази част от българската икономика, съставляваща сектора на малките и средни предприятия.

Към настоящия момент броят на малките и средни предприятия възлиза на 201 674, от които 186 980 са тези с персонал от 0 до 9 души, 12409 - от 10 до 50 заети и 2285 - над 50 заети. Общо на МСП се падат 98,6% от броя на предприятията в страната.

С различна скорост навлиза частния сектор в икономиката на отделните части от страната[1].

Във всички области на страната преобладаващата част от предприятията са малки и средни (над 98%). Относителният дял на големите фирми варира само от 0,7 до 1,5%. Почти хомогенна е и вътрешната структура на малките и средни фирми по области - микропредприятията съставляват повече от 91%, малките - 4,1 до 7,5%, средните - 0,6 до 1,5%.

Регионалната структура на заетостта в МСП показва съсредоточаване в по-голяма степен на работната сила в областите с по-голям брой население[2].

При регионално сравнение само за малките и средни фирми, за повечето области се установява вариране в сравнително тесен интервал на относителния дял на заетите в МСП от общото население в трудоспособна възраст на областта -- от 11.3% до 17,5%, като най-високи показатели отчитат региона на София-град (19%) и региона на Габрово (18,6%). В най-тежко състояние е областта на Кърджали, където са налични работни места само за 18,3% от жителите в трудоспособна възраст, от които близо половината са в малки и средни фирми.

Успоредно с развитието на частния сектор в България като естествена форма на сдружаване с ускорени темпове започнаха да се създават бизнесасоциации, професионални организации и близки по дейност нестопански организации. В последните девет години са регистрирани над 7000 нестопански асоциации, много от които са ориентирани към бизнеса. Поради отсъствието на съвременна правна рамка за дейността им бизнесорганизациите са най-разнообразни, работещи на национално, браншово или регионално ниво. Всички те са нестопански, доброволни организации, които изпълняват ролята на посредници между отделните предприятия и държавните институции. Организациите, представляващи бизнеса, най-условно могат да бъдат разделени на работодателски организации, браншови и професионални асоциации, търговски палати и индустриални камари. Нормативната уредба на бизнесасоциаиите в България е изключително бедна и остаряла. Основният закон, регламентиращ тяхната дейност като сдружения с нестопанска цел, е Законът за лицата и семейството (1949 г.). Редица съвременни закони създават правната основа за пълноценно партньорство с бизнесасоциациите, регламентирайки в повечето случаи механизма за включването им в процеса на вземане на решения. Най-пълноправно, разбира се, е участието в този процес (по отношение на социалния диалог) на национално представителните организации на работодателите.

В последните две години възможностите за участие на бизнесасоциациите във формирането на държавната политика се увеличи, израз на което са най-вече редицата нормативни актове, осигуряващи достъпа на такива организации до процеса на вземане на решения. Разбира се, това участие се подчинява на условия, регламентиращи изискванията на държавата към съответните организации, за да бъдат те приети като неин партньор при разработване на съответните политики. Без да са изчерпателно посочени, следните форми на диалог с държавната администрация илюстрират порасналото значение на организациите, представляващи интересите на бизнеса в България, в т.ч. и възможностите за включването им в процеса на изготвяне прилагане на политиката по отношение на регионалното развитие:

• Участие на НСОРБ в работата на Съвета за регионално развитие; Законът за регионалното развитие допуска участие в Съвета за регионално развитие и на други представители на неправителствения сектор;
• Участие в работата на областните съвети за регионално развитие на привлечени представители на неправителствения сектор - БАРДА, Регионални сдружения на общините, регионални звена на БТПП, БСК и др.;
• Участието на неправителствените организации и научните институции в обсъждането на проекта за НПРР чрез специализирнаия състав на Върховния експертен съвет към МРРБ;
• Ангажирането на регионалните агенции, научни унституции, браншови камари и частни фирми и др. в процеса на разработването на 7-годишния план и актуализацията на годишните задачи в областните планове за развитие;
• Декларирана подкрепа от страна на държавата за редица сдружения: на производителите, търговците, собствениците и ползвателите на земеделска и горска техника, за земеделски производители, обединили се на продуктов или регионален признак, за местните и регионалните туристически организации и т.н.;
• Участие на работодателските организации в управителните органи на Националната служба по заетостта, фонд Професионална квалификация и безработица , Националния съвет по охрана на труда, националната здравноосигурителна каса и т.н.;
• Регламентирано включване на представители на бизнесорганизациите в консултативни или координиращи органи към държавни администрации като консултативния съвет към Агенцията за МСП (Решение No 213/21.04.2000 г.), националния съвет по туризъм, Националния съвет по безопасност на храните и др.;
• Участие в разработването на проекти на нормативни актове, регулиращи определени сфери на стопанския живот;
• Участие в разработването на национални стратегии и политики за развитие на съответната област (бранш). Разработването и приемането на Национална стратегия за насърчаване на развитието на малките и средни предприятия беше съпроводено с нейното предварително съгласуване с над 200 неправителствени организации, представители на малкия и среден бизнес;
• Вменяване на публични органи задължение за сътрудничество с неправителствени организации;
• Делегиране на права по отношение категоризиране, регистриране или лицензиране на стопанските обекти с оглед извършването на определена дейност;
• Делегиране на права по отношение на контрола върху определена стопанска дейност;
• Обмен на информация за съответния сектор между правителствени институции и неправителствени организации.

Изследване на 23 бизнесасоциации показва, че най-влиятелните от тях са привлекли като членове не повече от 20-30% от активните фирми в съответния сектор. При изследваните асоциации е налице и положителната тенденция за увеличаване на членството през последните две години, което може да се обясни с променящата се бизнессреда и по-активното включване на бизнесасоциациите в процеса на вземане на решения. Като основна своя задача бизнесасоциациите декларират предоставяне на подкрепа и представляване на интересите на своите членове. Те считат за своя стратегическа цел подобряване на бизнессредата за дейността на своите членове. Това се постига главно чрез участие в съставянето и обсъждането на проети на нормативни актове и стандарти.

Съдейки от уставите им, бизнесасоциациите предлагат широк кръг от услуги на своите членове. Основно те се свеждат до лобиране, участие в законодателния процес и предоставяне на обучение. Предоставянето на информационни и консултантски услуги, извършването на маркетингови проучвания, улесняването на междуфирменото икономическо сътрудничество (организиране на панаири, обмен на бизнес оферти) са също често оказвани услуги. Несъмнено колкото по-разнообразни и развити са предлаганите услуги, токова перспективите за устойчивост на бизнесасоциацията, съответно и въздействието върху дейността на членовете са по-големи.

Представително национално проучване върху 700 фирми, извършено за целите на изготвения Доклад за малки и средни предприятия 1996-1999 г. , показва, че половината от малките и средни предприятия не познават услугите, предлагани от бизнесцентровете, търговски палати и т.н. на територията, където функционират. Показателно е, че 72% от предприятията, регистрирани в изостаналите селски райони, посочват, че такава структура в подкрепа на бизнеса нe съществува в техния район. Това налага извода, че териториалното разпределение на неправителствените организации, предлагащи услуги за бизнеса, не е оптимално, не се полагат достатъчно усилия за популяризирането на дейността им, а и предприемачите нямат още навици за ползване на услугите им.

Сред организациите, с които АМСП активно работи на регионално ниво е Българската асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнес центровете. Създадена през 1997 г., БАРДА съдейства за подобряване на икономическата среда в България чрез насърчаване на предприемаческата инициатива и заетостта на регионално ниво в съответствие с регионалните стратегии за икономическо развитие. Понастоящем членовете на БАРДА са 19 агенции за регионално икономическо развитие и бизнесцентрове, разположени в различни части на страната. Въпреки реализирания модел за изграждане на такива структури, подпомагащи бизнеса на регионално ниво, тяхното разпространение на територията на страната все още е твърде ограничено, както е ограничен и кръгът на лицата, ползващи техните услуги. Причина за това, е от една страна, липсата на подкрепа от страна на местните власти, дължаща се на отсъствие на целенасочена политика от тяхна страна за подпомагане на МСП. От друга страна, липсата на бизнескултура е възпиращ фактор за извършване на разходи за такива услуги. Не на последно място трябва да се отбележат ограничените финансови възможности на дребните предприемачи, което не им позволява ползването на доста скъпоструващи услуги.

АМСП ще продължи своята съвместна работа с регионалните агенции. Планира се и разширяване на кръга от услуги за МСП, включително:

• консултиране при разработка на бизнес-планове;
• организация на участие на МСП в панаири, изложби и международни форуми;
• обучение на ръководители на фирми за повишаване на предприемаческите и ръководни умения и възприемане на европейските норми на бизнес култура и етика;
• включване към информационни търговски мрежи за създаване на партньорство и обмен на информация;
• издаване на брошури, каталози и бюлетини в помощ на МСП.

В работната програма на агенцията за периода 2000 - 2001 г. е залегнало разширяване на дейността й в страната чрез създаване и развиване на регионалните структури в местните областни управи. Активно сътрудничество със съветите за регионално развитие към областните управи и неправителствените организации за насърчаване на МСП. АМСП планира да създаде партньорска мрежа за постигане на синергичен ефект при подпомагането на МСП - за активизиране на инвестиционния процес, за създаване на технологични паркове, инкубатори, иновационни и бизнес центрове, за постигане на икономическо и социално развитие на регионите. В тази връзка ще бъдат създадени нови девет бизнес центъра в областите, където такива не съществуват. Ще им бъде оказана техническа помощ, персоналът ще бъде обучен за извършването и предлагането на информационни и консултантски услуги за МСП.

--------------------------------------------------------------------------------

[1] В абсолютни показатели силна концентрация на малките и средни предприятия се наблюдава в областите на София-град, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград, докато ниски са стойностите, характеризиращи сектора на МСП в регионите на Кърджали, Враца, Видин, Перник, Търговище, Разград, Силистра и Монтана. Демографските и икономическите характеристики на областите ясно очертават тенденцията, че по-гъсто населените региони и тези с добре развита индустриална база благоприятстват създаването и развитието на МСП. Регионалната гъстота на МСП е относително висока в централните райони на Северна и Южна България, както и в източната крайморска зона (без най-северното крайбрежие), където те са от 46 до 55 на 1000 души население в трудоспособна възраст, като на първо място са областите на Габрово (55) и Хасково (53). Ниска гъстота на МСП се наблюдава в западните и източни региони на Северна България, в Софийска област (38) и в областта Перник (32), като най-ниска е гъстотата в региона на Кърджали (27 предприятия на 1000 души население в трудоспособна възраст). Ниските стойности се дължат отчасти на ниската гъстота на тяхното население (Софийска област, регионите на Видин, Добрич), както и на релативно по-слабо застъпената индустриална база или също на важността на селското стопанство за икономиката в тези географски зони (областите на Разград, Силистра, Търговище, Добрич, Видин, Монтана). От гледна точка на сравнително високия показател за гъстота на населението на 1000дка площ (65) и относително добре изградената производствена структура, прави впечатление ниската плътност на МСП в областта на Враца - 30 предприятия на 1000 души население в трудоспособна възраст.

[2] През 1998 г. в областта на София-град - 19.1% от заетите в малки и средни фирми в страната, областта на Пловдив - 8,7%, областта Варна - 5,7%, областта на Бургас - 5,3%, областта на Стара Загора - 4,7%, областта на Благоевград - 4,4%, областта на Велико Търново - 4,1%, областта на Плевен - 3,9%, областта на Хасково - 3,7%. Регионите на Видин, Перник и Разград имат най-ниска пропорция в общия персонал на малките и средни фирми в страната. Само в седем от регионите на България преимуществено значение за осигуряване на работни места на служителите в трудоспособна възраст имат малките и средни предприятия - това са областите на Силистра (13,9% съпоставено с 8,9% за фирмите с повече от 100 заети), Ямбол (респективно 17,4 и 10,9%), Търговище (15% и 10,5%), Хасково (17,2 и 13,6%), Шумен (16,1% и 14,1%), Добрич (14,9% и 12,6%), Плевен (16,5% и 15,6%).