Проблемите и предизвикателствата пред институциите на местно самоуправление рядко се съобразяват с административно-териториалното райониране на страната. Много често се оказва че един проблем засяга няколко (не)съседни общини и само синхронизирани във времето и логически съгласувани действия могат да преодолеят проблема. От друга страна, често пъти е по-евтино и по-ефективно, ако за разрешаването на даден проблем в конкретно населено място бъдат мобилизирани институциите на (не)съседна община, отколкото само тези на общината, в която населеното място към момента административно принадлежи. Ето защо е необходимо предварителното съзнателно изработване на институционализирани процедури за взаимодействие. А това няма как да стане успешно без активното ангажиране на структурите на гражданското общество. Казано директно – характерът на предизвикателствата пред институциите на местно самоуправление днес изисква нова инфраструктура за гражданско участие в процеса на формиране на приоритети, изготвяне на процедури и политики, които да позволят мобилизация на ресурсите на общинска администрация, бизнес, експерти, НПО и граждани. Но именно тук се натъкваме на каскада от като че ли ‘непреодолими препятствия’. Дори и легитимните органи на местно самоуправление, било в лицето на кмета, общинската администрация или общинските съвети да са настроени позитивно към разширено участие на граждански структури в процесите на дефиниране и контрол върху публични политики (а такова позитивно настроение далеч не е най-типичен случай за страната), възникват проблеми. Така познанието за нови механизми за мобилизиране на гражданско участие и контрол, става ключово условие за провеждането на адаптивни, синхронизирани, последователни и дългосрочни публични политики.
В България новите форми на гражданско участие са все още неразвити, но вече започнаха да се появяват. На първо място това са нетериториалните форми на участие, които не съвпадат с границите на действие на определена администрация или с границите на определена административно-териториална единица. Подобни форми на гражданско участие са естествено насочени към проблеми, които в същността са надтериториални или най-малкото не могат да бъдат решени от конкретна териториална администрация.
Приносът на проекта е в систематични и синхронизирани действия, които целят изграждане на нова инфраструктура за гражданско участие. Това означаваше да се (въз)действа на поне четири нива:
- разгръщане на потенциала, надграждане на опит и знание,
- развитие на практически умения за участие в разрешаването на проблемия влизащи в или надхвърлящи пределите на административно-териториалните единици;
- изграждане на институционализирана среда за участие в правенето на местни (транс)регионални публични политики – форуми, работилници и т.н.;
- конкретни съдържателни решения на специфични проблеми; рефлексия, синтезиран вид, “zip-формат” на решенията с цел предаване//архивиране на опит.
В рамките на проекта се проведоха:
- 4и тематични обучения - Умение за водене на преговори, Управление на промяната и прехода, Презентационни умения, Асертивност за максимум въздействие;
- 3 работилници - Инструменти за гражданско участие в процеса на вземане на решения, Апробация на 'Граждански сеизмограф', Медии;
- 4 дискусионни форума свързани с ‘нерешените задачи’ на общината и държавата, еврофондовете, образованието, здравеопазването;
- 4 публични лекции - За Бюджет 2011… и не само, Ценностите на демокрацията и демократизация на ценностите, За интернет, демокрацията и свободата, кибер революциите и дигиталните аборигени, Бъдещето на кохезионната политика.
Изготвиха се:
- Оценка на равнището на гражданското участие и легитимност на институциите в общините;
- Преглед на комуникационната политика на общините със СГО (Desk Research) за общините включени в РСО ‘Янтра’;
- Сравнително проучване - Форми на гражданско участие и контрол, издадени в 1000 бр. книжки.
- уеб портална система и граждански сеизмограф
Контактна информация
Регионално сдружение на общини „Янтра”
[Номинирай]
назад