Механизмът на личната помощ за компенсиране на дефицита, предизвикан от увреждането, e социална практика в много европейски страни. Центъра за независим живот, като организация с богати международни контакти, проучи наличния опит и още през 2002 година осъществи пилотен проект за 30 човека със затруднения в ежедневното им обслужване, които със средства от външен донор получиха възможността да избират сами своите асистенти, да управляват времето им, да ги сменят, когато възникне такава необходимост. Успоредно с администрирането на схемата ЦНЖ проведе мащабна публична кампания. Всички правителства от тогава до днес прилагат различни методики за „асистентски” услуги, но нито една от тях не е подчинена на принципите за социално включване – индивидуална подкрепа въз основа на оценка на потребностите, механизъм на финансиране и овластяване чрез контрол върху работата на асистентите от страна на подкрепяните хора с увреждания. Липсата на реална подкрепа за независим живот провокира няколко организации на хора с увреждания от Бургас, Видин и Стара Загора да се включат в работна среща за търсене на устойчиво национално решение, което да задоволи потребностите на над 10 000 човека в активна възраст и със затруднения в ежедневното обслужване. Резултатите от срещата бяха споделени с колеги от норвежката организация УЛОБА – инициатор за въвеждане на личната помощ като механизъм за равнопоставеност на хората с увреждания в Норвегия, която домакинства през 2008 година посещението на малка група българи с увреждания, нуждаещи се от лична помощ. Това посещение имаше силно мотивиращ ефект върху българите и още тогава предизвика решимост за активни действия в посока към нормативно уреждане на достъпа до лична помощ и в България, а приятелите ни от УЛОБА заявиха готовност да си партнираме в проектни начинания.

Общата цел на проекта е хората с увреждания в България да упражняват човешките си права чрез достъп до лична помощ за независим живот в избраните от тях  общности. Постигането й беше невъзможно без (1) да се повиши информираността на хората с увреждания и техните организации за личната помощ като инструмент за постигане на равнопоставеност на хората с увреждания и елемент от социалния модел на уврежданията; (2) да бъдат овластени хората с увреждания, така че да  отстояват правото си на независим живот чрез достъп до лична помощ, и накрая, но не по важност, (3) да се повиши информираността на институциите в социалната сфера и на онези, които вземат политически решения, за същността на личната помощ като алтернативна схема за компенсиране на дефицита и подпомагане участието на хората с увреждания в живота на техните общности.

Така, в началото бе анализът. Първо изработихме методика, която да отразява принципите и ценностите на независимия живот, да съдържа елементи на количествено и качествено изследване (статистически данни и индивидуални мнения), да води до създаване на надежден резултат, който да служи на всички партньори в застъпническите им дейности. На оценка бяха подложени всички асистентски услуги в България, а резултатът показа, че многообразието им по документи съвсем не води до многообразие на алтернативите за хората с увреждания. Освен в електронната страница на проекта (www.lichna-pomosht.org) и в страниците на всички партньорите, генерираните документи бяха разпространени на флаш-памет сред повечето народни представители, висши държавни служители и политически фигури в страната. Проведени бяха десетки срещи с представители на социалното министерство и Агенцията за социално подпомагане, с депутати и партийни лидери. А партньорите от Бургас, Видин и Стара Загора осветлиха над стотици хора с увреждания за резултатите от анализа и принципните разлики между съществуващите услуги и личната помощ като качествено нов механизъм за подкрепа и овластяване. За целта бяха използвани и множеството преводни текстове за развитието на личната помощ в други страни. Размяната на посещения между български и норвежки хора с увреждания остави трайна следа в съзнанието на участниците и незабравими спомени за ползотворно и приятно прекарано време. Българите, попаднали в Осло и Драмен през 2010 година, разбраха, че въпреки постиженията на норвежката социална политика, хората с увреждания там продължават да бъдат политически и граждански активни, търсейки пълна защита на правата си, а норвежците „участваха” в изборите за Народно събрание у нас през 2009 година и видяха колко недостъпен е политическият процес за хората с увреждания в България. На всички стана ясно, че битката за човешки права никъде по света не е приключила, особено когато става въпрос за трайни нагласи, дълбоки предразсъдъци и икономически интереси.

В тримесечно продължение на проекта – от септември до ноември 2010 година – бяха приключени и огласени още три аналитични текста: финансов анализ на проектозакона за лична помощ (разработен с привлечено допълнително финансиране, благодарение на работата по този проект), преглед на политиките в сферата на уврежданията през 2009 – 2010 и анализ на процедурите за финансиране на проекти по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. Всички резултати показват, че сегашните политики в сферата на уврежданията са разточителни за държавата и мизерни за хората, далеч от целите за социално включване и още по-далеч от индивидуалните потребности на различните хора.

В резултат на всичко направено по проекта идеята за независим живот стана по-позната на политиците, държавната администрация и на хората с увреждания, но сякаш не стана по-малко плашеща. Въпреки недостатъците на съществуващите асистентски услуги държавата не посмя да промени радикално подхода и да даде шанс на онези хора с увреждания, които са готови да поемат отговорност за живота си, да станат мениджъри на своите асистенти и господари на съдбата си. Разрастващото се движение за независим живот в страната съумя да използва резултатите от проекта и да привлече допълнително финансиране за един широк консултативен процес по изработване на проектозакон за лична помощ, провеждане на два мирни похода в центъра на столицата с участници от цяла България и впечатляващо представяне в организирания от Европейската мрежа за независим живот Поход на свободата в Страсбург (2009). Във всичките си граждански акции хората с увреждания настояват за нормативно уреждане на асистентските услуги чрез Закон за лична помощ, а не чрез срочни програми и проекти, каквато е практиката в момента. Държавата – чрез социалното си министерство – прави неумели опити да приближи съществуващите услуги до концепцията за независим живот, заявява политическа воля за въвеждане на „личен бюджет”, но поради нисък административен капацитет на структурите си, все не стига до истинската промяна, която би гарантирала напълно правата на хората с увреждания да живеят в избраните от тях общности. Светлина в тунела се появи, когато в края на 2010 година министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов с официално писмо покани Центъра и партньорите по проекта да участват в работна група за обсъждане на проектозакона за лична помощ. Това е едно обнадеждаващо начало, което нямаше да се случи без усилията на всички хора с увреждания, които се включиха в работата по проекта, както и без съдействието на Фонда за подкрепа на НПО  2008 – 2010 г. в рамките на ФМ на ЕИП.

Контактна информация:

Капка Панайотова,

София 1000

ул. Екзарх Йосиф 60,

cil@cil.bg; kapkap@mail.orbitel.bg

тел.: +359 2 983 25 15; +359 888 504 325