Европейска харта за регионално самоуправление
проект
Конгрес на местните и регионални власти в Европа
4-та Пленарна сесия
Препоръка 34 (1997)[1]1 върху проекта за Европейска харта за регионално самоуправление
І. Конгресът,
като има предвид предложението на Камарата на регионите и след като взе под внимание предоставеното мнение от Камарата на местните власти;
1. След като разгледа доклада, представен от г-н Петер Рабе (Долна Саксония, Германия) на настоящата сесия;
2. Във връзка с Резолюции 67 (1970) относно проблемите на регионализацията в Европа и 117 (1980) относно регионалните институции в Европа на Постоянната конференция на местните и регионални власти в Европа;
3. Във връзка с Резолюция No 8 (1994) и Препоръка 6 (1994) на Конгреса на местните и регионални власти в Европа и в отговор на записаното в Резолюция No 8 искане за съставяне на Европейска харта за регионална автономия в духа на Европейската харта за местно самоуправление, в сътрудничество с Парламентарната асамблея, по параграф 23 от Женевската декларация;
4. Във връзка с декларациите, приети на различните конференции и срещи, организирани от Постоянната конференция на местните и регионални власти в Европа и по-точно Декларацията от Галуей (1975), Декларацията от Бордо (1978) и Женевската декларация (1993);
5. Във връзка с резолюцията относно общата регионална политика и ролята на регионите, приета на 18 ноември 1998 г. от Европейския парламент;
6. Във връзка с ангажимента на Парламентарната асамблея за регионализъм и в частност във връцка с нейните Препоръки 1021 (1985) относно регионите в рамките на Съвета на Европа;
7.Имайки предвид Европейската харта за местно самоуправление (Конвенция 122 на Съвета на Европа) от 15 октомври 1985 година, и приветствайки факта, че досега тя е била подписана от 32 държави членки и ратифицирана от 24 от тях;
8. Отбелязвайки значението на принципа на субсидиарността, който 6е определен за първи път в международен документ в чл. 4, параграф 3 на Европейската харта за местно самоуправление и бе включен като основен принцип в договора от Маастрихт;
9. С оглед на Препоръка Nо R (95) 19 на Комисията на министрите към държавите членки относно прилагането на принципа на субсидиарността, приета на 12 октомври 1995 година;
10. С оглед на Законодателна резолюция (94) 3 относно създаването на Конгреса на местните и регионални власти в Европа и с Хартата на Конгреса, в частност преходна разпоредба 1, която постановява, че страните без региони следва да направят стъпки в областта на регионализацията;
11. С оглед на своята Резолюция 37 (1996), с която бе одобрен предварителният проект за Европейска харта за местното самоуправление;
12. С оглед на своята Препоръка 22 (1996), чрез която потърси мнения по гореспоменатия проект;
13. С благодарност към Парламентарната асамблея за приноса й в подготовката на Хартата и за доброто й междинно становище, изразено в Резолюция 1118 (1997);
14. Вземайки предвид позицията, изразена от Комисията на регионите към Европейския съюз [док. СРК/СТ/К5С (3) 5] и мненията, изразени от Асамблеята на европейските региони [док. СРR/GТ/RSG (3) 31 и на Съвета на европейските общини и региони [док. СРR/GТ/RSG (3) 8];
15. Вземайки предвид предложенията и коментарите на множество асоциации на местни и регионални власти в страните членки;
16. Вземайки предвид предложенията, получени по време на заседанията на работната група в Хановер (22 март 1996), Барселона (18 октомври 1996), Флоренция (27 и 28 февруари 1997) и Вроцлав (10 март 1997), както и множеството предложения, получени от членове на Конгреса;
17. С благодарност към множеството експерти, които дадоха своя принос в подготовката на Хартата, в частност г-н Филип де Брукер и г-н Никола Леврат;
II. Призовава:
1. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да подкрепи проекта за Европейска харта за регионалното самоуправление, приложен по-долу;
2. Комисията на министрите при Съвета на Европа да обсъди проекта за Европейска харта за регионалното самоуправление с оглед приемането й като конвенция на Съвета на Европа;
3. Втората среща на високо равнище на държавните и правителствени глави на Съвета на Европа (Страсбург, октомври 1997) да изрази политическо мнение в подкрепа на тази стъпка към по-пълно признаване важността на регионализма в процеса на изграждане на Обединена Европа в съответствие с насоките, дадени на срещата на високо равнище във Виена;
4. Правителствата на държавите членки, които все още не са ратифицирали Европейската харта за местно самоуправление, да го направят най-късно по същото време, по което ще ратифицират и Европейската харта за регионално развитие.
Проектна
Европейска харта за регионално самоуправление
Преамбюл
Подписаните по-долу страни членки на Съвета на Европа,
1. Имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е постигането на по-голямо единство между членките му с цел опазване и реализиране на идеалите и принципите на уважение към човешките права и демокрацията, които представляват тяхно общо наследство и създават условия за демократична сигурност и фактори на мира;
2. Имайки предвид, че правото на гражданите да участват в управлението на обществените дела е един от демократичните принципи, които се споделят от всички държави членки на Съвета на Европа, както и че регионите спомагат за упражняването на това право;
3. Убедени, че съществуването на региони, управлявани от представители, избрани от населението и натоварени с реални отговорности може да осигури администрация, която е едновременно ефективна и се намира близо до гражданите;
4. Убедени, че принципът на субсидиарността представлява голям принос в развитието на демокрацията в Европа въз основа на еднаквата легитимност на различните нива на властта: местно, регионално, национално и европейско;
5. Имайки предвид, че настоящата Харта и Европейската харта за местно самоуправление се допълват в прилагането на принципа на субсидиарността в полза на регионалните и местни власти;
6. Съзнавайки, че регионът представлява подходящо ниво на властта за ефективно прилагане на принципа на субсидиарността, който се счита за един от основните принципи, които следва да бъдат спазвани с оглед както на европейската интеграция, така и на вътрешната организация на държавите, участващи в това движение;
7. Заявявайки, че регионализмът не трябва да бъде постигнат за сметка на автономията на местните власти, а трябва да бъде придружен от мерки, насочени към защитата на въпросните власти и уважавайки постиженията на Европейската харта за местно самоуправление;
8. Утвърждавайки, че признаването на регионалното самоуправление изисква лоялност към държавата, на чиято територия се намира съответният регион, с признаване на суверенитета и териториалната й цялост;
9. Утвърждавайки, че признаването на регионалното самоуправление следва да бъде придружено от мерки в посока изграждане на солидарност между регионите, за да бъде постигнато балансирано развитие;
10. Имайки предвид, че регионът като важна съставна част от държавата представлява и част от разнообразието в Европа, допринася за обогатяването на нейната култура като запазва и уважава историята и традициите и води до по-голям икономически просперитет с оглед на устойчиво развитие;
11. Съзнавайки, че междурегионалното и трансграничното сътрудничество представлява ценен и незаменим принос към изграждането на обединена Европа;
12. Утвърждавайки, че при създаването на подходящи европейски институции следва да се вземе предвид наличието на региони в рамките на европейските държави при определянето и изпълнението на политиката на европейско ниво и следва да се поощряват регионите да участват в такива институции, в частност в Камарата на регионите при Конгреса на местните и регионални власти и Комисията на регионите към Европейския съюз;
13. Утвърждавайки, че тези принципи предполагат наличието на регионална власт, притежаваща демократично създадени управленски органи и притежаваща голяма автономия при изпълнението на задълженията си, в начините и средствата за изпълнението на тези задължения и ресурсите, необходими за нормалното им функциониране;
14. Имайки предвид, че въпреки огромните различия, които съществуват между правните и институционални традиции на различните европейски държави е едновременно желателно и подходящо да се разшири процесът на регионализация в рамките на европейските държави въз основа на посочените по-долу принципи;
15. Имайки предвид, че едно от средствата за постигане на тези цели е посредством споразумения в рамките на съответните им териториални структури,
Се споразумяха за следното:
Член 1.
Договарящите се страни приемат да се смятат за обвързани от следващите членове по начина и в степента, предписани в една от процедурите, съдържащи се в член 20 и член 23 на настоящата Харта.
Част І
Член 2.
А. Създаване на регионално самоуправление
1. Принципът на регионалното самоуправление се признава възможно най-широко в конституцията.
2. Обхватът на регионалното самоуправление се определя само от конституцията, законодателството на региона, националното или международно законодателство.
3. Законодателните разпоредби, определящи обхвата на регионалното самоуправление, дават, доколкото е възможно, конкретна защита на региона посредством процедурите или условията на приемането им.
Б. Определение на регионалното самоуправление
1. Принцип
Член 3.
Принцип
1. Регионалното самоуправление означава правото и способността на най-големите териториални власти, притежаващи изборни органи, административно разположение между централното правителство и местните власти и разполагащи с прерогативи на самоорганизация или такива, характерни за централната власт, да управляват на собствена отговорност и в интерес на населението си значителна част от обществените дела в съответствие с принципа на субсидиарността.
2. В съответствие с изискванията на настоящата Харта обхватът на регионалното самоуправление се определя от законодателството на всяка държава според условията на член 2, алинея 2.
2. Видове правомощия
Член 4.
Собствени правомощия
1. Правомощията на регионите се установяват или утвърждават от конституцията, законодателството на региона, националното или международно законодателство.
2. Собствените правомощия на регионите не могат да бъдат ограничавани или засягани с изключение на конституцията, националното или международно законодателство.
3. Регионите имат управленски и административни правомощия. Тези правомощия позволяват приемането и прилагането на конкретна политика за всеки регион.
4. В рамките на законодателството желателно е изпълнението на задачи на регионално ниво, влизащи в правомощията на националното правителство, да се възлага на регионални органи. Регионите трябва да получават необходимите за това ресурси.
Член 5.
Делегирани правомощия
1. Правомощия в рамките на закона могат да бъдат делегирани на регионите от други нива на управление.
2. Делегирането на правомощия в разумни граници трябва да бъде ясно дефинирано. Ресурсите, в частност материални и финансови, необходими за ефективното упражняване на тези допълнителни правомощия, трябва да бъдат осигурени в самия механизъм на делегиране.
3. Органите, отговорни за упражняването на такива правомощия, получават права в рамките на закона да адаптират упражняването на правомощията към специфичните условия на региона и към своите организационни структури в интерес на ефективността и в съответствие с желанията на жителите на региона. Осигуряването на финансовите аспекти на механизма на делегирането не трябва да ограничава твърде много тези права.
3. Сфери на компетентност
Член 6.
Регионални дела
1. В допълнение към правомощията, които в съответствие с принципа, заложен в член 3, се признават или прехвърлят на регионите по конституция, устав на региона, национално или международно законодателство, регионалните дела отразяват еднакво всички въпроси от регионален интерес, които не са изключени от тяхната компетентност или не са изрично възложени на друг орган.
2. При упражняване на своите правомощия регионите, спазвайки законите, се ръководят от принципа на субсидиарността и вземат предвид разумните изисквания на националната и европейската солидарност.
Член 7.
1. Регионите, които имат правомощия, засягащи власти, които са обект на Европейската харта за местно самоуправление, уважават духа и буквата на тази харта при взаимоотношенията си с подобни власти.
2. Регионите прилагат принципа на субсидиарността при взаимоотношенията си с местните власти.
3. В рамките на закона регионите могат да делегират част от правомощията си на местните власти в съответствие с принципите, заложени в член 5.
4. Доколкото това е част от техните правомощия, при необходимост регионите правят всичко възможно, за да осигурят финансова равнопоставеност между местните власти, разположени на тяхната територия.
Член 8.
Междурегионални и трансгранични взаимоотношения
1. В рамките на своите правомощия регионите могат да предприемат действия, насочени към междурегионално или трансгранично сътрудничество, в съответствие с процедурите, установени от местното законодателство. Тези дейности се извършват като се спазва местното законодателство и международните задължения на държавата.
2. Регионите, формиращи част от трансграничната зона, могат, като спазват законите на всички засегнати национални системи, както и международните закони, да формират съвместни съвещателни и/или изпълнителни органи. Действията на тези органи се подчиняват на процедурите на компетентните съдилища в същата степен, както и ако това бяха действия на регионален орган, в съответствие с принципите, установени в съществуващите договори по този въпрос.
3. Междурегионалните или трансгранични взаимоотношения на регионите се подчиняват на изискванията на съответните международни споразумения дотолкова, доколкото същите могат да бъдат приложими.
Член 9.
Участие в държавните дела
1. Тъй като превилата, приемани от централното правителство, могат за променят обхвата на регионалното самоуправление или да засегнат интересите на регионите, регионите участват в процеса на вземане на решения.
2. Участието на регионите в делата на централното правителство може:
-да бъде осигурено или чрез подходящо представяне на регионите в административните и законодателни органи;
-или да се основава на процедури за обсъждания и консултации между държавата и засегнатите региони;
-или да произлиза от консултации между органите на централното правителство и структура, представляваща регионите.
Гореизложените форми на участие не са взаимоизключващи се.
Член 10.
Участие в европейски и международни дела
1. Регионите имат правото да участват или да бъдат представяни посредством органи, създадени специално за тази цел, в дейността на европейските институции.
2. Регионите имат поне правото националното им правителство да се консултира с тях когато държавата им преговаря по сключване на международен договор или приемане на някакъв друг инструмент в рамките на европейска организация, който може пряко да се отрази върху техните правомощия или фундаментални интереси. Същото важи и в случаите, когато прилагането на правила, приети на европейско ниво са в отговорността на регионите.
3. Националните правителства могат да включват регионите в процеса на преговори, по-точно чрез включване на регионални представители в националните делегации.
4. За да защитават интересите си регионите имат право да създават - индивидуално или колективно с други региони или местни власти - служби за пряка връзка с други региони или международни организации, които действат в техните сфери на компетентност.
4. Институционално устройство на регионите
Член 11.
Принцип на регионална самоорганизация
Регионите имат правото във възможно най-голяма степен да приемат и най-малко да допълват уставите си, като спазват конституцията и законите, приети в съответствие с член2, алинея 3.
Член 12.
Регионални органи
1. Без предразсъдъци към различните форми на гражданско участие в процеса на вземане на решения, регионите имат представително събрание и изпълнителен орган.
2. Събранието се избира свободно и пряко от населението чрез тайно гласуване въз основа на универсалното избирателно право.
3. Освен в случаите на пряк избор от населението, изпълнителният орган се отчита пряко пред събранието в съответствие с условията и процедурите, заложени в местното законодателство на всяка държава членка, която се явява страна по настоящата Харта.
4. Условията на работа на служителите на изборна длъжност осигуряват свободното изпълнение на техните задължения, в частност посредством адекватно възнаграждение.
5. Членовете на представителното събрание или изпълнителния орган не могат да бъдат подлагани от централното правителство на мерки, които възпрепятстват свободното изпълнение на техните задължения, освен в случаите на съдебно производство.
Член 13.
Регионална администрация
1. Регионите имат свои средства и собствена административна система, както и такива собствени органи, каквито могат да решат да създадат, както и собствен персонал.
2. Регионите могат свободно да определят своите административни системи и техните органи.
3. Регионите могат да определят условията на работа на своя персонал в рамките на общите принципи, които могат да бъдат налагани в това отношение от централен или федерален орган.
5. Регионални финанси
Член 14.
Принципи
1. Системата на финансиране на регионите им осигурява предвидимо количество приходи, съизмеримо с техните правомощия и позволяващо им да прилагат своята политика.
2. Средствата за финансиране на регионите трябва да бъдат достатъчно разнообразни и изобилни, за да им позволят да не изостават, доколкото това е възможно, от реалната еволюция на разходите, свързани с упражняването на техните правомощия и общото икономическо развитие.
3. По отношение упражняването на техните правомощия, финансовите източници на регионите се състоят предимно от собствени ресурси, които те могат да използват свободно.
4. Принципът на солидарност налага въвеждането, в рамките на всяка държава, на механизъм на финансово уравновесяване, който отчита както потенциалните ресурси, така и задачите на регионите с цел хармонизиране на жизнения стандарт на населението на различните региони.
5. Преводите на средства и субсидии като правило се извършват по обективен начин. Финансовите трансфери към регионите и, където това е приложимо, поделянето на данъците според член 15, алинея 3, се извършва въз основа на няколко обективни критерия, съответстващи на реалните нужди на региона.
6. Регионите в рамките на закона имат достъп до капиталовите пазари, за да покриват капиталните си разходи чрез заеми, ако успеят да докажат способността си да обслужват със собствени средства дълга през периода на изплащане.
7. Законодателно задължение за придържане към определени бюджетни правила или стандартизирана счетоводна система не представлява нарушение на финансовата автономия на регионите.
Член 15.
Собствени ресурси
1. Собствените ресурси се състоят предимно от данъци, такси или задължения, които регионите имат правото да събират в рамките на ограниченията, заложени в конституцията или законодателството. Регионите могат да определят ставките на регионалните данъци и такси.
2. В случаите, в които регионите не могат да събират собствени данъци, регионите имат право в рамките на ограниченията, заложени в конституцията или законодателството, да добавят допълнителни проценти към данъците, налагани от други органи на властта.
3. Делът на регионите в общите данъци, определени в конституцията или законодателството, се счита за собствен ресурс. За поделя(нето и разпределението на тези ресурси се установяват подходящи процедури за консултации с всички региони.
4. С цел реализация, ефективност и координация регионалното данъчно управление може да бъде подчинено на администрация, принадлежаща на няколко власти, или на власт, различна от регионалната, без това да се отразява на собствеността върху приходите и тяхното използване.
В. Защита на регионалното самоуправление
Член 16.
Защита на регионалните граници
1. Без предразсъдъци към процедури на пряката демокрация, които могат да бъдат заложени в националното законодателство, никоя регионална граница не може да бъде променена докато не се получи съгласието на засегнатия регион.
2. В случай на общо преначертаване на регионалните граници индивидуалното съгласие на всеки регион може да бъде заменено с консултации с всички засегнати региони в съответствие с процедурите, заложени в местното законодателство.
Член 17.
Право на регионите да започват съдебни процедури
Регионите имат правото да се обръщат към компетентните съдилища, за да осигурят свободното изпълнение на своите правомощия и уважение към принципите на регионалното самоуправление, заложени в настоящата Харта или в местно законодателство.
Член 18.
Конфликт на правомощия
1. Когато се получи конфликт на правомощия, същият се разрешава от съдебните органи.
2. Конфликтите на правомощия се разрешават според конституционните и законодателни принципи на всяка държава. Когато положителният приложим закон не дава ясно решение на проблема, при вземането на решение се отчита принципът на субсидиарността.
Член19.
Надзор над регионални инструменти
1. Надзор над приетите от регионите инструменти може да се упражнява само в случаите и според процедурите, заложени в конституцията или законодателството.
2. Надзорът над регионалните инструменти е насочен единствено към осигуряване на законосъобразност. Този надзор се упражнява само ех рost facto, подчинен на процедура за одобряване на устава на региона.
3. Надзорът може да включва оценка на целесъобразността във връзка с правомощието за прилагане, разгледано в член 4, алинея 4, и упражняването на правомощията, делегирани на регионите.
Част ІІ
Член 20. Задължения и резерви
1. Договарящите се държави са съгласни да спазват разпоредбите на настоящата Харта и да не се опитват да възпрепятстват по никакъв начин ефективното упражняване на споразуменията за наблюдение, разгледани в член 22 на Хартата.
2. За да бъдат отчетени разнообразието и развиващото се естество на регионите в европейските държави, държавите имат право на въздържание по отношение на следните чденове:
-член 4, алинея 4
-член 8, алинея 2
-член 10, алинея 3
-член 13, алинея 3.
В държавите, в които регионалното събрание по традиция се състои от пряко избрани представители на местните власти в рамките на региона, държавата има право на въздържание по отношение на прекия характер на изборите, записан в член 12, алинея 2.
3. Не се допускат други видове въздържание, освен записаните в предходните алинеи.
4. За въздържането се уведомява генералният секретар на Съвета на Европа по време на подписването, ратификацията или присъединяването.
Член 21.
Тълкуване на Хартата
Нито една от разпоредбите на настоящата Харта не може да бъде тълкувана като нарушаваща или ограничаваща по отношение на формата на самоуправление, която е по-широко наложена чрез международното законодателство или посредством националното законодателство на всяка държава, явяваща се страна по Хартата.
Член 22.
Наблюдаване прилагането на Хартата
1. Всяка държава през първата година от влизането на Хартата в сила, както и на всеки пет години след това представя доклад за прилагането на Хартата.
2. Държавите, които са подписали Хартата с резерви според член 20, алинея 2, разглеждат в докладите си основателността на поддържането на въпросните резерви.
3. Докладът се предоставя за разглеждане на Конгреса на местните и регионални власти в Европа (СLRAE), който след това го предава заедно със забележките си на Комисията на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Комисията на министрите разглежда всички национални доклади в съответствие с установените процедури, след което уведомява за заключенията си съответните държави и президента на СLRAE.
4. Комисията на министрите, при необходимост след консултации с СLRAE и Парламентарната асамблея, взема мерки с цел разрешаване разглеждането на докладите, предоставени от държави, които не са членки на Съвета на Европа.
Член 23.
Задължения на държавите, участващи в процеса на регионализация
1. Държавите, в които вече се осъществява процесът на регионализация, могат да ратифицират настоящата Харта докато работят за прилагането на нейните разпоредби, като създават и развиват регионални структури. Те се задължават в рамките на не повече от десет години от влизането на Хартата в сила в тяхната страна да създадат законодателната рамка и административните и финансови механизми, които ще им позволят да спазват по отношение на своите региони правата, заложени в настоящата Харта, при условията, посочени в алинеи 1 и 2 на член 20.
2. Всяка държава, в която Хартата е влязла в сила при условията на предходната алинея, е длъжна в рамките на годината, в която Хартата влиза в сила, както и на всеки три години след това, да предоставя доклад за развитието на процеса на регионализация;
докладите са обект на процедурите, посочени в алинеи 3 и 4 на член 22. Най-късно след четвъртия доклад съответната страна е длъжна да информира генералния секретар на Съвета на Европа за действията, които е предприела за спазване на Хартата при условията на алинеи 1 и 2 на член 20.
Част III
Член 24.
Подписване, ратификация, влизане в сила
1. Настоящата Харта е отворена за подписване от държавите членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация, приемане или одобрение. Инструментите на ратификация, приемане или одобрение се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Настоящата Харта влиза в сила в първия ден от месеца, последващ изтичането на тримесечния период от датата, на която пет държави членки на Съвета на Европа дадат съгласието си да спазват настоящата Харта в съответствие с процедурите, заложени в преходната алинея.
3. По отношение на всяка държава членка, която даде по-късно съгласието си да спазва настоящата Харта, тя влиза в сила на първия ден от месеца, последващ изтичането на тримесечен период от датата на депозиране на инструмента за ратификация, приемане или одобрение.
Член 25.
Региони, в които Хартата има приложение
Принципите на регионално самоуправление, заложени в настоящата Харта се прилагат по отношение на всички региони, разположени на територията на държава, която се явява страна по Хартата. Всяка подписала Хартата държава обаче може, при депозирането на инструмента за ратификация, приемане или одобрение, да определи категориите региони, до които желае да ограничи действието на Хартата или които желае да изключи от действието й.
Член 26.
Присъединяване на държави, които не са членки на Съвета на Европа
След влизането на Хартата в сила и след консултации с CLRAE Комисията на министрите може с единодушно решение да покани държава, която не е членка на Съвета на Европа, да се присъедини към Хартата. Поканата трябва да получи изричното съгласие на всяка от държавите, които са ратифицирали Конвенцията.
Член 27.
Обявяване на невалидност
Всяка държава, която се явява страна по настоящата Харта, може да я обяви за невалидна след изтичането на пет години от датата, на която Хартата е влязла в сила на нейна територия. При обявяването на невалидност страната е длъжна да уведоми генералния секретар на Съвета на Европа шест месеца предварително. Предизвестието не засяга валидността на Хартата за останалите страни по нея, при положение че по всяко време има поне пет страни, за които тя е валидна.
Член 28.
Уведомяване
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява страните членки на Съвета на Европа за:
а) подписване;
б) депозиране на инструмент за ратификация, приемане или одобрение;
в) всяка дата на влизане на Хартата в сила, съгласно член 24;
г) всички получени уведомления при прилагането на член 20, алинеи 4 и 5, относно резервите;
д) всички получени уведомления, засягащи изключването на определени категории региони от обхвата на настоящата Харта съгласно разпоредбите на член 25;
е) всички уведомления от страна на държави членки, които са ратифицирали Хартата при условията на член 23, най-късно след изтичането на периода, определен в член 23, алинея 2;
ж) всички доклади на Комисията на министрите, Конгреса на местните и регионални власти в Европа и Парламентарната асамблея, приети при условията на наблюдаването изпълнението на прилагането на настоящата Харта;
з) всички други актове, уведомления или комуникации, свързани с настоящата Харта.
В съгласие с гореизложеното, след съответното упълномощаване, подписваме настоящата Харта.
Съставена на ........ на английски и френски език, като и двата текста са напълно автентични, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архива на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа се задължава да изпрати заверени копия на всички страни членки на Съвета на Европа.
[1] Обсъдена от Конгреса и приета на трето четене на 5 юни 1997 г. (вж. докл. CPR (4) 4 изменен. Препоръката беше представена от П. Рабе, докладчик.