Foundation for Local Government Reform
Европейска конвенция за ландшафта

Европейска конвенция за ландшафта

Европейската конвенция за ландшафта, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 19 юли, бе подписана от 18 страни по време на конференцията на министрите на 20 октомври 2000 г. във Венеция. Конвенцията бе подписана от министрите на Белгия, България, Дания, Испания, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Молдова, Норвегия, Португалия, Румъния, Сан Марино, Турция, Хърватска, Финландия, Франция и Швейцария.

Конвенцията поставя изискването към публичните власти да приемат политики и мерки на местно, регионално, национално и международно ниво за защита, управление и планиране на ландшафта в Европа. Тя касае всички видове ландшафт в Европа както обикновения, така и уникалния които определят качествата на човешката околна среда. Текстът дава възможност за гъвкаво отношение към проблемите на ландшафта, чиито специфични характеристики изискват различни типове действия: от консервация и защита до управление и подобрение на състоянието и дори създаване.

Идеята да бъде създадена законова основа за по-добро управление и защита на ландшафта на континента за първи път е предложена от Конгреса на местните и регионални власти в Европа през 1994 г. Тя получава силна политическа подкрепа от Парламентарната Асамблея и Комитета на министрите като част от работата на СЕ в сферата на природното и историческо наследство, пространственото планиране, околната среда и местното самоуправление.

Конвенцията акцентира върху важността на гражданското участие във вземането на решения в сферата на защитата на ландшафта, особено на местно ниво, и предлага правови и финансови мерки на национално и европейско ниво, насочени към оформяне на политики в сферата на ландшафта и утвърждаване както на сътрудничество между местната и централна власт, така и на трансгранично сътрудничество. Конвенцията представя възможни решения, които държавите могат да прилагат съобразно специфичните си нужди.

Междуправителствените комисии на СЕ ще наблюдават прилагането на конвенцията. Текстът въвежда също така Награда на СЕ за ландшафт, която да бъде давана на местни или регионални власти, както и на неправителствени организации, които са въвели приложими и в други страни и с дългосрочно влияние политики и мерки за защита, управление и планиране на ландшафта.

Конвенцията ще влезе в сила три месеца след като 10 страни членки я ратифицират.

Европейска конвенция за ландшафта

Флоренция, 20.10.2000.

Преамбюл

Страните членки на Съвета на Европа, подписали настоящия документ,

Вземайки предвид, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-силно единение сред своите членове за опазване и осъществяване на общите идеали и принципи и че тази цел конкретно се следва чрез споразумения в икономическата и социалната сфера;

Бидейки загрижени да постигнат устойчиво развитие, основано на баланс и хармония между социални нужди, икономическа дейност и околна среда;

Отбелязвайки, че ландшафтът има важна роля сред обществения интерес в културната, екологичната и социалната сфера, представлява благоприятстващ икономическата дейност ресурс, чиято защита, управление и планиране може да спомогне създаването на трудова заетост;

Съзнавайки, че ландшафтът способства за формирането на местните култури и че той е основен компонент на европейското природно и културно наследство, допринасящ за човешкото благоденствие и консолидиране на европейската идентичност;

Приемайки, че ландшафтът е значима част от качеството на живот на всички хора: живеещи в градски и селски райони, в западнали и благоденстващи райони, в райони с призната изключителна красота и обикновени такива;

Отбелязвайки, че развитието в земеделието, горското стопанство, индустрията, добива на минерали, регионалното и градско планиране, транспорта, инфраструктурата, туризма и отдиха, както и най-общо промените в световната икономика в много случаи ускоряват трансформацията на ландшафта;

Желаейки да откликнат на общественото желание за висококачествен ландшафт и да бъдат активна страна в развитието на ландшафта;

Вярвайки, че ландшафтът е ключов елемент от индивидуалното и обществено благоденствие и че неговата защита, управление и планиране налагат права и отговорности за всеки;

Съблюдавайки съществуващите законови текстове на международно ниво в областта на защитата и управлението на природното и културно наследство, регионалното и пространствено планиране, местното самоуправление и транс-граничното сътрудничество и конкретно: Конвенцията за опазване на европейското природно богатство и естествена среда (Берн, 19.09.1979.); Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа (Гранада, 03.10.1985.); Европейската конвенция за защита на археологичното наследство (Валета, 16.01.1992.); Европейската рамкова конвенция за трансграничното сътрудничество между териториалните общности и власти (Мадрид, 21.05.1980.) и нейните допълнителни протоколи; Европейската харта за местно самоуправление (Страсбург, 15.10.1985.); Конвенцията за биологичното разнообразие (Рио, 05.06.1992.); Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство (Париж, 16.11.1972.); и Конвенцията за достъпа до информация, участие на обществеността във вземането на решения и достъпа до правосъдието по проблеми на околната среда (Архус, 25.06.1998.);

Отчитайки, че качеството и разнообразието на европейския ландшафт представляват общ ресурс и че сътрудничеството за неговата защита, управление и планиране е от важно значение;

В стремежа си да предоставят един нов инструмент, посветен изключително на защитата, управлението и планирането на целия ландшафт в Европа,

Се договориха както следва:

ГЛАВА ПЪРВА - ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1 - Определения

За целите на Конвенцията:

А. Ландшафт означава площ, според всеобщо разбиране, чийто характер е следствие от действието и взаимодействието на природни и човешки фактори;

Б. Политика за ландшафта означава изразяване от страна на компетентните публични власти на общи принципи, стратегии и укази, които позволяват предприемането на конкретни мерки, насочени към защитата управлението и планирането на ландшафта;

В. Целево качество на ландшафта означава, за всеки конкретен ландшафт, формулираните от компетентните публични власти аспирации на населението по отношение на характеристиките на заобикалящия го ландшафт;

Г. Защита на ландшафта означава действие, с оглед на устойчиво развитие, за гарантиране постоянната грижа за ландшафта, така че бъдат насочвани и балансирани промените, предизвиквани от социалните, икономически и екологични процеси;

Д. Планиране на ландшафта означава решителни прозорливи действия за подобряване, възстановяване или създаване на ландшафта.

Член 2 - Мащаб

С оглед указанията в Член 15, настоящата Конвенция се отнася към цялостната територия на подписалите я страни и касае природните, селските, градските и полуградските територии. Тя включва земните, водни и открити морски площи. Засяга както специален, така и обикновен или влошен ландшафт.

Член 3 - Цели

Целите на настоящата Конвенция са да подкрепи и популяризира защитата, управлението и планирането на ландшафта и да организира европейско сътрудничество по въпросите на ландшафта.

ГЛАВА ВТОРА - ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 4 - Разпределение на отговорностите

Всяка от подписалите страни се задължава да прилага настоящата Конвенция, в частност Член 5 и Член 6, съобразно собственото си разделение на властта, в съответствие със своите конституционни принципи и административна уредба, спазвайки принципа на субсидиарността и съблюдавайки Европейската харта за местно самоуправление. Без да омаловажава принципите на настоящата Конвенция, всяка страна следва да хармонизира приложението на Конвенцията със своята собствена политика.

Член 5 - Общи мерки

Всяка страна следва:

А. законово да определи ландшафта като съществен компонент от жизнената среда на хората, израз на разнообразието на споделяното от тях културно и природно наследство и основа за тяхната идентичност;

Б. да установи и прилага политика за ландшафта, целяща неговата защита, управление и планиране посредством възприемането на специфични мерки, посочени в Член 6;

В. да установи процедури за участието на широката общественост, местните и регионални власти и други заинтересовани страни в дефинирането и прилагането на политиката по отношение на ландшафта, упомената в горестоящата точка Б;

Г. да интегрира ландшафта в своята регионална политика, политика за градско планиране, културна, екологична, селскостопанска, социална и икономическа политика, както и във всякакъв друг вид политика, която пряко или косвено засяга ландшафта.

Член 6 - Конкретни мерки

А. Популяризиране

Всяка страна се ангажира да повиши сред гражданското общество и публичните власти разбирането за важността на ландшафта, неговата роля и промени.

Б. Обучение и образование

Всяка страна се ангажира да подкрепя:

а. обучението на специалисти по оценка и работа с ландшафта;

б. мултидисциплинарни обучителни програми по политика, защита, управление и планиране на ландшафта за професионалисти от частния и публичния сектор и за съответните асоциации;

в. училищни и университетски курсове, които в рамките на съответните предмети третират ценностите, свързани с ландшафта, и въпросите по неговата защита, управление и планиране.

В. Идентифициране и оценка

1. С активното участие на заинтересованите страни, както постановява Член 5в, и с оглед усъвършенстването на познанията за своя ландшафт всяка Страна се задължава да:

а. i идентифицира ландшафта на своя територия;

ii анализира неговите характеристики и факторите, които го трансформират;

iii да регистрира промените;

б. да направи преценка на така идентифицирания ландшафт, вземайки под внимание специфичните ценности, които заинтересованите страни и населението му придават.

2. Тези процедури на идентифициране и оценка трябва да се предвождат от обмен на опит и методологии между страните на европейско ниво, както следва от Член 8.

Г. Целево качество на ландшафта

Всяка страна се ангажира да дефинира цели по качеството на вече идентифицирания и оценен ландшафт, след консултации с обществеността в съответствие с Член 5в.

Д. Приложение

За да приложи в действие политиката за ландшафта, всяка страна се ангажира да приеме инструменти, целящи защита, управление и/или планиране на ландшафта.

ГЛАВА ТРЕТА - ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 7 - Международни политики и програми

Страните се ангажират да си сътрудничат в съблюдаването на ландшафтните измерения на международни политики и програми, както и да препоръчват, където е уместно, включването в тях на съображения, свързани с ландшафта.

Член 8 - Взаимопомощ и обмен на информация

Страните се ангажират да си сътрудничат за подобряване ефективността на мерките, предприети според други членове на настоящата Конвенция, и по-специално:

а. да си предоставят взаимно техническо и научно съдействие по въпросите на ландшафта чрез натрупване и обмен на опит и резултати от изследователски проекти;

б. да подкрепят обмена на специалисти по ландшафт и по-специално за целите на обучението и информацията;

в. да си обменят информация по всички въпроси, отразени в настоящата Конвенция.

Член 9 - Трансграничен ландшафт

Страните се задължават да стимулират трансграничното сътрудничество на местно и регионално ниво и там, където е необходимо, да подготвят и изпълняват съвместни програми за ландшафта.

Член 10 - Мониторинг на приложението на Конвенцията

1. Съществуващите компетентни експертни комисии, сформирани според Член 17 от Устава на Съвета на Европа, са натоварени от Комитета на министрите на Съвета на Европа с отговорността по мониторинга на приложението на Конвенцията.

2. След всяка среща на експертните комисии Генералният секретар на Съвета на Европа предава на Комитета на министрите доклад за извършената работа по приложението на Конвенцията.

3. Експертните комисии предлагат на Комитета на министрите правилата и критериите за присъждане на Наградата за ландшафт на Съвета Европа.

Член 11 - Награда за ландшафт на Съвета на Европа

1. Наградата за ландшафт на Съвета на Европа е отличие, което може да се присъжда на местни и регионални власти и техни асоциации, които, бидейки част от политика за ландшафта на някоя от подписалите Конвенцията страни, са предприели мерки за защита, управление и планиране на своя ландшафт, които са постигнали доказан дълготраен ефект и по този начин могат да служат за пример на други териториални власти в Европа.

2. Кандидатурите за Наградата за ландшафт на Съвета на Европа се подават от страните до експертните комисии, упоменати в Член 10. Трансгранични местни и регионални власти и техни сдружения могат да кандидатстват при условие, че управляват съвместно въпросния ландшафт.

3. По предложение на експертните комисии от Член 10 Комитетът на министрите определя и публикува критериите за присъждане на Наградата за ландшафт на Съвета на Европа, приема съответните правила и присъжда наградата.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА - ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ КЛАУЗИ

Член 12 - Взаимодействие с други инструменти

Постулатите на настоящата Конвенция не променят постановленията, касаещи защитата, управлението и планирането на ландшафта, съдържащи се в други съществуващи или бъдещи национални или международни инструменти.

Член 13 - Подписване, ратифициране и влизане в сила

1. Настоящата Конвенция е открита за подпис от страните членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация, приемане или одобряване. Инструментите за ратифициране, приемане или одобряване са депозирани при Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца, след датата на която има десет страни членки на Съвета на Европа, изразили съгласие да се обвържат с Конвенцията в съответствие с предвижданията на предходния параграф.

3. По отношение на всяка подписала страна, която изрази желание да се обвърже с нея, Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на срок от три месеца след датата на депозиране на инструмента на ратификация, приемане и одобрение.

Член 14 - Присъединяване

1. След влизането в сила на настоящата Конвенция, Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани Европейската общност и страни, които не са членки на Съвета на Европа, да се присъединят към Конвенцията по решение чрез мнозинство, както постановява Член 20а от Устава на Съвета на Европа, и чрез единодушно решение на страните членки, упълномощени със свои представители в Комитета на министрите.

2. По отношение на която и да е присъединяваща се страна или в случая на Европейската общност, настоящата Конвенция влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на инструмента за присъединяване при Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 15 - Териториално приложение

1. Всяка страна или Европейската общност по времето на подписване или при депозирането на своите инструменти на ратификация, приемане, одобрение или присъединяване може да уточни територията или териториите, за които Конвенцията ще се отнася.

2. Всяка страна членка може с по-късна дата и чрез декларация, отправена към Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири приложението на настоящата Конвенция към друга територия, посочена в декларацията. Конвенцията влиза в сила за такава територия на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване декларацията от Генералния секретар на Съвета на Европа.

3. Всяка декларация, създадена според предходните два параграфа с оглед на всяка територия, може да бъде оттеглена чрез нота, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа. Подобно оттегляне става валидно на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на нотата от Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 16 - Отхвърляне

1. Всяка страна по всяко време може отхвърли настоящата Конвенция посредством нота, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 17 - Поправки и промени

1. Всяка страна участник или упоменатата в Член 10 Експертна комисия могат да внасят предложения за поправки/промени в Конвенцията.

2. Всяко предложение за промяна или поправка се отправя до вниманието на Генералния секретар на Съвета на Европа, до другите страни и до всяка европейска нечленуваща страна, поканена да се включи в приемането на Конвенцията по силата на Член 14.

3. Упоменатите в Член 10 Експертни комисии разглеждат всяко внесено предложение за промяна и с мнозинство от три четвърти от представителите на страните предават предложението за решение на Комитета на министрите. Текстът на предложението за промени, след като се приеме от Комитета на министрите с указаното в Член 20 от Устава на Съвета на Европа мнозинство и с единодушно решение на страните членки в Комитета, се изпраща до страните за приемане.

4. Всяка промяна влиза в сила по отношение на приелите я страни на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която три държави членки на Съвета на Европа уведомят Генералния секретар за това, че са приели промяната. За всяка страна, която в последствие приеме промяната, тя влиза в сила на първия ден от месеца, следващ период от три месеца след датата, на която съответната страна е уведомила Генералния секретар за решението си за прием.

Член 18 - Уведомяване

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява страните членки на Съвета на Европа, други страни или европейската общност, присъединила се към Конвенцията, за:

а. всяко подписване;

б. депозирането на всеки инструмент за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;

в. всяка дата на влизане в сила на настоящата Конвенция в съответствие с Член 13, Член 14 и Член 15;

г. всяка декларация, създадена според Член 15;

д. всяко отхвърляне по Член 16;

е. всяко предложение за промяна, всяка промяна, приета вследствие на Член 17, и датата, на която влиза в сила;

ж. всеки друг акт, нота, информация или комуникация свързана с настоящата Конвенция.

Долуподписаните, упълномощени за това, поставиха подписа си под настоящата Конвенция.

Конвенцията е открита за подписване във Флоренция на 20 октомври 2000 г., с английски и френски текст, еднакво автентични, като едно копие от всеки е депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа ще връчи официални копия от документа на всяка страна членка на Съвета на Европа, всяка друга страна или Европейската общност, поканени да се присъединят към настоящата Конвенция.


Европейска конвенция за ландшафта

Пояснителен доклад

1. През март 1994 г., няколко месеца преди провеждането на Първата пленарна сесия на Конгреса на местните и регионални власти към Съвета на Европа (КМРВЕ) нейният предшественик - Постоянната конференция на местните и регионални власти в Европа - прие Резолюция 256 (1994) за Третата конференция на средиземноморските региони. В този текст Постоянната конференция призовава своя приемник КМРВЕ да разработи на базата на Средиземноморската харта за ландшафта, приета в Севиля от регионите Андалусия (Испания), Лангедок-Русион (Франция) и Тоскана (Италия), рамкова конвенция за управление и защита на природния и културен ландшафт на Европа като цяло .

2. Една година по-късно в отговор на Първата конференция на Европейските министри по околна среда, състояла се в Добрс през юни 1991 г., Европейската агенция по околната среда на Европейския съюз публикува задълбочен анализ на състоянието и бъдещите перспективи за околната среда в цяла Европа под заглавието Околната среда на Европа - оценката от Добрс . Осма глава на документа разглежда въпроса за ландшафта и заключенията изразяват надеждата, че Съветът на Европа ще застане начело на създаването на Европейска конвенция за селския (природния) ландшафт.

3. През 1995 г. Световният съюз за опазване на природата (IUCN) публикува Паркове за живот: действия за защитени зони в Европа с подкрепата на: Агенция за защита на околната среда на Швеция, Министерство на земеделието и регионалното развитие на Холандия, Министерство на околната среда на Норвегия, Британската комисия за селските райони, Министерство на околната среда на Германия, Министерство на околната среда на Франция и Световния фонд за дивата природа (WWF). Този текст препоръчва създаването на международна конвенция за защита на природния ландшафт в Европа с участието на Съвета на Европа.

4. С оглед на тези препоръки и нарастващите обществени изисквания КМРВЕ реши да разработи проект за Европейска конвенция за ландшафта, която Комитетът на министрите на Съвета на Европа да приеме. През септември 1994 г. КМРВЕ създаде работна група за тази цел, съставена от членове на Камарата на местните власти и Камарата на регионите на КМРВЕ. Тази работна група проведе първото си заседание през ноември същата година. В съответствие с принципа на допитване и широко участие, няколко международни, национални и регионални институции и програми бяха поканени да участват в работата на групата. Сред тях бяха Парламентарната асамблея и Комитетът за културно наследство на Съвета на Европа, Комитетът за дейности в сферата на биологичното и ландшафтно разнообразие на Съвета на Европа, Световният комитет за културно наследство на ЮНЕСКО, IUCN, Комитетът на регионите и Комисията на Европейския съюз, Бюрото за паневропейската стратегия за биологично и ландшафтно разнообразие и регионите Андалусия (Испания), Лангедок-Русион (Франция) и Тоскана (Италия).

5. Предвид научната сложност на предмета и разнообразното му третиране в националните закони, като подготвителни документи работната група създаде пълен проект за текст на конвенцията на неюридически език и направи сравнително проучване на законодателството в Европа, касаещо ландшафта. Целта на проучването беше да изясни законодателната ситуация и практика, свързани със защитата, управлението и планирането на ландшафта в страните членки на Съвета на Европа.

6. Освен това в своята работа групата непрекъснато се позоваваше на съществуващите в тази сфера национални и международни законови инструменти. Сред тях са Конвенцията на ЮНЕСКО за защита на световното културно и природно наследство, Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, Конвенцията за опазване на европейската природна и естествена среда, Европейската конвенция за защита на археологичното наследство, Препоръка 95 (9) на Комитета на министрите за интегрираното опазване на райони с културен ландшафт като част от общата политика за ландшафта и Препоръка 79 (9) на Комитета на министрите, касаеща картата за идентифициране и оценка за защита на природния ландшафт, Средиземноморската харта за ландшафта, постановлението на Европейската общност за методи на земеделска дейност, съобразени с изискванията за опазване на околната среда и съхранение на селските райони, директивата на Европейската общност за опазване на природната среда и флората и фауната, директивата на Европейската общност за оценка на екологичните ефекти, както и други значими национални, европейски и международни инструменти.

7. Предвид на необходимостта от демокрация и специалното естество, множество и разнообразие от ценности и изисквания, свързани с ландшафта, работната група проведе две публични обсъждания в Страсбург като част от своята програма за консултации по проекто-конвенцията. Първото от тях, състояло се на 8 и 9 ноември 1995 г., бе посетено от заинтересовани национални и регионални научни институции, както публични, така и частни, а също така от заинтересовани европейски неправителствени организации. Второто обсъждане на 24 март 1997 г. бе предназначено за заинтересовани международни организации и регионални власти.

8. В следствие на тези обсъждания, с Резолюция 53 (1997) на своята Четвърта пленарна сесия, проведена в Страсбург от 3 до 5 юни 1997 г., КМРВЕ прие предварителен проект на Европейска конвенция за ландшафта. Вече споменатите проекто-конвенция, написана на неюридически език, и сравнително проучване на европейското ландшафтно законодателство бяха представени като приложения към пояснителния меморандум на резолюцията (CG (4) 6, Част II).

9. Също така в Препоръка 31 (1997) от своята Четвърта пленарна сесия КМРВЕ поиска от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да разгледа предварителния проект за Европейска конвенция за ландшафта в Резолюция 53 (1997) - да даде своето становище и да изрази, ако е възможно, своята подкрепа. Същата молба за становище и подкрепа беше отправена и към Комитета на регионите на Европейския съюз.

10. Преди да препоръча Европейската конвенция за ландшафта за приемане от Комитета на министрите КМРВЕ реши - отново в Резолюция 53 (1997) - да се консултира със съответните национални министерства. Съобразно това Комитетът постанови на работната група по конвенцията да организира консултативна конференция за министерски представители и основни международни и неправителствени организации с техническа експертиза по въпросите на ландшафта.

11. По покана на Министерството за културно наследство и околна среда на Италия тази конференция се проведе във Флоренция (Италия) от 2 до 4 април 1998 г.

12. Консултативната конференция на КМРВЕ постигна конструктивен диалог с националните власти от страните членки на Съвета на Европа, отговарящи по въпросите на ландшафта. Благодарение на открития, неформален обмен на възгледи между участниците в групата и съветващите ги експерти, от една страна, а от друга - сред министрите, отговарящи за въпросите на ландшафта, КМРВЕ успя да разбере изискванията на страните по отношение на установяването на общи правила в международното право за защитата, управлението и планирането на техния ландшафт.


13. На базата на много окуражаващите резултати от конференцията във Флоренция и положителните мнения, които съответните международни органи изразиха за предварителния проект на КонвенциятаR, и, вземайки предвид направените на изслушването предложения, работната група състави финален вариант на текста на Европейската конвенция за ландшафта под формата на проекто-препоръка, която беше представена на КМРВЕ за приемане на неговата Пета пленарна сесия (Страсбург, 26 - 28 май 1998 г.)

14. Тази проекто-препоръка, която Конгресът прие на 27 май 1998 г. (Препоръка 40 (1998), приканваше Комитета на министрите на Съвета на Европа да разгледа проекта за Европейска конвенция за ландшафта с оглед приемането й като конвенция на Съвета Европа, при възможност по време на кампанията за европейското природно и културно наследство, за която бяха призовали ръководителите на страните членки на Съвета на Европа на Европейската среща на върха през октомври 1997 г.

15. Препоръката също така приканваше Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да подкрепи проекта за Европейска конвенция за ландшафта с оглед приемането й от Комитета на министрите.

16. На своето 641-о заседание (15 -18 септември 1998 г.) заместник министрите към Съвета на Европа разгледаха Препоръка 40 (1998) и призоваха Комитета за дейностите на Съвета на Европа в сферата на биологичното и ландшафтно разнообразие и Комитета за културното наследство да вземат предвид дали на базата на проекто-препоръката на КМРВЕ за конвенция за ландшафта да се разработи Европейска конвенция за ландшафта.

17. Комитетът за културното наследство и Комитетът за дейностите на Съвета на Европа в сферата на биологичното и ландшафтно разнообразие представиха своите становища съответно на 17 и 19 февруари 1999 г.

18. На базата на това, на своето 676-о заседание (1 и 2 юли 1999 г.) Комитетът на министрите взе решение да създаде целева правителствена комисия от експерти със задачата да изработят Европейска конвенция за ландшафта, базирана на проекта, изготвен от КМРВЕ. Комитетът на министрите отправи конкретна препоръка комисията да обърне специално внимание на членовете, засягащи органите, съблюдаващи приложението на Конвенцията и идентифицирането на ландшафт от особено значение и интерес в Европа.

19. Експертната комисия проведе три заседания (през септември и ноември 1999 г. и януари 2000 г.) и през януари 2000 г. представи нов проект на конвенцията пред Комитета за дейностите на Съвета на Европа в сферата на биологичното и ландшафтно разнообразие и Комитета за културното наследство. Двата комитета съвместно разгледаха текста на 10 март 2000 г. и взеха решение да го представят на вниманието на Комитета на министрите заедно с доклада от своето заседание (Т-ЛАНД (2000) 4) за разглеждане и евентуално приемане и откриване на конвенцията за подпис.

20. На базата на текстовете в гореупоменатия доклад и в становищата на Парламентарната асамблея и Конгреса на местните и регионални власти в Европа от 25 май и 26 юни 2000 г. Генералният секретар на Съвета на Европа представи за приемане проекта за конвенция на Комитета на министрите. Комитетът на министрите прие текста на Конвенцията на 19 юли 2000 г. и взе решение да я открие за подписване на 20 октомври 2000 г.

ЦЕЛИ И СТРУКТУРА НА КОНВЕНЦИЯТА

21. Гражданите на Европа искат политиката и инструментите, засягащи националните територии, да вземат предвид техните желания по отношение на качеството на жизнената среда. Според тях това качество до известна степен е свързано с усещането, предизвикано у тях от наблюдението на състоянието на ландшафта. Те са стигнали до извода, че качеството и разнообразието на видовете ландшафт се влошават като резултат от широка гама фактори и че това оказва негативно влияние върху качеството на живота им.

22. Официалните дейности по ландшафта не могат повече да останат едно изолирано научно поле или дейност, монополизирана от специализирани научни и технологични органи.

23. Ландшафтът трябва да се превърне в обща политическа грижа, тъй като той играе важна роля за благоденствието на европейците. Те не са склонни повече да толерират промени в жизнената си среда като резултат на техническото и икономическо развитие, за които техният глас не е чут. Ландшафтът е обща грижа на всички и позволява демократично третиране на свързаните с него въпроси, особено на местно и регионално ниво.

24. Ако на хората се даде по-активна роля в процеса на вземане на решения по отношение на ландшафта, те са по-склонни да се идентифицират с районите и градовете, където прекарват работното и почивното си време. Ако те имат повече влияние върху решенията, засягащи жизнената им среда, те ще могат да подсилят местната и регионална идентичност и особености и това ще бъде възнаградено с индивидуално, социално и културно удовлетворение. Това, от своя страна, може да спомогне за устойчивото развитие на съответния регион, тъй като качеството на ландшафта е от огромно значение за успеха на икономическите и социални инициативи, независимо от това дали те са обществени или частни.

25. Общата цел на Конвенцията е да насърчи публичните власти да възприемат политики и мерки на местно, регионално, национално и международно ниво за защита, управление и планиране на ландшафта в цяла Европа, за да се поддържа и подобрява неговото качество; у обществеността, институциите и местните и регионални власти да се стимулира разбиране за ценността и важността на ландшафта, както и участие в свързаните с него обществени решения.

26. Гореупоменатите политики и мерки отразяват всички форми на ландшафт, които се срещат в страните. Конвенцията се отнася за всички части на Европа, включително природните, селски, градски и крайградски райони. Конвенцията не се ограничава нито само до създадените от човека, нито само до природните компоненти на ландшафта, тя засяга всички тях и начините, по които са взаимосвързани.

27. Разширяването на мащаба на действията на местните власти по отношение на ландшафта в рамките на цялата национална територия на дадена държава не означава, че към всички видове ландшафт трябва да се прилагат едни същи политики и мерки; тези политики и мерки трябва да могат да се адаптират към специфичните видове ландшафт, които според техните конкретни характеристики ще се нуждаят от разнообразни форми на политика и действия на местно ниво, вариращи от най-строго опазване чрез защита, управление и планиране до евентуално създаване на ландшафт. Тези разнообразни форми на третиране биха позволили важно социално-икономическо развитие на въпросните райони.

28. Конвенцията изисква далновидна нагласа от страна на онези, от които зависи защитата, управлението и планирането на ландшафта. Тя съдържа препратки към доста сфери на официалната политика и обществените или частни действия от местно до европейско ниво.

29. Освен местното си значение ландшафтът на Европа събира в себе си различни ценности на всички европейци. Те се споделят понякога извън съответната местност и национални граници. При това съществува ландшафт, който носи идентични характеристики от двете страни на границите и затова изисква трансгранични мерки за приложение на принципите за действие. Най-сетне, ландшафтът понякога понася последствията, било то положителни или отрицателни, на процеси, възникнали на друго място и чийто ефект не се възпира от националните граници. Именно затова е легитимно поемането на грижа за ландшафта на европейско ниво.

30. В своето разнообразие и качество културните и природни ценности, свързани с европейския ландшафт, са част от общото европейско наследство и затова европейските страни имат за свой дълг да създадат колективни мерки за защита, управление и планиране на тези ценности. Единствено една международна конвенция на нивото на Съвета на Европа може да спомогне за достигането на тази цел, за да се предостави законова база на други международни инициативи в тази сфера.

31. Редица съществуващи международни законови инструменти директно или косвено имат отношение към въпросите на ландшафта. Не съществуват обаче никакви международни законови инструменти, третиращи директно, конкретно и цялостно проблемите и опазването на европейския ландшафт въпреки огромната им културна и природна стойност и множеството заплахи за него. Конвенцията е създадена, за да запълни тази празнина.

32. Международната Конвенция е динамичен законов инструмент, който еволюира заедно с предмета на своите разпоредби. Един международен законов инструмент, предназначен да третира ценностите и интересите, свързани с ландшафта, трябва да кореспондира на промените на тези ценности и интереси.

33. Европейската конвенция за ландшафта се смята за допълващ документ към съществуващите международни законови инструменти като:

а. Конвенцията на ЮНЕСКО за защита на световното културно и природно богатство (Париж, 16 ноември 1972 г.);

б. Конвенцията на Съвета на Европа за опазване на европейската природна с


Valid XHTML 1.0 Transitional


Разпечатано от сайта на ФРМС - Printed from the FLGR Website.
Сайт, разработен от Нимасистъмс. Developed by Nimasystems.
www.nimasystems.com, +359 896 610 876, [email protected]